за "не семейните" родители

Имам момченце на 8 м. С таткото нямаме брак, но живеем заедно /в наш си дом на изплащане и всичките му там неща/ Детенце е "припознато" от бащата и носи неговата фамиля.
Мислите ли че това че мама и тати нямат брак би довело до някакви проблеми за него в последствие. Знам ли - да му се присмиват дечицата, да смята че е нещо "наказан", проблеми с документи и всякакви такива неща.

С документите може и да има проблеми, не съм много наясно. Но май навсякъде искат Акт за раждане, а там пише бащата, така че и това ми се струва малко вероятно. Не мисля обаче, че децата ще му се смеят. Особено ако живеете в голям град, едва ли ще има проблеми. Кой и защо ще го пита според теб? Пише си навсякъде- майка, баща и това е. Какво толкова?

много малко вероятно е детето ви или съучениците му да се заинтересуват от свидетелство за граждански брак (или липсата му). А момчетата изобщо не проявяват интерес към снимките от свадбата

Единствено от вас двамата с баща му зависи дали ще се чувства като в "истинско" семейство или не. Колкото за проблеми с документи - май единствено около наследствени дела и излизане на непълнолетно дете в чужбина може да е проблем липсата на брак, но за тези детайли най-добре юристите да кажат де :)


Ти имаш ли?

И в семейства с брак, когато единият родител иска да мине границата с детето, другият трябва да подпише документ.

* Life is everything that happens to you, while you plan life *

да споделя, че два пъти съм минавал без документ. А не трябва.

е не мисля че е само формалност
Според мен има силно емоционално значение, но в точно определен момен. Ако изпуснеш момента става вече формалност. Аз лично съм против брак заради детето и питах от чисто прагматична гледна точка вече.

може би имаш предвид романтично значение

за мен е нещо формално.

от прагматична гледна точка се консултирай с юрист и нотариус.

мисля че няма zначение

А не мислиш ли че има мнооого варианти на `малкото семейство`

Например мама и татко в 1

На колко си години, ако не е нахално да попитам?

* Life is everything that happens to you, while you plan life *

33

Пардон, наборе, помислих, че си детето в случая.

* Life is everything that happens to you, while you plan life *

зависи вие какво самочуствие ще дадете на детето. ако вие и то смятате, че е най-нормалното нещо на света, не мисля че може да бъде притеснено от подигравки.
казвам го от личен опит: 1во като дете на разведени родители, 2ро като жена без брак!


борис 10.06.2001
виктор 10.02.2003

Аз лично съм от хората, които много държат на брака (може би, защото моят е успешен, да не чуе дяволът, и с мъжа ми сме вече 17 години заедно, от които - 12 женени). Мисля си, че бракът променя и сплотява едно семейство. Което, обаче, няма да ме накара да не приема семейство без брак. Много мои приятели живеят така от години, щастливи са, имат прекрасни деца. Всичко е въпрос на индивидуален избор. Не вярвам, че на децата днес им правят впечатление такива "подробности" (големият ми син е на 11, сред родителите на приятелите му има най-различни варианти - женени, разведени, без брак). Децата не се вълнуват от това, важното е мама и тате да ги обичат! Което, разбира се, не важи за учителките в детската градина или в училище, ако им се позволи да го знаят!!! Но, що е време, все е пред вас! Обичайте детенце, да ви е живо и здраво, другото е без значение....

в документите за гимназията на сина ми, които заедно попълвахме преди месец, никъде не се споменава семейното положение на родителите. Имаше въпроси за образование, месторабота и телефони.
А откакто сме разведени с баща му, ходим заедно на родителски срещи. За да не си препредаваме инфото .

Ако детето само пожелае да дискутира този въпрос със съучениците си или учителите - това вече е друга работа.


Ти имаш ли?

Според мен, само при някаква промяна в общия ви статут би могло да излезе нещо за него - имам предвид наследяването, да речем. В чисто юридически смисъл мисля, че имаше някакво значение актът за брак и датата в него, напр. за т.нар. семейно жилище (семейно по смисъла на закона, не в нашия разговорен смисъл) - независимо от завещания и т.н., имаше нещо за "законни наследници". То нищо няма да се случи, но съвсем хипотетично, за дяла на мъжа ти биха могли да се появят негови роднини, като ти може да си аут (съотв. в бъдеще детето няма да получи това пропуснато нещо от теб самата). С една дума - има връзка между акта (удостоверението) за брак и удостоверението за наследници.

Според мен, ако няма никакви други съображения и още повече - ако считате това за формалност, нищо не пречи да се разпишете ("за всеки случай"). Е, ако има някакви принципи или пък роля играят някакви трети лица или фактори, вие си знаете.

ПП: сетих се, че имуществото от преди брака се трансформира, т.е. запазва си се твое или негово (не става общност). Независимо дали преди това е било имот->превърнат в пари->пак имот->превърнат в кола или фирма или каквото се сетиш. Доказва се и не би трябвало да има проблеми. Ясно е, че не мислите за това, но "за всеки случай" го казвам (ако това е съображението да не подписвате). Общност е и се дели само това, което е придобито от доходи, получени по време на брака (тук усещам усмивката на модератора-специалист, но да ме поправи, ако бъркам, че да не въведа в заблуждение питащия).

Не мога да не кажа, че - след като се замисляш върху това - добре би било решението ти да е баланс между неформалното и формалното. Т.е. ако с едно подписване рискуваш да развалиш нещо, което и така си върви добре, примерно да се появи рутина в отношенията ви с мъжа ти - по-добре не го прави. Неформалното е в основата, а на формалното това му е работата - да оформя неформалното. Ако няма такъв риск, обратно - по-добре се разпишете в някоя обедна почивка (с което казвам, че не смятам шумна сватба за много удачна, понеже бихте отбелязали съществена промяна; за църквата бихте могли да се разходите с кумове до някое добро място).

Твърдо съм "за", ако човек не настоява да прави сватба (е, аз все си мечтаех за булчинска рокля, та... :))) Всички знаем, че не подписа прави семейството.

Имаме приятелско семейство с 2деца, родителите не са женени, но децата са припознати.... между другото семейството е от юристи, умни хора, така че предполагам, че има и прагматични причини "против" брака.

и още: в нашето семейство аз (майката) имам различна фамилия от бащата (бившето му второ име, след това обезчленено от държавата), а детето ни е със същата като моята фамилия... хич ама хич не ни пука като започнат да ни разпитват ама защо, ама как така сме с различни имена... нали сме едно семейство, това е важното Мисля си, че все повече свикваме с разнообразието от семейни връзки наоколо :)))))

Егати обезчленяванията

мхм
първите години от връзката ни псуваше комунистите, че го "членували", а след това (таман му грабнах второто име:) - че са го "обезчленили"...

Моята снаха - Шулц - не я членуваха, размина се. Представяш ли си "Шулцова" или "Шулцева" (нещо като малцова), а още по-добре "Шулцицина"? Можеше да бъде и по-зле, като "Шулчишка", "Шулцуцова", "Шулценска" или "Шул-цуцу-ян"