Деца ли?!

Ся...тез дето ще почнат да ми обясняват, че били най-ценното...бъдещето на света...цветята на земята...СПРЕТЕ! ЗНАМ ГО! За ДЕЦАТА СИ БИХ УБИЛ.

Първи ден...някъде около час след като съм заспал очаквайки да заспя след последния /пълен/ работен ден...трябваше да изправя старите си кокали и да домъкна таралясника от автокъщата. Пушейки цигарата в 100-тина метровия участък, нямах ни най-малка представа, че това ще е най-спокойното ми утро през тази “почивка”..нямаше дори и псета по улицата. Измъквайки се по терлички /колата я бях натоварил предишния ден с багажите заради зорките разбойници в известен столичен квартал/, пуснах сделаната автоматика, която с рандоом времеви отрязъци да пали и гаси лампите в нормалния ми ритъм на съществуване в скоро наетия апартамент. Щерката заспа на първия завой, сина на втория...де да се бе случило и с жената същото..
Е...пристигнахме...все пак съм добър и внимателен шофьор../след десетки “ох! пишка ми се”/ и ...бунгалото дето ни го запазили беше на около 800м надморска височина с кръвожадни комари изпили остатъците от залежала продукция на “Химко”-Враца...След около 5-6 тигела нагоре-надолу намерихме прилично местенце почти на сами плажа за 50 кинта. Къщето широко...с предверие, баня и кенеф, кухня с бойлер, хладилник и печка, огромен хол с френски прозорец...и мъъъъъъънички спални.../Ми верно! Че кой ходи на море да спи?!!?/. Креватчетата –правени за танкистчета. Убу де...примирих се, че ще спя със спуснати от коленете крака от таблата надолу...обаче нещо с раменете не можах да го догодя...
Та...пльоснах се изнурен от пътя да подремна...божкеее...кат станах към 18.00...който се чуди к`во е било да погледне в профила ми сентенцията за вятъра.../в следващите 3-4 дни/.
Нооо...това не е проблем. Аз поне /за разлика от останалите хора сигурно/ отивам на море с нагласата за спане, ядене и ...ебане.../пиенето е по подразбиране/.
А ся ми кажете как става тоя номер, когато сина /явно метнал се на майка си/ седи плътно до нас нищо че е на 14 и е голем колкото мене...а онуй малкото...божкееееййй! Нема откъсване. Като нема плаж, нема къпане, нема е..е, поне очаквах да се наспя! Да, ама не. Малкото се запече и до 5 ден пъшкаше по цели нощи и риташе на посоки...добре, че топките ми бяха по-надолу от ребрата, а и от студа бяха заприличали на индиански орехчета...
Та...ни през деня, ни през ноща...докато приспим терминаторите...и ние сме отнесли плувката...,а сутрин те ни изпреварваха.../открих обаче предимството да имаш син на 14-носи ти кафето докато се опитваш да махнеш двете горили стъпили на клепачите ти сутрин.../. През деня...не става...”ваденките” са с нас, а и стените от пресован картон...като високоговорител на “активни суббуфери” както вика сина...
На 2-рия ден /разправят, че простатата си вършела работата с цикъл 42-48 часа...ама мойта ми дава зор на 24..то затова ми и липсват част от керемидите сигурно../..реших, че е време да мина на методи рекламирани в “Мосю Бриколаж”...Къде ти?! Банята не се заключва! На 3-тия ден обаче се научих да го правя в рамките на 47 секунди и 26 милимунди /милимунда е 1/1000 от секундата...Б.А./...После стана още по-лошо...щото на 4-тия ден отидох за риба и след 2-3 часа псуване на вятъра щото не мога да заметна въдицата от него ...ТОЙ взе че спря!! И слетобед айде на плаж...не ме питайте какво е да се допираш до топлото сухо телце на жена си...а и тя мамка му...още повече подкукоросва и се отърква и се омилква и...абе мъъъъкккааа мъка. Навързах номера...започнах да си забравям я цигарите...я очилата...и “Мосю Бриколаж” на спокойствие...после се изхитрих и по време на пърженето на плажа.../уж ме стегнало стомахчето.../..така се събираха около 3-4 пъти на ден...е, не е като да си в къщи...
На 6-тия ден сина отиде на кино, а ние приспахме малото...добре, че свършихме преди края на киното...милимунди преди края...Обаче сина се простудил...и повече не отиде...мамка му и лятно кино...бе там мацки нема ли да греят тинейджърите?!
И през цялото останало време писъци...кой к`во зел на другия /щерка на един колега и моето мало`../...ей! Това жените ако можехте по една торбинка на устата да си вържете...що електрическа енергия щеше да се изкарва...
Вчера затвориха и последния ресторант /дървеното, ламарината, кафето, чадърите, денонощния.../ а преди това бяха минали само на кебапчета и кюфтета в менюто си...аз кебапчета може да си рупам и в Сф. На плажа се броихме къде 30-35 човека.../2.7 км.плажна ивица...непрекъснато се озъртах онези от ГриийПийсс да не дойдат и да ни поставят опознавателни пръстени по мотовилките.../.
Намалиха ни бънгалцето на 24 кинта...само и само да останем...Що ли?! Всъщност писъците на двете дечурлига вече никого не тормозеха.../освен приносителите на същите дечурлига/. Добре, че сина е на възраст да не мрънка...само си мечтаеше тихо за някакви тонколонки дето щял да си ги купи след морето на стойност 2-3 заплати на майка му..
Та..от моята ракийка...нямаше /а аз бях убеден, че сме 21 век!!!/, комарите се нахвърляха връз мен като помияри на “КитКат” след което брояхме колко 1 ЕВРОВИ монети има по тялото ми.../на 4-тия ден придобиха имунитет срещу АнтониоБандераса...”Диябло”...пръсках се като в химическа баня по всички открити и леко покрити места по тялото си.../, не се наспах, ушите ми още пищят от виковете на дребосъците /от де ги вадят тез децибелли бе?!??!/, не се надое...х /ни своето ни чуждо...щото кой те пуска...дори и при смегчаващи вината обстоятелства.../, пътуването ми отне 2 от 7-те прекарани /наистина прекарани/ дни около локвата, освен цацата и кебапчокюфтетата успях да хапна 1 /един/ път и паниран калмар /голем праз/, и...аебе и да продължа да описвам, най-много да направя кеф на тези дето вече са почнали работа след отпуската....
Та! Да не съм чул повече, че това не е РАЗНООБРАЗИЕ, а е ПОЧИВКА!. Почивката ще бъде сега! Имам още седмица до работата и ще я ИЗКАРАМ както аз си пожелая...при това далеч от любимото семейство. На раздеЛЕно хранене!
И догодина...никакви деца! За тая цел са изобретили бабите. Ще ги държа настрана докато им домъчнее за внуците и “ще им позволя” да ги заведат на почивка!
Ъъ...някой да има сапун?! Че ми го изядоха ...докато бяхме на морето...

