Разбита съм .......................Яслите
12 отговора
1263 прегледа
Разбита съм .......................Яслите
Август 24, 2004
Разбита съм
Вчера в 1 ми се обадиха – Имаме работа за теб. Трябва да започнеш утре в 7. Искаш ли? Трябва ни отговор почти веднага.
Работатат – нито добре нито лоша – нещо като съвременен стоковед. Парите – по-добри от всичко до сега. Не е най мечтаната ми работа, но не е най-лошото през, което съм минала.
Градина. Подпалих телефона. До 3 съм говорила с поне 20 души в града – няма и няма – ужас. Някакъв детски център в град дето ще работя ми даде още 10 тел други. На четвъртата попадам на жена дето се съгласява. 3.30 е, когато казвам Да. Утре работя. След малко си идва мъжа ми – намръщен. Слуша ме с половин ухо. Мъча се да го прикоткам с добра вечеря. Разбира се – оказава се солена – както и всичко от тук нататък. Опитвам се да и направя карта на маршрута за сутрината – Ужас Оказва се, че такава улица няма. За беда започва страхотна буря. Звъня учтиво. Жената я нямало – искам ли да говоря с дъщеря и.? Докато обясня, че искам да уточня само адреса жената е напуснала телефона. Чакам. Разговора е междуградски. Чакам Чакам. Звъня пак. Никой не вдига. Бурята ли е прекъснала връзките или параноята ми нашепва, че нещо тук не е наред. 8. е когато отсреща ми погаждат абсолютно същия номер. Писва ме , но се оказвам в 8. без дом за Вики за утре. Връчвам на мъжа ми остатъка от списъка с молба да звъни а аз да се погрижа за мъничето. Той иска да съм до него и да му помагам ако го питат нещо. Казвам му че Вики има нужда от мен и и се спи. Той измъчен и фрустриран до краен предел ми изкрещява, че това с тия телефони хич не е дбра идея. И че ако някой и посегне няма да ми го прости докато е жив. ЗА безотговорна ли ме имаш? Започвам да крещя задавена от гняв и огорчение, колкото сили имам и колкото ми позволява речника. Реве ми се, но истината е, че се живее по-добре с повече пари.
Вики се разрева. Гушнах я и се разревах и аз. Горкичката. Само ме прегръщаше и целуваше и сякаш казваше – Мамо моля ти се само се успокой. Беше повече от ужасно. Заклех се да не ме чуе повече никога вече да крещя така истерично
Горкото ми детенце изтощено заспа за секунди – сяйкаш да ми помогне, а аз станах да помогна на моя безпомощен съпруг в търсенето на бавачка.
Чувам го- О така ли? Ами вие сте съвсем в центъра. Да Знам къде е това, познавак квартала..... ......... Как ли пък не. Да си дам детето на черна наркоманка. .........
В крайна сметка бавачката се оказва пак черна.
Малката и приемна е затрупана с дребулии – златна мина а лакомите детски ръчички. Не ни пусна в стаята където ще прекарат деня и ни гледаше доста подозрително през цялото време – сякаш бяхме черни.
Груба, но мисля честна жена. Няма да целува Вики и дя я прегръща, но поне няма да и навреди си мисля. След обяда чак щяла да има и други дечица.
Целувам мъничето, а тя се разплаква. С натежало сърце влизам в колата и с малко облекчение и започвам да плача от дъното на изтормозеното си сърце.
За това че съм лоша майка, за това че съм неспособна да намеря нешо по-добро за птиченцето си, за това че мъжа ми ме разбира и ме осъжда.................
Той само грубо измърмори – Ти ако смяташ да работиш по добре се вземи в ръце и ме откарва на работа.
Работата се оказва по лоша от колкото си мислех. Мръсно и миризливо помешение в което трябва да прекарам голяма част от деня си. Броя палети затрупани със сажди и се боря със служебния софтуер, от който май никой няма понятие – е поне шефа ми няма.
Мъжа ми идва да ме откара на обяд. Направо каза – не се връщай тук пак.
Как да е изкарвам деня.
Идват да ме вземат. Милото ми слънчице залепна за мен с рев. Тати ни откара да проверим в друга ясла. Повече прилича на ясла този път. Мила и любезна млада жена ни показва стаята им. Сърцето ми се свива. Бедно мизерно, но спретнато – разбрах какво е да си в Бангладеш. От 15 деца в групата 4 бели. Цената почти двойна.
Тук поне се заключва. Ентусиазирано отбелязва той.
Предлага ми да видим още една в същия квартал “Внимамие зло куче” седи табелка на двора..................... Забрави, отсичка мъжа ми и ни отнася към последната надежда.
