Егати въпроса

Кое ви пречи повече- да усещате лъжа,но да не знаете каква точно е истината,или да да знаете със сигурност за какво иде реч дори да е неприятно за вас?

Много си е добър даже, ако питаш мен.

Пречи ми, когато само усещам нещо - в случая, лъжа - но не знам за какво точно става дума. Когато знам, колкото и да е неприятна истината, се чувствам далеч по-добре. Поне мога да взема моите си решения...

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

съм чувала .Да усещам лъжа, но да незнам каква точно е истината, защото ако знам истината ще знам поне как да постъпя, а така нищо няма да ти е сигурно.

Мра.....ъъъъ.... Не обичам мъглите
Предпочитам истината... а не мъглите

Слънцето е планета, на която всички са запалили по една свещ искрено, от сърце.

Ту едното ту другото ми пречи
Предпочитам да знам истината, независимо колко е неприятна. Особено в случая с усещането за неистина и неизвестност.

Истината, винаги истината и САМО истината..:)

Но никога ЦЯЛАТА истина!..

======


по-добре по-късно, отколкото ... някак..

I dvete situacii prechat ednakvo spored men,ednata poneje te postavia v situacia na neopredelenost i nesigurnost a drugata zashtoto te naraniava tolkova dalboko che e vazmojno nikoga da ne si vazvarnesh predishnoto sastoianie.Spored men vaprosat moje da se modificira malko:Ot koia situacia mojesh po lesno da se stabilizirash ili neshto takova.spored men triabva da se gleda vinagi ne kakav e problema a kak triabva da se razreshi.Vie shte kajete che za da se reshi edin problem parvo triabva da se formulira.Da pravi ste no...........prosto neshtata vinagi mogat da se poglednat ot savsem razlichni agli i vseki agal ni pokazva razlichni starni i izhodi.........

...........al4na za ..................

Предпочитам истината. Казана очи в очи. Изречена със думи. Цялата истина.

Ехх, истината рано или късно излиза наяве и тогава ти става по-гадно, че са те излъгали...
Първото е по-лошо. Истината понякога боли. Дори доста често...

Времето спи в електрически слънца

Хареса ми мисълта ти. Само за свое улеснение, а и за улеснение на останалите читатели, предлагам твоите думи в "превод" на кирилица..:)

" И двете ситуации пречат еднакво според мен, едната понеже те поставя в ситуация на неопределеност и несигурност а другата защото те наранява толковеа дълбоко че е възможно никога да не си възвърнеш предишното състояние. Според мен въпросът може да се модифицира малко: От коя ситуация можеш по-лесно да се стабилизираш или нещо такова. Според мен трябва да се гледа винаги не какъв е проблема а как трябва да се разреши. Вие ще кажете че за да се разреши един проблем първо трябва да се формулира. Да прави сте но.....просто нещата винаги могат да се погледнат от съвсем различни ъгли и всеки ъгъл ни показва различни страни и изходи......."

---

И така..:)
Въпросът си е добре формулиран - истина или лъжа..

Моето мнение е, че човек би трябвало да има едно 'добро' чувство за самосъхранение.
И в този смисъл изискването - на всяка цена да се знае цялата истина, дори ако е убийствена, за мен граничи с мазохизъм..
Ако някаква болезнена истина може да срине човека, то не е ли по-добре да си я спести?..
Това важи не замо за знаенето, а и за КАЗВАНЕТО на истините..:)

В крайна сметка винаги има УТРЕ.. И често точно това 'утре' е различният ъгъл.. и дава различен изход...:) И тогава разбираме колко добре е, че е спестена мъчителната част от цялата истина..

Поздрави -

=====

..по-добре по-късно, отколкото ... някак..

Предпочитам да знам истината, каквото и да означава ИСТИНА. Колкото и да е горчива, мнителността ми е много по-неприятна, а тя неизбежно ме обзема и става ад.