как мислите

Здравейте.
Имам следното въпросче. Как мислите възможно ли е човек да се промени, да промени възгледите си и начина си на поведение трайно заради някого? За да ви насоча в случая става въпрос за отношението към изневярата.
Според мен това дали някой сте изневери или не е въпрос на възгледи и начин на възприемане на света около него. Не зависи нито от партньора, нито от фазата в която се намира дадена връзка, нито е свързано с обичта която се изпитва към другия.Това е просто тип на поведение, характер.Та в този ред на мисли (не знам дали съм права) възможно ли е някой да промени морала и възгледите си от които се е водил цял живот заради някого и то трайно или правейки го просто заблуждава и сам себе си за някакав период от време.
Ще се радвам ако някой сподели мнението си.

Заради някого не. Заради себе си обаче може. Защото сблъсъкът ти с друг човек, независимо как, те променя в някаква степен. Може и сам да не усетиш как се случва и докъде ще стигнеш, но вече вървиш по пътеката.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Цитирам нещо писано от мен преди време в друга връзка, но с отношение по темата:

... А колкото до това дали един човек може или не може да се промени, тук също съм доста краен и песимистичен. Според мен за да се промени един човек, това зависи единствено от него. Той трябва силно да го иска. За да стане това обаче, човек трябва пред себе си да е убеден, че не е прав. Че нещо не в ред с него. А това е МНООГО трудно и малко вероятно... Обикновенно всеки човек по подразбиране е убеден, че сам по себе си е идеален. Че всичко му е в ред и ако някой случайно не е на това мнение, той просто не го разбира и не го познава... Единици са хората, които искренно са готови да търсят причините за проблемите в себе си. Дори и тук, когато някъде прочета че еди-кой си обвинявал себе си за това или онова, нещата по скоро имат смисъла на това, че въпросния човек не е успял добре да се прояви и да бъде разбран правилно колко всъщност е добър, чувствителен, умен.. бля-бля-бля... а не че всъщност той може да не е толкова идеален и прав, колкото изглежда в собствените си очи.
Именно това според мен е нещото, което прави малко вероятно някой да промени себе си, и абсолютно изключва възможността някой друг да го промени.
Естествено тук става въпрос за кардинални, бързи и принципни промени в един човек. Това не се отнася за постепенните, еволюционни промени във всеки човек, които настъпват под действието на възрастта, средата, любовта и т.н. които за съжаление са доста бавни и неосезаеми за да може да се разчита на тях... Все пак времето е един от най-ценните ресурси, които човек има и е доста тъпо да позволява на другите да го крадат в името на неясни и несигурни перспективи.

Аз поне не съм толкова щедър.

"Според мен това дали някой ще изневери или не е въпрос на възгледи и начин на възприемане на света около него. Не зависи нито от партньора, нито от фазата в която се намира дадена връзка, нито е свързано с обичта която се изпитва към другия.Това е просто тип на поведение, характер."

Мисля, че точно тук си напипала истината - става дума за характер. А нали знаеш поговорката за вълка, дето козината си мени, а нрава - не.
Искам да кажа, че хората трудно се променят. Що се отнася до склонността към изневяра - почти никога, освен може би като остареят. А и тогава не е сигурно.

Понеже подозирам, че питането ти е твърде лично - по-добре е да не се залъгваш с илюзии. Ако някой е женкар, такъв ще си остане, няма да се промени заради теб, дори да те обича много. Друг е въпросът доколко ти си склонна да прощаваш такова поведение. От личен опит ти говоря - това съм го минала. Имах голяма "либоф" с един такъв, дето всички викаха, че не може да си държи оная работа в гащите. И аз като тебе се надявах, че ще се промени заради мен, а и заради себе си. Верно, пичът издържа цели две години без да ми изневери и после започна по старому. А ме обичаше - уверявам те, просто си беше такъв. И съм сигурна, че случайните му забежки с нищо не променяха чувствата му към мене. Само че аз не мога да прощавам подобно поведение - пак въпрос на характер. Сещаш се, че се разделихме, а щяхме да се женим. Сълзите и сополите бяха много повече при него, отколкото при мене. На сегашната си приятелка изневерява от самото начало и без много, много да се крие. Не знам тя как го понася, но са заедно втора година - явно пък тя е друг характер и за нея това не е унизително. Аз не съжалявам, че съм го разкарала - убедена съм, че цял живот ще тича след фустите и няма да се промени. Всъщност не само изневерите са причина - това, че някой не може да се въздържи от "кръшкането" говори и за други черти в характера му, но това е друга тема според мен. Сложна работа, хм!

