Фейлетон за БДЖ
10 отговора
406 прегледа
Фейлетон за БДЖ
То със сигурност повечето от това което ви го пиша, сте го преживели и самички, ама рекох да си излея душицата по клавиатурата пък каквото ще да става.
Като всеки млад и прав българин, решавам че тука в София е направо затвор, и трябва да се измъкна непременно до морето, пък ако ще и за час време да е...И тъй, след дълбоки служебни сондажи, през цялото време рискувайки да ми заврат сондата, не където и е мястото, отвоювах за моята скромна личност четири дена, два от който тъй или иначе се падат събота и неделя.Но те дръжат да зная че са ми отпуснали в този важен за фирмата момент четири дена.
Както и да е, приел с въздишка че всичките ми възможни придружители и придружителки вече са ходили на море или ще ходят, но "по-нататъка", тръгвам бодро към гарата, любимата централна софииска гара.Цъкайки с език по ремонтираната "ротонда", шарените струйки вода, къпещи невероятно неразбираемата статуя, се вмъквам при касите.Вече съм избрал влака:София-Бургас през Пловдив от 23:15.Отивам до касата и с любезна усмивка декларирам че искам един билет за Бургас от 23:15 мин.
-....... .... ....., ........ .. . ..... . .... ...!!!
Тя определено каза нещо, видях че устните и мърдаха и същевременно долових някакво далечно мучене, все едно от Бургас дошло.За момент се попитах дали не съм развил наистина свръхспособноста да чувам кой в Бургас пита за мене, но в този момент проумях че въпроса беше от София и то зададен от касиерката, която е наметър пред мен.Преди да решите че съм оглушал, редно е да отбележа че между служителката и мене беше монтирано дебело стъкло с процеп за парите в долния си край и дупки някъде в горния и това стъкло адски затрудняваше комуникацията на злощастния пътник с касиерката.
Добре че тя беше с трениран слух, способен да различи думите на фъфлещи баби, тръгнали за Лакатник с кошница празни буркани, произнесени пред същото това стъкло.След като с известно напрежение установихме че ще пътувам сам и то като пушач, получих синьо-бялата хартиика.Прибрах се вкъщи, стегнах си раницата и се върнах на гарата, където на светлинното табло бяха изписани йероглифи като:
8864 БВ СОФИЯ БУРГАС ПЛ 3 23:15 по който се ориентирах в мъглата, към трети коловоз.Прескачайки налягали младежи и техните учители, със съжаление отбелязвайки наум, че едва ли са за влака 66801 ПВ СОФИЯ ЕЛИН ПЕЛИН 12 23.00 или пък още по-малко вероятно са за 4512 ТВ СОФИЯ ПИРДОП 3Ч 23.30 побързах към спасителното купе.Лоша работа, явно техен агент им е съобщил че влака е композиран та в един момент бях просто изплют по стълбите нагоре, от мощната вълна хлапаци с разноцветни прически и китайски букви по ръцете.Завлякох се някак си покрай хвърчащите сакове, чанти, денкове и прочие атрибути необходими за един морски лагер, като двулитрови пластмасови шишета бира, касетофони на батерии, във един от по-предните вагони, където се надявах да няма такава патаклама и се пльоснах в едно празничко купе.Твърде кратко трая радоста ми, тъкмо си бях повярвал че купето е за мене, и мога да се опна на цялата седалка и да сънувам розови полянки, когато един от учителите, който впрочем си бяха същите като от времето по което самия аз бях в образователния експеримент, придружен от служител на БДЖ, със едни списъци(списъците винаги служат да покажат кога притежателя им действа с план.Каквото и да връшат, ако ще тези даскали да бяха тръгнали да боядисват жълтите павета в резеда, имат ли списък, значи са неоспорими и непоклатими в своята правота) ми заявиха ей така мимоходом, между тяхните им сметки че не съм седнал гдето трябва...Целия вагон бил зает.Настоях да разбера от кой до кой вагон да разчитам че ще стане същото, тайничко надявайки се да кажат целия и да ида да пътувам при машинистите.Първия вагон бил за хората без запазени места, можело да се настаня там където си искам, стига да е свободно.Избързах до първия вагон, влязох и още щом се качих интуицията ми подсказа да седна на първото възможно място-още в първото купе имаше така че с плонж се хвърлих върху изстрадалата седалка, мятайки ловко раницата на скарите над главата ми.След като се наместих имах възможност да огледам положението, очаквайки влакът да зафучи нататъка и да заспя.Преди всичко на оскъдната светлина, идваща сякаш от плафон който със размерите си загатваше поне за неоново осветление, забелязах че единственото нещо от плат бяха седалките, но тези удивително неудобни седалки бяха вече така пропити с мазнина и мръсотия че почти изглеждаха кожени.Пердета бях благодарен че ги няма, още помня че когато ги имаше парчетата плат на емблемки на БДЖ служеха за подглавник на нечия потна глава в изнурения и сън, по пътя.После забелязах колко чисто беше огледалото на стената отсреща-несвоиствено за обстановката.Загледах се по внимателно и изведнъж сепнат от подозрението се приповдигнах за да погледна в огледалото и опасението ми се потвърди когато вместо своята учудена физиономия видях някаква госпожа да намества багаж-мдамм, няма съмнение че в дупките между купетата, стоящи на мястото на огледалата, можеха да са едновременно безотказна вентилация и топла връзка за обмен на информация между пътниците.След като преживях шока си от това откритие, преброих доста други арълъци по стените и прозорците, но ги подминах с пренебрежение.Междувременно купето се пълнеше с хора и аз за момент изоставих своето изследване на обстановката.