ПП. Жас! Ужасно ми липсваше. Толкова, че накрая ГаднияБрадатСтарец ми изпрати твоя двойница досущ като във “френското разказче”...сега имам плексит на лявото рамо докато зяпах по нея...

?;-)))

Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..

Аз предупредих ли?

Добре се завърнал в клуба (на "с деца на море"), МЪЖжжж!

Това дето го описваш е единственото, което ме кара да спра да си мечтая за морето... или каквато и да е "почивка"

Наздраве!

Ти какъв терорист си бил помниш ли?

Аре сеа. Кво да кажем ние със 100-те гайди?



Libertas inaestimabilis res est.

си бях подготвен...не ми е за първи път...миналата година пак беше така...ма по друг сценарий...и нямах време да си почина от почивката...
Нали знаеш...най-големия страх е от страха...а после кат дойде...го обръщаме на самоирония...


Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..

Това, самоиронията, ни е най-силното оръжие! И самозащита. И любов. Обаче, все пак, с деца на баня... шъ ти изядат сапуня.

А ние,дето сме си целогодишно с деца на море,кво да кажем,м?

Другата година вземи и тъщата на почивка,хем да засвидетелстваш топли чувства,хем да и дадеш възможност да се радва на децата денонощно.

Връща се англичанин от почивка в Австралия и разказва: "Там има всичко за една хубава семейна почивка: барове за мен, плаж за децата, тенис-корт за жена ми и акули за тъщата"

А дали тези акули ядат и свекърви...

Цит-а-а-т Щом кльопат тъщи, що да не хапнат и свекърви? Да пробваме ли?

