как мислите

докато не се научим да споделяме проблемите си,
докато не се научим, че не е най-голямата годрост да се правим, че нямаме проблеми,
а в същото време се затваряме, изпадаме в депресии, нападат ни алергии, хипохондрия, и всякакви психосоматични заболявания,
или пък изкрейзваме и иззлобяваме, изкарвайки си го на всеки, който ни се струва подходящ, без да си давам сметка, че ще ни отговорят със същото, и от това няма да ни олекне
докато не се научим да уважаваме проблемите на другите, защото това, което за нас НЕ Е проблем , за друг е МНОГО голям проблем,
и начина по който ние си разрешаваме проблемите, не е неговия начин

ще има ли достойно място психологията и психоанализата в Б-я?

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

Нали сега се учим?
Научилите се не са сред нас, тук са само условия за ученици като нас.
Ти условията ли упрекваш или учениците?
И аз да те питам същото, психологията и психоанализата в Б-я, ще я бъде ли такава каквато ни се иска или ще е такава като на учещи се ученици...
Въпросът тук е : АЗ КАКВО ПРАВЯ!... а не другите какво правят...нима ти липсват условия за достойна психологията и психоанализата ?
Може би не съм те разбрал правилно?
Поздрави.

ПЪТник,
питам, не упреквам,
ти защо така го разбра?

да разбирам ли от думите ти, че аз трябва да се чувствам отговорна за качеството, резултатите и достойнството на професията им,
или и аз не те разбирам правилно?

за моята работа, за качеството, и достойнството и, до сега не съм си и помисляла, че някой друг е отговорен, освен аз самата
и когато на някого му се стори, че нещо в нея не е добре, не питат друг "защо не е добре?", а питат мен,
и тогава ща, не ща си задавам твоя въпрос, с големите букви,
а не питам ВИЕ, психолози/и всички останали/, КАКВО ПРАВИТЕ?

чакам обаче момента когато и при нас ще дойде психолог,
аз ще си работя както ми дойде на ума, както си реша, и както ми харесва,
а психолога ще отговаря вместо мен на въпроси, и ще носи отговорността,
и на мен така ми се вижда по-лесно

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

Страх ме е да си задам въпроса аз какво правя а още повече другите какво правят, мога да си отговоря веднага, но отговорът няма да ми хареса.....ми най-лесно ми е да не си задавам такива въпроси....но не изпадам в депресии и разни психоматични заболявания, особено пък да се затварям в себе си, открит човек съм и го показвам пу,пу да не ми е уруки както казва Ау ти....колкото до психологията и психоанализата в Б-я мисля,че те тепърва си пробиват път напред и ще заемат това достойно място....

Връзката поставя в зависимост

открита?
какво за теб означава "да си открит"?
хубаво е последното ти изречение,
за него мога да кажа само "чул те Господ"

могат ли психолозите и психоаналитиците да се нарекат "преводачите на Вавилонската кула", или това е под достойството им?

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

.....ох СъН банално ще ти прозвучи, но за мен значи каквото чувствам в сърцето си и го казвам на глас, няма скрито-покрито това е макар и да си патя и да губя много от това..но пък аз се чувствам много добре така, не ме интересуват загубите важно е, че съм чиста а това за мен е печалба....ох СъН ти наистина ли гледаш все сериозно на всичко....така душицата не ти ли е оплетена като едно дебело въже и то да те стяга, ама яката да те стяга м....глей на мен ми е все така

Връзката поставя в зависимост

Можеш ли да ми преведеш какво е "преводачи на Вавилонската кула", а аз през това време ще се опитам да ти отговоря горе?

Добро утро!


В началото - звучи като апел, после - сякаш трябва да заема отбранителна позиция...

Ще ти кажа какво мисля.

Истината е , че докато няма заявка от клиента, докато той сам не помоли за помощ - никой няма право да помага.

Добре. Представи си сега че имаш хрема, леко те наболява гърлото, но не си от хората, които веднага ще хукната при Джипито и в аптеката, ти представяш ли си да ти звънната на вратата Джипито и Аптекарят и да ти кажат - дай сега да видим какво ти има на тебе.


Ами ако случайно на опашката в магазина се окажеш до личния си гинеколог /ако искаш зъболекар/...той дали може да си позволи да ти каже ..."СъН, не съм те виждал отдавна, твоята здравна култура би трябвало да ти говори, че на всеки 6 месеца - при мен, какво ще кажеш да те погледна тука."


