Седя под клоните ти
плачеща върба
листенца разпилени
милват моята коса
Защо и ти си натъжена
по него като мен скърбиш
от любовта не споделена
свела клони и мълчиш
Ще мълчим сега и двете
,а за моята тъга
нямам сили дори с теб да споделя
Всичко което пишеш е много истинско ,нежно макар и винаги тъжно.
Понякога се замислям какво ли има в душата на човек пишещ така?И да ти кажа ,че изпитвам желание да те видя.
samo taka