Реших....много да внимавам

След като прочетох достатъчно лоши новини за изгубени в началото бебета,след като една моя позната по майка ми ми прати съобщение"да си налягам парцалките в началото",зашото тя е имала два спонтанни аборта и при третата бременност буквално от самото начало са я сложили на легло,взех кардиналното решение и аз.Винаги съм била много съвестна в работата,болна съм се влачила на работа и НИКОГА не съм злоупотребявала с болничен.Но....тази седмица три поредни дни вечер се чувствам отвратително,а и получавам едни леки присвивания ниско долу.Това ми преля чашата и след като в петък сутринта 10 мин. плаках в леглото,се обадих на гинеколога си и му разказах.Той веднага ме извика и ми пусна цели 15 дни болничен,а аз глупачката,го попитах"ама не може ли по-малко"??После разбрах,че има бъдещи мами,които си изкарват бременността в болнични....и не го осъждам.Работа има и ще има и след мен.Но.....аз не знам дали бих могла пак да забременея,ако нещо,не дай си Боже,се случи!!!на 33-34 години това вече не е толкова лесно.И реших да заглуша гласовете на съвестта си. Как смятате вие,дами???права ли съм???

C'est toujours moi![линк]

Според мен на първо място не трябва да се притесняваш и паникьосваш,много от бедите идват от притеснения,продължавай да живееш живота си нормално,прави си почивки ,глези се единственото за което се сещам че е абсолютно противопоказно да се натоварваш физически психически.Вярно е има много тежки бременности,но не живей с мисълта,че и твоята ще е такав е ако все пак се окаже че е такаваще промениш тактиката.Казвам ти това като преживяла един спонтанен аборт или по-точно-"кухо яйце" още щом разбрах че съм бременна за първи път започна едно пазене-е-е-не пътувах никъде,хората се веселяха по кръчми,събирания приятели ни канеха аз отказвах с изивинението състоянието ми е особено трябва да се пазя и какво един слънчев ден прокървих и се оказа че изобщо спасяването на бременността ми е извън моите ,а и на лекарите протекции,после с втората се оказах в шахово положение уж трябваше да се пазим 6 месеца,н аз на 4 се оказах бременна и пред дилема да ходя ли на море как ще пътувам 300 километра,слънце не може така ще ми се случи нещо,но тъй като всичко беше резервирано и платенотръгнахме-е-е и макар,че бях в началото няма да ти казвам колко добре ми се отрази това не съм имала болки ,гадения и повръщания изобщо изкарах най-леката бременност желая ти я на теб и на всички бъдещи майчета,та аз много се отплеснах ама мисълта ми беше че бременността не е болест живей си живота и я карай по-спокойно нищо че си на 33-34 година така като гледам доста жени на запад раждат за първи път след 35-40 години,успех!

да,бимба,права си,мила,но аз достигнах до извода,че ми става зле след двата часа на ден пътуване-от НДК до Младост 4 и обратно.Освен това работата ми е супер заседнала и сме като в казарма-влизаш с чекинг и излизаш след такъв.Та даже и времето ми за ходене до тоалетна бройкат!!Много го е грижа някой,че .....съм се чувствала зле. Аз по принцип далеч не съм глезотия,но в случая реших да взема малко превантивни мерки и да почивам повече.

C'est toujours moi![линк]

Zdravei milichka,dano ne se slu4va pri teb ne6to takova,no se pazi,po4ini si vremeto koeto doktora ti e dal.Ne se natovarvai.Dano ne se slu4i,ne se pritesnqvai misli polojitelno i badi 6tastliva.Leko bremeneene.


P.S.iskam da popitam bimba kolko vreme sled spontanniq se pazehte.pi li nqkakvi lekarstva?

Правилно постъпваш мила. И аз бях като теб и с болничен пак ходих на работа и събота и неделя, а в офиса напрежението е особено голямо.
След като забременях си взех целия трети месец отпуска, от 3 години не бях вземала и ден отпуска и не искаха да ме пуснат, но аз настоях..беше ми много зле едва ставах сутрин. И така пуснаха ме.
Изкарах труден трети месец почти през цялото време имах болки, лекарите казваха че е нормално. След като свърши отпуската се върнах на работа, бях решена да работя до последно все пак съм бремена не съм болна. На третия ден откакто се върнах в офиса получих контракциии и....в болница.
От тогава минаха почти 2 месеца и аз съм постояно в болнични. Трябва да лежа да не се разхождам и да си почивам. Много ми беше трудно да свикна и още ми е така, но и за мен и за мъжа ми най важното е бебето и сме решени че щом трябва да лежа, ще лежа и няма да ходя на работа.