Добра идея по принцип,но не ми се иска да хвърлям "съкровището" на акулите,защото синчето и ще ме даде на лъвовете после....

Но нищо не ми пречи да си го представям........често

Пак цитат! Аз пък съм готова да ме изядат лъвовете.... Мъ, нъц, синчето на съкровището ни ще..... Щастливка съм аз..... А "съкровището" вече втора година си почива само на село, заради което синът й не я обича особено, щото хич не се и сеща ("съкровището" ), че има внук, дето няма къде да мръдне от С-я....

Не се ядосвай!Мен ако питаш,колкото сте по далеч,толкова повече ще се обичате.

А като се замисля......живот и здраве и аз ще стана свекърва......ти също май...... ох,каква ли змия ще му се падне на милото ми детенце!!
Спирам да мисля!

Да беше поспестил интимните моменти, си викам, а?

"Ne se strahuvam, 4e shte me stap4at...stapkanata treva se prevrashta v pateka"Bl. Dim.

защо без пикантни подробности?....
точно те бяха есенцията на цялото "Иди с деца на море -да ти изядат сапуна.."....

Какво по -естествено от секса, Другарко Блага?...Особено от секса с "благоверната съпруга"?....(той дори отговаря на моралните "норми"...)

Аз тук не виждам нищо друго, освен приятна емоция-смях-предадена от човек,който е достатъчно интелигентен ,за да гледа на стреса и на трудностите откъм смешната им страна....

Мъжжж-е ,щях да падна от стола...:)))))))

:)))))))
"тенкс"...

Развесели ме:)

Тази година пропуснах тези и други подобни преживявания.

Изпратих дечицата на море с татко им, а аз си останах в София.

Първите два дни ми беше мъчно за дечицата и страдах, но после разбрах, че си прекарват чудесно (децата, за баща им не знам!) се успокоих.

Хем аз да се почувствам "ергенка", хем баща им да види какво е да се грижи за деца по 24 часа в денонощието.

Успях да се видя с някои стари приятели и да поскитам из вечерна София. За нощен живот нямах сили.

Таткото е имал и лоши моменти. Например ми звъни по тел. и ми вика: "Кажи на дъщеря си да си обуе дънките, защото аз не мога да я накарам...", задаваше ми въпроси от рода на "Къде са ми гащите, къде са ми чорапите, къде са на дечицата джувките...???" и др. подобни.

Освен това двете "черни станции" ми обясниха надълго какви грешки е допускал благоверния - изпуснал/счупил фотоапарата, говорил си с някаква леличка- румънка и то на английски...

.......

Много обичам да чувам/чета, как другите са изкарали зле! Направо ми освежава деня! Само не разбрах, какво имаш против Бриколаж - секса? Чукането в банята си е неделима част от екстрите на бунгалото. Милимундният завършек също.
Хе, хе студ, викаш! Комари! Вятър! Кеф! При нас нямаше нищо от изброеното. И бебето беше при бабата. Вечер, топло, на масичка пред бунгалото с изглед към морето. Студен Джак в чашата, филе от няква риба, аз пуфкам (всъщност се уча) с лула. Лапето се заиграва с некви каки, Бейби нещо ми разправя (ама кой ше я слуша) отгоре метеоритен дъжд... Дааа! Много добре ми беше! Много ти съчувствам хе, хе, хе! Много...

П.П. Да се пробвам ли да позная, че ти се налага спешна командировка в Бургас за цяла седмица?

"Мосю Бриколаж" е от магазините тип "Направи си сам"...

Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..

Хе, хе, хе! Мислех че са рекламирали някакви бани, къдети ти се ще да правиш деца! Но и "Направи си сам" е почтен и уважаван метод в природата. Никога не трябва да се губи тренинг!

никво чувство за хумор....

Не виждаш ли, че съм се ухилил и в началото и в края на есето....въпреки написаното...По ли интересно щеше да е:
"Отидох на море с децата. Писна ми. Върнах се."

А така виж как интересно стана...а и хората зеха да се усмихват...

ОК! Специално за теб! Всички действащи лица и събития са измислени. Случайните съвпадъци с реало съществуващи клубари е единствено с цел да се експонира възможността /макар и малка/ и на клубарите да им се случат подобни неразбории.
Целувки!

Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..