Българката

Провокира ме темата на Нина за объркания й годеник, която казва, че тя е водещата и инициативната от двамата.
Сещам се за някои мои приятелки(плюс донякъде себе си), които също бяха лидери в семействата си, сваляйки от мъжете си всякакъв товар (и отговорност), работейки до припадък в службите, после в къщи, грижейки се не само за децата, ами и за мъжете си, сякаш са деца. Някои от тях все още са така, "влачейки криле" от навик, от неудовлетвореност, граничеща с омраза към половинките. Няколко от разглезените съпрузи, като достигнаха края на втората половина на 30-тата си година, си намериха любовници, оправдавайки се именно с това, че цял живот са били смачквани от съпругите си и понеже и те са хора, имат нужда от въздух.
Какви са тези мъже - слаби ли? Или жените са прекалено инициативни?
В САЩ едно нещо ме порази - "дискриминацията" на мъжа. Да си мъж, означава да работиш непрестанно, за да обезпечиш нормалния живот на семейството си или децата си извън брак. Най-кошмарно е когато е разведен и плаща издръжки на децата. Ама няма оправдания с високо кръвно или пък че не можел да си намери работа - като не си плати детските, жените завеждат дело за броени дни и таткото е принуден да плати, ако не иска да го затворят.
Жените не искат да са инициативни - и защо им е. Защо и трябва да се изтощават от работа, когато имат мъже за това.
Защо сме толкова различни като мислене и култура? Донякъде мисля, че българката е изключително горда и това е един от факторите да стане и да продължи сама, независима, неприемайки пари или друга помощ. Мисля, че в българката е предаден генетично някакъв силен дух, неподлежащ на описание, който ме възхищава.

съм си ги мислела и аз по повод мои познати и донякъде по повод моя собствен брак. Добре е , да ги видя написани.
Не приемам постинга ти като обобщение за всички българки изобщо.
Но наистина има някаква такава тенденция - поне в моето поколение и среда.

Qui scribit, bis legit.

Не, разбира се - не всички българки изобщо. Както и не е обобщение за всички български мъже; мъже и жени по света.
Написаното от мен беше някакъв емоционален изблик относно българската душевност и колко алтруистично българката възприема брака и семейството. Несъмнено в нашата ценностна система те стоят някъде най-отгоре, затова болката от разрушаването е така дълбока.

не е нито до българката, нито до американката. Мисля, че повечето български мъже си гледат семействата така, както ти описваш американските. Сигурен съм, че в Америка също има жени, които си "отглеждат" мъжете, но ти не си ги срещала. Това си е до природата на жената. В началото може наистина да го правят с желание и от любов и защото им е приятно. После става по описания от теб начин. Просто американците живеят в едно уредено общество и там мъжът може да изкарва достатъчно, за да издържа цялото семейство. Тук такива са все още малцина. И жените ни трябва да работят. въпрос на чест е за мъжа доколко ще отмени съпругата си в някои от домашните задължения.

Аз лично не познавам такива жени, които си "отглеждат" мъжете - въобще не познавам такива семейства. Но познавам доста, където жената няма и един работен ден в живота си, защото е попаднала на свестен мъж. Просто хващаш цаката на човека и го мориш, докато можеш или докато ти позволи. При всички положения първоначалната подбуда да свалиш товара от един мъж е любовта, желанието да го ощастливиш. Вие - жените - често пъти така разбирате собственото щастие - да доставиш удоволствие на човека отсреща. Това ви възбужда, важи в голяма степен и за секса - но вече е друга тема.


Love should be everything or not at all...

Дъщеря ти е порасла. И моята носи такава кърпа , но руса.Къде ги намирате тези с лилави къдрици ? Бъдете здрави !