Първите ми спътници бяха две симпатични момичета и момче което ги изпращаше-те плахо попитаха дали местата са запазени, понеже ги изгонили вече от другия вагон, отвърнах че щом аз съм вече тук, не са.Поуспокоенни, но все още напрегнати те се настаниха.Скоро дойде и възрастен мургав чичко, не можех да се искажа относно етническата му принадлежност, понеже имаше и вид на доста отруден аграр.След дежурния въпрос свободни ли са местата, побърза да заеме седалката до вратата и даже нетърпеливо изади цигарите си.Аз също се сетих за мойте, но реших да не мърдам от седалката докато влака не тръгне, а това имаше признаци скоро да стане.Спряха да влизат хора, но за сметка на това, във съседното купе забушува скандал относно запазени места, на помощ на разярените пътници чиито места бяха осквернени дойде и едър изпращач, сто и двадесет килограма живо добиче, с врат като трицолова тръба.Само при вида му повечето от заелите местата побързаха да се изпарят, преди да е започнал и да говори даже.Единствения който остана беше куцичък дядо, с две патерици.Въпреки че стискаше в ръката си билета, дебеловратия най-неучтиво го "помоли" да отлети-старецът предпочете да не показва че не може да лети, напротив, даже напусна и вагона по земя.Докато горещо се молех да не сме заели местата на други негови роднини, влакът потегли.
В момента в който потегли аз отново върнах размислите си върху това за което всъщност платих-влакът.Явно беше минавал разстоянието от Бургас до София и обратно повече пъти отколкото аз до кенефа си вкъщи.Като го споменах, кенефа на въпросния вагон още от самото качване не спираше със блъскаща си по носа идентичност да ни обърне внимание върху съществуването си.
Скърцането беше заложено изглежда от конструкторите, защото идваше отвсякъде.Излязох в коридора и запалих цигара, след нея веднага още две, тъй като няколко завоя ме накараха да почуствам колко лесно може тази огромна купчина железа и дървении наречена вагон да се самодемонтира.След като се успокоих хвърлих поглед към купето което беше след това на скандалджиите.
О, боже господи мой.Не бях стъписван скоро така-цял отбор по плетене пътуваше там.Седем яки лелки с боядисани коси въртяха разни куки и кълба и плетяха като побъркани-същевременно се поглъщаха немалки количества домашен кекс и течност в пластмасови чашки, наливана от розеникав термос.От любопитство запалих още един фас и зачаках малко...И не сгреших, тъкмо бях изпушил половината цигара и всички лелки хвърлиха куките и плетките в наилонови торбички над главите си, изтеглиха седалките напред, направиха обща спалня и взеха та извадиха от саковете си(който впрочем даваха ясно доказателство-скарите за багаж са най-якото нещо в тези български вагони...поне десет огромни сака бяха наблъскани отгоре над това плетящо войнство) дебели одеяла!Това ме шашна, дръпнах си от цигарата и за това време вече всички бяха налягали по общото легло и завили се с одеялата се наместваха като прасенца в кочинката си.
Дълбоко замислен и потресен се шмугнах на мястото си и започнах да анализирам видяното, когато именно от същото купе се разнесе невероятно ръмжене, примесено с неподправено, типично за хъркащи жени квичене.Явно тези бяха рускини!
Групата на плетящите кексоунищожителки, не само че изряза цялата дървена облицовка на вагона, не само че го направи с моторни резачки, не само че после мина дървенията материял на гатер и банциг, но и беше завладяло управлението на прозорците.Влаковите прозорци в БДЖ както знаят пътувалите с тази фирма, са пълен автомат-отварят се сами и се затварят с помощта на поне пет човека, тъй като автоматичното затваряне е само за обратни прозорци.А те държат на своя имидж.
