Кога разбрахте..?

Кога разбрахте, че край, вече неможете, не издържате, спирате да търпите, да толерирате и т.н. и решихте да се разведете?

Извинявам се ако въпросът е вече обсъждан - не ви чета често, а за първи път пиша.

Но си мисля, че като прочета вас, дето сте минали през това ще разбера наближила ли съм я тази граница или само се лигавя и както казва мъжа ми: "Каквото и да имаш все не си щастлива."

Благодаря ви.

фаталното "да"! Изпитах ужас от бездната, в която се въвлякох, воден от юношеска глупост...

P.S. Но от това, че разбрах, нищо не последва. Съвсем нищо...

P.P.S. Е, не съвсем нищо, де - две прекрасни деца.


Love should be everything or not at all...

- примерно да започнеш да си намираш поводи да оставаш до късно в офиса дори и живота на фирмата да не зависи от това :)

- можеш да предвидиш всяка реплика на партньора си и това вместо да те радва те дразни много здраво... защото знаеш коя ще е репликата, която ще те накара да избухнеш или да се облееш в сълзи

- пропушиш, увеличиш количеството коктейли за деня, започнеш прекалено много да се увличаш по фитнес, йога, лечебно гладуване, екстремни спортове, книжки и сериали със сълзлива тематика... изобщо всякакъв вид дрога

- започнеш съзнателно да настъпваш партньора си по мазола, въпреки че знаеш колко го боли...

сигурно има и още, ама ме мързи да мисля :)


Ти имаш ли?

"Кога разбрахте, че край, вече неможете, не издържате, спирате да търпите, да толерирате и т.н. и решихте да..."

Да си смените колата, професията или телевизора?
_____________

Здравей Сгрешила,

Така, както си формулирала въпроса, той би могъл да се отнесе и към раздялата с неодушевен предмет. Абстрактно питаш - само абстрактно мога да ти отговоря, защото хората сме си различни...

Бъди сигурна, че преминеш ли я границата - ще го разбереш. Щом още си задаваш този въпрос - не ти е дошло времето. Може би все още можете да се запитате - "а може ли да няма край?".

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Благодаря - две от четири съм все пак :-)

Даже може и едно и половина, щото си имам и работа, не е като просто да си седя в офиса и да си чаткам

Ама ще се следя за другите признаци, че си купих и две книги за йога, но само си ги гледкам още.

И аз така мислех - питам ли се има още накъде.

Но не ми се ще да се...хъм изтощя емоционално и физически /извинявам се за клишето/, за да си призная: " Добре де, сгреших с този мъж, ама пък съм още млада. Признавам си - провалих се при първия опит за семейство, може ли да пробвам пак?"

А и ако от сега си задавам този въпрос, какъв е шанса и след 10 години да сме заедно? Има ли изобщо такъв шанс?

Мога оптимистично да ти отговоря - има! :) Като в оня виц - дето българите стигнали до дъното и оптимистично продължили да копаят надолу.

Та това всъщност си мисля за теб - сега ти е дошло времето да сложиш край на емоционалното и физическо изтощение. Това не значи непременно, че ще настъпи и край на вашето семейство, но си е възможно.

Ако прочетеш назад в клуба (включая и в архива - темите преди месец март 2004 са там), ще откриеш историите на други жени и мъже в подобна ситуация - от едната, но и от другата страна. Ще видиш какво са решили, как са се справили и какво се е получило. Опит си е това - изстрадан, разнообразен, истински.

По въпроса за това - ако си се провалила с първия си опит за семейство, можеш ли да пробваш пак - ми можеш! Разбира се, че можеш. Може и да не пробваш - от теб ще зависи и от никой друг. Чета сега в една книга, че процента на разводите в последните години се е увеличил. Причината е, не че хората са променили ценностите си за брака, като връзка за добро или за лошо, за живот, но и за смърт. Причината е, че е приета и още една ценност - за щастие на партньорите в брака. Мда... 200 години, след като правото на щастие бе записано в САЩ конституция - може би трябва да се запише и в семейния кодекс :)

Според мен вероятността да сте след десет години заедно не се определя от това, дали отсега си взела да си задаваш въпроса, а от това какво ще искаш от живота след десет години и какъв човек ще си станала междувременно. Ако ще си една убита и изтощена личност - с убити мечти и чувстваща се кофти - може и да нямаш сили да промениш живота си, може дори и да не го искаш.

