Усещате ли???

Как вечерите започват да застудяват.......

да

...You live in a world where you did't listen
And you didn't care...

Нощите стават по-дълги... по-уханни... с някаква особена топло-хладна ленивост, предвещаваща пристигащата с тихи стъпки зима... есента, която те прегръща и постепенно стяга прегръдката си, докато те остави без дъх... Не усещате ли, че най-вампирското време тепърва настъпва?

От големите мечти се страхуват само малките хора!

и слава на Всевишния!

смърт и разложение
death makes angels of us all and gives us wings ... - Jimbo

Напомня ми за едни не-приятни спомени....особено Ноември...

Зимата,сезонът-символ на смъртта.Това е любимият ми сезон.Няма по-вампирско усещане от това,което ме изпълва,кагато наблюдавам една зимна нощ.Снегът повива земята и разстила своята магическа тишина,задушавайки всички други звуци,освен своя собствен-звукът на падащи снежинки.Често стоя на вън вечер и с вдигнато към небето лице се усмихвам.И всеки път,отново и отново се дивя на начина,по който уличните лампи се опитват да разкъсат задушаващата,ледена тъма,но,уви-безуспешно.А малките снежинки,със завидно дори от мен спокойствие,неумолимо се сипят ли сипят.

Така е.И няма нищо лошо в това..по лесно е за лов

Carpe Diem!...Carpe Jugulum...

Go girl-KILL THEM ALL!!!

Точно на това се радвах днес. Капещите листа на кестените, хладния, облачен залез, постепенно засилващата се сладка меланхолия (поне при мен).
Обожавам есента... Обожавам есенните залези. Обожавам есенните дъждовни залези. Пак ще се докосна до един от най-красивите мометни в съзнанието ми... Есен. Ръми. Всичко наоколо е в огнени багри. Аз се разхождам в дъжда и се радвам на халдното време, на тишината, спокойствието и сладката есенна тъга. Последните, алени лъчи на слънцето пробиват през облаците, и буквално подпалват гората. Мокрите, жълто-червени листа сякаш са езиците на бушуващ пожар, обхванал цялата гора... Приказка.
Зимата също е върховен сезон. И поздравявам Клодия за невероятно точно предадената емоция на зимната нощ...

и двамата с Клоди сте много поетични души ,вравос
вашият пример е грандиозен

смърт и разложение
death makes angels of us all and gives us wings ... - Jimbo

С изящен поклон приемам твоите поздравления.И сама признавам,че твоето описание на есента,с неговата красота,ме накара да го прочета няколко пъти.Но,моля ти се,нека пропуснем частта с дъждовете поне още една седмица-пак заминавам на море,все пак.

Добре, може. Стига да не ми се сърдиш още за недоразумението в "операцията"...

Дам, малко остава до зимата. Цяла година само нея чакам...режещия зимен вятър, който заглажда девствения сняг...натежалите клони...висулките...а сутрин, когато слънцето още не е изгряло вървиш сам по хрущящия сняг и фаровете на някоя заблудена кола го осветяват сякаш поръсен със сребърен прашец...бррр сребро...
Колко добре седи прясната кръв на белия сняг...и още топла попива в него докато не стане на малки рубинени кристалчета...
Крачиш в дълбокия до колене сняг, а вятърът свисти в ушите ти, крайниците ти са изтръпнали и повече от всякога чувстваш, че живееш. Чуваш ритъма на сърцето на свойта жертва..така топло и примамливо, кипящо от живот...от живот който ти принадлежи....
дам...

Да погледнем на света лилаво

Как мога да ти се сърдя?!Аз не се сърдя на никого-или го обичам,или го убивам.Шегичка,де!Няма никви сръдни между нас.