Единствено нашия прозорец в купето се отваряше неависимо от дървообработващата работилница.Той се спускаше със силен трясък точно на две минути.Ако не забелезиш внезапния ураган нахлул в купето, хвръкналите дребни предмети и дразнещото присмехулно потракване на вече отворения прозорец, може да разбереш събитието по внезапно събудилия се мургав аграр, тъй като на всяко отваряне се БРЕХ, ИБЪ МУМААТА... разпорваше ноща над тропота на колелетата
Разбира се моята душа отказа да повярва че това е реалност и пак излезнах в коридора, където реших да остана докато ми свършат цигарите-още на втората се отказах, поради факта че междувременно от Подяне се бяха накачили в коридора всякакви дъгави и недъгави хора, някой от който директно се разположиха на пода, върху чанти и не върху чанти и зядремаха стабилно, няколко от тези индивиди събуха свойте обувки или каквото-там-носят...
Тука вече не искам да разказвам, защото още ми се насълзяват очите-само ще добавя че от тази атака не можах да се скрия в купето, понеже както споменах купетата са с обща вентилация от най елементарен отворен тип.
На връщане реших да се върна с автобус-там вече е друг фейлетон...
error
Като всеки млад и прав българин, решавам че тука в София е направо затвор, и трябва да се измъкна непременно до морето, пък ако ще и за час време да е...И тъй, след дълбоки служебни сондажи, през цялото време рискувайки да ми заврат сондата, не където и е мястото, отвоювах за моята скромна личност четири дена, два от който тъй или иначе се падат събота и неделя.Но те дръжат да зная че са ми отпуснали в този важен за фирмата момент четири дена.
Както и да е, приел с въздишка че всичките ми възможни придружители и придружителки вече са ходили на море или ще ходят, но "по-нататъка", тръгвам бодро към гарата, любимата централна софииска гара.Цъкайки с език по ремонтираната "ротонда", шарените струйки вода, къпещи невероятно неразбираемата статуя, се вмъквам при касите.Вече съм избрал влака:София-Бургас през Пловдив от 23:15.Отивам до касата и с любезна усмивка декларирам че искам един билет за Бургас от 23:15 мин.
-....... .... ....., ........ .. . ..... . .... ...!!!
Тя определено каза нещо, видях че устните и мърдаха и същевременно долових някакво далечно мучене, все едно от Бургас дошло.За момент се попитах дали не съм развил наистина свръхспособноста да чувам кой в Бургас пита за мене, но в този момент проумях че въпроса беше от София и то зададен от касиерката, която е наметър пред мен.Преди да решите че съм оглушал, редно е да отбележа че между служителката и мене беше монтирано дебело стъкло с процеп за парите в долния си край и дупки някъде в горния и това стъкло адски затрудняваше комуникацията на злощастния пътник с касиерката.
Добре че тя беше с трениран слух, способен да различи думите на фъфлещи баби, тръгнали за Лакатник с кошница празни буркани, произнесени пред същото това стъкло.След като с известно напрежение установихме че ще пътувам сам и то като пушач, получих синьо-бялата хартиика.Прибрах се вкъщи, стегнах си раницата и се върнах на гарата, където на светлинното табло бяха изписани йероглифи като:
8864 БВ СОФИЯ БУРГАС ПЛ 3 23:15 по който се ориентирах в мъглата, към трети коловоз.Прескачайки налягали младежи и техните учители, със съжаление отбелязвайки наум, че едва ли са за влака 66801 ПВ СОФИЯ ЕЛИН ПЕЛИН 12 23.00 или пък още по-малко вероятно са за 4512 ТВ СОФИЯ ПИРДОП 3Ч 23.30 побързах към спасителното купе.Лоша работа, явно техен агент им е съобщил че влака е композиран та в един момент бях просто изплют по стълбите нагоре, от мощната вълна хлапаци с разноцветни прически и китайски букви по ръцете.Завлякох се някак си покрай хвърчащите сакове, чанти, денкове и прочие атрибути необходими за един морски лагер, като двулитрови пластмасови шишета бира, касетофони на батерии, във един от по-предните вагони, където се надявах да няма такава патаклама и се пльоснах в едно празничко купе.Твърде кратко трая радоста ми, тъкмо си бях повярвал че купето е за мене, и мога да се опна на цялата седалка и да сънувам розови полянки, когато един от учителите, който впрочем си бяха същите като от времето по което самия аз бях в образователния експеримент, придружен от служител на БДЖ, със едни списъци(списъците винаги служат да покажат кога притежателя им действа с план.Каквото и да връшат, ако ще тези даскали да бяха тръгнали да боядисват жълтите павета в резеда, имат ли списък, значи са неоспорими и непоклатими в своята правота) ми заявиха ей така мимоходом, между тяхните им сметки че не съм седнал гдето трябва...Целия вагон бил зает.Настоях да разбера от кой до кой вагон да разчитам че ще стане същото, тайничко надявайки се да кажат целия и да ида да пътувам при машинистите.Първия вагон бил за хората без запазени места, можело да се настаня там където си искам, стига да е свободно.Избързах до първия вагон, влязох и още щом се качих интуицията ми подсказа да седна на първото възможно място-още в първото купе имаше така че с плонж се хвърлих върху изстрадалата седалка, мятайки ловко раницата на скарите над главата ми.След като се наместих имах възможност да огледам положението, очаквайки влакът да зафучи нататъка и да заспя.Преди всичко на оскъдната светлина, идваща сякаш от плафон който със размерите си загатваше поне за неоново осветление, забелязах че единственото нещо от плат бяха седалките, но тези удивително неудобни седалки бяха вече така пропити с мазнина и мръсотия че почти изглеждаха кожени.Пердета бях благодарен че ги няма, още помня че когато ги имаше парчетата плат на емблемки на БДЖ служеха за подглавник на нечия потна глава в изнурения и сън, по пътя.После забелязах колко чисто беше огледалото на стената отсреща-несвоиствено за обстановката.Загледах се по внимателно и изведнъж сепнат от подозрението се приповдигнах за да погледна в огледалото и опасението ми се потвърди когато вместо своята учудена физиономия видях някаква госпожа да намества багаж-мдамм, няма съмнение че в дупките между купетата, стоящи на мястото на огледалата, можеха да са едновременно безотказна вентилация и топла връзка за обмен на информация между пътниците.След като преживях шока си от това откритие, преброих доста други арълъци по стените и прозорците, но ги подминах с пренебрежение.Междувременно купето се пълнеше с хора и аз за момент изоставих своето изследване на обстановката.