Но е възможно и другото - да промениш живота и семейството си - сега и тъй, щото да удовлетворява нуждите ви, да задоволява желанията ви и т.н. В този случай вероятността ще е по-голяма. А 100% тя не е за нищо :) Стопроцентово валидни са само законите на Мърфи, неговата верица! :))

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Ами ще ти разкажа, но моят отговор няма да ти е от полза, тъй като аз съм необикновенно търпелива жена спрямо хората, които вече съм допуснала да станат част от живота ми / зодия телец/. Тоест ядосвам се и реагирам с отхвърляне, твърде късно, но затова пък реша ли да късам - няма връщане назад!

Започнах да го разбирам:

-когато все по често се усещах 100 годишна - сякаш нищо ново няма да ми се случи оттук нататък,
-когато почнах да се измъчвам от странно безпокойство и тъга във времето след вечеря и за да не започвам безполезни разговори с мъжа си - разговори - разговори на които знаех края - играех по цяла нощ компютърни игри.
Между другото - станах доста добра.../,

-когато престанах да се шегувам с колегите на тема секс,

-когато си взех кученце, защото не можех да преживея още един ден без да гушна нещо - толкова много ми липсваше нежност...

-когато извън ходенето на работа със седмици не излизах от къщи, или пък като излезех - отлагах до последно връщането у дома, особено вечер...
и т.н.т
Това дотук беше началната фаза - изпълнена с тъга, незадоволеност, неясна тревога, вътрешна самота.

Междинна фаза на осъзнаването ми беше в една много тъмна зимна вечер след 19 часа трябваше да се прибера в къщи сама и пеша - автобусите закъсаха , нямаше никакви таксита /, а и пари за такси нямах в момента/
Под нулата беше - валеше сняг, духаше заледяващ североисточен вятър, а на спирката светеше само една единствена лампа, която точно като във филм на ужасите се люлееше в бурята....осветявайки само мен и никой друг наоколо.
Но най-страшното и най-гадното беше, че само минути преди това " любимият" беше отказал да ме прибере от работа с колата - вече не си спомням под какъв дребен предлог. Аз не го молих дълго - почувствах се унизена, че трябва да моля, за нещо толкова естествено, при това по служебния телефон, където можеха да ме чуят колеги....
И така - всички други си тръгнаха, повечето колежки ги взеха приятели или мъжете им, а аз вървах пеша до дома...и се мъчех да не плача - от ЯД., защото сълзите замръзваха в носа ми. Една седмица след това преживяване, кожата на бедрата ми се обели - беше "изгоряла" от студа. Тогава вече се убедих, че не съм обичана.

Разбира се, почти веднага допуснах друга, често срещана сред жените грешка - че мога да го накарам пак да ме обикне...някой ден....каква глупачка съм била....

А краят и на тази грешка, както и на последната фаза - дойде около година по-късно, пред една сергия за хот-дог, където съвсем простичко отдавнашна позната " ме информира", че мъжът ми си имал любовница от почти 4 години.

Така, че аз определено не съм пример за подражание!!


Qui scribit, bis legit.

Благодаря за изчерпателния отговор.

Аз съм упорито човече и не се отказвам лесно. Бедата е, че отстрани изглеждаме перфектно - във всяко отношение. И той се държи с мен "перфектно" - сутрин, обед и вечер ми казва колко много ме обича и за празниците ми подарява най-скъпите подаръци и всяка вечер приспива детето като му пее песни... Но аз знам /не, не си въобразявам/, че всичко е фалшиво и че той ги играе тези неща щото си мисли, че ако всичко изглежда идеално, то то е идеално, ама не е...