Предишните постигни добре отразяват моето мнение, но и аз ще пиша за да ги подкрепя. Странно единодушие ::)), споко ще има и други дето ще ти кажат че не може :)

Значи човек може да се промени във всяко отношение не само за изневери. Генералните промени обаче са мноооого малко вероятни при възрастни хора (над 16 години ;)). Най-често можеш да се надяваш това да стане при катаклизми в неговия вътрешен мир ;о). Катаклизъма изведнъж го кара да почувства нужда от промяна, ако тази нужда е много силна може да се промени. Обаче нуждата не е достатъчно условие, трябва да има (тука е трудно да се обясни ще го дам по простичко) възможност, вътрешна сила (дано е малко поне ясно :)).

Ако говориш за промяна за себе си шансовете са по-големи отколкото за друг човек.
Ако е в силна криза (ама не се е самоубил още ;о)) (и причината за кризата ти отърва де щото може да е в криза ама по-друга причина и промяна пак да има ама в друга посока) шансовете са по-големи отколкото ако не е.
Ако ясно е осъзнал нуждата от промяна шансовете са по-големи отколкото ако не е :).
Ако страстно желае промяната (най-добрия признак) шансовете са по-големи отколкото ако не я желае силно.
Ако преди е правил големи промени в себе си шансовете са по-големи отколкото ако не се е променял.

Ако говорим за изневярата конкретно обаче .... в повечето случай тя прикрива нещо, някоя черта на характера и ако този човек не вижда под повърхността първо няма да спре да изневерява, второ и да спре ще избиее от другаде. Та внимавай в това отношение. Вероятно ти също не виждаш каква е причината та внимавай двойно :)). Сега някой ще каже ми щото била готина, ми омръзнало му само с теб, ми напил се, ми ей така, ми щото вече не те обича, ми щото сума си простотии. Обаче това е на повърхността. Ако видиш под нея обаче ще е добре за теб.

Хехе в общи линии шансовете са нищожни. Дето се вика най-лесно е да погледнеш в миналото на някой за да му предречеш бъдещето. И да сбъркаш (а сигурно ще бъркаш понякога) няма да е често

Заради някого? - Не би трябвало, би било твърде глупаво.
Трайно? - "Всичко тече, всичко се променя"!
Ако заблуждава себе си или другия, това бързо ще си покаже, защото ще означава, че играе театър, а спектаклите си имат край....
Моето мнение е, че не е невъзможно човек да си промени поведението и отношението към каквото и да било, включвам и изневярата. Няма нищо вечно на този свят!


Не питай старило, а патило.

Само да добавя нещо...

Какво означава да се промени някой, та да не изневерява? Самото понятие "изневяра" е много неясно. Можеш да бъдеш сигурна, че 90% от мъжете, които от време на време чукат нещо странично, ей така за удоволствие, изобщо не възприемат това като някакъв срамен акт на "изневяра" и свързаните с него чувства на вина, угризения и т.н.
Те просто са имали възможност да направят нещо, което им е донесло физическо, психическо и/или емоционално задоволяване и удоволствие и са го направили.

Не казвам, че е правилно или, че това трябва да се приема за нормално и естествено, но просто е факт.
Както е факт, че човек много трудно се отказва доброволно от нещо, което му доставя удоволствие и удовлетворение по един или друг начин. А пък вероятността това да стане случайно и от самосебе си е точно нулева. За да има някакъв шанс това да се случи, трябва да има достоен заместител. И аз бих сменил поршето си, но само ако ми предложат поне ламборджини. ( Понеже всички ще хукнат да ме плюят, колко материално и пазарски гледам на нещата, искам да кажа, че това е само образно сравнение )

аз мисля, че не може да се промени...
което, все пак, не значи, че не трябва да се опитва.

