страх

Страхът обсажда оставащото време.
Ще се разминем и във тоз живот.
Без знак
Без звук
Без дума ще си тръгнеш.
Аз няма да те спра.
Не бива.
А и не мога,
ти не искаш.
Невидим се изплъзваш.
Добре.

И някога така се случи.
И пак
и пак
и пак.
Страхът своята дажба получи.
Порасна.
И живота превзе.

Красива е жената обичаща живота.
Красива е дъгата когато е високо.
Красива е мечтата когато се заражда.
Красиви са децата защото са невинни.
Красиво е когато любовта те грабне
и щастлив си...
За беда то не винаги се случва...
Появява се тъгата и в погледа мъгла.
Но помисли си , че...
пак и пак ...отново ще срещнеш красота.

винаги може повече

все едно аз съм го писала...
нямам предвид, че щях да напиша също толкова хубаво стихотворение, а че на моменти се чувствам по абсолютно същия начин-винаги с един миг закъсняла и винаги с една крачка встрани... и все си мисля, че в някой друг живот...може би-нали надеждата умира винаги последна. аз поне я имам с тонове:)))

Няма друг живот. Това е дрога за страхливци.

Е,днес на всеки човек му е нужен кураж,но за някои той е мираж!
И си права,не искам!



Сградата-в разруха вече,
срутен зид и само свод
виждаш още-сякаш вход,
но не води той далече.

А земята все отново
за живот приема семе
да покълне е готово
новото във ново време!


Когато се обърнат към теб с молба, започваща така: "Моля те, кажи ми честно..." с ужас разбираш, че след малко ще почнеш да лъжеш доста!

Не искаш - какво?

Не обичам лъжците. Те са страхливци.
Твоите "входове" не са мои входове.
Входът е друг. Трябват очи за да го видиш.

Това ми напомни една песен:

Не е истина

Началото и края - вечно колело,
зад всяка среща стои раздялата,
и всичко е любов.
Тишината в стаята, неоправено легло,
две цигари незапалени, недописано писмо,

Не е истина,
това, че ще се срещнем в друг живот навярно,
просто знам, няма друг живот.
Не е истина,
но остава нещо,
може би случайно тук и там,
след една любов.

Началото и края - вечно колело,
но тишината край мен във стаята,
нашепва за любов.
Беше ли забързана или малко закъснях?
Прецъфтяла, неразцъфнала,
беше ли изобщо тя?

Не е истина,
това, че ще се срещнем в друг живот навярно,
просто знам, няма друг живот.
Не е истина,
но остава нещо,
може би случайно тук и там,
след една любов.



[линк]

Хубави стихове, романтични някак си. кой е автора?

Остават сигурно, много неща... Понякога и горчивина от неискреност и неказани неща.

И на мен ми харесват, но не зная кой е автора, зная само, че е песен на Дуат Мания.

Остават и красиви спомени...
Понякога болка, тъга...

[линк]

kak ubedeno go kaza...siakash si napisala aksioma:)))))) tazi sliapa ubedenost malko mi prilica na strah ot neizvestnoto.
a kolkoto drogata za strahlivci-priemi go kato medikament-pone imame voliata da se lekuvame.

съжалявам.

ее стига с тея страхливци
do you want to destroy
yourself
in order to prove that
the fear is systematicaly
locking the eternity

Танцувам в тъмнината.
Обгръща ме димът.
В ръката ми догаря поредната цигара????

dojh.hit.bg