И сълзите не ми помогнаха и молбите и сериозните, разумни разговори и най-лошото е, че като започна да става сериозна нашата връзка уж съвсем отговорно двамата си поговорихме кой какво иска и очаква в бъдещото ни семейство. Ама после се оказа, че той просто казвал каквото аз искам да чуя.
И сега нито той е щастлив, нито аз. Само дето аз си го признавам, а той неще.

Докато те четях се разплаках...

Не само, защото чудесно си предала цялата атмосфера, ами и заради това, че открих себе си в разказа ти. И както те препрочитам си мисля, че ей това искам - да ме осени сигурността на прозрението, че не съм обичана. Защото докато ми повтаря по 10 пъти /минимум/ на ден колко много ме обича, най-много от всичко на този свят, няма да имам сили да си тръгна, нищо че вече от седмица си лягам часове след като той е заспал, а той дори не го забелязва.

на мен до последно ми казваха: "Ти си ми в сърцето, онази ми е във вените!"

Това Телците вЕрно сме опасни животни... докато не видим дръвника с очите си никой, по никакъв начин, не може да ни убеди, че са ни повели на заколение.. но утешителното в такива ситуации все пак е, че сме здраво стъпили на земята и дори в последния възможен момент си спомняме, че са ни дадени и някакви рога, които понякога се налага да се ползват по предназначение.. май благодарение на това оцеляваме... Да се събудиш навреме от лошия сън - сигурно и за това талант се иска... И аз не съм светъл пример за подражание...


When dream turns to a nightmare the only way is to wake up…

А някои и това си нямат и са 100 пъти по добре.... а!?!?
Баси кофтито! Хем имаш нещо хем май не знаеш кво имаш!


Аз мога!А ти?

Абе ти не искаш да те обича ТОЧНО този ! Всички останали сме абсолютно еднакви с него ! Най много 2-3 месеца да ти обръщат внимание и пак така ще се чустваш!


Аз мога!А ти?

само че отзад - напред.
Ако някой/някоя ми каже, че жена ми си има любовник - веднага ще й забърша такъв шамар, че ще го помни до гроб. Не е работа на хората кой с кого - от такива "доброжелатели" Шекспировият Отело убил хубавата си жена. И то не от ревност, а от наивна доверчивост. В твоя случай това за изневярата се е оказало вярно, но важен е принципът.
За това, че не си била обичана (или така си се чувствала). Вече съм ти казал мнението си по тази тема. След 10 години брак в него остават още много неща, освен любовта, която ви е събрала - имате приятели, дете, дом и прочее. Вечната любов е любовта на Ромео и Жулиета - трябва да умрете влюбени и млади. Ти можеш ли да си представиш Ромео и Жулиета побелели старци, които дондуркат внучета на коленете си? Шекспировата трагедия има посланието на притча. И както всяко нещо е до време, така и любовта. Не зная какво си си мислела под снега (сигурно и друго чувство е подсилвало ефекта на отчаяние), но аз лично първото, което бих си помислил: Случват се такива неща в живота. И тепърва ще ги има. Цял живот изпадаме в затруднени ситуации - те са лични, не може все някой да ни измъква, дори и най-близкия (защо ли хората все се самосъжаляват?). И те ни подсказват, че се раждаме сами - и сами отиваме под земята. Не дай си боже и да се разболее човек - близкият човек ще ти направи супа, но няма да може подобно Христос да те изцели, както той възкресил Лазар.

Виж - от позицията ми на мъж - никак не си убедителна. Но прочетох внимателно аплодисментите, които получи от другите клубарки. Очевидно Марс и Венера винаги ще мислят различно.

Пък и всяко зло за добро - може пък наистина да имаш късмета да срещнеш някой, който ще те обича до гроб. Надеждата умира последна. Но пък и аз като типичен Дева си ходя здраво по земята, дори по-здраво от вас - Телците.


Love should be everything or not at all...

