Търпението

Какво е това ТЪРПЕНИЕ???

Всеки път си мисля, че съм разбрала какво е, но се оказва, че не съм го усетила наистина... то не е станало мой навик.

Старит хора казват, че то е майката на всичко, което искаме да постигнем, а мъдрите казват, че то е "да знаеш, че нещо ще стане и да го изчакаш да стане".
Лесно е да се каже, но когато желаеш нещо и жизнено се нуждаеш от него .... за мен търпението в този момент става болезнено непоносимо. Колкото да знам че даденото нещо ще стане ..... търпението сякяш ми се изплъзва и не ме успокоява тезата, че губим едва когато се ткажем :)))

Вие какво ще кажете по този въпрос?
Според вас ТЪРПЕНИЕТО само зрелите индивиди ли го владеят???
За вас то лесно ли е или непостижимо???
И такив ми ти работи :)))???

Зная защо има толкова много дървари. В тази дейност те незабавно виждат резултатите.

трудно ми е да го обясня, но ми се налага да го практикувам. въпреки че казват че не ми се отдава - търпението . и от търпение и чакане май си причиних доста големи вреди, от няколко седмици ги осъзнавам и не мога да си намеря място от безсилието което ме е обхванало.

трябва да е майка на всичко - търпението, но за мен е мащеха - никак не ми се иска да приема това което ' ми е писано', защото изглежда че това което ми е писано е противоположно на това което искам.

не е лесно, но е постижимо. ако е писано да чакаш и да бързаш все ще се намери нещо или някой да те дръпне назад / и често ти самата с нетърпението ще се дръпнеш назад - това го направих скоро - отново - въпреки усилията да не го правя- отвътре ми дойде друго /. не винаги си зрял човек за да се научиш на търпение . на мен ми се наложи още от дете да се уча - на това- на търпение - обстоятелствата го налагаха.

специалистите ще го кажат как е по книгите - моето виждане е от неуспешните ми уроци по търпение



кога ли ще ми омръзне да пиша глупости.... май все още съм далеч от това.

Аз пък се примирих, че аз и търпението няма да се срещнем в този живот. Явно не ми е писано. Нетърпелива съм и толкова.

Търпение........за някололко минути, аз в това вярвам, другото си е инквизиция.....но се случва да търпиш, защото нямаш избор, а тва е гадно, за това можеш да избереш и да изтървеш!

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

"Ако прекалено дълго чакате на дадено място, вероятността да чакате не там, където трябва е много голяма"-не знам кой го е казал, но винаги се сещам за тази мисъл, когато някой спомене, че търпението е хубаво нещо

За победителите лошо няма.

...има една японска мъдрост- Истинското търпение е да се търпи нетърпимото.....много пъти съм изисквала от отсрещния да търпи като това е основата за неговия успех,но съм се и замисляла какво изисквам от него като аз самата не мога да се преборя с това....

Връзката поставя в зависимост

е чертата, която от доста време се опитвам да култивирам в себе си и малко по малко успявам. Е, не че пак не пламвам като кибрит в много ситуации, но като знам каква бях... Виждам, че в някои случаи би било по-добре, ако съм била по-търпелива, но ме успокоява това, че има време, има още какво да уча, иначе ще ми бъде скучно.

Търпение ...
помисли си за съпругите и близките на двамата шофьори, които бяха екзекутирани в Ирак ....можеш ли да си представиш как минутите стават дни, часовете - месеци, а дните се превръщат в безкрайно очакване и мятане от надеждата до пълното отчаяние...
темата за търпението ми е болезнено близка и на мен самата....
първо защото самата аз чувствам дефицит в уменията си да го проявавам...и като че ли точно затова животът ми поднася такива ситуации, може би е въпрос на карма или нещо друго , не знам
вече една седмица чакам вест от човек, за който не знам къде се намира, какво прави и въобще какво се е случило с него...

Животът е като морската пяна. Да бъдем като морето!

