Ревност

Ревността ме пронизва. Като огнен меч, май така се казваше.
Няколкото му думи ме подпалват по същия начин, както онази стрела запали олимпийския огън в Барселона, помните ли?
Казва ми, че това ми е най-големият недостатък. Това, че все още ревнувам и аз знам, че е прав. Но болката, некотролирана и опасна, нахлува и залива всичко, кара ме да спра да мисля и да й се отдам. Светът се претопява в нещо огнено и ярко, понечвам да закрия очи, но знам, че взривът е от вътре.
После се опитвам да запазя присъствие на духа, да докажа на света колко съм силна. Опитвам се да си внуша. че нищо не може да ме засегне. Само бузите ми пламват и заедно с лекото потрепване на тялото издават всичко на виждащото око. Не мога да се скрия и от себе си.
Той ме учи да се боря с ревността. Прави го, като постоянно я провокира у мен. Отначало си мисля, че напразно ме тормози, Господи, защо го прави, не спирам да се питам. После осъзнавам, че няма друг начин, освен да се пречупя. Но дали няма да ме прекърши съвсем? Тук не знам какво да мисля и просто спирам.
Отдавам се отново на собствените си усещания. Треперенето отстъпва място на ледена безчувственост. Всеки път си мисля, че именно тук любовта ми се е изчерпала завинаги. А след всеки следващ опит се оказва, че всъщност тя никога не свършва, няма да свърши. И ще последва нов и нов опит за предизвикване и преодоляване на ревност, и при всеки следващ болката трябва да бъде все по-малка.
И така до край. Но какъв ли е краят?
Страхувам се.

Облаците...Тези цветни дъждовни мечти...

Спирай я ревността-

тя е нещо с което се излагаш, това е само едно доказателство че обичаш недостатъчно - обичаш ли някогото наистина много, то ще желаеш да му се случва всичко най-добро, и то което той иска... дори това да означава да е с жената с която иска да бъде - спасението ти от това да мислиш отрицателно е да мислиш положително за да си тази с която иска да бъде - той не би искал да е с обзета от лоши мисли заради собственият си егоизъм ?

Всъщност, пред "нас" можеш да се излагаш колкото си искаш, ние не сме важни, а пред него явно също може, щом има подход към теб и явно ти показва че те харесва като ти помага и след като се е заинтересувал какво усещаш точно...

Да беше кранче, да я спра, пък то...
Оказа се, че не е само желанието да притежаваш човека, ами и друго има. Има ужасната болка, че не си достатъчен, че не стигаш, че проблемът е в теб всъщност.
Макар че не е така, нали така ще кажеш?
И знам, ама не го приемам май.

Облаците...Тези цветни дъждовни мечти...

За да не те удрят плодовете по главата трябва да отрежеш дървото, а не да се чудиш къде точно да застанеш.

Ревността се поражда отвътре, а не отвън. И отвътре трябва да се лекува. За да се пребориш с нея трябва просто да се научиш да не ревнуваш себе си от представата за това, каква искаш да бъдеш. Приеми се и най-накрая се харесай. Обичай се каквато си и едва тогава ще разбереш защо те обичат другите.

Прав.

Облаците...Тези цветни дъждовни мечти...

"Не бе Нинка, аз не те ревнувам само ща заколя..."

Най-добрите готвачи са мъже... най-добрите готвачки са жени!

Това другата, външната страна.

Облаците...Тези цветни дъждовни мечти...

"тя е нещо с което се излагаш, това е само едно доказателство че обичаш недостатъчно - обичаш ли някогото наистина много, то ще желаеш да му се случва всичко най-добро, и то което той иска... дори това да означава да е с жената с която иска да бъде"

Винаги съм уважал мненията ти, но в случа мисля, че си написал/а пълни глупости. Не съвсем де ама......... Надявам се нещо да не се обидиш, е и да се обидиш твой проблем, явно или не си ме разбрал правилно или...просто изразявам моето си мнение.

И защо да са глупости, обоснови се, интересно ми е.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

"Има ужасната болка, че не си достатъчен, че не стигаш, че проблемът е в теб всъщност."

На това му се викат комплекси и неувереност в себе си, ревноста е тяхно следствие, не с нея трябва да се бориш, тя сама ще си иде когато осъзнаеш и приемеш комплексите си, вместо да бягаш от тях. Приемеш ли ги, наполовина си ги сборила и справила с проблема.

Хм, не бях стигнал до твоето мнение иначе изобщо и нямаше да пиша по темата щото, ...к'вото съм казал и ти си го казал.
Е те в туй е проблема, и аз така мисля.

Казано иначе, ревноста като проблем няма нищо общо с това дали си влюбен в момента, и дали и колко обичаш този или онзи. Тя е като тъмен облак в главата ти, който само чака благоприятни въздушни течения за да долети.

Да, съгласна съм, че това е проблем на личността.
Но тя се превръща и в проблем на връзката в един момент.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

2 фактора:
1 "синдром недостойна" - за него, за вас, за щастие, недостатъчно съвършена, умна, красива и добра, кофти самочувствие

2. ти самата си кръшкала? И затова не вярваш? Или са ти кръшнали, и по дифолт не вярваш никому?

С изпитания и провокации ревност не се лекува, дори напротив. Лекува се с вяра и отговорност.

Тя никъде не е казала, че не му желае да бъде с жената, с която иска да бъде.

Тези изречения са за друга ситуация и друг филм. При грешна основа надстройката е абсолютно фалшименто.

а на мен Кръг ми изглежда просто човек без опит, който с теория се бори в практиката.

Я виж ти как бързо го оцени.
Познаваш ли го лично?

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Така де това исках да кажа, ама и още нещо, погледни точно кое съм цитирал от поста на Кръг, свързано е и с една малко по-стара тема която бях пуснал, ти ще се сетиш коя е. A за reader, ще поясня, нека погледне темата за егоизма, може и да си отговори на въпроса за глупостите.

Да, ТОЧНО за егоизъм става дума.
Но аз те помолих да се обосновеш, не да препращаш към стари теми.

Както и да е, въпрос на мнение. Което обаче няма как да се изчерпи с "пълни глупости", не мислиш ли?

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Ами след като съм го правил веднъж трябва ли пак да се повтарям и обосновам по 1000 пъти. А щом като "ТОЧНО" за егоизъм говорим интересно ми е да чуя твоето мнение, щото съм сигурен, че за различни неща говорим. Та хм може пък и да реша да се повторя и обоснова. Та така за егоизъм ама съм сигурен, че нещо гледните ни точки май се различават и не си ме разбрала какво искам да кажа и за каъв точно егоизъм говоря