Проблем!

След няколко дни е годишнината от СЪБИТИЕТО/сватбата/! От година и малко сме OFF total /меко казано/! Не зная как да постъпя ,да ли да подмина всичко ,все едно не е било?!??!
Не знам! Иска ми се да напомня за себе си ,без да се натрапвам!
Не знам! И ми се иска да се забравим по бързо!
Не знам! Иска ми се детето ми да не знае всичко!
Не знам! Иска ми се да започна от начало!
Не знам! Искам да имам по къса памет!
П.П. Още по къса! 2 мин са мнооого!


Аз мога!А ти?

последното отбелязване на моята годишнина беше, когато вече не живеехме заедно, но още не бяхме и официално разведени.
тогава аз купих един шоколад, от най-големите, май тежат 300грама и го връчих на мъжа ми с думите, че бракът ни има огромна нужда от огромно подслаждане. той дори не погледна шоколада, което мен доста ме вкисна, а сега се питам защо ли съм се занимавала изобщо.

според мен подминавай я по-бързо тази дата, организирай си деня така че да е плътно запълнен и си свиркай

Прецени според човека насреща си!
Опитай се да предвидиш реакцията й.

Аз първата година след развода си помислих, че това е добър повод да се видим и да установим нормални следбрачни отношения. Така ме отрязаха, че повече не си помислих да му честитя дори рожден ден, а камо ли да напомням за себе си дори и ненатрапливо.

Според мен трябва да опиташ, дори и да стоне като при мен.
Успех!

ние и двамата услужливо бяхме забравили даже последната ни 2 заедно, камо ли тази следбрачната :)


Ти имаш ли?

та вие дори не сте заедно!

Всъщност при теб събитията са две - събирането и раздялата. Ако отбележиш едното, трябва после и другото... Става сложно.


Love should be everything or not at all...

Не мога да ти дам съвет. Ние с бившата ми не сме отбелязвали годишнините, но пък когато ни се прииска просто се вдигаме и отиваме я на китайски ресторант, я да пием бира някъде.
Не става нали? Просто не може да ти помогне моят случай.

Така да бъде и да остане! - казало малкото сиво човече...

Ако и вие нямате отговор...
Значи наистина е проблем!
Може би ше ида да се удавя! /с бира де/



Аз мога!А ти?

Една година ти е малко, все още.

1. Питаш:

"...дали да подмина всичко, все едно не е било?!??! "

Точно така! Само и единствено така! Иначе - ще дойдеш на мойто дередже. Все ще си спомняш миналото, все ще те е яд, подсъзнателно ще искаш нещата да се върнат, все по-бързо ще се въртиш в омагьосания кръг на безизходицата и най-накрая ще изхвърчиш заради големите центробежни сили...

Майната й на оная гъска!

-----------------------
2. Питаш:

"...дали да подмина всичко, все едно не е било?!??! "

Ще подминеш, ама - друг път!

Нали все пак, трябва да поддържаш някакви прилични взаимоотношения заради детето??? Тя, пък, ще използва този момент на твоята слабост...

------------------

Мамка му! Много тъпо!

Понеже тъй и тъй - не си забравил. Напомни - без да се натрапваш и без изненади. Просто отсега я покани да отидете някъде - сред много хора. Кино, вечеря - каквото там си знаеш, че някога ви е било приятно да го правите, но навън - сред хора.

Ако тя не иска - ще ти е по-лесно да забравиш - няма да ти стане раната по-голяма от това. И ще знаеш, че си направил още нещо.

Ако поиска - тогава действай леко и за нищо на света не си навивай предварително добро или лошо ще се случи и за двама ви.

А за забравянето... Мъка братко, мъка... Само времето ще ти помогне или нова любов евентуално. Но ако не си приключил старата окончателно и безвъзвратно - може би е по-добре да продължиш или приключиш преди останалото.

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Наистина зависи от човека отсреща.
Моето лично мнение:ако тя няма друга връзка - обади се и празнувайте.Не самото събитие,празнувайте факта,че има повод да се съберете,да се видите,да си побъбрите,ей така-приятелски.Аз намирам това за много мил жест на внимание от отсрещната страна.
Обаче!ако това ще се превърне в повод да се вадят стари и позабравени истории на дневен ред,просто звънни и кажи ,че не си забравил какъв ден е и за да не се превръща в драми ще се видите друг път

Не знам какви са ви отношенията, но ако са останали достатъчно приятелски, не пречи да пиете по бира за доброто старо време... Не като нещо специално. Импровизирано, непринудено. Пък каквото стане. Ако не се получи, всеки тактично ще намери повод да си тръгне :)

В най-добрия случай ще прекарате приятно няколко часа и ще установите, че можете да имате прилични или дори много добри взаимоотношения.
В най-лошия - вече няма да ти мине през ум да отбелязвате заедно който и да е съвместен повод.
Претегли плюсовете и минусите и решавай.