Цуууунккк...къде се губиш обич моя...цункккк....защо не си ми споделила до сега....отивам да видя за теб....Малийййй твоето е от страст....така видях...вземи някакъв учебник и виж кое точно и какво е страст, че ми свърши енергията, а не искам да ти казвам моето лично внение за страст....Търпението изгаря страстите...това е твоя път към Освобождение, въпреки знанието ти, въпреки волята ти...ако можеш да потушиш страстите, няма да имаш проблеми с търпението, но аз виждам, че вече си правила неуспешни опити и това те е разочаровало...извадила си си грешни заключения от резултата, като си мислила, че резултата зависи от действията ти....самата ти страст те е подвела и затова заслужава да изгори в търпението...нищо няма право да си играе с човека, особенно с моите приятелки...цууунк...

Главното не е фактът, а отношението към него.

По принцип си прав само едно бих коригирала леко -
не търпението изгаря страстта а страстта изгаря търпението...
тя страстта всичко изгаря по принцип...
и душата също...

Животът е като морската пяна. Да бъдем като морето!

Може и така да се каже...само казах какво видях за страстта и търпението...вярно е че страстта всичко изгаря, вярно е и че търпението изгаря страстта...едното извира от нас, другото се учи бавно и дълго от болката на огъня -живота си знае работата, аз само говоря

Главното не е фактът, а отношението към него.

той живота си знае работата, ама защо моите сметки обърква...... изтърпя ми се търпилото вече...

Всичко е временно ...... но всичко временно е вечно

Разбирам те Карлитке, нали го изживяваам същото
Защо търпиш , а не се приспособиш...ръце ли нямаш, крака ли, мисъл ли, сили ли нямаш...всичко си имаш, приспособи се....начина ли? Ако питаш мен, най- лесния начин за приспособяване е начинът ни на мислене...нали разбра, че с действия не става...но ти пак си действай, за всеки случай....
Разбра ли ме?

Главното не е фактът, а отношението към него.

не мога да се приспособя....защото не искааааааааааааам..... опитвала съм, не става, по-лошо става... защото трябва да правя нещо което не искам.... все повече се замислям за онази гора.... към нея ще се приспособя..тя е по-силна от мен..... а това към което трябва ,а не искам да се приспособя са алчността, злобата и егоизма и неосъществени амбиции/ не моите / - това са неща който се опитват да ми налагат и да ме правят зависима....

