цска

А нещо линкченценце?

Това е само форум.
мооре, гьостерица...

Я ходи се гръмни някаде ЦСКА е най-забутания отбор който е саществувал и ще саществува някога

Алчността краси човека.

ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ


През втората половина на 60-те години в стремежа си да сътвори ореол около своя любимец Георги Аспарухов, българската спортна журналистика създаде “шедьоври на глупостта”, които не трябва да бъдат забравяни. Сигурно на много млади почитатели на Гунди, които не са гледали неговата игра, ще бъде интересно да научат по какъв начин “футболистът на века” беше набит в съзнанието на целокупния български народ.
През пролетта на 1965 г. българският национален отбор с треньор Рудолф Витлачил победи Турция с 4:1. Три от головете отбеляза Дебърски и един Пенев. Може и да не ви се вярва, но според вестник “Отечествен фронт” най-лошо в този мач се е представил именно Спиро Дебърски, който, представете си, вместо да подава на Аспарухов взел да вкарва голове… Впрочем, ето и части от репортажа на Ив.Делчев и Ив.Строгов в броя на “Отечествен фронт” от 09.05.1965 г.:
“Аспарухов имаше заслугата /заедно с Китов/ в първите тридесет минути отборът да играе правилно. Даде няколко отлични паса, от които Пенев отбеляза първия гол… Когато тръгна да атакува пред него вече стоеше крилото Дебърски… Трите гола, които Дебърски отбеляза не изкупват вината му за обезличаването на Котков и особено на Аспарухов. Колкото до “педагогиката” на Витлачил, който реши да ги смени с Якимов и Я.Димитров, струва ни се, че той не видя главното в случая. Защото системата 4-2-4 изисква не само бързи, но и дисциплинирани крила!”
На 01.08.1966 г. след световното първенство в Англия, във вестник “Поглед” излиза интервю, което Иван Строгов и Андрей Кожухаров са взели от Рудолф Витлачил – треньор на Левски и на националния отбор. В него чехословашкия специалист заявява: “Искам да кажа няколко думи и за Аспарухов. Той прекалено много мисли за себе си! Аз още не съм го видял като голям европейски футболист! Всеки е човек и може един мач да играе лошо. Но Аспарухов през цялата тази година не е играл добре нито веднъж. .Казах своето мнение по “въпроса Аспарухов” на БФФ. За мен той не можеше да играе в Англия! Отговорът бе: “българският отбор без Аспарухов не може…” Това е мнението на този, който е треньор на Гунди по време на всичките му мачове през годината до този момент. В оставащите до края на 1966 г. месеци, Аспарухов не взима участие в нито един мач. Това не пречи на спортните журналисти да изберат своя любимец за футболист №2 /след слависта Ал.Шаламанов/. Причината за отсъствието на синия център-нападател е, че по това време във Виена се решават неговите ортопедични проблеми /Гунди има плоско стъпало/. По този повод тогавашния съотборник и бъдещ треньор и ръководител в българския футбол Иван Вуцов посочва на страниците на в. “Народен спорт” причините, поради които Аспарухов се е представил слабо на Световното в Англия. И те се крият в деликатната психика на Гунди. Вуцата твърди, че не е трябвало да му съобщават, че след Световното ще трябва да ходи на ортопед във Виена. Гунди се разстроил и …