Първите ми спътници бяха две симпатични момичета и момче което ги изпращаше-те плахо попитаха дали местата са запазени, понеже ги изгонили вече от другия вагон, отвърнах че щом аз съм вече тук, не са.Поуспокоенни, но все още напрегнати те се настаниха.Скоро дойде и възрастен мургав чичко, не можех да се искажа относно етническата му принадлежност, понеже имаше и вид на доста отруден аграр.След дежурния въпрос свободни ли са местата, побърза да заеме седалката до вратата и даже нетърпеливо изади цигарите си.Аз също се сетих за мойте, но реших да не мърдам от седалката докато влака не тръгне, а това имаше признаци скоро да стане.Спряха да влизат хора, но за сметка на това, във съседното купе забушува скандал относно запазени места, на помощ на разярените пътници чиито места бяха осквернени дойде и едър изпращач, сто и двадесет килограма живо добиче, с врат като трицолова тръба.Само при вида му повечето от заелите местата побързаха да се изпарят, преди да е започнал и да говори даже.Единствения който остана беше куцичък дядо, с две патерици.Въпреки че стискаше в ръката си билета, дебеловратия най-неучтиво го "помоли" да отлети-старецът предпочете да не показва че не може да лети, напротив, даже напусна и вагона по земя.Докато горещо се молех да не сме заели местата на други негови роднини, влакът потегли.
В момента в който потегли аз отново върнах размислите си върху това за което всъщност платих-влакът.Явно беше минавал разстоянието от Бургас до София и обратно повече пъти отколкото аз до кенефа си вкъщи.Като го споменах, кенефа на въпросния вагон още от самото качване не спираше със блъскаща си по носа идентичност да ни обърне внимание върху съществуването си.
Скърцането беше заложено изглежда от конструкторите, защото идваше отвсякъде.Излязох в коридора и запалих цигара, след нея веднага още две, тъй като няколко завоя ме накараха да почуствам колко лесно може тази огромна купчина железа и дървении наречена вагон да се самодемонтира.След като се успокоих хвърлих поглед към купето което беше след това на скандалджиите.
О, боже господи мой.Не бях стъписван скоро така-цял отбор по плетене пътуваше там.Седем яки лелки с боядисани коси въртяха разни куки и кълба и плетяха като побъркани-същевременно се поглъщаха немалки количества домашен кекс и течност в пластмасови чашки, наливана от розеникав термос.От любопитство запалих още един фас и зачаках малко...И не сгреших, тъкмо бях изпушил половината цигара и всички лелки хвърлиха куките и плетките в наилонови торбички над главите си, изтеглиха седалките напред, направиха обща спалня и взеха та извадиха от саковете си(който впрочем даваха ясно доказателство-скарите за багаж са най-якото нещо в тези български вагони...поне десет огромни сака бяха наблъскани отгоре над това плетящо войнство) дебели одеяла!Това ме шашна, дръпнах си от цигарата и за това време вече всички бяха налягали по общото легло и завили се с одеялата се наместваха като прасенца в кочинката си.
Дълбоко замислен и потресен се шмугнах на мястото си и започнах да анализирам видяното, когато именно от същото купе се разнесе невероятно ръмжене, примесено с неподправено, типично за хъркащи жени квичене.Явно тези бяха рускини!
Групата на плетящите кексоунищожителки, не само че изряза цялата дървена облицовка на вагона, не само че го направи с моторни резачки, не само че после мина дървенията материял на гатер и банциг, но и беше завладяло управлението на прозорците.Влаковите прозорци в БДЖ както знаят пътувалите с тази фирма, са пълен автомат-отварят се сами и се затварят с помощта на поне пет човека, тъй като автоматичното затваряне е само за обратни прозорци.А те държат на своя имидж.