Много съм съгласен с теб. В крайна сметка отговорностите, които една жена поема в брака са цената, която плаща за правото на еманципация и равнопоставеност.
Нямам точна статистика, но наистина жените без работа и доходи, разчитащи изцяло на съпрузите си са доста повече от обратния случай. Което ми се струва напълно естествено, все пак

И баба ми е без един работен ден, но съм я съжалявала, не съм й завиждала:))

Да, за съжаление са такива жени, защото грижите за семейството, децата, подкрепата на мъжа не са признати от обществото като полезни, не са платени и не се уважават дори от най-близките в семейството. Оставят някак незабелязани или в най-добрият случай, ако не има пропуски в тази работа, жената се критикува, оплюва, а също е и посмешище за жените, предпочели кариера и собсвено развитие. Мисля си, че положението на българката в семейството е продиктувано от възпитанието и консервативните обществените отношенения в БГ. въпреки еманципацията. Грижата за децата и дома се оставя традиционно на майката. Поради недоразвитата пазарна икономика българката освен тези си задължения поема и финансовата издръжка на семейството. Ако има партньор на място до нея, поделят си и съвместяват взаимно многото роли в семейството. По-рядко, понякога мъжът (ако е силен и некомплексиран тип) поощрява равитието на половинката си и прави лични компромиси. Обаче най-често мъжът е силно превързан към майка си, тя го отглежда до гроб, не се отказва и от грижите на жена си, колежките, сестра си и т.н. Въобще център на вселената. При това положение няма как мъжът и жената да са равностойни, той отдавна е възпитан, че е нещо повече от нея. В най-добрият случай може да прояви великодушие към жеа си и да я покровителства, но в никакъв случай да я възприема като равностойна партньорка. Вижте ги американките (ако трябва да даваме пример от САЩ) - говорят си на имена. Възпитанието им изисква още от малки хората да се обръщат по имена (малките), не по фамилии или с покровителсвените обръщения "сине, дъще, миличко...". Това е демокрацията - свобода, равни права и равни пред закона. Къде там жена, за една и съща длъжност, вършейки си работата качествено,ще взима по-ниско заплащане. Къде там има дискриминация за наемане на работа по възраст? Или по пол? Ако има - изключения...

Показваш и разказваш за грозното положение на разведените българки. После слагаш огледалото за видим какво е в Америка. Кое е по- грозно? Не разбирам!
Комплименти за така описаните български жени. Според мен, един деен човек не е за оплакване, защото никога за дълго не възприема себе си за жертва. Бил той мъж в америка или жена в България

Точно така!

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

мисля, че е бонус от някакъв снакс.

Благодаря за пожеланието - да ви се връща!


Love should be everything or not at all...

По тази тема и си викам - брех да му се не види - много интересно - аз примерно нямам ни един близък познат, дето да е мамино синче. Напротив всички са инициативни, лидери, успяващи и в никакъв случай не мога да кажа, че са разглезени от мама или съпругата (макар че едва ли ги виждам често в ситуации, където това да се набива на очи).

(Тц! Няма да ги издам, не ме питайте! :))

После си викам - странно, как наблюденията по въпроса се поляризираха - или в едната крайност или в другата се отиде. И си намерих обяснение - подобните се привличат - и жените и мъжете, като са в семейство се събират с такива - подобни на тях.

А като си наблюдател - виждаш това, към което сетивата са ти чувствителни. Ако си чувствителен към инициативността - ще отбелязваш липсата или наличието и.

__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Ne e geneti4no , a po partiina linia!
Taka beshe redno predi i drugo ne sme vizdali! Pone doskoro , az dobre che navreme vidiax che lelia ne xodi na rabota a samo na kozmetik i iska dzobni postoianno i spi do kusno;))
Nisto 4e niamala visshe i ne e 4ela knigi!
Ako ne beshe svetlia i primer edva li steshe i prez um da mi mine che e vuzmozno takova nesto, kamo li puk i az taka da napravia!
Li4nia primer e vsi4ko, ia za dobro i za losho!

А пък на мен по служебна линия ми дават повече.....
И гаджетата са повече и по на ниво.
А пък на козметички не ходя, защото са досаднички, пък аз съм си естествено красива
А пък в събота и неделя ми омръзва да спя

Абе то как ще се обръщат хората един към друг си е въпрос и на културна традиция. Това дето го описваш си е типично за WASP. Ама я върви да видиш как е сред другите културни общности :)

Ох :) сещам се тук за вицовете за Лорд Джон и Лейди Джейн, ама ще се въздържа този път да ги разказвам :)))

Бъркаш обаче за липсата на полова дискриминация в САЩ. Всъщност все още има голяма разлика в заплащането за една и съща работа между мъже и жени. И макар че тенденцията е разликата да намалява, все още се запазва огромна разлика във вероятността за служебно развитие - около 3 пъти е по-вероятно при равни качества мъж да се развие в кариерата, отколкото жена. Всъщност това се отчита в момента, като по-голям проблем, отколкото разликата в заплащането.

