моята мечта

Вижте какво, приятели,
една от най-големите ми мечти в този живот е да отида на истинско open air Goa Trance парти - някъде в Европа. Най-голямата ми мечта всъщност е да е в Индия (по възможност в Гоа), но там е далечко, та тази мечта засега ще я поотложа. Но почти във всяка европейска страна около нас има такива партита, особено през лятото. Вероятно Алуин ще е най-светната по въпроса и може да даде повече инфо. Пък и из нета си има купища реклами и флайъри - леле, какви лиги точих като четох за Shiva Moon фестивала в Германия например... И подсмърчах като гладно цигане...

И повече така не се издържа!
Да не ви казвам от време на време като си пусна филма Карахана как ми се качва пулса от вълнение и мерак.....направо се побърквам!!!!

Мисля още от Коледа да почна да проучвам какво се готви за лятото и да събирам стотинки за пътешествието. И другото лято хуквам - накъдето ме отвее вятърът! Не мога да отлагам и да чакам повече - искам и това си е!!!

Хайде с мен, м?

По дяволите!
Как може един път да седна да напиша гигантски постинг и да вземе да се затрие!
Рама, съжалявам . Темата ме запали много и писах, писах. Сега не си спомням нищо, освен, че започваше с "разбирам те". Тез леви ръце

Бтв, виж може да се ориентираш малко от тая тема. [линк].
Алуин ще има да разказва, ако я докопаш .

ууу, съжалявам - представям си колко те е яд. Случвало ми се е и на мене - оттогава като пиша по-дълги постинги, ги пиша в Уърд първо. Или поне ги копирам преди да натисна "изпрати", та ако забие дир-ът (както се случва да прави), поне в клипборда да се запази. Но в Уърд си е най-сигурно.

И тъкмо като го напишеш в Уърд, шат - и гасне токът

Щото и това се е случвало...

Здравейте, оцелях

Е те затва си уважавам лаптопа.


Go Go Ivet!

С прискърбие трябва да ви съобщя, че сте изпуснали влака.
Той замина преди близо 3 години.
Кофтито е, че той беше последния влак, и замина на еднопосочен трип.
Влака на Goa-Trance остави само окадени спомени.
Всеки, в колекцията си от мечти, има поне една крайно наивна и неосъществима - някои например искат да левитират докато си пафкат сутрешната цигарка, други - да са джедаи, трети мечтаят да се съвокупляват духовно със зелени човечета......и много други...
За щастие повечето от мечтите ни спадат в категорията "изпълними и напълно вероятни" някога.
"Посещението на истинско Goa-Trance парти" спадаШЕ в тази категория.
Доскоро, а вече уви спокойно минава в другата - на сладко-болезнените спомени.
Гоа-Транс - култура, музика, дрешки, послания, движение, мечти...и каквото и да е, свързано с това словосъчетание, остана в историята.
И няма нищо чудно в това, нито пък има място за някакви трагични изненади.
Поогледайте се. Всъщност - по добре е да се поослушате. Преди време беше наистина важно кой артист ще участва на някое парти. Днес вече това няма особено значение, имената отдавна не ти гарантират какво точно ще чуеш.
Музиката се промени, посланията също. Защото таргет-групата се промени, стана по-голяма.
Каквото и да си приказваме, гоа-транс културата си беше елитарна култура. Не че всичко друго е било просто (елементарно). Някакси тази култура обхвана твърде малко хора. И за това може и да си има обяснение, или дори няколко.
Гоа-артистите си бяха в някаква степен "революционери-екстремисти". Бунтари срещу духовните липси, които са обзели човечеството.
Масата обаче винаги е била инертна, никак не е лесно да я увлечеш в поредната революция. А за нея (революцията) трябват хора, много хора.
А без масовката, революцията се превръща в поредния селски бунт - лесно схрускан от твърде голямата инерция на обществото.
Почитателите на Гоа-Транс винаги са били еднакво количество, сравнени със всички други електронни стилове. Това винаги е била съдбата на елитарните култури.
Тези хора, обичащите Гоа-Транс, бяха/са много приятни и свестни. И бяха просто пожертвани.
Така и не разбрах защо. Може би пак парите са били някъде в тъмното дъно. Може би гоа-артистите не издържаха на натиска да бъдат лидери на нещо наистина ново и не много известно. А може би точно те съзнателно подмениха принципите на тази култура, за да увлекат повече хора....
Кой знае.
Всяка революция си има жертви. Новия духовен трайб, който донякъде беше се оформил, изведнъж замръзна в нищото, оставен без лидерите си.
И се разпадна.
Една част лесно намериха новите си водачи, новата си култура и стремежи. Това бяха главно новодошлите - тези, на които просто не беше дадено време да разберат и да видят картината. В тях вероятно ще остане някакъв полу-размазан спомен от нещо си, което така и не могат да определят, защото никога не са го усетили напълно.
Останалите? Мдам, за тях нещата потръгнаха доста по-различно.
Те всички знаеха за какво става дума. Трудно е, когато си наясно с картината, когато си видял, чул, усетил....това не се изтрива лесно. Никак.
Някои от тях просто замръзнаха във въздуха - както си летяха, изоставени от вятъра, който ги носеше. Така и ще останат още дълго. Не могат да се приберат, не могат и да продължат. Нямат никакъв избор. Поне засега. Може и да ги срещнете някъде по партита. Никой не знае защо са там. Те също. Бродят сред хората с умислен поглед, там са тялом, но никой не знае къде точно е духа им. Или пък седят някакси встрани, пушат и се втренчват в огънчетата от цигарите си (не е Слънцето, но все пак свети). Някои си мислят, че така им действа самото парти - не, те нямат нищо общо с това, просто краката им са ги донесли там, забравени импулси.
Другите опитват да открият. Спомена. Като да се върнеш на място, което си видял на стара снимка от детството си. Само че това място няма как да се е консервирало както си е било. То е друго. Отдавна вече камъните са обрасли с мъх; дървото, чието сърце си се опитвал да чуеш, вече е изсъхнало; на полянката, където си гледал изумен как мравка носи лист,сега има хипермодерна химическа тоалетна.... И тези, търсещите, може да се забележат по модните psy-партита. За разлика от другата група, търсещите винаги танцуват. Но лесно могат да се разграничат от останалите купонджии. В техния танц има нещо различно. Някаква замечтаност. Ако си наблизо до такъв човек и се загледаш...лесно се разбира, че тази замечтаност е всъщност заслушаност. Те слушат. Внимателно. Слушат вътрешното си аз, с почти благоговейна увереност, че то ще им подскаже миг преди да дойде Момента. Момента, когато след часове монотонна агресия над всички сетива най-после ще дойдат ония сладки няколко секунди, които ще отключат хубавите усещания.... Заради тези няколко секунди (или ако имат късмет - може да са и 2-3 минути) те слушат непрестанно нова музика, десетки албуми минават през невроните им.... Но как се утолява духовен глад с няколко минути? Трудно. Дори невъзможно.