La petit Academia се оказава един мъничък рай.
Сравнително нова постройка с голям добре поддържан паркинг просторен двор с висока мрежеста ограда пълен с катерушки и дръги детски радости. Вход с кодов ключ, приятни светли и светлобоядисани помешения с много играчки предимно от естествени материи. Програма за обучение, Квалифицирани учителки. Всичко толкова ярко и светло. Простомечта. Цената – двойно колкото при негърката и половината от дневната ми заработка.
Влюбих се в това място от първи поглед. Не ми е жал за парите. Аз ще съм спокойна, че тя ще е в добри ръце на професионалистив този макък детски рай. Разбита съм
От щастие.
Разбира се има черни и тук – но сякаш не са “толкова черни” този път.
И работата ми не изглежда вече толкова ужасна. Пъла съм със щастие и желание да работя повече и повече. Бог да ми е на помощ.
Сега, след дългата вана сред милиони мехурчета Вики спи, съпруга е нахранен, къщата е пооправена ми е време да се мушна в леглото и да сънувам моята кукла да си играе седнала на едно розово облаче
Разбита съм
Вчера в 1 ми се обадиха – Имаме работа за теб. Трябва да започнеш утре в 7. Искаш ли? Трябва ни отговор почти веднага.
Работатат – нито добре нито лоша – нещо като съвременен стоковед. Парите – по-добри от всичко до сега. Не е най мечтаната ми работа, но не е най-лошото през, което съм минала.
Градина. Подпалих телефона. До 3 съм говорила с поне 20 души в града – няма и няма – ужас. Някакъв детски център в град дето ще работя ми даде още 10 тел други. На четвъртата попадам на жена дето се съгласява. 3.30 е, когато казвам Да. Утре работя. След малко си идва мъжа ми – намръщен. Слуша ме с половин ухо. Мъча се да го прикоткам с добра вечеря. Разбира се – оказава се солена – както и всичко от тук нататък. Опитвам се да и направя карта на маршрута за сутрината – Ужас Оказва се, че такава улица няма. За беда започва страхотна буря. Звъня учтиво. Жената я нямало – искам ли да говоря с дъщеря и.? Докато обясня, че искам да уточня само адреса жената е напуснала телефона. Чакам. Разговора е междуградски. Чакам Чакам. Звъня пак. Никой не вдига. Бурята ли е прекъснала връзките или параноята ми нашепва, че нещо тук не е наред. 8. е когато отсреща ми погаждат абсолютно същия номер. Писва ме , но се оказвам в 8. без дом за Вики за утре. Връчвам на мъжа ми остатъка от списъка с молба да звъни а аз да се погрижа за мъничето. Той иска да съм до него и да му помагам ако го питат нещо. Казвам му че Вики има нужда от мен и и се спи. Той измъчен и фрустриран до краен предел ми изкрещява, че това с тия телефони хич не е дбра идея. И че ако някой и посегне няма да ми го прости докато е жив. ЗА безотговорна ли ме имаш? Започвам да крещя задавена от гняв и огорчение, колкото сили имам и колкото ми позволява речника. Реве ми се, но истината е, че се живее по-добре с повече пари.
Вики се разрева. Гушнах я и се разревах и аз. Горкичката. Само ме прегръщаше и целуваше и сякаш казваше – Мамо моля ти се само се успокой. Беше повече от ужасно. Заклех се да не ме чуе повече никога вече да крещя така истерично
Горкото ми детенце изтощено заспа за секунди – сяйкаш да ми помогне, а аз станах да помогна на моя безпомощен съпруг в търсенето на бавачка.
Чувам го- О така ли? Ами вие сте съвсем в центъра. Да Знам къде е това, познавак квартала..... ......... Как ли пък не. Да си дам детето на черна наркоманка. .........
В крайна сметка бавачката се оказва пак черна.
Малката и приемна е затрупана с дребулии – златна мина а лакомите детски ръчички. Не ни пусна в стаята където ще прекарат деня и ни гледаше доста подозрително през цялото време – сякаш бяхме черни.
Груба, но мисля честна жена. Няма да целува Вики и дя я прегръща, но поне няма да и навреди си мисля. След обяда чак щяла да има и други дечица.
Целувам мъничето, а тя се разплаква. С натежало сърце влизам в колата и с малко облекчение и започвам да плача от дъното на изтормозеното си сърце.
За това че съм лоша майка, за това че съм неспособна да намеря нешо по-добро за птиченцето си, за това че мъжа ми ме разбира и ме осъжда.................
Той само грубо измърмори – Ти ако смяташ да работиш по добре се вземи в ръце и ме откарва на работа.
