ЧАВДАР ци
15 отговора
537 прегледа
ЧАВДАР ци
ЧАСТ ПЪРВА
НАЧАЛОТО
Било понеделник през лятото на 1941г., месеца бил юни, а дата 23.
Няколко приятели по чашка, които + това и бачкали заедно в една фабрика, яко се наквасили предишния ден и не отишли в 8 ч. на работа, както си му е редното, а някъде чак по пладне. И понеже това им било третото такова закъснение през месеца чорбаджията /ах какъв гаден капиталист и експлоататор/ взел, че ги уволнил дисциплинарно.
Ами сега, какво да правят?
Ако се върнат в къщи, съпругите щели да им счупят главите с точилките, защото била настъпила една ужасна безработица и скъпотия в града, а помощите за безработни не стигали даже за един вечерен запой, както сега е и в наше време.
Мислили, мислили, па накрая решили да отидат в кръчмата и там да мислят, ама по-сериозно.
Речено-сторено, но едвам събрали стотинки за по една малка, а кръчмаря /ах какъв гаден капиталист и експлоататор/, който ги знаел що за стока са, бил отдавна престанал да им дава пиячка на кредит.
Та по тази причина тези хорица, които вече официално препълнили армията от безработните в България, само след една малка ракия се озовали отново на улицата, ама не на онази улица пред фабриката, а на тази пред кръчмата.
- Мама му да е*а и кръчмар! – в един глас изревали те.
- Мама му не мама му, аз съм и гладен, а не само жаден! – се сетил един от тях.
- Мама му, и аз!
- И аз, и аз...
Сега наставал историческия момент, затова те моля да внимаваш, ама много да
внимаваш, драги ми читателю. По-долу ще ти припомня защо.
- Ако сте гладни, че и жадни, тогава тръгвайте сред мен! Аз ще ви водя!
След години за тази реплика се водила люта подмолна и надмолна война “кой я бил
изрекъл” из между всичките небръснати безработни, що клечали пред кръчмата жадни и гладни.
Тръгнал този, що изрекъл бъдещата историческа велика фраза, а останалите - давай
след него. Вървели, вървели и вървели мнооого дълго, докато стигнали чак Балкана, като спирали само за да пуснат по някоя вода.
След заник слънце стигнали там, където ги водел този, що изревал от глад онази
фраза, която станала след години историческа.
- Я, ама ти ни водиш баш в мандрата на бай Чавдар! – се учудил един.
- Нали го знаеш този капиталист, че не дава на аванта ни сирене, ни мляко, ни
кашкавал, камо ли пък да опече някое вакло агънце от огромното си стадо за нас, гладните? – запитал втори.
- К`во ще правим тогава? – запитал трети.
Чудили се, чудили се какво да правят, за да се нахранят и накрая, на съвсем празен и
жаден тумбак решили да окрадат малко храна. Да, но бай Чавдар ги бил видял отдавна и бил залостил всички врати и подстъпи към своята мандра.
Започнали нашите безработни да опипват вратите една след друга, ама ядец –
заключено навсякъде. Тогава го ударили на молба:
- Бай Чавдаре, отвори вратата, че се стъмни и захладня, а няма къде да
пренощуваме.
Обаче от бай Чавдар ни дума, ни вопъл, ни стон.
Тук е мястото да кажа, че ако бай Чаво /така бил известен още бай Чавдар/ беше
отворил вратите, нямаше да се случи тази историческа случка.
Минала минута, минали минути, после минал четвърт час в чукане и викане
безрезултатно. Тогава нашите познати, демек безработните решили, че бай Чавдар е слезнал до града и разбили вратата, но я разбили най-вече от глад и жажда, а не толкова от някакво друго чувство. Впрочем, те за първи път разбивали нещо.
Влезнали тогава нашите хубавци в мандрата и се започнало едно ядене, ама едно
зверско ядене и пиене, но не пиели алкохол, а само мляко. Наяли се и напили до насита, та чак до пресита и ги хванало шубето.
- Ами ако бай Чаво си дойде сега?
- Давайте тогава да взимаме папо кой колкото може да носи и да бягаме!
Взели те в ръце всеки кой колкото може да носи, ама им се видяло малко. Тогава се
запътили към обора, изкарали двата катъра на стопанина /ах какъв гаден капиталист/ и ги натоварили яко, ама съвсем яко с папо и мляко. После се сетили, че бай Чавдар чува и агънца, та подкарали половин дузина пред себе си, ама зад катърите. Напуснали бързо мандрата в тъмата, като даже забравили да затворят врата.
Бай Чавдар се бил скрил на тавана и през цялото време си плюел в пазвата, като се
молел на Господ тия хайдуци само да грабят, но без да го открият, че ако го открият, може и да го набият или да го убият, но обезателно първо ще го ...
Чак на разведрина нашите безработни граждани, вече станали и хайдуци, се спрели
да си поемат дъх, защото много ги било страх от бай Чавдар да не ги хване. /Точно тук е мястото да припомня, че страхът е велика работа!/
Избрали си една китна и закътана полянка високо в Балкана нашите герои и решили
на нея да си направят бивак. Стъкмили си колиба, където да поспят и се започнала една идилия от типа на “Ей живот, здравей, здравей!!!”
На другия ден нашите познати слезли до близкото село и секвестирали всичката
ракия, която намерили в местната пивоварна – вече имали опит как стават тези неща. На следващия ден пък секвестирали хляб от пекарната на друго село и така редували пивоварните, мандрите, пекарните, кошарите и така нататък, че никое село да не остане забравено.
Плъзнал слух в цялата околност, и то почти незабавно, че в Балкана са се заселили
едни страшни люде и не били те само страшни, но винаги били и много гладни и жадни. И понеже първия потърпевш на техния глад и жад бил бай Чавдар мандраджията, хорицата започнали да ги наричат със преголям страх и ужас ЧАВДАРЦИ.
Стигнал този слух най-после в София и до ЦК на нелегалната БКП. Събрали се
тогаз по тъмна доба ЦК и Политбюро на БКП в едно по-обширно мазе.
Защо в мазе ли? Защото всите били нелегални, затова се събрали в такова потайно и
скрито място.
- Другари и другарки! – започнал встъпителните си думи баш Другарят. – Вече се
знае от сигурни източници, че нашите мъдри решения се претворяват в дела!
- Преди няколко дни, - продължил баш Другарят. - на 23 юни 1941 г. взехме
решение за въоръжена борба срещу фашизма и капитализма в нашата мила татковина, а ето вече имаме информация от сигурни народни източници, че се е самосъздал първия партизански отряд в Балкана, който носи гордото име ЧАВДАР ВОЙВОДА! Ура, другари и другарки, за партизанския отряд Чавдар!
Ура, ама само с половин уста и шепнешком изревали всичките другари, за да не ги
чуят народните изедници, че после мамата си трака. Веднага взели единодушно решение да пратят телеграма до ЦК на КПСС и лично до Негово Превъзходителство Генералисимус Другарят Сталин за своите постигнати успехи във въоръжената борба срещу фашизма и капитализма.
