за шамарите

Пускам тази тема, защото се развихри спор в една от другите, дали е нормално да се пердашат децата. Много ми е интересно какво мислите по въпроса за телесните наказания. Защо е добре да се бият децата и защо не е добре според вас?
Много от майките във форума смятат, че е абсолютно нормално да удариш детето си понякога...Къде обаче е нормалната граница, ако изобщо има такава?
И защо ако е нормално да удариш детето си не е нормално да удариш някой дядо или бабка, със същия акъл ?
Аз абсолютно отричам шамаросването като адекватен метод, все пак дете на 4 години вече разбира всичко и е достатъчно да му се обясни, за да разбере ситуацията....но това си е мое мнение, пък и аз още нямам личен опит, съвсем скоро ми предстои....
Трябва ли когато сме изплашени от някоя постъпка на детето да го накажем ?
Какво е мнението ви?

Здравей!
На мен също ми предстои да бъда майче, защото още не съм, но мога да кажа, че не бих ударила детенцето си по какъвто и повод да е....лично мен като хлапенце се сещам майка ми да ме е шамаросвала по дупето и то не повече от 4-5 пъти /явно доста съм я поядосвала жената/, а баща ми НИКОГА не го е правил...сега ,когато вече съм бъдеща мама поддържам тезата на т.нар. си "свекърва" /слагам я в кавички, защото самата дума "свекърва" ми звучи фалшиво, а аз си я уважавам и като приятелка, и като втора майка - макар,че истинската никой не може да замести, разбира се - да са ми живи и здрави и двете/ - за нея, както и за мен, насилието - в каквато и да е форма - не е наказание, което детето ще разбере и от което ще си вземе поука. На децата трябва да се обяснява и много да се говори - "това не е хубаво" - защо не е хубаво, как би изглеждало ако някой друг постъпи така или се появи по този начин и така - само с приказки! Децата не са бавноразвиващи седа не могат да разберат какво им говорим - трябва просто търпение и занимание с тях. Един бой у дома или шамар на улицата няма да поправи нищо. Поне аз не съм за този начин. И още нещо , което се уверих,че е така - според "свекървата" ВСЯКО дете от 2-3 години до 7-8 преминава през "период на отрицание" - т.е. каквото и да му кажеш то си казва "не" - особено момченцата, които просто по природа си се раждат с характер и по-твърдоглавки, но все пак са си мъже Затова и трябва да им се обяснява - като искат да видят например в този шкаф какво има - хващаш се с него и разтоварвате - ето тук има това и това, те служат за това и това - този е начина според мен да се избегнат евентуални "разгроми" след това на същият този шкаф Извинявам се за елементарните примери, но пак казвам - според мен обясенията на нещата, говоренето и връзката между родители и деца , която се създава от самото раждане, са "формите на възпитание" и нищо друго Не искам да "давам съвети" на който и да било, нито да заформям спорове кой е прав и кой не с възпитанието на децата си - просто това си е мое мнение хайде,чао, че стана много дългичко сори

Мили бъдещи майчета,
колко ми е хубаво така като ви чета, как не бихте ударили дечицата си и как трябва с разговори да се разрешават конфликтните ситуации! Наистина звучи добре, и да Ви кажа честно, преди да родя, разсъждавах по същия начин и едва ли не осъждах майките, които раздават шамарчета на милите дечица Обаче ... след като се сблъсках с "проблема" , който стои пред всички ни ... лееееко си попромених убежденията. Мисълта ми е, че "големите" дечица, които разбират и говорят могат и да бъдат убедени с разговори. Но малките - ами как да го убедя, като ме гледа и ме дебне да го направи нарочно?! Съгласна съм, че това е моментна слабост на родителя, но ако на големите ми дъщери мога да обясня, че не е редно да изтичват на улицата, то на малкия калпазанин (1г.10м.) как да го направя. Ето онзи ден тръгна към улицата и като ме видя, че вървя изплашена след него (нарочно се стремях да не тичам, за да не помисли, че е игра) направо хукна, но се обръщаше да види дали го гоня Ами да Ви кажа честно, хванах го примряла от страх на средата на улицата и го шляпнах. Това беше първата ми реакция. Може би е резултат на собствения ми страх в момента. Но понякога има ефект. В смисъл, че детето осъзнава (ако шляпането не е системно, разбира се), че това, което е направило не е никак редно.
Мисля си, че всяка една от нас е с искренното си желание да възпита съкровищата си най-добре. А това, че понякога допускаме грешки пред тях - ами и ние сме хора, със собствените си емоции. Така че, аз лично мисля, че едно или две шамарчета не са кой знае колко пагубни за възпитанието на децата.
Желая Ви лека бременност и безпроблемни раждания и много слънчеви детски усмивчици! Желая Ви и да запазите спокойствието, с което в този момент разсъждавате за възпитанието на дечицата си! И дано при Вас да няма поводи за "шамарчета"