Работата се оказва по лоша от колкото си мислех. Мръсно и миризливо помешение в което трябва да прекарам голяма част от деня си. Броя палети затрупани със сажди и се боря със служебния софтуер, от който май никой няма понятие – е поне шефа ми няма.
Мъжа ми идва да ме откара на обяд. Направо каза – не се връщай тук пак.
Как да е изкарвам деня.
Идват да ме вземат. Милото ми слънчице залепна за мен с рев. Тати ни откара да проверим в друга ясла. Повече прилича на ясла този път. Мила и любезна млада жена ни показва стаята им. Сърцето ми се свива. Бедно мизерно, но спретнато – разбрах какво е да си в Бангладеш. От 15 деца в групата 4 бели. Цената почти двойна.
Тук поне се заключва. Ентусиазирано отбелязва той.
Предлага ми да видим още една в същия квартал “Внимамие зло куче” седи табелка на двора..................... Забрави, отсичка мъжа ми и ни отнася към последната надежда.
La petit Academia се оказава един мъничък рай.
Сравнително нова постройка с голям добре поддържан паркинг просторен двор с висока мрежеста ограда пълен с катерушки и дръги детски радости. Вход с кодов ключ, приятни светли и светлобоядисани помешения с много играчки предимно от естествени материи. Програма за обучение, Квалифицирани учителки. Всичко толкова ярко и светло. Простомечта. Цената – двойно колкото при негърката и половината от дневната ми заработка.
Влюбих се в това място от първи поглед. Не ми е жал за парите. Аз ще съм спокойна, че тя ще е в добри ръце на професионалистив този макък детски рай. Разбита съм
От щастие.
Разбира се има черни и тук – но сякаш не са “толкова черни” този път.
И работата ми не изглежда вече толкова ужасна. Пъла съм със щастие и желание да работя повече и повече. Бог да ми е на помощ.
Сега, след дългата вана сред милиони мехурчета Вики спи, съпруга е нахранен, къщата е пооправена ми е време да се мушна в леглото и да сънувам моята кукла да си играе седнала на едно розово облаче
Re: Яслите - критерии за оценка
Здравей, anaili,
Четох със свито сърце разказа ти почти до края. ( Написала си го в стил "дневник" и грабва моментално.) Почувствах ужаса, който си изживяла.
Много, много се радвам, че си намерила добър day care. Направило ми е впечатление, че американките своите деца гледат небрежно, какво остава за чужди. Собствените им деца ходят полуголи от раждането, боси, с голи кръстчета на климатиците - ей това не го разбирам.
Гледам и майките в магазините през зимата - те с дебели якета, а децата им разгащени, боси и полуголи!?! Но това не бива да те притеснява всъщност - както си го облечеш ти, така ще си бъде. Не знам Вики на колко е - тренирана ли е на гърне?
Най-важното е, че мястото ви харесва. Там ще си намери другарчета и ще и е по-интересно, отколкото само с теб в къщи. Контактът с връстници е много важен. Моят син не беше ходил по градини, (освен за малко в БГ, колкото да започне да боледува), и като тръгна на училище, в началото имаше проблеми с общуването. Аз лично смятам, че колкото по-рано едно дете се социализира, толкова по-добре за него самото.
Така че - не си сбъркала, ама изобщо!
Дори да не ходеше на работа, пак е добре да се събира с деца и да играе с тях без твоя надзор.
Късмет и здраве!
====
"It's fun to be right."
Четох със свито сърце разказа ти почти до края. ( Написала си го в стил "дневник" и грабва моментално.) Почувствах ужаса, който си изживяла.
Много, много се радвам, че си намерила добър day care. Направило ми е впечатление, че американките своите деца гледат небрежно, какво остава за чужди. Собствените им деца ходят полуголи от раждането, боси, с голи кръстчета на климатиците - ей това не го разбирам.
Гледам и майките в магазините през зимата - те с дебели якета, а децата им разгащени, боси и полуголи!?! Но това не бива да те притеснява всъщност - както си го облечеш ти, така ще си бъде. Не знам Вики на колко е - тренирана ли е на гърне?
Най-важното е, че мястото ви харесва. Там ще си намери другарчета и ще и е по-интересно, отколкото само с теб в къщи. Контактът с връстници е много важен. Моят син не беше ходил по градини, (освен за малко в БГ, колкото да започне да боледува), и като тръгна на училище, в началото имаше проблеми с общуването. Аз лично смятам, че колкото по-рано едно дете се социализира, толкова по-добре за него самото.
Така че - не си сбъркала, ама изобщо!