И стискам палци да стане онова, което е най-добро и за трима ви :)

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

Не прави нищо специално.
Изживей този ден като напълно обикновен.
Или си измисли занимания през него, които да не те оставят да мислиш и да ровиш миналото.
Непременно!

Who cares?!?

Не знам защо трябва да се празнува годишнината на някакво събитие, което по същността си е било несполучлив избор, грешка. Защо, от какъв зор?! Моят съвет е просто да изтриеш тази дата от ума си, тя не е никакъв празник за такива като нас.

В случай на запазили се добри взаимоотношения и необвързаност с нов човек и при двете страни, с чувство за хумор може да отпразнувате датата на развода - това е последното събитие с актуално значение. Може би идеята за годишнината от сватбата и да не е лоша като израз на добри намерения, но за едно добро приятелство не е нужен специален повод, хората да се чуят, иначе само бихте си напомнили, че сте сбъркали. А вие вече не сте съпрузи, а евентуално добри познати с обща грижа - детето. Рождения ден на детето би бил вече един наистина подходящ повод да излезете заедно, пък макар и не на точния ден.
Ама да празнувате нещо, което сте разтурили по собствено желание (или поне единият е пожелал) - недоумявам. Все едно да се празнува рождения ден на мъртвец (някои го правят, но не е типично).

има рожден ден. винаги съм му правила подаръци - "най-хубавите". мисля да пропусна този, но защо ми се свива сърцето и ме сърбят ръцете, защо се оглеждам за нещо подходящо....

Абсолютно съм съгласна с теб.

Зависи от бившата ти половинка според мене. И аз имам след една седмица годишнина от сватбата с моята бивша половинка и мисля че малко цветя биха били напълно в реда на нещата. И за ржденния и ден даже съм намислил един малък подарък ей така за напомняне.

Много странно нещо са това жените и аз малко се чудя на бившата ми жена, уж не може да ме понася, уж избягва даже да си говорим, обаче като дойде рожденния ми ден или дори за Father's Day и хоп някакво подаръче. Няма как да не и върна жеста. Явно жените много държат на тези неща, дори и да са символични, дори и след като всичко е свършило. Малко късно ги разбрах тези неща, но какво да се прави. Ако просто подминеш датата, сигурно ще забележи, и доста ще се засегне.

А иначе е вярно също и че всяка такава размяна на подаръци и емоции връща спомени и има опасност да отвори стари рани.

Според мен това не е повод за празнуване. Миналата година бившият ми съпруг се обади да ми честити празника, но аз му казах, че нямаме празник и той веднага се съгласи :)) Според мен и той като теб се е чудил какво да направи и се е обадил само, защото е решил, че ако не го направи ще го обвиня в липса на родово чувство
Отново наближава годишнината ни и смятам с приятели да отида на клуб :)) Малко танци ще ми се отразят добре

Не сме разведени! Просто бях изритан!
За добро или лошо!!! Още е не се знае...


Аз мога!А ти?

Може би е късно вече за мнение, но ще ти го напиша все пак...
Съгласна съм, че вече не ви е празник, че сте разбрали, че е било грешка и т.н., но на тази дата преди еди-колко си години-вие сте били най-щастливите хора на земята! Това можеш ли с лека ръка да го подминеш? Можеш ли да изтриеш от съзнанието си това, което е било тогава, усещането, че си лек и почти не стъпваш по земята, че искаш да можеш да прегърнеш и целунеш всеки човек, който срещнеш... Не можеш! Нъама как да си забравил това, че си взел решение, което те е променило, дори и да не искаш да повярваш... Всяко дребно нещо, което ни се случва във всяка секунда от живота ни ни се отразява по различен начин и не можеш да пренебрегнеш факта, че самия брак, макар и с такъв край, ти се е отразил по някакъв начин. Като изключим болката и обидата от раздялата, остават толкова много добри промени, които сте претърпели и двамата. Това и всичко останало, което ви е свързвало и сега ви свързва пак няма как да се изтрие.
Може и да греша, но аз на трое място бих се отнесла като към приятел-това, което е било в самото начало. Пак зависи от начина на раздяла, от последвалите събития, но не е лошо хората, които ги свързва невинното създание-детето-да се отнасят човешки... Хора сме все пак!

не е късно за нови идеи и алтернативни предложения!
Ще се радвам на всички ,колкото и да са 'безумни 'или 'смахнати'! Искам алтернатива ,стандартите не ме кефят!
П.П. Имам идея за татуировка : 1999 -годината на петела/и неговата кокошка/! И прочее простотии!


Аз мога!А ти?