Първоначално реномето на Аспарухов се градеше върху головете му. Фактите, че той стана голмайстор през 1965 г. с нов рекорд-27 гола, че вкара два гола на Белгия и т.н. бяха широко използвани. Но за беля точно тогава на сцената се появи Петър Жеков, който вкарваше много повече голове от Гунди. Това обаче въобще не притесни онези, които бяха решили да градят ореола на синята деветка. Ето един пример: на 06.03.1968 год. В приятелски мач българският национален отбор победи с 5:2 ЦСКА /Москва/, /с бившия треньор на Левски Федотов в състава/. Два от българските голове бяха реализирани от Жеков.Това не попречи на Александър Ясников да отбележи в “Народен спорт”: “… най-често всичко завършваше с капитална грешка на Жеков”. Един месец преди мача с руснаците на 09.02, нашите национали побеждават с 4:1 шампиона н Австрия – Рапид /Виена/ /с треньор Витлачил/. Головете са отбелязани от Котков, Жеков – 2 и Митков. В 22-та минута на този мач Жеков заменя Аспарухов. Ето какво пише във в.”Народен спорт” за този мач: “Жеков бе много слаб. От нападението успокоителни нотки се долавят само от Аспарухов /той обаче пак излезе поради своя неизлекуван крак/”. Интересно е, че авторът на този репортаж не е посмял да сложи името си под своето творение.
По време на мача на олимпийските отбори България – ГДР 4:1 /три гола на Жеков/, един радиокоментатор говореше горе-долу така: “Жеков прави много грешки. Ето още една негова грешка и … гол!”
Когато през 1971 година Петър Жеков вкара гол за световния отбор в юбилейния мач на Лев Яшин известният български телевизионен журналист Николай Колев /Мичмана/ тъжно каза: “Гол! Голмайсторът струва ми се е Мюлер”. Мичманът млъкна и чак когато след няколко минути показаха информационното табло с името на Жеков, проговори отново. Гласът му беше тих, почти шепнейки той обяви: “Да. За наша всеобща радост, голмайстор е Жеков.”
След като и грешките на Жеков ставаха голове, трябваше да се търси друг аргумент, който да поддържа ореола на тогавашния медиен любимец. След като при наличието на майстор като Митата Якимов това не можеха да бъдат нито дрибъла, нито головото подаване, в такъв аргумент се превърна първият пас. Започнаха да се появяват серии от снимки с една цел – да се покаже колко гениално начало на синята атака дал Гунди със своя първи пас.
В края на първенството 1968-69 год. /същото, в което Левски победи ЦСКА със 7:2/ сините доста преди да завърши шампионата загубиха шансове за титлата. Тогава Аспарухов, както и други “сини” звезди прекратиха участието си в първенството и заминаха на почивка. Вестник “Поглед” ознаменува края на първенството не с репортажи за новия шампион ЦСКА или за носителя на златната обувка Петър Жеков, а с голямо интервю с Гунди, открит от пъргави репортери в едно затънтено кътче на Черноморието. В това интервю Аспарухов обясни, че иска в следващия шампионат Георги Цветков да играе в Левски. И, о, чудо! Ръководителите на Академик, на Левски-Спартак и самият Георги Цветков решиха съшото. От следващия шампионат Цветков стана футболист на сините.
Може да се продължи с едно интервю на Кеворкян с Дерменджиев, когато телевизионният водещ настояваше Чико да каже едно име, по такъв начин, че на всички им стана ясно и кое е името, с футболната енциклопедия, издадена през 1985 г., където като едно от големите постижения на Аспарухов е посочено включването му в десетката на Франс футбол. Подобни постижения на Иван Колев и Петър Жеков са пропуснати, с анкетата за Футболист на века. Не е ли вече време за анкета за Футболист на хилядолетието?”

