Аз Съм.
2 отговора
228 прегледа
Аз Съм.
Обичам да гледам пейзажите, които се променят около мен, докато пътувам. Обичам да гледам как облаците прелитат над мен и ме оставят да погледам синьото небе, или се събират, за да ми подарят един летен дъжд. Обичам да гледам как вятърът отнася листата на дърветата, за да разчисти гората за новата й покривка, белия сняг. Обичам да слушам как градът тропа по прозореца, крещейки за силата си. Обичам да наблюдавам полетът на една въздишка...
Лети ли лети, докато стигне целта си. Като ловец, преследващ плячка. Тя иска да настигне сърцето, заради което е изпусната. Да му благодари, че й е дало живот. И после да умре.
Искам. Искам да съм като пейзажите, които се променят непрекъснато.
Искам. Искам да съм като облаците които се събират или изчезват внезапно, дарявайки на всички по един красив момент – на слънце или на дъжд.
Искам. Искам да съм като вятъра, отнасящ листата. Да летя и да водя живота след мен, а не той да води мен.
Искам. Искам да съм като града – силна и все пак да се топя толкова лесно от един слънчев лъч.
Искам. Искам да съм като тихата въздишка... да бягам по въздуха, да преследвам целта си и после да изчезна в нищото...
Искам толкова много. Аз съм толкова много. Аз съм птица, със счупено крило, която само чака да оздравее, за да може да лети пак в небето. Аз съм леден куб, оставен на слънце, който само чака да се разтопи, за да стигне облаците. Аз съм дете, което само чака да го обикнат, за да може да започне да живее.
И познавам красотата. Тя се носи покрай мен и аз я разпознавам когато затворя очи. Виждам я. В камъните по пътеката, в хралупата на дървото, в бодлите на розата... Чувам я. В пърхането на крилата на птица, в удара на капките дъжд по стъклото, в ударите на сърцето си. Усещам я. Когато вятърът вее косата ми, когато се събуждам, когато ме боли...
И теб...познавам те, виждам те, чувам те, усещам те... искаш да ми го отнемеш, да ме ослепиш, да ме заглушиш, да ме убиеш.
Мислиш ли, че можеш да ми отнемеш любовта?
Аз Съм Любовта.
And down the waterfall...Wherever it may take me...
Лети ли лети, докато стигне целта си. Като ловец, преследващ плячка. Тя иска да настигне сърцето, заради което е изпусната. Да му благодари, че й е дало живот. И после да умре.
Искам. Искам да съм като пейзажите, които се променят непрекъснато.
Искам. Искам да съм като облаците които се събират или изчезват внезапно, дарявайки на всички по един красив момент – на слънце или на дъжд.
Искам. Искам да съм като вятъра, отнасящ листата. Да летя и да водя живота след мен, а не той да води мен.
Искам. Искам да съм като града – силна и все пак да се топя толкова лесно от един слънчев лъч.
Искам. Искам да съм като тихата въздишка... да бягам по въздуха, да преследвам целта си и после да изчезна в нищото...
Искам толкова много. Аз съм толкова много. Аз съм птица, със счупено крило, която само чака да оздравее, за да може да лети пак в небето. Аз съм леден куб, оставен на слънце, който само чака да се разтопи, за да стигне облаците. Аз съм дете, което само чака да го обикнат, за да може да започне да живее.
И познавам красотата. Тя се носи покрай мен и аз я разпознавам когато затворя очи. Виждам я. В камъните по пътеката, в хралупата на дървото, в бодлите на розата... Чувам я. В пърхането на крилата на птица, в удара на капките дъжд по стъклото, в ударите на сърцето си. Усещам я. Когато вятърът вее косата ми, когато се събуждам, когато ме боли...
И теб...познавам те, виждам те, чувам те, усещам те... искаш да ми го отнемеш, да ме ослепиш, да ме заглушиш, да ме убиеш.
Мислиш ли, че можеш да ми отнемеш любовта?
Аз Съм Любовта.
And down the waterfall...Wherever it may take me...