Вече в много села и градове се заговорило за Чавдарци и всички бедняци, млади и
стари, че и беднячки, на които не им се работело, но им се ядяло и пиело наготово, се заизкачвали в Балкана и търсели подслон при Чавдарците.
Така партизанския отряд ЧАВДАР се нароил и прераснал в БРИГАДА ЧАВДАР!
Вече стотици души живеели на онази китна и закътана поляна. Накопали си землянки, в които не само спели, но и кътали това, що им носели ударните бригадири, които вече редовно посещавали не само близките села и мандри, но и тези в далечината.
Минали години, дошла на 09.09.1944 г. СВОБОДАТА и нашите горди Чавдарци
слезли от Балкана и право в София. С цветя, рози, песни, музика и танци – така посрещнали столичани своите родни освободители. Минали се няколко дни. Ах, какви прекрасни дни били това. Били даже по-прекрасни във всяко едно отношение от онези безбрежни дни горе на Балкана.
Обаче...
Обаче настъпило време разделно. Трябвало да се избере от всичките заслужили
другари и другарки най-заслужилите. Естествено, това били нашите познати, дисциплинарно уволнените от самото начало на повествованието. Започнали се едни люти спорове кой от тях е станал родоначалника на бригадата Чавдар.
Всеки твърдял, че той е изрекъл онази незабравима фраза на улицата пред онази
кръчма, в която пили само по една малка ракия:
- “ Ако сте гладни, че и жадни, тогава тръгвайте сред мен! Аз ще ви водя!”
Защото било отдавна решено от Москва, че който е основоположник на
партизанското движение и в частност на Бригадата Чавдар, той ще стане най-личния.
Зад всеки от нашите герои застанали десетки и десетки очевидци, които твърдели и
не само твърдели, но и се кълнели, че именно техния човек е казал онази историческа фраза, поставила началото на партизанското движение и в същото време поставила и началото на въоръжената борба и съпротива срещу фашизма и капитализма под мъдрото ръководство на БКП, независимо че тя била нелегална в онези мътни времена.
ЧАСТ ВТОРА
ВТОРОТО ПОКОЛЕНИЕ ЧАВДАР ци
В семейните отношения на основоположниците на въоръжената борба настъпил пълен прелом. Техните съпруги ги посрещнали не с точилката след толкова години като безработни, а с гордо вдигнати глави, защото предчувствали какъв келепир ще последва. Нашите герои, които не били виждали нежните си половинки над три години, веднага им показали на практика какви нови пози са научили в Балкана. А жените им от благодарност ги хрантутели и поели с цели бидончета домашна скоросмъртница така, както са били привикнали нашите герои в Балкана. Затова те цели три дни и нощи показвали на жените си практически в кревата колко много ги обичат и почитат.
На четвъртата вечер се събрали в онази кръчма, в която за последно пили само по една малка, да се видят и похортуват. Всеки се похвалил по колко чифта и тека е ударил на жена си и за всеки споменат чифт или тек дружно и по партизански пиели на екс. След не знам коя си чашка отново се захванал онзи спор за това, кой пръв бил изокал онази крилато-историческа фраза. Тогава някой споменал:
- Нека на когото пръв му се роди дете той да бъде победител.
За всеобща изненада настъпило пълно съгласили, защото всички се били отчели
многократно по този въпрос и всеки се виждал победител.
След около девет месеца булките им едновременно почувствали онези пред
родилни и така сладки болки. До всяка бъдеща родилка освен бабата акушерка стоял на пост и един безпристрастен руски солдат, въоръжен с часовник и хронометър. Родили се почти едновременно бебетата и нашите познати отишли в щаба на Непобедимата Червената Армия Освободителка да разберат кое бебе е пропяло първо и кой от тях е станал победител.
За всеобща изненада обаче имало двама победителя, т.е с точност до една стотна от милисекундата едновременно поели въздух и изокали две бебета. Руското командване станало кръстник и на двете деца - първенци, като на едното дало името Бригада, а на другото – името Чавдар.
Растели двете бебета и все заедно майките им били с тях на ръце по разходки. Който и да ги видел, отдалеко казвал:
- Ето, носят Бригада и Чавдар.
После, за по-кратко само казвали:
- Ето Бригада Чавдар.
Докато този израз прераснал по народному:
- Ето Бригадата Чавдар.
След време се разбрало, но само от просветени кръгове, че бебето, което било кръстено от Съветското Командване Бригада, било от мъжки пол, ама това е друга история и ще ви я вметна тук съвсем в кратце:
Израснало момчето, що носело женското име Бригада, отишло след години да си сменя името от Бригада на Бригадир и се наредило на една дълга опашка. Там се запознал с един друг чакащ, който пък искал да си измени името от Антон Хлебаров на АнтоАн Хлебаров, за да не го бъркат с онзи Антон, дето го били, но не издал и стон. Така името Бригада било променено на Бригадир, а след още години собственика Аспарухов си променил първото име напълно легално от Бригадир на Бриго.
Но това се случило много по-късно, в далечното светло бъдеще.
В онези години почти всяка вечер бившите бригадири от онази бригада се събирали на чашка, за да си припомнят славните и героични дни на въоръжена съпротива. Когато двете майки героини идвали с невръстната си челяд в ръце, за да си прибират мъжете, всички радостно ги посрещали с виковете:
- Ето идва Бригадата Чавдар.
Оттогава станало традиция на всички сбирки на бившите бригадири да присъстват задължително двете майки с бебета си в ръце. Пораснали бебетата и започнали сами да идват без майките си на тези почти всекидневни срещи на бившите бригадири. Нямало как, от ранна възраст свикнали с алкохола, с яденето и пушенето на съветски качак.
Бригада и Чавдар след време били изпратени от своите кръстници да се изучават на едно потайно място в една необятна и велика страна. Изучавали ги там на един потаен занаят, който бил древен колкото проститутския занаят. И двамата мъчно напредвали в овладяването на този така потаен занаят, но понеже били родом от братска страна, онези другари накрая им връчили диплом за завършено висше образование и ги пратили в странство, ама в западното странство, да прилагат своите потайни знанията на дело.
Обаче онзи, що след години се прекръстил от Бригада на Бригадир, а после и на Бриго, много бързо бил разконспириран от едни западняци, които владеели същия потаен занаят и бил изпратен обратно в България. Там вече на свобода Бриго прилагал без запънки своята професия и скоро достигнал завидни върхове в нея.
Другият, що не си изменил името, а си останал Чавдар, много наблягал в онова западно странство на пиячката. Какво да прави, като от бебе бил закърмен с пиячката и не могъл поне един път да разгъне на дело своите способности от онзи странен занаят. Западняците в тази западна страна най-подир решили, че Чавдар е напълно безвреден и не е от комунистическите шпиони, които се опитват все безуспешно да залагат тротил в основите на капитализма, за да поставят на негово място развития социализъм и неизбежния галопиращ и идващ след него светъл комунизъм.
Обаче доста от колегите на Чавдар търпели провал след провал в останалите така омразни немо капиталистически държави. Така се случило, че станал един масов провал на нашите “дипломати” в една друга капиталистическа и европейска страна, които всъщност до един били завършили същия занаят като Чавдар в онази велика и необятна държава. Та след този провал дошла заповед лично от Москва Чавдар да отиде там и да оглави онзи потаен занаят нещо като прес-аташе в българското посолство.