Единствено нашия прозорец в купето се отваряше неависимо от дървообработващата работилница.Той се спускаше със силен трясък точно на две минути.Ако не забелезиш внезапния ураган нахлул в купето, хвръкналите дребни предмети и дразнещото присмехулно потракване на вече отворения прозорец, може да разбереш събитието по внезапно събудилия се мургав аграр, тъй като на всяко отваряне се БРЕХ, ИБЪ МУМААТА... разпорваше ноща над тропота на колелетата
Разбира се моята душа отказа да повярва че това е реалност и пак излезнах в коридора, където реших да остана докато ми свършат цигарите-още на втората се отказах, поради факта че междувременно от Подяне се бяха накачили в коридора всякакви дъгави и недъгави хора, някой от който директно се разположиха на пода, върху чанти и не върху чанти и зядремаха стабилно, няколко от тези индивиди събуха свойте обувки или каквото-там-носят...
Тука вече не искам да разказвам, защото още ми се насълзяват очите-само ще добавя че от тази атака не можах да се скрия в купето, понеже както споменах купетата са с обща вентилация от най елементарен отворен тип.
На връщане реших да се върна с автобус-там вече е друг фейлетон...
error
Не, че си разказал нещо ново и различно, но...
...безспорно е направено по добър начин!
Браво!
И аз имам пресни спомени от приключенията ми с БДЖ от миналата седмица и се питам в момента що ли да не взема да споделя...
Не е лоша идея! Току-виж се пробвам тия дни...
Който пие - пее
Който пее - зло не мисли
Следователно който пие - зло не мисли
Браво!
И аз имам пресни спомени от приключенията ми с БДЖ от миналата седмица и се питам в момента що ли да не взема да споделя...
Не е лоша идея! Току-виж се пробвам тия дни...
Който пие - пее
Който пее - зло не мисли
Следователно който пие - зло не мисли
Re: Не, че си разказал нещо ново и различно, но...
Сподели я , не я дръж за себе си , сигурен съм че ще се посмеем добре
А за горната история - прекрасен стил - смях се от сърце и те съветвам да пуснеш и тази с автобуса
11 години не съм се качвал на влак - баси , наистина ли е такава мизерия
" Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем "
А за горната история - прекрасен стил - смях се от сърце и те съветвам да пуснеш и тази с автобуса
11 години не съм се качвал на влак - баси , наистина ли е такава мизерия
" Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем "
Фейлетон за гражданската авиация
Аз пък не бях легял 14 години със самолет вътрешни линии. Това лято ми се случи: София-Бургас. Хемус Ер. То си е като завръщане в миналото. Самолетът е Ту-154М и макар да не е много стар като производство (вероятно двайсетина години по-нов от някои боинги, с които съм летял примерно между Африка и Индия) е съвсем овехтял като концепция. А и стопаните му са допринесли за чара, като са боядисали с блажна боя дръжките на седалките, където е имало пепелничета и копчета за накланяне назад. А като натисне спирачките при кацане, на празните седалки им падат напред облегалките от инерцията. Фейлетонът настъпи при кацането в Бургас, когато рейсът от стълбичката до аерогарата ... се загуби. Шофьорът направи няколко осморки по плаца, за сеир на тумбите заминаващи си туристо-обслужени и шопскасалата-уядени германци на терасата, чука на няколко врати по всички видими сгради, постройки и пристройки и накрая, като не ни приеха никъде, ни стовари ... на спирката на градския рейс.
Re: Фейлетон за БДЖ
Според мен си извадил голям късмет. Представи си само 7 колоритни будни спътника в купето. Можеше да има "певица", "поет", 2 глезени пищящи дечица /врещчт последователно, така че да нямаш миг покой/, една баба /която не чува, но непрекъснато задава въпроси на спътника си, който пък от своя страна често те удря с бастуна по кокалчетата на краката "без да иска"/ , 1 ром за цвят /но от тези, които спят по гарите, ровят в кофите и допиват алкохола от чашите в ресторанта /РСВ/ на гарата. Няма нужда да обяснявам как би се държал всеки един от изброените, въпрос на въображение :) С тази компания можеше да стигнеш малко след Стара Загора и там /в полето/ да се повреди влака или да възникне проблем с релсите или просто да спре тока. Може да е по-сложнен проблема и да поостанете там 2-3 часа. Междувременно в съседния вагон някой е счупил шише /или 2/ с разредител за блажна боя и всички от коридора на вагона нахлуват във вашия с цел да се спасят от миризмата. Така става напълно невъзможно стъпването извън купето, но към предишните мъки се добавя и едно досадно отваряне на вратата и питане "свободни места има ли?" В купето естествено е тъмно и ако не последва отг. след зададения въпрос, току виж някой опита да седне вътре, а ти си точно до вратата.... Как ти се струва, не си ли имал голям късмет?