П.С. Не ме бива много по писмените словоизлияния, но все пак опитах

Здравей! Имам дъщеря на 5г. и си признавам, че от време на време я шамаросвам. Макар, че преди да я родя винаги съм си казвала, че никога няма да бия децата си. Никога не казвай никога. Но за да стигнем до шамарите ниесме минали през всички други начини. Първо обяснявам съвсем спокойно, ако не те разбере пак продължаваш. След това повишаваш тон, но ако е инатче като моето, и това не помага. Та крайната фаза е шамара по дупето. Всичко си зависи от темперамента на детето. Защото ако е инатче каквито и методи да прилагаш нищо не се получава. Но има деца, които не правят нищо. Седят си кротко и се взират в една точка, или си играят с една играчка с часове, а ти се чудиш дали изобщо има дете в къщата. Не ти го препоръчвам това. Аз лично предпочитам буйните и палавите деца, с риск да те извадят от равновесие, но за мен това са здрави деца.

Напълно подкрепям мнението на The Moon,но има едно нещо,че нямаме деца още и неможем напълно да разберем тези,които удрят децата си.Аз също не бих удряла детето си.Има обаче една разлика-шамар(и то абсолютно не по лицето) и бой.Виждала съм такива дето направо си бият децата,е това е ужас направо.И още нещо-имам наблюдението,че като че ли тези дето са били бити като деца,сега посягат на собствените си.И обратния вариант също го има-който са го били категорично внимава да не удря своето дете,за да не повтаря грешките на родителите си,пък и защото знае какво е......Незнам къде е истината,но ще е интересно като родим пак да водим дискусията.
Успех на всички

Според мен има голяма разлика между пердашенето и някой инцидентен шамар,но смятам че и в двата случая нищо хубаво не би се постигнало.Категорично съм против този начин на възпитание, но може би като се сблъскам с вече разбиращо и осъзнаващо действията си дете ще променя възгледите си...бих направила всичко възможно,когато детето почне да разбира,да го възпитам така,че да не се стига дори до безобиден шамар.Според мен с правлилния тон и подход може да се избегнат тези наистина неправилни методи.Понякога ми кипва толкова много,че в изблик на ярост почвам да плача(може би по този начин подтискам насъбралата се отрицателна емоция).Не мога да разбера хората,които за най-безобидни детски силно казано пакости,почват да бият малките деца,като видя нещо такова навън вътрешно си казвам що за родители биха се отнесли така със собствените си деца.А като че ли в нашата държава много хора изкарват насъбралите се проблеми върху дечицата си.Не знам дали е уместно да споделя,но веднъж докато си бутах количката се стреснах от крясъците на една жена,която почна да бие детенцето си,защото си лапнало обувката(то определено не беше във възраст,в която осъзнава какво става~1 годинка и 1-2 месеца!!!!)Ужасих се от това нещо,ум не ми го побира как може такова нещо заради такава дреболия и то на БЕБЕ!!!Моля се,като бебето ми порастне да подходя по правилния начин,по възможност без шамари и с повече разговори.......но не мога да съдя хората,без да знам какво им е на главата.......каквото и да си мисля.Всеки разумен родител знае къде е границата и кога да прибегне към по-строги мерки.За съжаление все повече хора посягат недобронамерено и целенасочено към своите деца,мисля че това е страшно.

Да и аз мисля, че е страшно и мисля, че когато видим нещо такова на улицата, сме длъжни да се намесим....Все пак децата са бъдещето на държавата, не трябва с мълчанието си да насърчаваме подобно поведение.Аз веднъж бях свидетелка на една майка, която пердашеше здраво детето си, в трамвая, а то се беше тръшнало на земята и ревеше. Това е случая, който ме накара да се замисля, защото никой в трамвая не реагира, вкл. и аз. От тогава обаче все се сещам за това и съм се зарекла, никога да не оставям просто така някой да бие детето си необезпокояван. Странно ми става като се замисля колко заразителни са овчедушието и апатията. Нали все дрънкаме за гражданско общество. Това според мен означава всеки от нас да приеме за лична отговорност да направи света по- добър....И винаги да се намесва, когато смята, че се върши нещо нередно....Т'ва е.