Това е положението. Трайбове си има, и ще има и занапред. Живота сам по себе си не търпи определения - тежък или лек са категории, които се отнасят до нас самите, на него (живота) хич не му пука за какъв го мислим.

А аз си оставам в очакване. Не на някакви си минути.
Музиката или Е, или НЕ Е.
Музиката или ти ДАВА, или ти ВЗЕМА. За съжаление, тази която има напоследък (не знам как) успя да създаде и трета категория - Музика, която не ти прави НИЩО.
На едно друго място едно момче ми каза нещо от рода на: "Абе вземи каквото има накуп (идва реч за стимуланти - б.а.) и всичко ще ти заприлича на ГОА"
Сорри, ама аз нямам никакво желание НЕЩО да ми ЗАПРИЛИЧВА на ГОА - или е ГОА, или НЕ Е.
Секундите звукови виелици в новата "музика" са просто отражения от криво огледало.

What does it mean to be human?

NeuroSpace

Трофей за монументална творба и едноминутно мълчание, DrGOA.


Относно мечтата бях писала в онзи злополучен постинг, че Карахана е сниман 1997. Liquid Crystal Vision, който излиза през 2002, съдържа изказване на местен управник в Гоа. Карам по памет, защото не мога да си намеря диска. Но ако не се лъжа, там човека се оплакваше, че тълпи дрипави трансъри само съсипват реномето на курорта, целящ да привлече платежоспособни клиенти.
Ениуей, в този смисъл самата Гоа би трябвало да се явява негостоприемна руина, навяваща спомени за славното минало.

Това може би е най-дългият, най-размазващият, най-съсипващият и най-разкошният постинг, който съм чела досега от теб!....
Останах без думи!
И ми се доплака...
Сигурно и на теб....докато си писал....

И все пак моят оптимизъм е неизтребим...явно...

Тогава ние, които я обичаме тази негостоприемна руина....ние какви сме?....

Археолози

Единство и Сила!

По някакъв начин този постинг ми се е отбелязал като четен. Добре че Рама е писала реплика, за да го забележа, иначе... :(

Боже...

Човеко, ако аз имах твоя талант да се изразявам... Това прилича на реквием от Бетовен (може и да не е писал реквиеми, ама на такова ми прилича), на своеобразна прощална Mahadeva...

Няма какво да се добави... освен сбогом?