Сега сериозно. Имам много спомени/повечето от детството/ от пътувания с влак София - Бургас. Всеки път ми правеше впечатление как хората стават близки за няколко часа. Дори и да не искаш да научиш на лелката отсреща колко и е лоша снахата, ако нямаш тапи за уши този късмет няма да те споходи. Задължително имаше някой на който му духа от прозореца /при 35 на сянка/ и настояваше купето да влезе в ролята на сауна. Този, който заспива първи и спи дори през деня, при това с опънати напред крака тип "да ги спъна всички преминаващи до един" получава място до вратата и бива непрекъснато прескачан. Почти винаги имаше някой, който се храни повече пъти от необходимото и задължително по модела на Алеко Константиновия герой. Дублиране на места беше запазена марка на БДЖ и по закона за всемирната гадост, единия от потърпевшите задължително пристигаше в последните 30 сек. преди да тръгне композицията, така че да са невъзможни всякакви опити проблемът да бъде разрешен навреме и на гишето на гарата.
Мислех си, че нещата са се променили, но явно не... Лично аз вече предпочитам автобус. Пиши за връщането, обещава да е интересно
Сега сериозно. Имам много спомени/повечето от детството/ от пътувания с влак София - Бургас. Всеки път ми правеше впечатление как хората стават близки за няколко часа. Дори и да не искаш да научиш на лелката отсреща колко и е лоша снахата, ако нямаш тапи за уши този късмет няма да те споходи. Задължително имаше някой на който му духа от прозореца /при 35 на сянка/ и настояваше купето да влезе в ролята на сауна. Този, който заспива първи и спи дори през деня, при това с опънати напред крака тип "да ги спъна всички преминаващи до един" получава място до вратата и бива непрекъснато прескачан. Почти винаги имаше някой, който се храни повече пъти от необходимото и задължително по модела на Алеко Константиновия герой. Дублиране на места беше запазена марка на БДЖ и по закона за всемирната гадост, единия от потърпевшите задължително пристигаше в последните 30 сек. преди да тръгне композицията, така че да са невъзможни всякакви опити проблемът да бъде разрешен навреме и на гишето на гарата.
Мислех си, че нещата са се променили, но явно не... Лично аз вече предпочитам автобус. Пиши за връщането, обещава да е интересно
Фейлетон за автобуса
След като едноседмичната почивка на морето ми беше напълно достатъчна да позабравя стреса от пътуването с БДЖ, ми предстоеше не по-леко връщане назад.За щастие, за по-малко километри.От Бургас до Хасково се придвижих с колата на приятел, на който сърдечно благодарих като му изпих ракията.
На следния ден с бодра маршова стъпка, и песен на уста се появих на Хасковската автогара, твърдо решен да забравя лошото начало.Пристъпвайки към гарата ми правят впечатление няколкото циганета подаващи мръсните си шепи, веещи се гащи и боксерки от няколко маси.Като цяло гарата е ремонтирана, сега представлява един голям паркинг за автобуси, а защо не и самолети, с някакъв мижав перон в единия край, на който смелият пътник заедно с багажа си се бори за въздух и пространсто.
Влезнах в автогарата и все едно влезнах на някой от новата мода закрити базари.Няколко алуминиеви кабинки с врещящи реклами, на който родната реч е малко, за сметка на Marmaris и Gebze който почти всяка фирма снабдява с родни пътници.
Влизам в офисчето на една скромна фирма, тъй като за големите съм чувал кофти работи.Смирено изчаквам продавачката да приключи с "муци" телефонния си разговор, въртейки кръгчета с химкалката по пътните листа на шофьорите.Скоро явно отегчения друг край на жицата се реши да прекрати приспивния разговор и аз бях удостоен с внимание.Поисках си билет за София... дълго се тюхка русолявото създание на ада пред мене, как нямало места на рейса, после звънна в Кръджали, да пита има ли места от техната квота...Кърджали явно бяха пълни със седалки за закъсали летовници, та накрая ми беше дадено едно от служебните зад шофьора, с изричната уговорка че няма да го ритам и плюя оттам...
Отдъхнал излезнах от кафеза на фирмата, зад мене веднага се започна нова серия на монолога с "муци".С билета в ръка се запътих да си взема нещо освежащо когато надникнах мимоходом часът на автобуса-въпреки че бях заявил за след почти час и половина.Не знам как бихте се почуствали ако ви кажат че 10 лева след пет минути ще се окажат напразно дадени...Точно така се почуствах и аз, още повече че имах само още пет, а тъкмо се канех и тях да инвестирам.В себе си.Рейсът тръгваше точно след пет минути и бегъл поглед към перона ми даде да се уверя че той тъкмо пристигаше.
