Долината на куклите

В долината на куклите
взимам поредното хапче,
усмихвам се студено
и знам, че съм на върха.

Слагам грим още,
за да скрия цялата болка,
но когато съм някой,
не ме е грижа за нищо.

Сънувам своето лице
като мъртва звезда,
но то още не знае,
че смъртта му ще е заснета.

В хола ме очаква ангел
и той иска автограф;
зад ъгъла ме чака Бог
да ме снима с фотоапарат.

Ликът ми се продава,
животът ми се копира,
Телевизията ме иска,
но никой не ме разбира...

Чувствам твоите очи
да ровят вътре в мен,
ти преследваш нещо,
само за да знаеш кой си.

Ето я по новините
твоята дрогирана звезда;
не искаш ли да ме убиеш,
за да споделиме вечността?

Малките хапчета ме разсмиват
и аз съм щастлив,
отвътре обаче съм празен
толкова празен.....

Нека играем пиеси,
нека играем игри,
нека бъдем учтиви,
нека продължим да сме кукли.

В този изкуствен живот
останах без грам воля,
но сега е време да изпълня
своята последна роля...

mnogo melodramatichno neshto....
ma ima interesni pasazhi....
abe shtom go prochetoh do kraja:)