Огледалата

Веднъж едно куче влязло в дворец.
Стените и подът били огледални и кучето изпаднало в затруднение. Накъдето и да се обърнело, навсякъде имало кучета и само кучета. Кучето се разстроило - колко много кучета има наоколо! То било само и в същото време обкръжено от множество себеподобни. Да излезе навън било невъзможно, защото дори вратите били огледални и в тях се отразявали кучета.
Тогава бедното залаяло отчаяно и всички кучета от огледалата залаяли в отговор. Лаят изпълнил цялата зала, нещастното създание се мятало от страна на страна, без да знае, че страховете му са неоснователни, опитвайки се да нападне другите, а кучетата от огледалата правели същото.
През цялата нощ кучето лаело и се борело, макар че в действителност било съвсем само. На сутринта слугите открили бездиханен труп. Кучето не издържало борбата с отраженията.
Когато изпуснало последен дъх, целият шум се прекратил - огледалата потънали в тишина.

Много хубава притча.

От тая притча мога да остана с впечатлението че кучето само си е виновно.

А дали е така?!

а как иначе?

някой друг трябва да му е виновен

Да виновно е.

Няма ли никакъв шанс за него?

Тая благородна самокритичност ме зашемети:))
Ноо идва момент когато треа да се погледнат наистина нещата и тогава се вижда че това е поредната маска.
А и добрата маска си остава маска

Добре, какво би могло да направи с кучешкия си мозък и при най-доброто си желание? Да се държи като човек ли?

Ако още не е човек не може да се държи като човек.
Полезен урок обаче, макар и болезнен.
Да и за маската си прав, само дето като всичко е пусто, как да има нещо различно от маска?

толкова ли е трудно да видите? не мога да повярвам!-
ами да спре да лае...

Треа да верваш повече в себе си. Това че никога не си видела красивата си природа (не говоря за абстрактни монади, души или прочее висши азове, а за почти ежедневната ти същност, която аха-аха да се появи, но почти винаги остава скрита), не значи че я няма.

Има я. И като за начало е достатъчно да верваш че е тук и отхвърляш смело всички маски и фалш.

Тази притча Ошо ли я разправяше?

Да, точно така става и с медитиращите, когато прекалено се вторачат във виденията и емоциите, които се пораждат от това.


В интерес на истината, моето куче много обича да се гледа в огледалото. Не лая, проръмжа само първия път. Сега стои и се наблюдава. Наблюдава и нашите отражения в огледалото и най-интересното е, че по някое време се обръща и идва до нас, за да го галим. Досега не се е опитало даже веднъж да пробва да поиска отражението да го гали.

какво ли вижда.

По всяка вероятност това, което и ние. Но някак си е успяло да отдели, макар и с кучешкия си ум истината от илюзията.

......всъщност тайната е на друго място, но мога да ти я прошепна само на ухо :)))

da spre da lae i da se promeni to, za da se promenqt i otrazeniqra v ogledalata?

А как я разбирате тази притча.
А разбирате ли я?


1. кучето само е влязло в двореца
такава е била съдбата му
независимо дали има власт над съдбата си или не .... то влиза само така или иначе
погледнато от тази страна е имало избора да не влиза но то е влязло

2. ... кучето е без изход
и да търси и да не търси ... ясното е че изход за него няма
не че изобщо няма, но за КУЧЕТО няма
ако не е куче може да го намери
но то е куче и
изход няма ....

3. кучето се плаши от:
непознатата обстановка
многото кучета
...

4. реакцията му е да лае и да напада
а напада себе си или по точно напада нещо което не е реално ...
резултата - то умира
и то без да е научило нещо
следователно не това е правилната реакция
а каква е правилната?

Разбирате ли притчата
А?

Ако да помагайте :)

Ако правя асоцияцията куче - човек:

1. Ние имаме избор и правим своя избор всеки миг от своя живот - незвисимо дали го съзнаваме или не ...

2. Направили своя избор попадаме в ситуации, от които, в повечето случаи търсим изход и често сме недоволни сякаш някой друг ни е виновен и длъжен за нещо ...
а най- често идеята е не да търсим изхода, а да учим и да растем гледайки в себе си а не в другите около нас :) май е така, нали? защото, искаме или не, се раждаме сами и умираме сами, независимо с колко хора се обграждаме и колко несами се чувстваме ... това е само илюзия :)

3. Страховете ни са всъщност най-големите ни врагове, а не това което ги поражда
и трябва да се борим със страховете и борбата пак трябва да е вътре в нас, а не насочена навън :) ... макар че това е много филосовски, малко неясно и много обобщено :))))

4. Най- общо казано агресията е неправилната реакция, незнам коя е правилната
може би любов ... , но това пък е прекалено филосовски, много неясно и много, много обобщено
всяка ситуация си има адекватната реакция, може би целта на живота ни тук е да се научим да реагираме правилно

Това, което виждаш в света е отражение, сенки на истинската Реалност.
И животът преминава в борба с вятърни мелници.