Благославяйки продавачката, чиито муци явно нямаше вече сили да купи пистолет и да я гръмне, заканвайки се аз да го сторя се спрях зад дена тълпа от разни и разнообразни хора, веещи си с вестници, пуфтящи и съскащи.Няколко неодобрителни погледа явно изказваха възмущението си от това че съм с тен.Други по одобрителни изглежда бъркаха цвета ми на кожата придобит от слънцето с техния естествен...
Двамата шофьори скокнаха от рейса и изчезнаха, а някакво момче открехна капаците за багажа.Множество от пътниците се заблъска да хвърли денкове, вързопи щайги и гардероби, докато аз стиснах дръжката на раницата и зачаках да стигна до мястото си.
Което беше заето.Една жена, очевидно в добро настроение се изтягаше на седалката.Заоглеждах се неловко и в този момент шофьора избумтя зад гърба ми-Кво ба???
Изпротестирах че продавачката ми е дала билет за това място, а шофьора отвърна че тази жена има болно дете в София и отива да го види едав ли не за последен път.Жената с доволна усмивка закима, и аз настоях да разбера как смятат да решат проблема, тъй като ми се седи?
-Ми де да та знам, бе човек!Въри сядай на задните стълби, ма да не се возиш прав.
Онемял реших да проверя какви условия предлагат задните стълби-докато се придвижвах натам автобуса тръгна...Залитайки и извинявайки се не блъснатите (Леко баа, иии...) осъзнах че връщане назад няма и побързах да поседна на стълбите-бяха твърди и с много остри ъгли около мене, пък и седящите наоколо явно не одобриха моето присъствие...
Тъкмо що годе свикнах, и върху мене се изсипа някакъв вързоп.Млао маце се извини и помоли да и върна торбата.Тъкмо плонжирах и се чуха протести-вървеше филм, а аз закривах екрана.Подтиснат пак седнах и в този момент автобуса спря за почивка.Вратата пред мене се отвори и докато се канех да стана зад мене взеха пак да ме навикват че преча.
Пушейки, вече обезсърчен от надеждата по какъвто и да било начин да излича вече струвайки ми се прекрасния спомен за БДЖ до мен дойде шофьора и ме помоли да слезна на Плиска, че до централна гара трябвало да натовари малко багаж на стълбите...
Докато се сетя да го напсувам и той замина.Запалих още една цигара и пушейки две се съсредоточих върху план за отмъщение.
Тъкмо бях решил да изтържа от всичкия кибрит дето имам барута и да го хвърля във вид на бомба в автобуса, когато реших, тъй като от петнадесет минунтната почивка бяха останали още пет да отида до кенефа.Връщайки се след точно две минути намерих паркинга празен...
Докато се радвах че съм слезнал от автобуса с раницата (то къде ли да я оставя), говорех с шофьорчето на малкото микробусче пътуващо за София...Любезното момче само ме попита дали искам да ме закара до София-само след половин минута път вече бях решил че където и да тръгна, най добре ще е да пътувам с нищо по голямо от микробус...
error
На следния ден с бодра маршова стъпка, и песен на уста се появих на Хасковската автогара, твърдо решен да забравя лошото начало.Пристъпвайки към гарата ми правят впечатление няколкото циганета подаващи мръсните си шепи, веещи се гащи и боксерки от няколко маси.Като цяло гарата е ремонтирана, сега представлява един голям паркинг за автобуси, а защо не и самолети, с някакъв мижав перон в единия край, на който смелият пътник заедно с багажа си се бори за въздух и пространсто.
Влезнах в автогарата и все едно влезнах на някой от новата мода закрити базари.Няколко алуминиеви кабинки с врещящи реклами, на който родната реч е малко, за сметка на Marmaris и Gebze който почти всяка фирма снабдява с родни пътници.
Влизам в офисчето на една скромна фирма, тъй като за големите съм чувал кофти работи.Смирено изчаквам продавачката да приключи с "муци" телефонния си разговор, въртейки кръгчета с химкалката по пътните листа на шофьорите.Скоро явно отегчения друг край на жицата се реши да прекрати приспивния разговор и аз бях удостоен с внимание.Поисках си билет за София... дълго се тюхка русолявото създание на ада пред мене, как нямало места на рейса, после звънна в Кръджали, да пита има ли места от техната квота...Кърджали явно бяха пълни със седалки за закъсали летовници, та накрая ми беше дадено едно от служебните зад шофьора, с изричната уговорка че няма да го ритам и плюя оттам...
Отдъхнал излезнах от кафеза на фирмата, зад мене веднага се започна нова серия на монолога с "муци".С билета в ръка се запътих да си взема нещо освежащо когато надникнах мимоходом часът на автобуса-въпреки че бях заявил за след почти час и половина.Не знам как бихте се почуствали ако ви кажат че 10 лева след пет минути ще се окажат напразно дадени...Точно така се почуствах и аз, още повече че имах само още пет, а тъкмо се канех и тях да инвестирам.В себе си.Рейсът тръгваше точно след пет минути и бегъл поглед към перона ми даде да се уверя че той тъкмо пристигаше.