ТАКА СЕ СТАВА ФУТБОЛИСТ НА ВЕКА
В мача България – Турция лявото крило Дебърски обезличи Гунди като … вкара три гола

За да станеш футболист на века в България не е необходимо да играеш най-добре, да вкарваш най-много голове, да печелиш най-много купи. Достатъчно е да си легенда. А легендите се създават. Например легендата, че футболистът на века вкарал гол на най-добрия вратар в света по онова време Гордън Бенкс. Нищо, че на английската врата във въпросния мач стоеше резервата Уест. Или, че футболистът на века вкарал страшно много голове – нищо, че има десетина души с повече голове в българския шампионат и още толкова с повече голове за националния отбор. Или да кажеш, че на футболиста на века му пречел комунизма. Нищо, че той е бил член на БКП, член на ЦК на ДКМС и член на ЦС на БСФС. По този начин, както се казва и някой дюстабанлия може да стане футболист на столетието. Стига само по-възрастните да се го забравили, а по-младите да не са го виждали. Всъщност най-трудно е било в началото. Всички знаят, че всяко начало е трудно, но когато си майстор, на всичко му се намира цаката.”

и още...

Журналисти изтриват имената на Колев и Жеков от футболните енциклопедии, за сметка на лансирането на Аспарухов

В началото на 60-те години привържениците на Левски бяха отчаяни. Краят на “червената” хегемония, наложена от ЦСКА след смъртта на Сталин (силния период на Динамо Сф свършва с кончината на съветския диктатор), не се виждаше. По това време “сините” отстъпваха и на пловдивските отбори. Локо (Сф) също имаше силен състав. Тяхната звезда в онези години беше Жоро Соколов – един безспорно талантлив младеж. Той вероятно също е чувствал, че перспективите пред Левски не са добри и настоятелно искаше да премине в ЦСКА. Тогава видни “сини” привърженици от артистично-журналистическите и висшите партийни среди потърсиха помощ от Тодор Живков. Първия се отзова на молбата им и Йогата се завърна в Левски. По това време големият привърженик на ЦСКА Аспарухов не беше особено ценна фигура в очите на левскарите, защото се колебаеше между футбола и волейбола.
Заради Аспарухов се премълчаваха успехите на Ив.Колев, Якимов и Жеков

Когато Аспарухов беше взет от ЦСКА, нямаше истерия като тази с Жоро Соколов. Просто за “сините” тогава Гунди не беше особено важен. Всъщност Гунди не се оказа ценен и за “червените”. След няколко тренировки в Борисовата градина той изигра един мач с “армейската” емблема (но с бял екип). Това бе прощалния мач на Манол Манолов (Симулията). В него ЦСКА срещна съветския тим СКА (Ростов на Дон). Гунди не впечатли с нищо.
След като Аспарухов премина в Ботев (Пловдив), онези, които бяха готови да стигнат до Тодор Живков заради Соколов, не се трогнаха. Само че под тепетата младият нападател започна да вкарва голове. Едва тогава левскарите решиха, че той им е необходим. За тяхно огорчение Гунди предпочиташе да играе в Ботев и не искаше да чуе за Герена. За да го накарат да се върне в покрайнините на София, “сините” приложиха изпитано оръжие – обещания и заплахи, включително и от Държавна сигурност.
Няколко години преди това Кольо Цанев беше устоял на подобен шантаж и постигна мечтата си – да играе в отбора на ЦСКА, но заплати с изхвърляне от националния тим. Аспарухов беше дал многобройни обещания и клетви пред публиката и ръководителите на Ботев, но все пак не устоя. Шефовете на Левски (и покровителите им в МВР и БКП) и на футболната федерация искаха Аспарухов на всяка цена, защото освен за Ботев той вече вкарваше и за националния отбор. Куриозно е, че точно головете привлякоха вниманието на левскарите върху отписания от тях по-рано Гунди, защото няколко години по-късно те трябваше да сменят плочата.

На “Герена” обявиха вкарването на голове за най-големия позор във футбола

Когато през 1965 г. след 12-годишна суша на Левски най-после партийците им поднесоха титлата шампион, на “Герена” се почувстваха като освободени. Тогава Гунди беше вкарал 27 гола в шампионата. Това беше с един повече от дотогавашния рекорд на Цанев от ЦСКА и слависта Ташков. 27-те гола на Гунди бяха обявени за нещо различно от техните 26. Оказа се, че това било едно от най-добрите европейски постижения.
Всъщност тогава лефскарите търсеха играч, когото да противопоставят на Димитър Якимов. Това, че в живота Якимов и Аспарухов бяха приятели нямаше никакво значение. Митата, който беше супер техник, беше наричан “Мито дъвката”… обясняваше се колко вредна била неговата игра и т.н. Виж, друго нещо са головете. За нещастие на “сините” идеолози (100 % от журналистите и преди, и сега) само след няколко години в състава на Берое се появи Петър Жеков, който бележеше на шега, сякаш когато си поиска. Това вбеси левскарите и когато Жеката премина в ЦСКА, те развиха тезата, че вкарването на голове е най-позорното нещо във футбола. 27-те гола на Гунди от 1965 г. изглеждаха мизерно малко пред головия водопад на бате Петьо и затова лумпениадата го нарече “каруца”. “Жеков не прави нищо, той само вкарва голове… “ – с тази смехотворна мисъл левскарите се опитваха да компенсират поредния си комплекс.