Минали години, но западните разведки в тази капиталистическа държава нито един път не успели да уличат или хванат Чавдар в нещо, което да го разобличи като представител на онзи потаен занаят. Спуквали се да то следят, снимат и подслушват, но Чавдар просто бил перфектно чист в това отношение. Как нямало да бъде перфектно чист, като нищо друго не правел, освен да пие и замезва цели две години. Тръгнала му тогава славата на Чавдар, че бил неуловим и започнала София, но по-често Москва да го командирова в страна след страна, до една все западни и капиталистически.
Започнала София, но по-често Москва да го награждава все по-високи и по-високи комунистически значки, медали и ордени.
Защо ли?
Защото Агента, така вече наричали Чавдар в Москва, а и в София, бил неуловим от никоя западна контраразузнавателна централа. Обиколил Агента всичките европейски капиталистически държави, даже бил за година и нещо в САЩ, но никъде не претърпял провал и никога не посрамил прозвището си Агент.
Пиел си Чавдар на воля във всяка нова държава, дето го командировали от София, но по-често от Москва, като нищо друго не правел. Е, как тогава западните разведки да го гепят и разобличат като Агент на комунизма. Чавдар, всъщност Агента, най-залюбил скандинавския капитализъм и най-добре си пийвал тъкмо в скандинавските държави.
Много се засягал, когато получавал заповед да напусне Скандинавския полуостров и да отиде да громи капитализма в някоя друга държава. В другите държави Агента бил особено раздразнителен и вече отдавна бил се оперирал от чувството за хумор. Само в Скандинавските държави се чувствал като новороден.
Веднъж, силно раздразнен, че отново е откомандирован от любимите си места и изпратен на майната си, демек в България, Агента отишъл със смесени чувства на една от сбирките на клуб Политика към дир.бг. А той от няколко години вече бил доста редовен и активен участник в този клуб.
Защо ли?
Защото вместо сам да се налива и налочва, можел да разговаря, макар и в писмена форма, с доста сродни и несродни души. Вече не се чувствал изоставен и захвърлен даже и в не скандинавска държава. Имал си пиене, имал си и кльопачка, имал си вече и компания, а какво повече му трябва на човек с професия на неуловим агент?
Та на онази среща на клубарите, която се провеждала в Енигма, Чавдар почувствал по някое време върху себе си изгарящо-разобличителен поглед. За първи път Агента изпитвал такива изгарящи и болезнени чувства. Ударил още няколко малки от неговото любимо питие и най-после се сетил да се запитал: “Мама му да е*а, кво става бе?” Започнал да се озърта и оглежда и най-после видял от кого идва този изгарящ и разобличаващ го поглед.
- Бах му мамата и пичлеме пигмейско. Толкоз десетилетия ни една западна
разузнавателна централа не можа да ме разкрие! А сега този очилатко баш на родна земя да ми е*е майката! – съвсем тихо, даже на ум си изревал Агента.
Обаче онзи, що носел очила и наистина бил доста нисък станал от мястото си и
започнал бавно да се приближава към него и то с танцуваща стъпка, като нито един път не разлял халбата с бира, която държал.
Господин Спок, защото именно този дираджия се приближавал, танцувайки под ритъма на диското, спрял пред Агента и се представил:
- Приятно ми е да Ви се представя. Аз съм доктор Спок. А Вие, господине сте ...
Тук господин Спок се навел съвсем близко до ухото на Чавдар, т.е. на вече бившия и разобличен окончателно Агент и му казал шепнешком всичко, което си успял, драги ми читателю да прочетеш от началото на тази новела до тук.
Агента вече бил разбрал, че вече няма да е агент намбъл уан, а от този момент ще си бъде просто един безличен Чавдар. Въпреки всичко таял надежда, че неговия разобличител и разконспиратор може да не знае всичко за него, но доктор Спок съвсем бавно, ясно и точно му цитирал цялата тази новела и когато приближил в своите разобличителни приказки към финала, Чавдар се опитал да го хване за гръцмуля или да го удари или просто да го убие.
Но доктор Спок не бил вчерашен, нито завчерашен. Ловко и с умение се отдалечил от размахващите се във въздуха ръце на вече бившия Агент.
И за да демонстрира своя успех пред всички, доктор Спок на следващия ден след срещата в Енигма, която се оказала фатална в професионално отношение за Агента, пуснал тема, озаглавено така:
spock
('лапе)
08.08.04 18:06
Какво направих на Чавдар !
После се появили стотици снимки в дир-а от незабравимата среща в Енигма, много от които съдържали образа в напълно реалистична натура на Агента.
Най-накрая пък АПОЛОН пуснал своите снимки, що изснимал в Енигма. На една от тях по някакво щастливо стечение на обстоятелствата бил запечатан момента на тържеството на доктор Спок над Чавдар.
И как нямало да тържествува доктор Спок, като толкоз десетилетия Чавдар бил живото доказателство на немощта на западните разузнавания. А сега след само един негов професионален поглед и след един разговор на ушенце доктор Спок успял да унищожи цялата безупречно кристално чиста кариера като агент на Чавдар.
Разобличеният агент, зовящ се вече само Чавдар второ поколение чавдарец, а не гордото Агент, от този момент станал крайно раздразнителен, ззлобен, вкиснат и заядлив във форума. Бе, направо се скапал не само като агент.
Затова не обръщайте внимание на нечовешките изблици на Чавдар във форума.
Просто трябва всички да му влезнем в пораженческото положение, защото той не е виновен за нищо.
- А има ли виновен? – ще запитат повечето читатели дираджии.
- Има! - ще отговоря аз. – И то не един.
- Кои тогава са виновни за провала на Чавдар като агент? – ще запитат отново
същите.
- Как кои бе? – ще отговора аз и ще започна да изброявам:
- На първо място главният виновник е прозорливият доктор Спок, слез него идват
всички, които снимаха в Енигма, после идва окачвателя на снимките в дир-а г-н Венко, като накрая се намърда и АПОЛОН с онази своя разобличителна снимка.
- Так ли? – обаче ще контрират изброените виновни.
И ще се започне една разправия, която по нищо няма да отстъпва на онази предълга
и первезна разправия между госпожа Чероки, т.е. бившата госпожа Демография и ...
Аре, този път без разправии, че вече всичко е ясно.
Сега остава само да влезне убития.
П.П.
Господин Спок,
Сега Вие имате думата, за да отречете или приемете всичко написано по-горе относно това, какво прошепнахте толкова дълго на ушето на Чавдар.
Защото вашата тема остана ялова откъм даване на точен отговор.
ВСИЧКИ ТУК СМЕ ВРЕМЕННО.
БЪЛГАРИЯ Е ВЕЧНА!
НАЧАЛОТО
Било понеделник през лятото на 1941г., месеца бил юни, а дата 23.
Няколко приятели по чашка, които + това и бачкали заедно в една фабрика, яко се наквасили предишния ден и не отишли в 8 ч. на работа, както си му е редното, а някъде чак по пладне. И понеже това им било третото такова закъснение през месеца чорбаджията /ах какъв гаден капиталист и експлоататор/ взел, че ги уволнил дисциплинарно.