Когато след признаците, описани от Хелл..последва безразличието.
Тогава прогледнах за собствените си заблуди.
От тук до крачката за развод, или отделно съжителство е въпрос на време.

но голяма разлика - в щатската конституция се споменава правото на стремеж към, търсене на (pursuit щастието, не самото щастие

...I DID IT MY WAY!! REGRETS, I HAD A FEW...

пак не споря с това, което си написал, вярно е.
Просто в общия живот на една двойка има достатъчно количество такива съмнителни случки, обикновено забутани в някакви потайни кътчета на паметта. Ако всичко върви нормално и без сътресения между двамата - остават си там, на тъмничко. Ако се развихри буря - вади ги на повърхността и... осмърдява ситуацията :)

Влюбеният човек има способността да намира оправдания и логични обяснения за всяка постъпка на любимия си. Имам спомените за много случки като тази на мама Нети (че и по-страшни :)))) в паметта си от времето, когато бях мноооого влюбена в бившия си мъж и тогава и през ум не ми е минавало да търся някаква вина у него... все себе си изкарвах виновна :) И това си беше живата истина - никой друг не може да е виновен за това как и с кой аз живея собствения си живот.
(Гарантирано и бившия ми мъж има набор от такива случки... всъщност и до ден днешен ми натяква една - как съм се прибрала разревана от един сблъсък с рецепционистката в поликлиниката и се наложило майка му да ме хване за ръка, да ме заведе там и да обясни, че наистина съм бременна и не кръшкам от училище. Случката си е истинска и винаги много се вбесявам, когато ми я припомни :))))

бтв... тези 2-3 дена, последните... за пръв път от детските ми години някой се грижи за мен, докато съм болна. Не знам доколко ми е помогнало за изцерението това (може би никак), но определено беше най-приятното боледуване от години насам :))) Чак ми е съвестно да се излежавам повече в леглото... ще взема да оздравявам вече


Ти имаш ли?

скорошно оздравяване, Дани! Ти си перфектната жена и истинска бургазлийка - направо си реклама за нашия град!

Сега по темата. Просто постването на Мама ми прозвуча някак си в този дух: видиш ли аз имах антиципации, че нещо не е наред и затова търсех доказателства за тази нередност. На теб това как ти се струва?

И още нещо - това го отправям и към Мама Нети! - те, докторките, развиват странен манталитет с течение на времето. Понеже хората (разбирай - пациентите) ги гледат като Господ и като самата Панацея в сетивни форми - и тези докторки развиват странен манталитет, че и удома трябва да бъдат такива и така да се гледа на тях (може би във всяка минута от денонощишето им). Не могат да приемат - милите - мисълта, че извън клиниката са си обикновени жени - момичета като всички други (даже и болести ги ловят понякога).
Та и нашата Мама е очаквала някакво по-особено отношение - мисля - у дома. И аз си я имам докторката в къщи (зъболекарките пред тях минават за доктори втора ръка, но нищо не боли така неприятно, както зъб) - и знам с какво самочувствие се връща. Даже се опитвам да й угаждам подхранвайки иронията, която животът ми е сервирал. Тя все пак го заслужава...

Мисля си все пак, че Мама Нети е имала много по-сериозна причина, за да се раздели с мъжа си. Не я казва в клуба - може и да не я осъзнава още.

P.S. Ти беше ли си в Бургас това лято?


Love should be everything or not at all...

И аз, навремето, говорех същото.

Ми, нямате угода, бре, миличка! Каквото и да направят за вас - все сте недоволни, все мърморите, все кусури дирите, все другите мъже са слънца, а пък собственият - боклук.

И идва момент, в който това ваше женско самонавиване, че мъжът ви е лош, че не ви дава свобода, че нищо не върши, че ви задушава... взима връх над разума и съвсем лекомислено се подава молба с "много логичният довод":

- Не мога повече така, да става каквото ще!

-----------------

Да става, да става, ама в много случаи крайният резултат е съжаление за постъпката, скубане на коси, отново избухнала ревност...

Справка - мойта бившата.