Суеверията

Здравейте мили бъдещи и настоящи майки,
искам да ви питам сещате ли се за бабините суеверия едно от които е да не се копуват предврително дрешки за бебетата или друго такова е че косата на бременната жена не трябва да се реже ,за да не се отреже късмета не бебето.Сигурно съм че тези не изчерпват всичко а ще ми е интересно да понауча малко повече.То е ясно че неможе да изпълним всичко и повечето ни се виждат смесшни махваме с ръка и ги подминаваме.Така че ако някои се сети за нещо подобно нека ни разкаже:)

Ами докато бях бременна се опитах да прескоча едно въже опънато до едно междублоково пазарче и една баба ме предупреди да не го правя, за да не се усучела пъпната връв около детето...
Ама май не е много вярно де

Ами да не казвам всички ,но със сигурност повечето са бабини измислици:)))

Ами също не трябва да се застила легълцето, докато бебчо не си дойде от родилния дом. А пък кърмачката не трябва да казва "Довиждане" и да не си хвърля кърмата в мивката.

Е,това за Довиждането пък не го разбрах!А какво да казва на някой почти непознат,или на официално "чао" ли?И къде да си хвърля кърмата?В тоалетната по-добре ли е?Ама тия баби направо ме изумяват понякога!Според мен всичко си е измислица...

Ама не се занимавайте с тези неща изобщо! Защо да се затормозявате, дори и подсъзнателно???
През цялата си бременност се подстригвах през 20 дни, сетне що кърма изхвърлих в мивката, за "довиждане"то да не говорим... Усмихвайте се и оставете бабините измишльотини на бабите!

А момиченцата се подстригават на 3 или на 5 годинки - само тогава (забравих да попитам свекърва ми дали точно на рождения ден трябва да става това). Каза, че ако през друго време режем косата е на много лошо. Момченцата се подстригват на 1 годинка.
Като разбра колко пъти съм се подстригала като бременна щеше да ме убие с поглед.

Има една много вярна приказка - "Безсилието на хората поражда суеверието".

"Суеверието е най-примитивната, най-древната религия. Човекът винаги се е нуждаел от магия, а суеверието е ежедневна прилагана спрямо събитията от живата магия. Например разсипвате сол: веднага, за да не Ви застигне нещастие хвърляте щипка от разпиляното през рамо. Всъщност несръчността, поради, която сте бутнали солта, е едно предупреждение. Разсипвате я, защото обмисляте важно решение, а Вашето подсъзнание Ви предупреждава по този начин: внимавайте днес, не подписвайте договора, който трябва да сключите - има нещо неясно в него, по-добре изчакайте до утре. Ето за това служи суеверието!"

И аз върло съм против суеверията....
Ето, като разбрах че съм бременна, още веднага казах на всички дето познавам /хич не съм чакала да минат 3 месеца/.... после още в 4ти месец имах количка... и оттам почнаха покупките... въпреки всички предупреждения... да не купувам предварително......
бла бла....
И кво?! Родих и нищо страшно не се случи....
Косата си е стригах 2-3 пъти докато бях бременна...
И колко пъти си кръстосвах краката.... /ако си ги кръстосвате, щяла да се оплете пъпната връв около вратлето/ дрън дрън - не беше се оплела.
Така че живейте си живота и си свиркайте, а на тия бабини деветини не им се втелявайте толкоз!

Суеверието е най-примитивната, най-древната религия.

Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. (Мат 6:24)

Според мен е грешно суеверието да бъде определяно като религия.
Суеверието е породено от под/съзнателния страх на хората, докато религията дава опира и вяра...
Суеверието ти дава чувство, че правиш едва ли не сделка с живота, със съдбата. Религията не обременява психически човека. Може да те избие на съвест, да те накара да поправиш сторени грехове, да се помолиш да ти бъдат простени, но суеверието... не го обичам!

Може и да има допирни точки м/у суеверие и религия, но мен лично суеверието ме плаши, не ми помага. Българите сме много суеверен народ, не мога да си обясня защо, но толкова магии, колкото в България "се правят" и "развалят", другаде не съм виждала.

Ето една интересна статия.