Ами сега, какво да правят?
Ако се върнат в къщи, съпругите щели да им счупят главите с точилките, защото била настъпила една ужасна безработица и скъпотия в града, а помощите за безработни не стигали даже за един вечерен запой, както сега е и в наше време.
Мислили, мислили, па накрая решили да отидат в кръчмата и там да мислят, ама по-сериозно.
Речено-сторено, но едвам събрали стотинки за по една малка, а кръчмаря /ах какъв гаден капиталист и експлоататор/, който ги знаел що за стока са, бил отдавна престанал да им дава пиячка на кредит.
Та по тази причина тези хорица, които вече официално препълнили армията от безработните в България, само след една малка ракия се озовали отново на улицата, ама не на онази улица пред фабриката, а на тази пред кръчмата.
- Мама му да е*а и кръчмар! – в един глас изревали те.
- Мама му не мама му, аз съм и гладен, а не само жаден! – се сетил един от тях.
- Мама му, и аз!
- И аз, и аз...
Сега наставал историческия момент, затова те моля да внимаваш, ама много да
внимаваш, драги ми читателю. По-долу ще ти припомня защо.
- Ако сте гладни, че и жадни, тогава тръгвайте сред мен! Аз ще ви водя!
След години за тази реплика се водила люта подмолна и надмолна война “кой я бил
изрекъл” из между всичките небръснати безработни, що клечали пред кръчмата жадни и гладни.
Тръгнал този, що изрекъл бъдещата историческа велика фраза, а останалите - давай
след него. Вървели, вървели и вървели мнооого дълго, докато стигнали чак Балкана, като спирали само за да пуснат по някоя вода.
След заник слънце стигнали там, където ги водел този, що изревал от глад онази
фраза, която станала след години историческа.
- Я, ама ти ни водиш баш в мандрата на бай Чавдар! – се учудил един.
- Нали го знаеш този капиталист, че не дава на аванта ни сирене, ни мляко, ни
кашкавал, камо ли пък да опече някое вакло агънце от огромното си стадо за нас, гладните? – запитал втори.
- К`во ще правим тогава? – запитал трети.
Чудили се, чудили се какво да правят, за да се нахранят и накрая, на съвсем празен и
жаден тумбак решили да окрадат малко храна. Да, но бай Чавдар ги бил видял отдавна и бил залостил всички врати и подстъпи към своята мандра.
Започнали нашите безработни да опипват вратите една след друга, ама ядец –
заключено навсякъде. Тогава го ударили на молба:
- Бай Чавдаре, отвори вратата, че се стъмни и захладня, а няма къде да
пренощуваме.
Обаче от бай Чавдар ни дума, ни вопъл, ни стон.
Тук е мястото да кажа, че ако бай Чаво /така бил известен още бай Чавдар/ беше
отворил вратите, нямаше да се случи тази историческа случка.
Минала минута, минали минути, после минал четвърт час в чукане и викане
безрезултатно. Тогава нашите познати, демек безработните решили, че бай Чавдар е слезнал до града и разбили вратата, но я разбили най-вече от глад и жажда, а не толкова от някакво друго чувство. Впрочем, те за първи път разбивали нещо.
Влезнали тогава нашите хубавци в мандрата и се започнало едно ядене, ама едно
зверско ядене и пиене, но не пиели алкохол, а само мляко. Наяли се и напили до насита, та чак до пресита и ги хванало шубето.
- Ами ако бай Чаво си дойде сега?
- Давайте тогава да взимаме папо кой колкото може да носи и да бягаме!
Взели те в ръце всеки кой колкото може да носи, ама им се видяло малко. Тогава се
запътили към обора, изкарали двата катъра на стопанина /ах какъв гаден капиталист/ и ги натоварили яко, ама съвсем яко с папо и мляко. После се сетили, че бай Чавдар чува и агънца, та подкарали половин дузина пред себе си, ама зад катърите. Напуснали бързо мандрата в тъмата, като даже забравили да затворят врата.
Бай Чавдар се бил скрил на тавана и през цялото време си плюел в пазвата, като се
молел на Господ тия хайдуци само да грабят, но без да го открият, че ако го открият, може и да го набият или да го убият, но обезателно първо ще го ...
Чак на разведрина нашите безработни граждани, вече станали и хайдуци, се спрели
да си поемат дъх, защото много ги било страх от бай Чавдар да не ги хване. /Точно тук е мястото да припомня, че страхът е велика работа!/
Избрали си една китна и закътана полянка високо в Балкана нашите герои и решили
на нея да си направят бивак. Стъкмили си колиба, където да поспят и се започнала една идилия от типа на “Ей живот, здравей, здравей!!!”
На другия ден нашите познати слезли до близкото село и секвестирали всичката
ракия, която намерили в местната пивоварна – вече имали опит как стават тези неща. На следващия ден пък секвестирали хляб от пекарната на друго село и така редували пивоварните, мандрите, пекарните, кошарите и така нататък, че никое село да не остане забравено.
Плъзнал слух в цялата околност, и то почти незабавно, че в Балкана са се заселили
едни страшни люде и не били те само страшни, но винаги били и много гладни и жадни. И понеже първия потърпевш на техния глад и жад бил бай Чавдар мандраджията, хорицата започнали да ги наричат със преголям страх и ужас ЧАВДАРЦИ.
Стигнал този слух най-после в София и до ЦК на нелегалната БКП. Събрали се
тогаз по тъмна доба ЦК и Политбюро на БКП в едно по-обширно мазе.
Защо в мазе ли? Защото всите били нелегални, затова се събрали в такова потайно и
скрито място.
- Другари и другарки! – започнал встъпителните си думи баш Другарят. – Вече се
знае от сигурни източници, че нашите мъдри решения се претворяват в дела!
- Преди няколко дни, - продължил баш Другарят. - на 23 юни 1941 г. взехме
решение за въоръжена борба срещу фашизма и капитализма в нашата мила татковина, а ето вече имаме информация от сигурни народни източници, че се е самосъздал първия партизански отряд в Балкана, който носи гордото име ЧАВДАР ВОЙВОДА! Ура, другари и другарки, за партизанския отряд Чавдар!
Ура, ама само с половин уста и шепнешком изревали всичките другари, за да не ги
чуят народните изедници, че после мамата си трака. Веднага взели единодушно решение да пратят телеграма до ЦК на КПСС и лично до Негово Превъзходителство Генералисимус Другарят Сталин за своите постигнати успехи във въоръжената борба срещу фашизма и капитализма.
Вече в много села и градове се заговорило за Чавдарци и всички бедняци, млади и
стари, че и беднячки, на които не им се работело, но им се ядяло и пиело наготово, се заизкачвали в Балкана и търсели подслон при Чавдарците.
Така партизанския отряд ЧАВДАР се нароил и прераснал в БРИГАДА ЧАВДАР!
Вече стотици души живеели на онази китна и закътана поляна. Накопали си землянки, в които не само спели, но и кътали това, що им носели ударните бригадири, които вече редовно посещавали не само близките села и мандри, но и тези в далечината.