По принцип е така, но това с намесването......много зависи от ситуацията.Все пак ние сме никои да се бъркаме и да даваме тон на другите как да се отнасят с възпитанието на децата,но определено,ако някой малтретира и бие периодично и безпричинно дете,смятам за нечовешко да не се намесим по някакъв начин.Да не дава Господ такива работи,но преди малко и по новините споменаха нещо за малтретирани деца.Със сигурност тук пишат съвестни и предани майки,затова смятам че е излишно да се отправят нападки и такива коментари.Много ясно че никоя от нас не е привърженик на този метод,тези които си падат по тази част другаде ги споменават

... и ти да не отнесеш някой шамар, намесвайки се. Защото не знаеш колко може да й е накипяло на майката.

Иначе и аз съм против шамарите и се опитваме да отгледаме едно момиче, което като порасне да няма спомен мама и тати да са я били.

Поздрави и целувки от нас с Рая и много много радост на бъдещите майчета!

Познавам хора които никога не са ги били родителите им.
Моят мьж и брат му например никога не са били шамаросвани за каквото и да е било.
И са израстнали много добри деца, и сега са много спокойни и неагресивни.
Много добре даже им се е отразило че не са понасяли никога никакви физически наказания.
Нас сьс сестра ми сьщо никога не са ни били.
Честно казано аз сьм много против шамаросването и не смятам никога да бия децата, а и мьжа ми още по малко може да си представи подобно нещо.
Мисля че физическото наказание е много лошо нещо е не помага даже вреди на вьзпитанието на децата.

Не съм чела мненията на другите,но ще споделя моето...
Не съм ЗА шамарите като цяло.
Но много зависи и от детето.
Понякога едно попляскване по дупето с възпитателна цел(без детето да го боли) не е излишно
Моето дете е само на 5 месеца и сме далеч от тая тема все още.
Но съм била покрай племенниците,докато растат.Еми,да ви кажа,голямата беше толквоа дива,необуздана,непослушна...каквато и възпитателна роля да заемат майка й и баща й,то си беше диво,та диво...Та,като я шляпнеш по дупето,колкото да й покажеш че така не може(по даден въпрос) се взимаше в ръце,така да се каже
Ако детето разбира с обяснения и добро-това е най-добрата тактика,според мен.
Но съм абсолютно против силовия бой

Шамар е разлкично от пердах.
Твърдо съм против пердаха, но съм на мнение, че единичен шамар в определен момент може да свърши чудеса. При сериозни провинения и в никакъв случай като практика. Един шамар може да значи много. Ако детето направи нещо много, много лошо, самият факт, че му е ударен шамар, а не болката от него, трябва да го накара да осъзнае сериозността на провинението.

Здравей,

аz съм мама на много непослушно дете, но никога не съм я удряла.

Според мен това си е чиста агресия.

Затова пък като се скарам, zапочва да реве. Не повишавам тон, не раzбира точно думите, но zнае че се карам и zнае кое е поzволено и кое не.

Абе ти верно ли го мислиш това?

Много бих искала да ми се намеси някой в момент, в който съм решила да напляскам детето си!
Щом се е стигнало да го напляскам, значи наистина има за какво, а някой да ми се меси и то точно в такъв момент .....
Нямам думи!
Значи детето ми ще пресича на червено на инат, аз ще го плясна и ще дойде някой дето още няма деца, или баба дето гледа само котки да ми държи тон че си пляскам детето?
Ами това е същото, като това аз да казвам "не, не може", а свекървата (майка ми, баща, дядо, леля и т.н знаейки че това е забрана да го разрешават.
Мисля, че възпитанието на децата е работа на техните родители, а не на съседите и на преминаващи по улицата!
Всеки си познава детето (изключения са смахнати родители дето ще си пребият детето - за своите 35 години не си спомням да съм видяла такива, а хора съм срещала много и всякакви) и знае дали ще го плясне, скръцне със зъби, ще го стисне за ръката по-силно и т.н.
Като говорите за гражданско общество, почистете градинката си пред блока, не си хвърляйте фасовете където сварите, боклуците си ги носете в джоба докато видите кошче и т.н и т.н .. и едва тогава тръгвайте да давате акъл и да се намесвате, когато някой си шамаросал детето.
Е, ако е "хванал тояга" и го пребива се намеси, ама да го пляска (щамаросва) и да се месиш.

Много скоро ми се "наложи" да напляскам щерка си (2г7м) и то пред полиция (живея в щатите). Е, не ме арестуваха, а като минах до тях (нямаше как да не мина от там, и си признавам, че ме беше страх да не ме арестуват) един от полицаите ми каза "знам че е трудно, но се случва да се трябва (за шамаросване)".
Значи полицай в Щатите не ми се намеси че съм напляскяла детето си, а някаква общественичка да ми се меси! Е няма да я набия, ама със сигурност няма да си позволи на друг да прави забележка!