Всичко е временно ...... но всичко временно е вечно

Ами като не искаш не се приспособявай Какво има толкова за говорене, постъпи както искаш?
Не можеш да постъпиш както искаш? Така кажи Карлитке...виж ще ти дам съвет да опиташ и съм сигурен, че така ще успееш да се подведеш сама, докато се приспособиш така както ти се иска на теб...я да видя за теб какво е написано там където гледам...
...скъпа приятелко опитай де изградиш в себе си втора личност, която да няма нищо общо с теб, само да е твое истинско копие...винаги когато живота ти предлага неща които ти не искаш и не ти харесват, то ти принуждавай копието ти да излиза на преден план и да върши "мръсната" работа, дай свобода на новото ти копие, но си го пази защото си е твое копие и второ няма да можеш да имаш, желателно е да си го изчистваш след като то е вършило мръсна работа и е отговаряло на алчността, злобата и егоизма и неосъществени амбиции и всичкота мръсотия, която се опитва да те обземе...Никой друг освен теб не бива да знае, че това не си ти, абсолютно никой...още...помисли за стратегията си за битките в които ти ще ръководиш копието си...има една подходяща стратегия за слаби копиета, защото силите са много силни както забелязваш, иначе защо да ти е копие....пускай копието си пред себе си за да изтощава силите и тогава им се надсмивай...така дървото отрупано от сняг се навежда от тежестта и снега сам пада от силата си, а дървото се изправя...така и ти ...подлагай копието си на нещата които искат да те направят зависима и когато се изтощят им се надсмивай с истинската си същност....Карлитке, още при първите опити ти ще останеш изненадана от тези сили, които те поставят в невъзможност сега, ще се изненадаш как по описания от мен начин силите им свършват бързо и вече и не смеят да повторят битката с теб и копието ти...нищо, че ще дойдат нови, други, по- силни мръсни сили-ти вече ще имаш опит и ще си натрупала сили...дори ще ти стане интересно и като се събудиш сутрин ще потриеш доволна ръце и ще чакаш с любопитство какво ще ти предложи идващия ден...
И никога не забравяй, че двойникът няма нищо общо с теб, ти не си това и не си родена за това...и не го жали, теб жали ли те някой сега?
Малииийййй, представям си след време , тези гадните неща в живота ни като те видят че идваш и какво ще си казват: " Малийййй тъз гадната Карлитка пак идва да ни тормози, къде да се сврем..."
Но само ти си знаеш че ти не си това-ти си чиста, неопетнена и СКРИТА-това си ти
Какво като стана дълго писаното...сетих се за един пример в живота ни и как сме слепи за тези неща...ми да така трябва да постъпваме, щом друг ни налага неща които ние не желаем...
Студент , изучил се за диплом се явява на последен изпит пред комисия, артист щял да става ...ОБАЧЕ ректорът на училището лично присъствал на изпита и раздавал различни роли на студентите за да оцени артистичните им способности и от това зависело дали студента ще има диплом в живота или ще остане да повтаря...та ректора свалил от ръката си скъпия си златен часовник , поставил го пред себе си на масата и казал на студентта да изиграе ролята да окрадне часовника ОБАЧЕ студента изведнъж се изчервил от яд и викнал към изпитващата го комисия и ректора : " Ей , корумпирани дъртаци, що не ви еба майката аз на вас и на целият ви университет, ебавате се с мен защото съм слаб и нямам пари да си платя ли, да ви еба майката...аз си отивам и съм щастлив, че няма да имам нищо общо с вас, да ви еба майката дърта...." и така студента излязал от стаята....чак след като шока им преминал ректора забелязал че часовника му го няма на масата, студента го откраднал...
Карлитке, крадец ли е студента?
Ха така, и ти вече няма да си това което вършиш, но и ти като студента ще трябва да не забравяш какво си ти и какво искаш да бъдеш-само така ще го постигнеш...
И утре аз с коя Карлитка ще си пиша...виж как сам се обърках...но специално за мен да знаеш, че аз не чета какво ми пишат-аз чувствам какво си ти и пред мен двойникът ти няма да върши работа, но пък могат приятно да си побъбрят с моя двойник...хайде че стана дълго пък се сетих и за друго
Със здраве...

Главното не е фактът, а отношението към него.

Карлитке, пак съм аз...ми сетих се сега за един горски виц, но няма нищо с твоята гора, да не се засегнеш... Жирафа / пък туй животинче така ли се изписва?/ , та жирафа решил да се усамоти накрая на гората на тихо и спокойно място и да избяга и той от зависимостите на другите простаци, построил си красива малка къщичка край брега на красиво езеро и сутрин когато излизал за да се порадва на красотата на изгрева на слънцето и другите красоти на природата и....хипопотама излизал от водата , плюл, пръхтял и вдигал ужасна смрад и аларма-просташка работа...жирафа отъшъл за съвет при лъва и лъвът му казал: " Жирафе, утре сутринта като излезеш пред къщата си като се появи хипопотама ти ще се направиш на ядосан и ще викнеш: "Хей простако хипопотамски , стига си калял тук щото ще ти еба майката проста, ще ти еба...." Така хопопотама щял да се уплаши от жирафа, уж....
Жирафа цяла нощ не спал и с нетърпение чакал изгрева на слънцето, за да натири гадния хипопотам и щом хипопотама се появил над водата жерафа викнал": " Хей, хипопотаме! "
ОБАЧЕ хипопотам надигнал ноздри от водата и : " Ей жирафе, да мълчиш, че като излеза на брега и ще ти еба майката набързо...!
Та така и в гората, а ти ме извини за майката, но тава са нагледните материали на моя двойник, ако ти не се отъждествяваш с твоя двойник то моя никога не би си позволил да ползва тези думи...
Ха, сетих се за още вицове...ми хайде пускай твоя двойник, че на моя му се приказват празни приказки...

Главното не е фактът, а отношението към него.

стъпка към шизофренията?