Минали години, дошла на 09.09.1944 г. СВОБОДАТА и нашите горди Чавдарци
слезли от Балкана и право в София. С цветя, рози, песни, музика и танци – така посрещнали столичани своите родни освободители. Минали се няколко дни. Ах, какви прекрасни дни били това. Били даже по-прекрасни във всяко едно отношение от онези безбрежни дни горе на Балкана.
Обаче...
Обаче настъпило време разделно. Трябвало да се избере от всичките заслужили
другари и другарки най-заслужилите. Естествено, това били нашите познати, дисциплинарно уволнените от самото начало на повествованието. Започнали се едни люти спорове кой от тях е станал родоначалника на бригадата Чавдар.
Всеки твърдял, че той е изрекъл онази незабравима фраза на улицата пред онази
кръчма, в която пили само по една малка ракия:
- “ Ако сте гладни, че и жадни, тогава тръгвайте сред мен! Аз ще ви водя!”
Защото било отдавна решено от Москва, че който е основоположник на
партизанското движение и в частност на Бригадата Чавдар, той ще стане най-личния.
Зад всеки от нашите герои застанали десетки и десетки очевидци, които твърдели и
не само твърдели, но и се кълнели, че именно техния човек е казал онази историческа фраза, поставила началото на партизанското движение и в същото време поставила и началото на въоръжената борба и съпротива срещу фашизма и капитализма под мъдрото ръководство на БКП, независимо че тя била нелегална в онези мътни времена.
ЧАСТ ВТОРА
ВТОРОТО ПОКОЛЕНИЕ ЧАВДАР ци
В семейните отношения на основоположниците на въоръжената борба настъпил пълен прелом. Техните съпруги ги посрещнали не с точилката след толкова години като безработни, а с гордо вдигнати глави, защото предчувствали какъв келепир ще последва. Нашите герои, които не били виждали нежните си половинки над три години, веднага им показали на практика какви нови пози са научили в Балкана. А жените им от благодарност ги хрантутели и поели с цели бидончета домашна скоросмъртница така, както са били привикнали нашите герои в Балкана. Затова те цели три дни и нощи показвали на жените си практически в кревата колко много ги обичат и почитат.
На четвъртата вечер се събрали в онази кръчма, в която за последно пили само по една малка, да се видят и похортуват. Всеки се похвалил по колко чифта и тека е ударил на жена си и за всеки споменат чифт или тек дружно и по партизански пиели на екс. След не знам коя си чашка отново се захванал онзи спор за това, кой пръв бил изокал онази крилато-историческа фраза. Тогава някой споменал:
- Нека на когото пръв му се роди дете той да бъде победител.
За всеобща изненада настъпило пълно съгласили, защото всички се били отчели
многократно по този въпрос и всеки се виждал победител.
След около девет месеца булките им едновременно почувствали онези пред
родилни и така сладки болки. До всяка бъдеща родилка освен бабата акушерка стоял на пост и един безпристрастен руски солдат, въоръжен с часовник и хронометър. Родили се почти едновременно бебетата и нашите познати отишли в щаба на Непобедимата Червената Армия Освободителка да разберат кое бебе е пропяло първо и кой от тях е станал победител.
За всеобща изненада обаче имало двама победителя, т.е с точност до една стотна от милисекундата едновременно поели въздух и изокали две бебета. Руското командване станало кръстник и на двете деца - първенци, като на едното дало името Бригада, а на другото – името Чавдар.
Растели двете бебета и все заедно майките им били с тях на ръце по разходки. Който и да ги видел, отдалеко казвал:
- Ето, носят Бригада и Чавдар.
После, за по-кратко само казвали:
- Ето Бригада Чавдар.
Докато този израз прераснал по народному:
- Ето Бригадата Чавдар.
След време се разбрало, но само от просветени кръгове, че бебето, което било кръстено от Съветското Командване Бригада, било от мъжки пол, ама това е друга история и ще ви я вметна тук съвсем в кратце:
Израснало момчето, що носело женското име Бригада, отишло след години да си сменя името от Бригада на Бригадир и се наредило на една дълга опашка. Там се запознал с един друг чакащ, който пък искал да си измени името от Антон Хлебаров на АнтоАн Хлебаров, за да не го бъркат с онзи Антон, дето го били, но не издал и стон. Така името Бригада било променено на Бригадир, а след още години собственика Аспарухов си променил първото име напълно легално от Бригадир на Бриго.
Но това се случило много по-късно, в далечното светло бъдеще.
В онези години почти всяка вечер бившите бригадири от онази бригада се събирали на чашка, за да си припомнят славните и героични дни на въоръжена съпротива. Когато двете майки героини идвали с невръстната си челяд в ръце, за да си прибират мъжете, всички радостно ги посрещали с виковете:
- Ето идва Бригадата Чавдар.
Оттогава станало традиция на всички сбирки на бившите бригадири да присъстват задължително двете майки с бебета си в ръце. Пораснали бебетата и започнали сами да идват без майките си на тези почти всекидневни срещи на бившите бригадири. Нямало как, от ранна възраст свикнали с алкохола, с яденето и пушенето на съветски качак.
Бригада и Чавдар след време били изпратени от своите кръстници да се изучават на едно потайно място в една необятна и велика страна. Изучавали ги там на един потаен занаят, който бил древен колкото проститутския занаят. И двамата мъчно напредвали в овладяването на този така потаен занаят, но понеже били родом от братска страна, онези другари накрая им връчили диплом за завършено висше образование и ги пратили в странство, ама в западното странство, да прилагат своите потайни знанията на дело.
Обаче онзи, що след години се прекръстил от Бригада на Бригадир, а после и на Бриго, много бързо бил разконспириран от едни западняци, които владеели същия потаен занаят и бил изпратен обратно в България. Там вече на свобода Бриго прилагал без запънки своята професия и скоро достигнал завидни върхове в нея.
Другият, що не си изменил името, а си останал Чавдар, много наблягал в онова западно странство на пиячката. Какво да прави, като от бебе бил закърмен с пиячката и не могъл поне един път да разгъне на дело своите способности от онзи странен занаят. Западняците в тази западна страна най-подир решили, че Чавдар е напълно безвреден и не е от комунистическите шпиони, които се опитват все безуспешно да залагат тротил в основите на капитализма, за да поставят на негово място развития социализъм и неизбежния галопиращ и идващ след него светъл комунизъм.
Обаче доста от колегите на Чавдар търпели провал след провал в останалите така омразни немо капиталистически държави. Така се случило, че станал един масов провал на нашите “дипломати” в една друга капиталистическа и европейска страна, които всъщност до един били завършили същия занаят като Чавдар в онази велика и необятна държава. Та след този провал дошла заповед лично от Москва Чавдар да отиде там и да оглави онзи потаен занаят нещо като прес-аташе в българското посолство.
Минали години, но западните разведки в тази капиталистическа държава нито един път не успели да уличат или хванат Чавдар в нещо, което да го разобличи като представител на онзи потаен занаят. Спуквали се да то следят, снимат и подслушват, но Чавдар просто бил перфектно чист в това отношение. Как нямало да бъде перфектно чист, като нищо друго не правел, освен да пие и замезва цели две години. Тръгнала му тогава славата на Чавдар, че бил неуловим и започнала София, но по-често Москва да го командирова в страна след страна, до една все западни и капиталистически.