Повечето хора се ръководят в живота си от подсъзнателната си част, докато афишират единствено съзнателното , а съзнателното казва често "нямам проблем - другите имат проблем".

"това, което за нас НЕ Е проблем , за друг е МНОГО голям проблем"

Напомни ми за една мисъл на Ерих Кестнер, не помня от коя книга, може би бе "Двойната Лотхен":
"Не е важно защо някой плаче, важното е, че плаче".
Беше в контекста на това, че възрастните подценяват детските проблеми. А въпросът е не в същността на проблема, а в това как човек го възприема. Нещо, което за възрастния е "детска работа", несъществен въпрос, за детето може да е тежък проблем.
То и не само с детските проблеми е така.

Щом няма Бог, кой тогава ръководи живота человечески и изобщо целия ред на тази земя?

ти ме разбра,
Повечето хора се ръководят в живота си от подсъзнателната си част, докато афишират единствено съзнателното , а съзнателното казва често "нямам проблем - другите имат проблем".

и за това, че психолога не е длъжен да е психолог навсякъде си права,
но тук все пак клуба е такъв, и не е "навсякъде", за това и тук си поставих въпроса, в "говорим за секс" други въпроси поставям

ще ти отговоря едновременно и на предишния постинг/за Вавилонската кула/, а и на Майа се надявам да отговоря едновременно

питането ми беше, дали не трябва да се тръгне от това, първо да бъдем научени от психолозите да общуваме, и да разбираме, това което казва другия и защо го казва, независимо какъв начин е избрал,
и ако този начин е неприемлив и неразбираем, да ни помогнат да намерим друг по-подходящ начин,
при това, не като използват други неподходящи за нас начини, защото в противен случай може да останем с впечатлението, че всякакви начини са подходящи

аз всъщност не знам какво може да се нарече "подходящо" или "неподходящо",
и все пак личния ми опит говори, че на едни хора/вече нямам предвид само психолозите/ имам доверие, а на други в добрите намерения дълбоко се съмнявам
мисля, че доверието, че психолога ще те разбере и ще реагира професионално и съответно/подходящо/ на проблема ти, а няма да ти нанесе нови травми, е едно от сериозните условия за професията

така си мисля само, може и да не съм права

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

ако наистина мислиш, че душицата ми е оплетена в дебело въже,
сигурно някога и някъде, някакви обстоятелства и причини са заплитали, усуквали и стягали това въже,
и ако съм го усещала, сигурно нямаше да позволя да ме стяга толкова,
а може би всичките ми въпроси, и тези, които задавам на себе си/ПЪТник, аз първо себе си за всичко питам/, и въпросите ми към другите са свързани с това "как да разхлабя въжето"

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

Опазил ме господ!

...от това да искам да науча на нещо някого , освен ако не съм ти майка, но по-добре да не съм ти майка, понеже даже и тогава не е сигурно.


Аз мисля , че се придава нещо като свръхестествено преувеличено измамно приемане на психолога.
Психологът не трябва да се приема като експерт. Той може само да помогне на човека, помолил го за помощ да стане експерт сам на себе си.

За травмите." психолога ще те разбере и ще реагира професионално и съответно/подходящо/ на проблема ти, а няма да ти нанесе нови травми, е едно от сериозните условия за професията "

СъН - никой не е застрахован от травми... а някои хора направо са си предразположени към тях...

Всичко си зависи от човека. Останалото е в сферата на пожеланията. Никой кодекс не те задължава достатъчно да не злоупотребяваш.

Затова аз казвам така: "Пази боже от психотерапевт, който иска да контролира и манипулира!"

Ти какви теми пускаш в "Говорим си за секс"?

Какво ще стане , ако приемеш въжето?
Ако приемеш ограниченията си?

....докато сама си стягаш въжето,естествено е че няма да можеш да го разхлабиш дори и мъничко......ама ако чакаш на психолози, психотерапевти забрави...щото те ако дърпат от едната страна ти при всички случаи дърпаш другата и познай какво се получава........оооох Сънчо не мога да бъда сериозна, просто на мен ми е готино....