По-добре 16-и, отколкото 5-и

Друг важен момент от левскарската теория беше, че Гунди вкарал голове на световни финали. Единият от тези два гола беше през 1962 г. на празна врата, когато Българи загуби от резервите на Унгария с 1:6 в Чили. Другият беше реализиран срещу Унгария, когато на първенството в Англия паднахме с 1:3. Всъщност най-големият успех на националния ни отбор от онова време беше класирането на четвъртфинал за европейско първенство през 1968 г. Там България отстъпи на Италия след победа с 3:2 и загуба 0:2. Така в неофициалното класиране нашата страна беше на пето място, което е значително по-добро постижение от 16-ите места, които заехме в Чили и Англия. Причината да се говори малко за четвъртфинала от 1968 г. е проста. В срещите на България от това европейско първенство Жеков има четири мача и четири гола, докато активът на Гунди е четири мача и само едно попадение.

Кое e по-важно – реми в контрола или класиране за световно?

Друг факт, с който “сините” изтъкват класата на Аспарухов, е голът, отбелязан от него в приятелската среща с Англия през 1968 г. Митологизирането на този гол във вратата на резервата Уест дойде по-късно, тъй като след мача най-високи оценки от българските играчи получиха Симеон Симеонов и Димитър Якимов. “Червеният” футболен маестро дори бе наречен от английската преса “генералът в средата на терена”. През 60-те години Митата отбеляза два исторически гола. През 1961 г. с негово попадение България победи Франция с 1:0 в трети, допълнителен мач и се класира за пръв път на финали на световно първенство. През 1967 г. отново с гол на Якимов ЦСКА се класира за пръв път за полуфинал за КЕШ. Нашата “обективно-синя” журналистика забрави тези два гола, за да напомня многократно през годините за гола на Гунди в несериозна контрола с резервите на Англия.

1965-а преди 1956-а ли беше?

В издадената през 1994 г. “Енциклопедия на футбола”, том І, А-Л, на думата “анкети” четем:
“Първият български футболист, който намира място в челната десетка (на “Франс футбол” – б.а.) е Г.Аспарухов (осми) през 1965 г.” Подобни твърдения са изказвани многократно преди и след това както в “Първи енциклопедичен футболен справочник”, издаден през 1985 г., така и в “Малка футболна енциклопедия”, излязла през 1971 г. Да не говорим пък за многобройните, написани по заповед на отговорните другари от БКП, публикации, митологизиращи т.нар. “осмо място” на Гунди като първото класиране на българин в десетката на тази престижна класация за футболист на годината в Европа.
Истината обаче е съвсем друга. Още през 1956 г., когато “Франс футбол” провежда първото си допитване за “Златната топка”, Иван Колев е на девето място. И още нещо. През 1965 г. Аспарухов раздели 8-10-о място с Воронин (Торпедо-М) и Мацола (Интер). Точки за Аспарухов бяха дали двама души – българин и португалец. През 1969 г. Жеков беше класиран на девето място, като получи точки от българин, руснак, испанец и швед. Тогава Жеката имаше 14 т., а през 1965 г. Гунди получи 9 т. Тези постижения на Колев и Жеков не бяха скривани преди смъртта на Гунди. Интересно е, че много от авторите на публикации, в които се изтъкват класиранията на Иван Колев и Петър Жеков в анкетата на “Франс футбол”, след това в енциклопедиите от 1971 г. и 1985 г. “забравят” тези факти.
В последните десетина години дори се правят внушения, че т.нар. “осмо място” на Гунди през 1965 г. е едно от най-високите постижения на футболист от Източна Европа през 60-те години. Всъщност през 60-те години “Златната топка” беше спечелена от Яшин (Динамо-Москва), Масопуст (Дукла-Прага) и Флориан Алберт (Ференцварош-Будапеща). Като се вземат предвид и многобройните включвания в десетката на други футболисти от СССР, Унгария, Чехословакия и Югославия, ще стане ясно, че 60-те години са най-успешният период за източноевропейските играчи в анкетата на авторитетното френско списание.