Започнала София, но по-често Москва да го награждава все по-високи и по-високи комунистически значки, медали и ордени.
Защо ли?
Защото Агента, така вече наричали Чавдар в Москва, а и в София, бил неуловим от никоя западна контраразузнавателна централа. Обиколил Агента всичките европейски капиталистически държави, даже бил за година и нещо в САЩ, но никъде не претърпял провал и никога не посрамил прозвището си Агент.
Пиел си Чавдар на воля във всяка нова държава, дето го командировали от София, но по-често от Москва, като нищо друго не правел. Е, как тогава западните разведки да го гепят и разобличат като Агент на комунизма. Чавдар, всъщност Агента, най-залюбил скандинавския капитализъм и най-добре си пийвал тъкмо в скандинавските държави.
Много се засягал, когато получавал заповед да напусне Скандинавския полуостров и да отиде да громи капитализма в някоя друга държава. В другите държави Агента бил особено раздразнителен и вече отдавна бил се оперирал от чувството за хумор. Само в Скандинавските държави се чувствал като новороден.
Веднъж, силно раздразнен, че отново е откомандирован от любимите си места и изпратен на майната си, демек в България, Агента отишъл със смесени чувства на една от сбирките на клуб Политика към дир.бг. А той от няколко години вече бил доста редовен и активен участник в този клуб.
Защо ли?
Защото вместо сам да се налива и налочва, можел да разговаря, макар и в писмена форма, с доста сродни и несродни души. Вече не се чувствал изоставен и захвърлен даже и в не скандинавска държава. Имал си пиене, имал си и кльопачка, имал си вече и компания, а какво повече му трябва на човек с професия на неуловим агент?
Та на онази среща на клубарите, която се провеждала в Енигма, Чавдар почувствал по някое време върху себе си изгарящо-разобличителен поглед. За първи път Агента изпитвал такива изгарящи и болезнени чувства. Ударил още няколко малки от неговото любимо питие и най-после се сетил да се запитал: “Мама му да е*а, кво става бе?” Започнал да се озърта и оглежда и най-после видял от кого идва този изгарящ и разобличаващ го поглед.
- Бах му мамата и пичлеме пигмейско. Толкоз десетилетия ни една западна
разузнавателна централа не можа да ме разкрие! А сега този очилатко баш на родна земя да ми е*е майката! – съвсем тихо, даже на ум си изревал Агента.
Обаче онзи, що носел очила и наистина бил доста нисък станал от мястото си и
започнал бавно да се приближава към него и то с танцуваща стъпка, като нито един път не разлял халбата с бира, която държал.
Господин Спок, защото именно този дираджия се приближавал, танцувайки под ритъма на диското, спрял пред Агента и се представил:
- Приятно ми е да Ви се представя. Аз съм доктор Спок. А Вие, господине сте ...
Тук господин Спок се навел съвсем близко до ухото на Чавдар, т.е. на вече бившия и разобличен окончателно Агент и му казал шепнешком всичко, което си успял, драги ми читателю да прочетеш от началото на тази новела до тук.
Агента вече бил разбрал, че вече няма да е агент намбъл уан, а от този момент ще си бъде просто един безличен Чавдар. Въпреки всичко таял надежда, че неговия разобличител и разконспиратор може да не знае всичко за него, но доктор Спок съвсем бавно, ясно и точно му цитирал цялата тази новела и когато приближил в своите разобличителни приказки към финала, Чавдар се опитал да го хване за гръцмуля или да го удари или просто да го убие.
Но доктор Спок не бил вчерашен, нито завчерашен. Ловко и с умение се отдалечил от размахващите се във въздуха ръце на вече бившия Агент.
И за да демонстрира своя успех пред всички, доктор Спок на следващия ден след срещата в Енигма, която се оказала фатална в професионално отношение за Агента, пуснал тема, озаглавено така:
spock
('лапе)
08.08.04 18:06
Какво направих на Чавдар !
После се появили стотици снимки в дир-а от незабравимата среща в Енигма, много от които съдържали образа в напълно реалистична натура на Агента.
Най-накрая пък АПОЛОН пуснал своите снимки, що изснимал в Енигма. На една от тях по някакво щастливо стечение на обстоятелствата бил запечатан момента на тържеството на доктор Спок над Чавдар.
И как нямало да тържествува доктор Спок, като толкоз десетилетия Чавдар бил живото доказателство на немощта на западните разузнавания. А сега след само един негов професионален поглед и след един разговор на ушенце доктор Спок успял да унищожи цялата безупречно кристално чиста кариера като агент на Чавдар.
Разобличеният агент, зовящ се вече само Чавдар второ поколение чавдарец, а не гордото Агент, от този момент станал крайно раздразнителен, ззлобен, вкиснат и заядлив във форума. Бе, направо се скапал не само като агент.
Затова не обръщайте внимание на нечовешките изблици на Чавдар във форума.
Просто трябва всички да му влезнем в пораженческото положение, защото той не е виновен за нищо.
- А има ли виновен? – ще запитат повечето читатели дираджии.
- Има! - ще отговоря аз. – И то не един.
- Кои тогава са виновни за провала на Чавдар като агент? – ще запитат отново
същите.
- Как кои бе? – ще отговора аз и ще започна да изброявам:
- На първо място главният виновник е прозорливият доктор Спок, слез него идват
всички, които снимаха в Енигма, после идва окачвателя на снимките в дир-а г-н Венко, като накрая се намърда и АПОЛОН с онази своя разобличителна снимка.
- Так ли? – обаче ще контрират изброените виновни.
И ще се започне една разправия, която по нищо няма да отстъпва на онази предълга
и первезна разправия между госпожа Чероки, т.е. бившата госпожа Демография и ...
Аре, този път без разправии, че вече всичко е ясно.
Сега остава само да влезне убития.
П.П.
Господин Спок,
Сега Вие имате думата, за да отречете или приемете всичко написано по-горе относно това, какво прошепнахте толкова дълго на ушето на Чавдар.
Защото вашата тема остана ялова откъм даване на точен отговор.
ВСИЧКИ ТУК СМЕ ВРЕМЕННО.
БЪЛГАРИЯ Е ВЕЧНА!
Всичко хубаво , обаче
къв беше смисъла от тая "новела" , що трябваше да се интересувате от снимки , кво бил направил Спок и т.н.т Все работи , свързани с личноста на един участник , не с разбиранията му ?
Мислите ли , че цялата тая мръсотия ще промени Агента ? Едва ли. Трябва ли ? Не мисля. Това ли е начина ? Определено - не. За кво се занимавате тогава с простотии ?
Агент , сега разбираш ли защо беше онова кратко мнение за ганьовщината ?
Просто се абстрахирай от персоналното значение когато го казах и се опитай да го пренесеш върху манталитет и поведение на зрели (поне претендиращи за такива) , възрастни индивиди , драскащи за комплексите си тук.