просто не бъди с големи очаквания за такава фундаментална промяна

Ами, как да ти кажа..... Човек към по-лошо може да се промени и го прави учудващо лесно. Но към по-добро....Още не съм чувала за подобно нещо.

... вълкъ кОзинатъ си мени,но не и нравъ ... каквО значи някОй да се прОмени? ... да стани такъв какъвтО ти иСкаш да е? ... тОва знаеш ли кОга шъ стани? ... на кукувО летО ... тОй мОже да тъ заблуди,че съ е прОменил и да ти играе спОред правилатъ зададени от тебе,но тОва ще е само една заблуда траеща дОкатъ е влюбен в тебе ... веднъж угасне ли му тръпкатъ и ще си стане такъв какъвто е бил и преди

здравей izprekala приателко,
аз съм само за малко и докато съм тук... Въпросът е добър, и ще отбележа че съм приятно изненадан от някой отговори. В някои от тях се повтарят 2-3 поговорки и с оглед на тях + мойто мнение ще кажа:
Всичко може! Човекът е най-свободното творение на този свят и има възможността и силата да прави каквото намери за добре.
По повод "вълкът си мени кожата..." да, но не всички хора са "вълци", а просто "заблудени овце".
а за "... питай патило" да, променят се хората! Тук бих искал да потвърда, предишно мнение- за да се промени човек обаче, трябва да преживее вътрешен катарзис. (може да е заради някой или нещо)
Мога само да предполагам какъв е конкретния случай, за това ще подкрепя и друго мнение- внимавай, не се хварляй с главата напред, на хората им е много лесно да не се променят

I az kato teb sum na mnenie 4e horata se promenqt. Kato tazi promqna q pravqt zaradi sebe si, ako te q iskat ne zaradi nqkoi drug. Poneje horata sme egoisti i umeem da se nagajdame kum hubavoto. Promenqme se predimno ako mislim 4e ot tazi promqna shte izvle4em nqkakva polza za sebe si.

Абсолютно невъзможно е някой да го промени! Може да го промени секта, дрога, алкохолен делириум, но това са крайности. Човек завършва оформянето си като личност някъде към 18-20 г. След това "вълка козината си мени, но нрава не". И не мисля че: "Това е просто тип на поведение, характер"... Човек може да изневери само един път в живота например?
Затова за да си нямаш главоболия потърси някой с подобен на твоя мироглед.

Изглежда не е много очевидно, че човек се променя заради себе си, а не заради другите разбира се --но-- външните условия помагат да разбере необходимостта от промяна в частност някой човек. Пример ако обичаш някой ама наистина и си пииваш порядъчно (пияница си) и другия стига до момент в който вече не може да трае твоето пиянство и те напуска. Пияницата няма да се промени заради другия, защото той така искал, а заради себе си защото иначе ще го загуби. Или защото цени чувствата на другия примерно. Не знам с каква отговорност казвате, че човек не може да се промени, рядко е и трудно но разбира се, че се случва.

Има случай когато хората се променят буквално на мига .... още по-редки ... в още по-силни кризи ;) ...

Пак ще го повторя искат се огромно желние и доста ресурси за да стане. Двете неща рядко се намират, но не е изключено.

И аз си мисля, че е така донякъде, но след като чукат просто ей така за удоволствие ... защо някои от тези въпросни господа смятат че само те имат това право и настръхват само от мисълта, че тяхната половинка би могла да направи същото?

Глей са...

Като изключим сравнително редките случаи, в които хората се чукат за заплождане, във всички останали се предполага, че го правят за удоволствие. Нали?
А вече кой от какво настръхва си е лично негов проблем и отражение на личните му комплекси, страхове и пр.

Аз лично настръхвам предимно от студ. Или ако усетя че нечия ръка нежно се спуска по гръбнака ми... Бррр... Стига, че се размечтах...