Казаха ми,

че ако ми е кофти, да пиша.

Какво ще кажете?
Какъв е смисълът да се споделя, след като животът е крайна величина. И много скоро може би ще свърши - може би по-скоро отколкото очакваме.

I wanna die tonight...But I may not.

със сигурност ще умре тази мисъл в края на деня, за да бъде заменена от по-добра - и такава може да дойде...

защо се държиш панически към една (мисъл) - и в друга може да се влюбиш...

Можеш, но не трябва.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

не "може би" - животът винаги свършва. рано или късно. знам го от опит - живея срещу гробища. живея. именно защото всяка сутрин ги виждам знам, че съм смъртна. и знам колко е кратък животът. живея. защото утре може да ме няма, а имам толкова много неща за правене, казване и премълчаване.
на фона на вечността нищо няма смисъл. но да не мислиш, че ще живееш вечно в съзерцание на безмислието? ще умреш - рано или късно; нарочно или неочаквано - и колко хора ще те помнят ще зависи от това как си живял/а.
с две думи: ако ти се споделя - споделяй. ако на някой не му хареса - да не чете. ако не ти се живее - умирай.
но "ще мра, всичко е безмислено, да ви разкажа ли?" звучи несериозно.
и аз съм ужасно несериозна


esto no es tan simple como parece

Представи си, че си осъдена на безсмъртие. Че имаш безброй години и можеш да скиташ навсякъде във вселената.
Ако можеш да си го представиш дори за миг, ще се радваш на живота тук и сега много по-силно.
Дишай и обичай


Тялото се превръща в огледало, огледалото става гроб

Pishi, za da ti e veselo posle kato si chetesh divotiite. Az pone taka pravia... A otdelen vypros e, che kato go napishesh i ti olekva.
Pozdravi!:)

p.s.
I ne se samosyjaliavai!:)

Когато пиша споделям болката .Когато ми пишат не съм сама и знам ,че има някъде хора които мислят като мен и ме разбират.
Пиши!

"These words I write keep me from total madness"

Charles Bukowski

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Все трябва да има един човек на когото да можеш да кажеш като ти е кофти. За предпочитане е пред писането.
Но понякога...в момента, може и да няма.
Всичко върши работа, и дори писането...

ami probvai..; )pri men sraboti: )

причина която ти дава логическо обяснение защо да не правиш нещо,

т.е. това е желязна логика. Щом живота е крайна величина, защо се вкопчваш в елементарна желязна логика?

Не съм ли отговорил - значи още мисля по въпроса...

Ттттццц, веднага се сетих за "Шотландски боец"!

Прав си, реториката не ми е силата.

Облаците...Тези цветни дъждовни мечти...

а ако нямаше хора, които те разбират, какво ?

че ако ми е кофти, да пиша.

Какво ще кажете?
Какъв е смисълът да се споделя, след като животът е крайна величина. И много скоро може би ще свърши - може би по-скоро отколкото очакваме.

но не свършва

Да.

Облаците...Тези цветни дъждовни мечти...

Ще продължавам да пея
до последния си земен миг.....................

ами именно защото е крайна величина може би трябва да довеждаме нещата докрай... Ако ти е тъжно и не го споделиш, а го оставиш да те пропие има шанс да не спре да ти е тъжно а да ти стане още по -тъжно. Поне на мен ми олеква когато споделя болката, колкото и мъничка да е. Понякога така - просто в разговор, понякога сама, с диск хубава музика в колата си, карайки в неизвестна посока докато ми се кара, понякога просто смесвайки се с хора с хубаво и заразно настроение и чаша вино. Гледам да не се оставям на тъжното, много е лакомо и все иска още. Ама пусто съм твърде чуствителна...

Go confidently in the direction of your dreams. Live the life you have imagined