* Life is everything that happens to you, while you plan life *

аз пък съм чувала че след като се роди бебето не трябва да се излиза навън първите 40 дена по тъмно вечер и на балкона не можеш да се покажеш и бебешките дрешки на простора след залез сланце да не остават и всичкото това за да не ти спре кърмата. е аз на 6-тя ден с бебето ходих при майка ми и се прибрахме 10.30 вечерта и така правех поне 3 пъти в седмицата и в крайна сметка кърмих 11 месеца и най важното е че спрях не заштото ми е спряла кърмата /от неспазване на суеверия / а заштото аз си прецених че искам да я отбия /много хапеше/ само дрешките не съм ги оставяла нощем на простора и то не заради суеверията а защото сутрин всички тупат какво ли не отгоре и те много се прашат.

Нека се намеся и аз:
наистина суеверията са си бабини деветини. След като се наложи да ми прекъснат бременноста преди три години по медицински показания, вече разсъждавам по-философски над нещата:КАКВОТО ТРЯБВА ДА СЕ СЛУЧИ, ТО СЕ СЛУЧВА. Независимо от всичко. Така че гледайте напред и това е. Не се занимавайте с глупости. Иначе суеверия разни и във всеки край на България различни. По принцип може да се намери обяснение на част от тях, но не аз лично не съм се съобразявала с тях:
- да не се извежда бебебто до 40 ден;
- да не замръква родилката;
- дрешките на бебето да не се оставят навън след залез слънце;
- да не се изнася нищо извън къщата, за да не спре кърмата на родилката;
- когато бебето е само в къщата, до леглото му да има метла;
А относно това да не се купува нищо предварително, моето обяснение е, че ако не дай си боже нещата не се развият по най-добрия начин, представяте ли си що за стрес ще бъде да гледаш всички накупени неща, без да има кой да ги ползва? С това също не съм се съобразявала.

но най невъзможното от всички суеверия ми се струва това че не се копува ништо за бебето преди да се роди. ами в италия при постъпването в болницата трябва да носиш пакет памперси и 3 ката дрехи за бебето, е от къде да се вземат тези неща ако не си ги купиш предварително? а вече ако си започнал с покупките дали ще са 3 или 10 мисля че няма значение. аз лично същто си бях подготвила всичко в 8 и9 месец обикалянето по магазините ми беше главното занимание всеки ден излизах в 9 и се прибирах в 8 вечерта .беше ми много забавно и приятно така двата последно месеца ми минаха неусетно.

И аз да се включа с 2-3 супер абсурдни неща, които ми казаха да ги спазвам:
- вариантът при мен беше не да не казвам "довиждане", а на никого да не пращам поздрави до 40 ден, дори и на баща ми, когото не бях виждала от поне 3 месеца
- да не взема да се похваля, че имам много кърма, ужас, ще спре.....
- само в стаята детето да не се оставя до 40 ден, а в компанията на метла, защото ще го навестят лошите духове и ще обсебят душичката му и т.н., и т.н.
Относно това да не се занимаваме с тези неща - аз си мисля, че само ги споделяме, за да се посмеем от сърце и да се убедим, че са врели-некипели, едва ли има млад човек да тръгне да ги спазва, радвайте се момичета на бременността и мъничетата си и не слушайте никого, а само вътрешния си глас и майчиния си инстинкт и ще сте на прав път...