Интересен факт е, че в последните 5 години жени успяха да стигнат до най-високите ръководни нива на корпоративна Америка. Христоматиен пример тук е Карли Фиорина от Хюлет-Пакард :) За нея казват, че имала стоманени топки. (това, когато е казано от мъж следва да се разбира, като комплимент! :)))

Аз обаче силно подозирам, че проблемите на жените в ръководствата на големите корпорации произтичат основно от факта, че голфът, като спорт не им е особено интересен. Тъй де - изконно мъжко влечение е да се вкарват някакви неща из разни дупки... :)))))

__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Да ама не:)

" Едно е да искаш, друго-да можеш, а трето и четвърто - да го направиш"

Едно е да имаш топки, друго е да си търсеща натура и да намериш подходящата дупка ....Да не говорим за реализацията ... да успееш да вкараш топката на мястото и

Та.... някои си остават само с топките


Стига да намеря чалъм, каквато съм добра в стрелбата....Взимам топки на заем и стрелям ... пък, каквото сабя покаже

Ох, ти ме успокои :) Сега и ако виц разкажеш, да се посмеем още малко

Това с обръщенията много ме вълнува от известен период. По отношение възпитанието на децата ми. В началото на пубертета са те. Повтарям, потретям всеки ден "...казвайте ми по име...", а те "....мамо, мамо..." Преди повтарях, потретях "...вие баща нямате ли, че все при мен....мамо, мамо..." Мъж ми тогава ми обясняваше, че съм се вманиачила в резултат на чувство на вина към него. Дали съм обичала него, колкото и децата, това ме измъчвало. Глупости, измъчваше ме липсата на свободни минутки "и аз съм човек". Жените не били от тази категория "човеци" и ако им останело свободно време, почвали да правят глупости. Това не е ли манипулация?!? За последната ми мания да науча децата да се обръщат към мен по малко име, мъжът ми казва, че било от ЕГН-то и страх от старостта. Глупости, съветвам го, че е хубаво и към него така да се обръща. Така де, после приятелките им и снахите един ден ще ни наричат по имена, а не да се сбръчкват муцунките им "....мамо, татко..." Той бил съгласен и на "батко".

Гледах наскоро филм, в който майката на главната героиня и позволяваше да я нарича "Мамо" само, като бяха насаме, че да не се развали впечатлението, че са сестри :)))

Ето малко вицове на тема изискани обръщения :)


лорд Джон към прислужника си:
- Питър, вчера те пратих до болницата да се поинтересуваш за здравето на сър Алфред. Отиде ли?
- Да, милорд.
- Добре, свободен си.

***

Вратата на кабинета на лорд Джон се отваря внезапно. Забързан влиза иконома:
- Темза приижда, ще се удавим!
- Питър, излез и почукай както подобава! - отговаря лорд Джон.
На вратата се почуква прибързано, влиза иконома и уплашено се провиква:
- Наводнение!
- Питър! Излез, почукай и не забравяй добрите обноски - вече раздразнен казва лордът.
Икономът почуква отново, влиза в стаята и показвайки с жест пода казва:
- Темза, сър...

***

- Питър, нещо ми убива в обувката! Виж какво е!
- Камъче, лорд Джон.
- И какво прави това камъче в обувката ми?
- Убива ви, лорд Джон.


:)))

__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Въпрос е на инструктор, както се казва :))

Ми да! Виждал съм по филмите, че ги возят с колички от дупка на дупка, държат ги за ръчичката и им сочат къде да вкарват :)))

__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Тц, този филм не съм го гледала. Но ти вярвам

Но вярвам и на очите си, защото съвсем скоро се накефих на една олимпийска шампионка по стрелба

П.П. Има и такива дето си се раждат научени