Дори да не ходеше на работа, пак е добре да се събира с деца и да играе с тях без твоя надзор.
Късмет и здраве!
====
"It's fun to be right."
Редактирано от kate_ на
Re: Разбита съм .......................Яслите
Ех, хубаво е, когато всичко свършва добре! 
Имали сте много бурно преживяване (а и си го описала много непосредствено :-))... Но важното е твоята Вики да е щастлива, а и животът да продължава... Тя ще се развива и ти все по-често ще се радваш на нейните самостоятелни постижения
Много поздрави от нас :-)
Имали сте много бурно преживяване (а и си го описала много непосредствено :-))... Но важното е твоята Вики да е щастлива, а и животът да продължава... Тя ще се развива и ти все по-често ще се радваш на нейните самостоятелни постижения
Много поздрави от нас :-)
Re: Разбита съм .......................Яслите
Anaili, пожелавам ти успех в с работата, а Вики ще е добре там, не се притеснявай. Моят опит покрай Косара в търсене на day care показа че има голяма разлика между тях и просто трябва да търсиш което ти хареса. Аз лично на baby sitter не вярвам, определено. По цял ден да висят пред телевизора децата, тя да си стриже тревата и да си оправя къщата, да ги мъкне по магазините, благодаря. Косара е на day care от 6 месечна и съм много доволна. Вярно е че е скъпо, но я гледат безупречно, научила е много неща и аз съм спокойна за нея.
Моята Болна тема
И аз сега гледам все по-упорито за детски ясли. Гледачка - ами аз освен на българки на други нямам доверие, а да ги пускам в къщи - забрави.
Вчера гледахме една детска градина на по-защитено място уж. Ами до 2 години не ги слагат на гърне, не е ясно как спят изобщо на тънки матрачета на земята и съдейки колко сополи имат децата явно не ги завиват, и то без уговорен час. Т.е. по всичко си личи, че освен сополи и ще сме недоспали блогодарение на шума.
И най-лошото е, че както чувам това си е стандарт тук (USA)
OFF: Някой ако познава някоя жена без ангажименти и гледаща деца из Miami, Broward ерията да пусне бележка
Вчера гледахме една детска градина на по-защитено място уж. Ами до 2 години не ги слагат на гърне, не е ясно как спят изобщо на тънки матрачета на земята и съдейки колко сополи имат децата явно не ги завиват, и то без уговорен час. Т.е. по всичко си личи, че освен сополи и ще сме недоспали блогодарение на шума.
И най-лошото е, че както чувам това си е стандарт тук (USA)
OFF: Някой ако познава някоя жена без ангажименти и гледаща деца из Miami, Broward ерията да пусне бележка
В Дания
В Дания бебетата спят задължително на вън в количките или също в яслите имат едни такива големи дървени каси, приличащи на колички. Бебетата спят винаги на вън, независимо дали е зима или лято. Педагожката ми каза, че само ако температурата е под минус 10 градуса тогава не ги слагали да спят на вън...
Olivia,15-07-03
Olivia,15-07-03
Това ходене по мъките
ми е безкрайно познато.Когато 7 седмици след раждането на Натали трябваше да и търся ясли,направо обезумях от ужасиите,които видях.
Имам уговорена среща,за да видя как минава денят на децата и бавачките знаят защо съм там,но дори моето присъствие не ги смущава и най-спокойно си седят и не помръдват,когато децата се спукват от рев(става въпрос за деца от 6 седмици до година).И така не на няколко места,а във всички ясли на радиус от 10 мили,а цените -просто невъзможни.Накрая намерих нещо добро,но там пък не се съгласиха да бъде part-time и аз съвсем се отказах.И от тогава до сега си гледаме мъничката сами,аз сутрин и в 3-те дни,които почивам,мъжът ми вечер,когато съм на работа.
Знам,че все един ден ще трябва да я дам все пак и изтръпвам от тази мисъл.
Natalie 05.01.2004
1+1=3
Имам уговорена среща,за да видя как минава денят на децата и бавачките знаят защо съм там,но дори моето присъствие не ги смущава и най-спокойно си седят и не помръдват,когато децата се спукват от рев(става въпрос за деца от 6 седмици до година).И така не на няколко места,а във всички ясли на радиус от 10 мили,а цените -просто невъзможни.Накрая намерих нещо добро,но там пък не се съгласиха да бъде part-time и аз съвсем се отказах.И от тогава до сега си гледаме мъничката сами,аз сутрин и в 3-те дни,които почивам,мъжът ми вечер,когато съм на работа.
Знам,че все един ден ще трябва да я дам все пак и изтръпвам от тази мисъл.
Natalie 05.01.2004
1+1=3