Не само че не можем да ги изпълним всичките, но аз даже не си правя труда и едно от тях да спазя, освен смях друго май не предизвикват у мен суеверията.
Преди години бях попаднала на една книга, авторът на която си беше направил труда да събере всички български суеверия, поверия и от сорта (доста дебеличка се беше получила). Понеже бяха събрани от различните краища на България бяха супер противоречиви. За едно и също нещо имаше най-малко 3-4 суеверия (за някои даже повече от 10), нещата, които в единият край в никакъв случай не трябва да се правят, в другият край задължително трябва да се направят, защото ще се случи незнам каква си лошотия, брррррррррр... ще умра от страх. Ами сега.... ако едната ти баба е от софийските села, а другата от варненските коя по-напред да слушаш и да изпълняваш после. Останах с впечатлението, че ако човек е вманячен на тема суеверия трябва по цял ден нищо друго да не прави а да върви с книгата и да се чуди примерно "това въже сега да го прескоча ли или не, защото и да го направя и да не го направя ще ми се случи нещо лошо".
Голям смях падна с тази книга тогава, но аз по принцип винаги съм смятала суеверията за безсмислени и никога не съм изпълнявала някое от тях, като изключим онези от детските години, но тогава нямаше начин- децата някак си се надъхват едно друго и не мислят със собствените си глави например като малка години наред не си изтръсквах ръцете след миене, а директно ги бършех с хавлията, защото някой ми беше казал, че така се "изтръсквал" късмета :-)
Единственото обяснение за мен е че навремето хората не са имали обяснения за много неща, защото са били неуки и т.н., а човекът по природа е устроен така, че да иска и да търси обяснение за случващото се около и с него. Обаче не мога да разбера защо в днешно време след като всяко нещо си има обяснение, медицината и останалите науки са много добре развити и човек има възможност да бъде залят с информация по определен въпрос или проблем все още хиляди (да не казвам милиони) им се връзват на тези неща, че и ги изпълняват даже. Това за мен би било голяма мъка непрекъснато да мисля и да спазвам едикаквоси, защото иначе ще ми се случи нещо мнооооого страшно.
Нима ако всички ние изпълняваме всичко няма да има болни и умиращи и света ще стане идеален, пълен само с късметлии... прекалено е хубаво за да е истина
Олеее много дълго стана

На мен направо ми се струва невъзможно да се направят подготовките "след като се роди детето". Че майката как ще си избере нещата????

По мое мнение всички големи неща - легло, количка, шкаф, ваничка, стойка за балдахин, стойка за вана и подобни трябва да са купени, сложени на място, почистени за дезинфекция, защото кой знае къде са се търкаляли, дори и да са били в пликове. Аз не мога да си представя да не си избърша със спирт шкафа, плоскостта за повиване и т.н. А това с бебе вкъщи е невъзможно.

Успоредно с това - дрешки, чаршафчета, принадлежности, козметика за бебето, кой кога ще ги купува? Като знам за кръщелница ми майка й 3 седмици преди да роди (като не можеше вече да си мести много шкембата от тежест ) ши балдахини, обиколници и чаршафчета, за да са и в комплект. Сигурно не всеки би се заел с подобни дела, но на мен би ми било мило да го правя.

Пъпната връв на моята бебка беше усукана 2 пъти около врата й, само някое въже ще да съм прескочила (пък може и 2 да са били) и е нямало баби наоколо да ми кажа, ама те германските баби и без това не разбират от такива науки

И аз бях при фризьорката ми поне 3 пъти да ме подстригва, а ето, че не съм му отрязала пишката на моето момченце, има си я, даже доста голяма...
Още в началото на четвъртия месец пък купихме хубавото дървено легло, а веднага щом разбрах, че съм бременна, още в шеста седмица, веднага разпространих новината на всичките си близки и познати... И какво? Слава на Бога, нищо страшно не се случи - бебочето ми си е живо и здраво!!! Не спазвайте суеверията, бременни жени, но се пазете много - не вдигайте тежко, не се преуморявайте, не се ядосвайте често... Това вече съвсем не са бабини деветини, нали? С приятелски поздрав - Деси, отскоро мама!!!

Приятен и слънчев летен ден на всички ви!!!

3 месеца след като родих, отидохме с мъжа ми на селото на баба му (Трънския край). Тя много се притесни, като ни видя с бебето - докато било малко, много лесно го хващали уроките. И за да избегна това, трябвало да се докосна по челото, а после и... хм... между краката. И така май 3 пъти. Не спря да ми го повтаря

Мда, и аз погледнах на суеверията по друг начин след подобен случай. Бях ходила на гроба на дядото на съпруга ми, този на който е кръстен, а аз не познавам и точно тогава бебчето е спряло да се развива. Разбрах го месец по-късно. И със следващата бременност се борих с лоши мисли и емоции докато накрая купихме едно гащеризонче и за първи път започнах да сънувам как обличам бебо с него и т.н. позитивни неща, а не как отивам на лекар и ми казват, че няма пулс.
Така че според мен си се радвайте и наслаждаайте на бремеността колкот можете!