Връзката поставя в зависимост

ще се съсредоточа само върху част от отговора ти,
не защото пренебрегвам останалата, а защото да речем е плод на обстоятелства/за които нямаш вина или отговорност/ при, които си расъл и си се развивал, напр. - имаш ли, или нямаш, тази майка научила ли те е на нещо, или не и т.н.

за психолозите разбрах и се съгласявам,

интересува ме, ако мислиш, че има хора предразположени към травми, да ги травматизираш ли е начина да ги освободиш от предразположението им,
или пък да им кажеш - "ти си неспасяем, спасявай се както можеш"

нищо не пускам в "Говорим за секс",
оставям ги да се учат сами, или да живеят в пълен мрак,
пък и мен много мъ'й срам, мадам, да говоря за секс

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

Хвана ме.
Не знам.
За какви точно травми говорим? Горе посочих цитат , свързан с онези травми, които според теб може да нанесе психотерапевт на клиент.

Но сега ми се струва , че искаш да разширим.
Предразположен към инциденти? Склонен да се свързва с един и същи тип хора и да се разочарова безкрайно от тях? Кажи ми.

Със сигурност обаче - казвайки "ти си неспасяем, спасявай се както можеш" и някъде другъде, махни ми се от главата, щото нищо не става от тебе....
създава предразположението да се чувства другият / дано да не е малко дете/ неудачник, некадърник, неспасяем. Това тревмира.

------------------------
"пък и мен много мъ'й срам, мадам, да говоря за секс"
------------------------
хубу, шъ си говорим за квот ни тъ и срам - за кво ни тъ и срам?

Аз мисля, че ако се случат всичките неща които си описала в България няма да има нужда от психолози и най-вече от психотерапевти.
А иначе мястото на психологията сега не е недостойно. Според мене.

да, може би склонен да се свързва с един и същи тип хора,
да повтаря едни и същи ситуации, или да не знае как да излезе от някаква привличаща го, а в същото време травмираща го ситуация

говорихте си за пеперуди в една тема, а аз се питам какво кара пеперудите да се устремяват към пламъка на свещта, където си изгарят крилата

това "за неспасяемостта" не травмира само малкото дете,
травмира и детето в нас, което е останало,
единствено не травмира тези, които са станали неспасяеми възрастни,
да си възрастен, да имаш много яко и непоклатимо Его ли означава?

ми знам ли от какво ни мъ'й срам, ей го пак са засрамих, че не знам

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

така си е,
ама аз нямах предвид някаква идеална ситуация,
а едно поносимо, доближаващо се до приятното и полезното, битие и общуване,
другото според мен е непостижимо, така че хляб винаги ще има за вас

ми де да знам, може и за това да си права, за достойното място,
аз лично слушам и чета с внимание всеки, когато е изказвал някакво професионално мнение, дори и да е от нивото на 2 курс на НБУ или ЮЗУ,

друг е въпроса, че и ти самата знаеш, че дори и в съсловията, и между психолози, психоаналитици и психиатри се води почти война, за дискредитация, а се предполага, че те трябва да имат по-висока култура на общуване, или поне повече знания в тази област,
и с това да печелят доверието на хората

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

Какво е да си възрастен?
Откъде го изкара тоя въпрос?
предполагам, че колкото броя възрастни има - толкова броя отговори ще последват... а после ако питаме и децата....
Опитай се да си представиш какво би отговорило едно дете. Например: " да си висок, голям и да можеш да се държиш сериозно..."

По-интересно ми е какво ли е да си Бог?
Всеки човек сам за себе си.
Да знаеш, че всяко неволно движение, изтървана реплика, автоматично поведение , всяко невнимание може да причини доста злини.
Какво ли е да се държиш като Бог?

Не , не аз не искам да бъда. Питам се.

За пеперудата , привлечена от пламъка на свещта.
Тя сигурно би казала : " На мен не ми върви със свещите."

Всеки участва по някакъв начин в собствения си жизнен сценарии и играе там точно определена и донякъде предопределена роля.
А понякога сме неудържимо привлечени да повтаряме едни и същи ситуации.

Дали защото повечето черти на личността са постоянни?

Дали защото там точно в тези ситуации имаме "недовършена работа"?

Дали защото въпреки възможностите , които са ни дадени, си имаме и самоунищожителен потенциал?

Не знам. Ти наемаш ли се да отговориш?

Дали написах всичко това, само и само защото и мене ме е срам да ти кажа с една дума - не знам?