Така че не си взела грешно решение. Почивай си и се грижи за теб и бебо. Работа винаги ще има.

Права си, естествено. лежи и си почивай без да се натоварваш. Използвай възможностите, които имаш, без угризения.
лека бременност

Благодаря ви,мили момичета,че съм си шемет-шемет съм,но от вашите думи ми стана по-леко.Само да уточня:за момента нямам никакви други индикации,никакви кървенета,но...явно пътуването по скапания държавен транспорт и умората са си казали думата.

C'est toujours moi![линк]

Първо да ти изразя съчуствие за това което ти се случи,знам много добре как се чустваш но точно след година ти давам гаранция,че ще гушкаш едно весело и здравичко бебче и тази случка ще е само лош спомен .Пих първите два месеца антибиотици -след кюртажа,при теб имаше ли такъв ?Освен това почти веднага с почнах да пия и фолиева киселина по един хап на ден ама не помня колко милиграма бяха,други не съм пила,не ме изпратиха и на генетична консултация ,лекаря ми каза,че това се налага след два ,три абортаиначе по препоръки трябваше да се пазим поне 4 месеца ,а някои доктори споменаха и за 6 мен ми се видяха цяла вечност и на 4 бях бременна,стискам палци и успех

Da mila az se otarvah ot kiurtaja vsi4ko be padnalo gledaha me s vaginalen uktrazvuk,doktorkata kaza 4e sam imala zdravi qi4nici i matka,kaza mi na men da se pazq samo 1mesec toes sega v petak trqbva da vzema drugite antibiotici do 5.09 da gi piq,malko sled tova i trqbva da mi doide normalno na 12.09 i moje sled kato mi svar6i da prodaljim s bebe praveneto.Eh kolko dalgo mi se vijda o6te nemoga da svikna s misalta 4e tova se e slu4ilo s men.Mnogo boli

така е боли-и-и-и само ние си знаем,но всичко е зад теб а и се "радвай",че си се отървала от кюртажа за мен той беше голям кошмар,а за лекарите просто ежеднение и знаеш ли кой ми помогна в този тежък момент една санитарка мно-ого съм и благодарна,защото в тъпото АГ не може да влизат "външни" хора с мъжа ми се гледахме с едни влажни погледи през решетки,но както и да е да не те натъжавам,сега чакам специално да ми се похвалиш с ХУБАВАТА новина към края на септември,успех!

почивай си и се глези,
и според мен ако получиш кървене - право в болница
мисля, че болницата е нещо, което може да помогне ( изследвания на кръв всеки ден, контрол и т.н., ако намериш и лекар, които да се обади да се
грижата за тебе) - аз съжалявам, че не отидох веднага

Ей мила съжалявам за болката която си понесла.Сега как си?Вие роботите ли по вапроса или си мама.Наистина това е ужасно,наистина боли отвътре.Дано дай боже да се похваля пак!!!

Мила съжалявам и за теб незнаех че и ти си го изпитала!!!Бъди силна.Знам трудно е.....Пиеш ли нещо

пия зинат, и флажил по схема - зинат 5 дни, флажил 10 дни, след зинат трябва да почна ципрофлоксацин, пия и метерджин
Все си мисля че можеше нещо да се направи, ако не беше това размотаване между лекари.

Здравей и от мен!!!

Почивай си и се глези максимално.......направо ти забранявам да мислиш за работа - тя никога не свършва!!

При мен беше зле но аз не знаех че съм бременна и ревах че ми е дошъл цикълът а се оказа - кървене от преумора.Предписаха ми прогестерон+магннезий......
От тогава до края лежане.....първите три месеца бях като пребита и ставах от леглото в 3 следобяд и в 7 пак ми се спеше. После като мина сънливият период и леките болки долу ниско, ходих на разходки доста но без натоварване.Към 5 месец почнаха страхотни болки в кръста и минах на магнезий и пак яко почивка!!!На работа въобще не съм ходила изкарах я с болничен бременноста защото при мен много напрежение и нон - стоп хвърчане.