Благославяйки продавачката, чиито муци явно нямаше вече сили да купи пистолет и да я гръмне, заканвайки се аз да го сторя се спрях зад дена тълпа от разни и разнообразни хора, веещи си с вестници, пуфтящи и съскащи.Няколко неодобрителни погледа явно изказваха възмущението си от това че съм с тен.Други по одобрителни изглежда бъркаха цвета ми на кожата придобит от слънцето с техния естествен...
Двамата шофьори скокнаха от рейса и изчезнаха, а някакво момче открехна капаците за багажа.Множество от пътниците се заблъска да хвърли денкове, вързопи щайги и гардероби, докато аз стиснах дръжката на раницата и зачаках да стигна до мястото си.
Което беше заето.Една жена, очевидно в добро настроение се изтягаше на седалката.Заоглеждах се неловко и в този момент шофьора избумтя зад гърба ми-Кво ба???
Изпротестирах че продавачката ми е дала билет за това място, а шофьора отвърна че тази жена има болно дете в София и отива да го види едав ли не за последен път.Жената с доволна усмивка закима, и аз настоях да разбера как смятат да решат проблема, тъй като ми се седи?
-Ми де да та знам, бе човек!Въри сядай на задните стълби, ма да не се возиш прав.
Онемял реших да проверя какви условия предлагат задните стълби-докато се придвижвах натам автобуса тръгна...Залитайки и извинявайки се не блъснатите (Леко баа, иии...) осъзнах че връщане назад няма и побързах да поседна на стълбите-бяха твърди и с много остри ъгли около мене, пък и седящите наоколо явно не одобриха моето присъствие...
Тъкмо що годе свикнах, и върху мене се изсипа някакъв вързоп.Млао маце се извини и помоли да и върна торбата.Тъкмо плонжирах и се чуха протести-вървеше филм, а аз закривах екрана.Подтиснат пак седнах и в този момент автобуса спря за почивка.Вратата пред мене се отвори и докато се канех да стана зад мене взеха пак да ме навикват че преча.
Пушейки, вече обезсърчен от надеждата по какъвто и да било начин да излича вече струвайки ми се прекрасния спомен за БДЖ до мен дойде шофьора и ме помоли да слезна на Плиска, че до централна гара трябвало да натовари малко багаж на стълбите...
Докато се сетя да го напсувам и той замина.Запалих още една цигара и пушейки две се съсредоточих върху план за отмъщение.
Тъкмо бях решил да изтържа от всичкия кибрит дето имам барута и да го хвърля във вид на бомба в автобуса, когато реших, тъй като от петнадесет минунтната почивка бяха останали още пет да отида до кенефа.Връщайки се след точно две минути намерих паркинга празен...
Докато се радвах че съм слезнал от автобуса с раницата (то къде ли да я оставя), говорех с шофьорчето на малкото микробусче пътуващо за София...Любезното момче само ме попита дали искам да ме закара до София-само след половин минута път вече бях решил че където и да тръгна, най добре ще е да пътувам с нищо по голямо от микробус...
error
Re: Фейлетон за БДЖ
Хахахаххаха ! Ти направи денят ми усмихнат! Първо ме върна 14 год назад, когато в ролята си на лошата снаха и с двумесечно бебе реших да погостувам на мама. Пътувах с влак, който естествено не бе директен, макар и към немалък град. За прехвърлянето на количката и багажа в Карлово няма да разказвам, защото това бе по план и някак си бях се настроила психически. Но когато влакът спря близо до Казанлък и след немалко висене ни казаха, че се е развалил..и че чакат автобуси дето да ни вземат от там и да ни разхвърлят кой за къде, е, тогава стана страшно. Завидях на баба ми с нейното приспособление “цедилка” за носене на бебето. Аз трябваше да се справя сама с 2 огромни сака, мрънкащо създание... и модерна за времето си разглобяема и с амортисьори(!!!), но огромна количка. Не ме питай как съм ги сваляла от влака, щото нали?! перон в полето няма... после как съм се придвижвала по камънаците с тях до автобуса... и как трябваше да изтърпя укорителните погледи на 30-тината пътници: “Тая пък луда ли е?!...къде е тръгнала с тва бебе?!” Най-лошото бе, че нямаше по кого да мърморя. Напротив даже трябваше да си мълча и да не разказвам никому патилата си. Щото идеята да си надвия на ината и да тръгна сама си беше само моя. Хехехех...ти ме подсети и за други мои злополучни пътувания с влак. Eдното бе като обърках пероните... а другото като паднах от влака и в резултат от това носих гипс на ръката... ама за тях друг път. Сега чакам с нетърпение продължението на пътуването ти. Надявам се всичко е приключило с “heppy end” !
Я,паЯ! предупреждава: Понякога пътешествията са вредни за Вашето здраве
Я,паЯ! предупреждава: Понякога пътешествията са вредни за Вашето здраве