Кое е повече – 1 или 49?

Въпросът кое е повече – 1 или 49, не е свързан с джакпота в тото 2, а със сравнението на международния престиж на Стоичков и Аспарухов. Когато през 1994 г. Стоичков спечели “Златната топка”, той беше посочен в листите на 49 журналисти от цяла Европа и спечели 210 точки. Когато през 1965 г. Гунди стигна до 8-10-о място, той имаше 9 т. и беше посочен в листите на един българин и един чужденец. През 1992 г. Ицо получи престижната награда “Златен Онз” като най-добър футболист в света.
Признанието, което Стоичков получи, не намалява уважението към Ив.Колев, Т.Диев, П.Жеков, Д.Якимов, Д.Пенев, Хр.Бонев … и всички други футболисти, допринесли за развитието на нашия футбол. Уважението може да бъде загубено, когато, за да се издигне нечий престиж, се прибягва до неприкрити опити за фалшифициране на история. Или до анкети като тази за определяне на футболист на века, в която Стоичков остана втори, въпреки че в повече от половината листи той беше посочен за първо място. Само защото част от участниците не пожелаха да включат голмайстора на световното първенство и №1 на Европа в своите “бюлетини”. Очевидно тези псевдожурналисти и деятели на Мобилтел се оказаха най-големите жертви на “синия” комплекс за малоценност, превръщаш иначе нормални хора в зомбирани същества.
Тези, които наистина обичат Георги Аспарухов, трябва да знаят, че той ще получи истинско уважение едва когато бъде поставен на реалното му място в летописа на българския футбол. С признание за приноса му, но без манипулации и промиване на мозъци.





A сега песента на Металика "Аnd nothing else matters","Ти повече не си ми майка"- DJ

Дучето колко четене му е изчел.

С Гунди - лесно. Само от втората половина на 60-те го набиват в съзнанието на целокупния български народ. Обаче, Левски, тези от Мобилтел започнали да го набиват в съзнанието на целокупния български народ още от началото на 10-те.

Ей, не можете да губите и това си е. И кво сега? Толкоз труд, че да изкарате Гунди дюстабалия.

Ама какъв финал, а?
"Тези, които наистина обичат Георги Аспарухов, трябва да знаят, че той ще получи истинско уважение едва когато бъде поставен на реалното му място в летописа на българския футбол. С признание за приноса му, но без манипулации и промиване на мозъци."

Обективни, нооооооо великодушни!

факт е, че българската спортна журналистика е 80% оцеветена в пристрастно синьо ...

в онова време е трябвало да си създадат легенда при хегемонията на червените. И като н става на терена, става по вестниците ... не ти ли звучи смешно като четеш неща от тогава ... за това че не подавали на Аспарухов и сами правили голове.

важно е да създадеш мита, че е бил репресиран, че е бил враг на Партията и прочие тъпотевини, пък се оказва точно обратното. Ето Жеката и Якимов- два цесекарски символа са безпартийни и си патят от това. Но какво е останало в съзнанието на лецкарите- репресии срещу любимия отбор- удобно, за да не отговаряш на въпроси, защо те са първи винаги, а нашите не ...

сега е същото ... виж най- голямото дарование и идол на Левски от 90-те ... Гонзу ... достатъчно е да вкараш дузина голове на ЦСКА и ставаш футболист на България, легенда и прочие, макар да си един средностатистически футболист, който не може да пробие в посредствен френски отбор. Даже не може да вкарва за втория отбор на Рен. Трима треньори се смениха докато той беше там- и всички го прозряха и разкриха. За средно около месец. Но не и лецкарските журналисти...

та така

A сега песента на Металика "Аnd nothing else matters","Ти повече не си ми майка"- DJ

Бе, журналист ли е, ..........

Това, което си пейстнал нали лекар го е писал?

Обаче, ако Стоичков беше станал фунболист на века, щеше ли да се появи анализът?

п.п. Майтап, де. Може и да си прав. Хич не съм наясно.

Тази година ще помагате ли за титлата или ще се пуйчите като миналата с калъфа на купата?