the man

Най-гадното прецакване - кое е?! Най-гадното нещо е да си прецакан там...където си самия ти. Секи може да губи когато не му пука за резултата. Обаче да загубиш когато целото ти същество копнее (и е прек резултат от успеха) никой не може. Дори да става въпрос за клечка за зъби. И това е якото наказание за безчувствените - тотално преебаване!! Ама буквално. Да не получиш, когато всичко в теб желае, да те победят, когато целия ти си заложен на карта, да ти откажат, когато се определя стойността ти - ето най-лошото което може да се случи на човек. Да загубиш всичко, когато мислиш за друго е нищо в сравнение с това да загубиш косъм, когато ти си косъма. И обратно - това е дара за истинните - да са непречупваеми завинаги. Да имат силата за всичко и в добро и в зло...

Ето тука е ключа за разбирането кой, къде, кога и защо:)) И това е причината че повечето са строшени, обезверени, хищни, недояли, жестоки... Повечето от хората не верват истински в себе още след 30та си година, а много и от-по-рано. Затова са гадни - дълбоко в себе си знаят че нищо хубаво не ги очаква, че са проиграли малкото хубаво което са имали.... Че единственото което могат да направят е да пречат на тези които все още имат и малкия шанс да бъдат щастливи...да живеят наистина. Огризки, черупки, сенки ...

Можете ли да бъдете непречупени, да бъдете истински, независимо че сте малки и че още много пъти ще падате?! Можете ли да спазвате фините закони на истината, да усещате ритъма на истината/любовта веки един миг, независимо какво сте длъжни да правите (арджуна)?! Можете ли да спестявате максимално страданията на всички около вас без те никога да разберат, дори когато сте жестоки и гадни?! Имате ли силата да живеете и да умрете за истината?!

Кой живее истински с всичките аспекти и кой се е самоосакатил в един единствен аспект - окултист, войн, адвокат, спортист... заграбвайки което съдбата временно му дава като жадно псе... Грабейки каквото може (по мил или груб начин). Така разкривайки дълбоко си усещане че НЯМА, че изобилието не е за него. Че хубавите неща са ограничени за него... И така той става това в което верва - едно от безкрайно многото животни във Вселената.

А имали ли сте някога през живота приятел, който живее в изобилие??!! Който не се скъпи на любов, на отношение, на сърцевина??? Който ви дава дори когато ви взима... Който ви разбира по-добре от самия вас и ви обича? На който можете да разчитате че никога и за нищо на света нема да ви предаде... Ето такъв е Човека, който в повечето хора не е, и никога нема да се изрази...

congrats

Да, Човека...
Харесва ми състоянието...

Много песимистично състояние...

Аз пък вярвам в хората и в доброто. И най-вече в Бог, който си знае работата.

Не е песимистично, а реално...
Е и аз смятам, че Бог си знае работата, но Бог е в нас и ако го намерим, тогава му служим, ако не го намерим това, което ни очаква не е много добро...

Това добре, но защо гледаме хората и ги съдим? Има всякакви.
Защо не започнем от себе си?

Защото когато осъзнаеш ти къде си, тогава много повече те боли за другите. Защото ти вече знаеш къде си в своя път, но другите не знаят те на кое място се намират. А както знаеш (предполагам ) всички сме свързани, но особено боли за близките души около нас.

Всъщност немаше нищо общо със осъждане или критика. Това беше само вид себеизразяване и излъчване.

...