невидим
Мислите ли , че цялата тая мръсотия ще промени Агента ? Едва ли. Трябва ли ? Не мисля. Това ли е начина ? Определено - не. За кво се занимавате тогава с простотии ?
Агент , сега разбираш ли защо беше онова кратко мнение за ганьовщината ?
Просто се абстрахирай от персоналното значение когато го казах и се опитай да го пренесеш върху манталитет и поведение на зрели (поне претендиращи за такива) , възрастни индивиди , драскащи за комплексите си тук.
невидим
Не...
Този форум винаги е бил такъв. Останалите - също. Просто , човек се надява , че с времето нещата еволюират , простаците оредяват , еснафщината избледнява и остава това за което са такива места - да се предъвкват идеи, разбирания. Оказва се , че геополитиката е старашно нещо.
невидим
невидим
отговор, ма не съвсем
Към умопомрачителния сюжет, който току-що съзряха зачервените ми от усилен труд в науката очи, няма как да не добавя няколко скромни реда.
Първо, да отбележа, че освен осведоменост, авторът проявява наченки на дар-слово и би било жалко ако не ги използва по-често в друг контекст и под друга форма (щото така и не получих екземпляр от прословутата книга, което може би е нормално, аз нямам цици). Апропо, хубаво, че още има мъже, ценящи този щедър дар на природата. Да си призная, оказва се, че авторът има много по-ясна визия за битието на Чаво. Моята скромност напира и съм длъжен да кажа, че за т. нар. разобличаване на агентурния мушмурок заслугата не е моя, а плод на случайността и факта, че моята професия ме среща с много хора, а тези хора понякога имат склонност към полилалия или казано по-просто, не си държат езика зад зъбите. Случайно попаднах на смрадлива информация, която признавам, погали ушите ми и под въздействието на атмосферата в "Енигма" рекох да я споделя с реципиента, демек с приемателя. Приемател на мръсничката тайна, да не си помислите на друго. Оттам на сетне всички присъствали са наясно, че нечие настроение немедленно се спихна. Какво мога да направя, освен покорно да съжаля, че не извиках презглава и през две-три маси репликите си. Ама пуста скромност де...
Тя беше от онези блондинки, заради които епископът би издънил с шут витража в църквата.
Първо, да отбележа, че освен осведоменост, авторът проявява наченки на дар-слово и би било жалко ако не ги използва по-често в друг контекст и под друга форма (щото така и не получих екземпляр от прословутата книга, което може би е нормално, аз нямам цици). Апропо, хубаво, че още има мъже, ценящи този щедър дар на природата. Да си призная, оказва се, че авторът има много по-ясна визия за битието на Чаво. Моята скромност напира и съм длъжен да кажа, че за т. нар. разобличаване на агентурния мушмурок заслугата не е моя, а плод на случайността и факта, че моята професия ме среща с много хора, а тези хора понякога имат склонност към полилалия или казано по-просто, не си държат езика зад зъбите. Случайно попаднах на смрадлива информация, която признавам, погали ушите ми и под въздействието на атмосферата в "Енигма" рекох да я споделя с реципиента, демек с приемателя. Приемател на мръсничката тайна, да не си помислите на друго. Оттам на сетне всички присъствали са наясно, че нечие настроение немедленно се спихна. Какво мога да направя, освен покорно да съжаля, че не извиках презглава и през две-три маси репликите си. Ама пуста скромност де...
Тя беше от онези блондинки, заради които епископът би издънил с шут витража в църквата.
Re: Всичко хубаво , обаче
Areнт
()
18.08.04 12:29
Бе ти верно си голям кретен [re: AПOЛOH.]
Напоследък констатирах, че съм имал пълно основание да те третирам на ниво, полагащо се за клубните дебили. Я марш пак на място!
Бах ти инфатилизма!
Аз най-добронамерено помествам моите снимки,
а твоя любимец започва да ме обижда баш като бивш и разобличен агент.
После ..., бе виж диалозите в темата и тогава зяй.
ВСИЧКИ ТУК СМЕ ВРЕМЕННО.
БЪЛГАРИЯ Е ВЕЧНА!
()
18.08.04 12:29
Бе ти верно си голям кретен [re: AПOЛOH.]
Напоследък констатирах, че съм имал пълно основание да те третирам на ниво, полагащо се за клубните дебили. Я марш пак на място!
Бах ти инфатилизма!
Аз най-добронамерено помествам моите снимки,
а твоя любимец започва да ме обижда баш като бивш и разобличен агент.
После ..., бе виж диалозите в темата и тогава зяй.
ВСИЧКИ ТУК СМЕ ВРЕМЕННО.
БЪЛГАРИЯ Е ВЕЧНА!
навсякъде прибират
Не се казва лиценз, а лишаване от лекарски права. Само, че както виждаш никаква тайна не разкривам Ако ти си мислиш нещо, то може би е плод само на твоето въображение...а може и да не е. Знам ли...каша.
Тя беше от онези блондинки, заради които епископът би издънил с шут витража в църквата.
Ако ти си мислиш нещо, то може би е плод само на твоето въображение...а може и да не е. Знам ли...каша.Тя беше от онези блондинки, заради които епископът би издънил с шут витража в църквата.
Re: отговор, ма си бил скромен, та скромен!
Скромността краси човека, ако не притежава нищо друго!
Но това не се отнася до вас, доктор Спок.
Вие продължавате да бъдете скромен само от хуманност.
По същата причина Мими и Лили примерно започнаха да защитават нашия стар познат от Варна, така нареклия се Ззлоба-та и то с пълно основание, защото той немедлено се нуждае от спешна медецинска или в краен случай от женска помощ.
Но Вие, доктор Спок, лично според мен, разобличихте неразобличаемият толкова десетилетия агент на Москва само с един поглед, и то напълно случаен.
ТАКА ЧЕ, ВСИЧКИ ЗАПАДНИ КОНТРАРАЗВЕДКИ РЯПА ДА РУЧАТ ПРЕД ВАШИТЕ СПОСОБНОСТИ!
Значи следва, че притежавате други някакви познания спрямо цялата плеяда от това гадно стадо, що се наричат агенти.
Но все пак червейчето на съмнението остава, защото баш като агент не давате ясен отговор какво точно прошепнахте в ушото на агента, второ поколение чавдарец, ЧАВДАР?
Или като срециалист по полова психотерапия сте съзрели някакво полово откронение в този вече бивш агент на Москва?
С Вашия непълен отговор оставяте широко поле за тълкуване относно Вашето шептене, изцяло на медицинско основание, в ухото на наш Чаво.
П.П.
Понеже господин и доктор Спок сте изненадан от моя литературен талант, макар и да не притежавате така мечтаните ЦИЦИ, на следващата ни среща ще ви подаря и двете мои видели бял свят книги.
ВСИЧКИ ТУК СМЕ ВРЕМЕННО.
БЪЛГАРИЯ Е ВЕЧНА!
Но това не се отнася до вас, доктор Спок.
Вие продължавате да бъдете скромен само от хуманност.
По същата причина Мими и Лили примерно започнаха да защитават нашия стар познат от Варна, така нареклия се Ззлоба-та и то с пълно основание, защото той немедлено се нуждае от спешна медецинска или в краен случай от женска помощ.