Сега се радвам на 2 месечна принцеса която е доста спокойно бебче и дойде на белият свят доста лесно!!

Искренно ти го пожелавам и на теб

Почивай си и слушай тялото си а не мисли за работата, защото дай боже след няколко месеца ще имаш толкова много работа че сама няма да повярваш!!!

Успех и умната!!

zdravei mili4ka! az sa6to biax v tvoeto polojenie.i az sam na 33 i ve4e e po-razli4no ot tova da si na 20.no tova e strogo individualno !predi 10 dena napravix poredniat spontanen abort.moita rabota e svarzana s mnogo obikaliane i tova v zavisimost ot organizma poniakoga pre4i.sega planuvam sledva6tata si bremennost i ne smiatam da mardam ot legloto.taka 4e ne se samoizma4vai,gledai si zdraveto i tova na bade6toto bebe-v kraina smetka tova e i smiasala na jivota!rabotata niama da izbiaga:):)s priatelski pozdrav

samo edin chovek me razbira i to pogreshno !

Само така! Ако ти се работи - работи, но ако се чувстваш уморена - ПОЧИВКА! Казвам ти го аз, която не спрях да ходя на работа до последната седмица преди раждането с нито един ден болничен, като изключим една 5-дневка за грип! Ще ти кажа само едно - ЕВАЛА никой няма да ти каже ако се товариш прекалено. Само за теб ще останат притесненията как евентуално се е отразило напрежението на бебчо. Знам, че има хора, които предпочитат да изкарат бременността си в движение и да не се спират. Но почивка трябва не за друго, а най-вече, за да се подготвиш за това което те чака. После няма да имаш време за почивка никак даже. Затова, един съвет от мен - почивай си когато се чувстваш уморена и хич да не ти е съвестно за работата!

това за мен е само лош спомен,е понякога се сещам ама живота е такъв учи ни.А това създанийце долу е моето-Вики на 2 годинки,много ми се ще ая направим кака ама ще поизчакаме още малко,успех

Ако не ти е добре - взимай болнични и почивай. Това е необходимост, не глезотия. Но да лежиш просто защото на други се е случило нещо - просто няма смисъл. С първото си дете прокървих в самото начало на бременността - след 5 дни в болница и 15 дни лежане вкъщи си бях съвсем добре и си ходих на работа дълго след като официално излязох в болнични (последните 10 дни не ходих само заради зверски хемороиди - аз просто не можех да седя, а работата ми е такава - "седяща"). Работя в частна фирма и работата ми е наистина много натоварена. Просто бременността не ми пречеше - уморявах се, но не мисля, че беше повече отколкото преди това.
С второто дете нещата бяха коренно различни - бях психясала от страх заради често появяващ се херпес, от една дума започвах да плача, често имах болки и изобщо до към 4 месец се чувствах ужасно зле. Няколко пъти си взимах болнични, ама аз и без това си бях направо нетрудоспособна - изобщо не можех да мисля. При мен всичко беше на нервна почва (имам предвид от страх да не се зарази бебето). Обаче при всичките ми страхове за детето карах ски в 4-ия и в 5-ия месец и единствения ми проблем тогава беше, че ни ми става грейката После в средата на 8-ия месец отидох на море И въпреки всичко това - просто не ми се работеше - нямах търпение да изляза по майчинство. Така, че бременност с бременност при една и съща жена не си приличат, а да не говорим за различните хора. Има жени, които буквално през цялото време трябва да лежат и такива, които работят до последно. Ти сама ще решиш кое е най-добре за теб.
Желая ти лека бременност.

Освен онзи болничен накрая "за бременност и раждане" или там, както казваше от средата на 8-мия месец, можеш съвсем спокойно да си ползваш до 180 дни, което все пак са си 6 !!!!! месеца, за който твоят гинеколог ти издава болничен лист само с подписа на още един негов колега.

И аз съм като теб старателна в работата си, но мисля, че саге не е време за това. Обмисли добре, защото нали по време на болничен се плаща малко по-малко, но бебчо е толкова безкрайно важен! Ако можеш да си го позволиш, беж у дома.

Моята приятелка си излезе от 5-ти месец и прекрасно си прекара времето в очакване на малката госпожичка!