И все пак - аз не бързам да го направя! Виждам себе си ясно като в огледало, сред групата на онези, "търсещите", които ходят на дълги партита, за да чакат Мига, повече или по-малко търпеливо, които не се отказват да ровят из купища нов "мейнстрийм" както ловците на бисери ровят из купища миди, за да открият някой нов бисер, който да им донесе Мига... Какво друго ни остава?

А трябва ли ни друго? Миговете все още идват и ще продължат да идват. Винаги ще има подводни течения, които ще носят бисери, скрити в миди... и човек трябва просто да си отваря очите...

Винаги съм бил нещо средно между скептик и песимист. Не очаквам нещо особено от живота. Може би затова се смятам за късметлия - и няма причина да мисля по друг начин, защото животът ми е подарил толкова хубави неща, които не съм предполагал, че съществуват! Например гоата... например вас.

И ако има нещо учудващо за мен, то е, че по отношение на гоата аз съм... оптимист. Сам се чудя на себе си. Това е толкова нетипично за мен! Ама на - не мога да се отърва от усещането, че гоата е жива и ми се усмихва всеки ден от прашинките във въздуха, от лицата на момичетата, от листата на помахващата бреза, дори и от тезгяха на местното магазинче за телесни храни! От усмивките на приятелите ми лъха гоа, от вашите постинги лъха гоа, от всичко, което ме кара да се чувствам добре, лъха гоа. Ако знаете каква гоа ме лъхаше през тези 4 дни на Пирин, без да съм взел каквото и да било музикално устройство с мен!

А ако трябва да се свием обратно до музиката, както мида в черупката си, отново ще кажа - и в музиката продължавам да откривам гоа! Преравям купищата музика в arenabg и на други места и попадам на страхотни неща, които ме карат да се чувствам като оголен нерв, като онзи възторжен младеж от лятото на 1996-та! И повечето от тези неща са пресни-пресни - от миналата и от тази година... Не ви карам да ми вярвате - но чуйте например това... Може на вас да не ви подейства така, но аз определено се чувствам в невероятно състояние на духа, когато го слушам... Това е "моят път към Слънцето"...

В края на краищата гоата е състояние на духа... Тя е в нас, докато ние я желаем. Така че - усмихнете се!

Нали не помисли, че се заяждам?

Ето тука едно нещо като отговор.

Не, миличка, и през ум не ми е минавало, че се заяждаш, нито пък аз се заяждам... Просто малко...се натъжих... Защото и за мен гоа-та си е жива.... А пък от друга страна това, което казвате с DrGoa.....просто е така, наистина....

Абе не знам - моята логика е простичка - докато ме има мен, значи има и гоа. (това беше внезапен оптимистичен проблясък)

п.с. а тебе много, ама много те обичам... и всички тук ви обичам....

май скоро не съм ти казвала, че ....наистина си Голяма Работа....!!!

Докато те четох, хиляди неща ме заляха....като мисли, усещания....накрая ми остана просто едно щастливо чувство от това, че те познавам.... Много ми се пише още, ама съм страшно сънена (виж колко е часа).... Просто благодарение на теб и останалите, днес денят ми започва страхотно....

И извинявай за внезапно връхлетелия ме патос, но не мога да се стърпя и да призная, че сте невероятни - всичките вие - и благодаря, че имам приятели като вас.... като теб...

(току-що си пуснах нещо "старо, но златно" - Mesmerisa - Transmigration Of Souls)

Гоа, благодаря ти!

казал си го ГЕНИАЛНО - гоата е състояние на духа!

Ето, това е.
Няма какво да се добави.

Дорева ми се от кеф, като го прочетох...
Благодаря, че ми го припомни...

Баси...
Незнам какво да... кажа...
просто исках...
ами... и на мен ми стана мъчливо такова като прочетах на др.Гоа поста...


Но... все пак... не е ли най-важното, че.. всеки от нас си е запазил нещичко в себе си. И това ни свързва тука, колкото и да сме си различни по принцип...
Защото... и след 50 години да чуя Nilaya пак ще настръхвам... предполагам, че и с вас е така...

-------------------------------------------
I'm not fat!
I'm big boned!

споко, следващия път като дода е ред на лаптопа да направи бууум

---

earth is 98% full ... please delete anyone you can.

ami za6to wmesto da se swirame po razni forumi i kanali ne wzemem da naprawim
ne6to po waprosa...werno 4e ide zima,i nqma da stane open-air,pone da si napravim v nqkoj klub...kwo tolkoz...: )

Царя - т.е. пича дето е негов клуба над завод Москва - дали би могъл да съдейства ? или на друго място да може да се отнесат mp3-та ?? за малко сладко 50-100 човеково купонче :D