Ana, Soror...

"Будеше се от сънищата си; беше сама. Тогава си повтаряше в отчаяние, че всичко е отминало като сън, без да остави диря, че все някога ще го забрави. За да го изживява отново, се затваряше в паметта си.
Небето в нощта на Разпети петък бе осеяно със сияйни рани.
И когато жените се качиха, намериха господарката си на големия разхвърлян креват, легнала върху един спомен.
.........

Някогашните образи отново засияваха в застиналата си младост, сякаш в неусетното си спускане доня Ана започваше да се доближава до мястото, където всичко се събира. Една двайсетгодишна Ана пламтеше и живееше, непроменена и тя, вътре в това изхабено и остаряло женско тяло. Времето бе съборило оградите си, разчупило бе решетките. Пет дни и пет нощи на необуздано щастие изпълваха с екота и отклиците си всяко кътче на Вечността.
Накрая сгърченото лица се отпусна. Чуха я да прошепва:
- Любов моя...
Помислиха, че говори на Бога.
Може би говореше на Бога. "

Marguerite Yourcenar

Не влизайте в клуба пияни, дрогирани, гладни и със зъбобол !

.....

...и това е...

ГОРДЕЛИВИТЕ


Горделивите –
ние –
не питаме никога.
В резултат –
емболия
от сподавени викове.

Няма за нас лекарства!
Няма противоядия.
Мълчаливо, но царствено
умираме. Млади.

(Моя гордост и бич мой,
мразен, неминуем,
как да кажа „обичам"?
Може някой да чуе!)

Горделивите –
ние –
живеем от болката.
Ех, понякога пием
един за друг.
Толкова.

М. Башева

А,някой да ми обясни защо М.Башева си мисли,че това е САМО от гордост???
Как може някои да са толкова категорични в преценката си?!?

Маргьорит Юрсенар ми е познато име,но незнам откъде.....а,този откъс е хубав...


П.С.Цяла нощ четох е-броевете на ЛИК...Без очи останах...