А ти ако искаш си прави забележки и се намесвай, като гледам няма опасност да налетиш на мен, а другите май не са такива войнствени!

Наистина, не искам да приемаш мнението ми като нещо лично срещу теб!
Използвам правото си да споделя и моето мнение!

Моето 7-месечно диване вече отнесе перване през крачето,което ритна купата с пюрето от ръката ми.Единственият ефект беше истеричния й писъкПри нея повече действа рязкото повишаване на тона с команди като: "Спри ",Не" и т.н.
Твърдо против шамарите съм.Но има моменти,в които здраво ме избива на примитивизъмЗасега се контролирам - нали все пак не съм пещерняк

Моят 8 месечен разбойник като му повиша тон, започва да се хили, сигурно мисли, че си играем. Ако знам че ще ме разбере, бих го ударила, но едва ли ще схване идеята. Иначе пробвах един-два пъти с леко потупване от вида "на-на-на!", но той и това го мисли за игра

мога да кажа, че съм против шамаросването. не мога да отрека, че проверих и при 2мата дали има резултат - няма никакъв!!! най-голям ефект има говоренето....
сега майките да не кажат, като имаш деца ще видиш.... защото имам и виждам, че няма резултат!
много ме издразни коментар на едно майче за др. майче, от сорта на "като имаш деца ще видиш". ужасно е. не мерете по себе си за другите.


борис 10.06.2001
виктор 10.02.2003

това вече е прекалено
откъде накъде някой ще се намесва във възгледите ми за възпитание на детето (естествено не става въпрос за пребиване от бой)
не това е гражданското общество, нито пък признак на обществен морал
първо роди бебе и после се изказвай за начина на възпитание
въпреки, че принципно съм против насилието като начин на възпитание, считам, че не е толкова страшно, ако детето бъде тупнато по дупето (не и по лицето), защото има деца и деца - едни слушат, други - не
аз примерно съм била потупвана от майка ми, защото растях като страшно диво дете и по никакъв начин това не ми се е отразило на правилното развитие - от друга страна е по-добре едно потупване отколкото безумните наказания, които отнасяха моите съученички - примерно 1 седмица без телевизия или да не излиза навън - това е доста по-стресиращо да едно дете
вярно е, че има доста истерични майки, които бият децата си има-няма за какво, но тотално да се отрича боя като начин за възпитание е несериозно

На теб може и да не попадне, ама да не вземе да попадне на мен.

Сега сериозно. Аз не знам дали тук би се появил родител, който да заяви, че боят е уважавано и предпочитано от него средство за възпитание. Аз също определено не съм от тези. Естествено, че границата между бой, побой и шамар е съвсем добре и ясно очертана - поне според мен. Но май на авторката на темата й се губи някъде по допирателната. От вчера ми прави впечатление, че слага под един знаменател шамар и побой, даже гарниран със системен тормоз.

Аз самата не удрям децата си. По принцип. Но смятам, че може да се стигне до шамар в дадена ситуация. Чета тук бъдещите майки и си представям следната картинка. Котлон и дете, което иска да го пипне, защото свети и му е интересен. Детето е на 14 месеца (примерно). Хайде сега да се намери майка, която да ми каже, че с мъдри и търпеливи обяснения ще може да обясни и покаже на 14-месечно бебе, че котлона не се пипа, защото е опасно. Или да успее да влезе в пълноценен и разумен диалог със същото това бебе, за да му обясни, че в контакта не се бърка. Това освен с многократно автоматно повтаряне и дори перване през ръката просто няма как да стане. И ако докато аз се мъча да приуча детето си да не бърка в огън или да не се вре под колите се появи някоя радетелка на позитивното възпитание и започне да ме учи как да съществувам правилно според нейните разбирания - аз, че и децата ми - никак, ама никак няма да ми хареса.

Някъде горе четох един пример за шкафа и как ще го пълним и празним до припадък, за да покажем на детето какво има вътре и как няма смисъл да си губи времето да играе с него (на мен смисъла на това упражнение ми се губи де, ама хайде). Но я да си представим, че на мястото на шкафа имаме камина, в която детето иска да бръкне или дори да влезе? Тогава какво правим??? И да, на 4 годишно дете може да обясняваме каквото си поискаме, но децата не се раждат на 4.

Изобщо, тезата за разумния диалог като начин и средство за позитивно възпитание си е ОК, ама издиша сериозно. Поне според мен.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...