Но Вие, доктор Спок, лично според мен, разобличихте неразобличаемият толкова десетилетия агент на Москва само с един поглед, и то напълно случаен.
ТАКА ЧЕ, ВСИЧКИ ЗАПАДНИ КОНТРАРАЗВЕДКИ РЯПА ДА РУЧАТ ПРЕД ВАШИТЕ СПОСОБНОСТИ!
Значи следва, че притежавате други някакви познания спрямо цялата плеяда от това гадно стадо, що се наричат агенти.
Но все пак червейчето на съмнението остава, защото баш като агент не давате ясен отговор какво точно прошепнахте в ушото на агента, второ поколение чавдарец, ЧАВДАР?
Или като срециалист по полова психотерапия сте съзрели някакво полово откронение в този вече бивш агент на Москва?
С Вашия непълен отговор оставяте широко поле за тълкуване относно Вашето шептене, изцяло на медицинско основание, в ухото на наш Чаво.
П.П.
Понеже господин и доктор Спок сте изненадан от моя литературен талант, макар и да не притежавате така мечтаните ЦИЦИ, на следващата ни среща ще ви подаря и двете мои видели бял свят книги.
ВСИЧКИ ТУК СМЕ ВРЕМЕННО.
БЪЛГАРИЯ Е ВЕЧНА!
Аз "зяя" срещу принципа , не конкретно срещу тебе
Колкото е виновен с мненията си Агента за тая просташка линия да се "разкриват" участници , толкова си виновен и ти да му го връщаш. каквото е станало в ресторанта , няма никакво значение , понеже е било между един кръг от хора , доверили се един на друг , когато са приели поканата. Да се изнася каквото и да е тук от този сорт (нямам предвид снимките), пред хиляди непознати е съвсем друг въпрос, който противоречи на доста , предимно морални за един нормален човек, принципи.Това означав , че плюете на доверието което сте получили от хората , дошли на събирането и още , че сте си създали едно напълно неоснователно и илюзорно чувство за собственост върху тази виртуална среда , което може също да бъде обида за всички тези които ви наблюдават повече от персоналният разговор. Както може сам да се убеди един друг участник - бил съм прав , като не съм искал да се събирам с никой и да си ставам "близък"...
Това е моето мнение, съжалявам , че си го взел по-персонално отколкото съм имал предвид. Има достатъчно други неща с които да се "посоли" такъв клуб , освен с мръсните ризи на когото и да е.
Агента ми е "любимец". Точно такъв , кавито са ми и Злобата , Енженера ,Ректума и нЕкой други (да не се инсинуира с Другия) , нищо не значещи подобни екземпляра с по един и повече никове.
Бъди здрав.
невидим
Това е моето мнение, съжалявам , че си го взел по-персонално отколкото съм имал предвид. Има достатъчно други неща с които да се "посоли" такъв клуб , освен с мръсните ризи на когото и да е.
Агента ми е "любимец". Точно такъв , кавито са ми и Злобата , Енженера ,Ректума и нЕкой други (да не се инсинуира с Другия) , нищо не значещи подобни екземпляра с по един и повече никове.
Бъди здрав.
невидим
Редактирано от SR-71 на
Re: Аз "зяя" срещу принципа , не конкретно срещу т
Колкото е виновен с мненията си Агента за тая просташка линия да се "разкриват" участници , толкова си виновен и ти да му го връщаш. каквото е станало в ресторанта ,
Това е така, защото не само не знаят кога да спрат, но и не искат да спират. Независимо как постъпва или не противникът, всичко е само повод. А причината- да се нападат взаимно.
Затова, каквото и да се каже по темата, ще е, как да се изразя, излишно.
Obi4am zhena si!
Това е така, защото не само не знаят кога да спрат, но и не искат да спират. Независимо как постъпва или не противникът, всичко е само повод. А причината- да се нападат взаимно.
Затова, каквото и да се каже по темата, ще е, как да се изразя, излишно.
Obi4am zhena si!
Re: Чуй ме, ама ...
...и с двете си уши.
В цялото писание няма нито една истина, свързана с агента или с така наречения Чавдар от дира.
Всичко е само плод на чувствата, които той предизвика в мен след срещата, защото на самата среща си стиснахме десниците като мъже.
Обаче разбрах, че да си стиснеш десницата с някого не означава, че онзи е мъж на място или така нареченото мъжко копеле.
Два пъти го предупреждавах да не ме обижда с писанията си след срещата, но той като един типичен мегаломан караше през просото баш като кон с капаци.
Ако обаче в моята новела "ЧАВДАР ци" има попадения, това е напълно случайно или говори за моя нюх и пресантиман.
За съжаление тук във форума той не прави изключение, защото има много по-големи лекета, които изграждат сред останалите дираджии вече четири години свой авторитет за мъж, който тропа, ама не смеят да се покажат извън виртуалните си супер многобройни писания, защото веднага ще проличи какви редки лайна са.
Този разказ е в суров вид и писан на един дъх, аз съм си го запазил в диска и когато ми потрябва някой литературен герой в творчеството ми, подобен на описания от мен, ще си спомня какви чувства ме накараха да напиша чавдар ци-те, ще си го извадя и ...
П.П.
Та ти не мисли, че наистина Чавдар има такъв произход и такава кариера.
Само пълни профани могат да вземат писанието ми за чиста монета.
Чавдаровата трагедия е,
че е напълно опериран от чувство за хумор.
Те това е трагичната истината!
ВСИЧКИ ТУК СМЕ ВРЕМЕННО.
БЪЛГАРИЯ Е ВЕЧНА!
В цялото писание няма нито една истина, свързана с агента или с така наречения Чавдар от дира.
Всичко е само плод на чувствата, които той предизвика в мен след срещата, защото на самата среща си стиснахме десниците като мъже.
Обаче разбрах, че да си стиснеш десницата с някого не означава, че онзи е мъж на място или така нареченото мъжко копеле.
Два пъти го предупреждавах да не ме обижда с писанията си след срещата, но той като един типичен мегаломан караше през просото баш като кон с капаци.
Ако обаче в моята новела "ЧАВДАР ци" има попадения, това е напълно случайно или говори за моя нюх и пресантиман.
За съжаление тук във форума той не прави изключение, защото има много по-големи лекета, които изграждат сред останалите дираджии вече четири години свой авторитет за мъж, който тропа, ама не смеят да се покажат извън виртуалните си супер многобройни писания, защото веднага ще проличи какви редки лайна са.
Този разказ е в суров вид и писан на един дъх, аз съм си го запазил в диска и когато ми потрябва някой литературен герой в творчеството ми, подобен на описания от мен, ще си спомня какви чувства ме накараха да напиша чавдар ци-те, ще си го извадя и ...
П.П.
Та ти не мисли, че наистина Чавдар има такъв произход и такава кариера.
Само пълни профани могат да вземат писанието ми за чиста монета.
Чавдаровата трагедия е,
че е напълно опериран от чувство за хумор.
Те това е трагичната истината!
ВСИЧКИ ТУК СМЕ ВРЕМЕННО.
БЪЛГАРИЯ Е ВЕЧНА!