Имам идея!

Искате ли паралелно с изборите да се опитаме, да изградим все някакъв психопрофил на пишещите с Nickname и на тези които са само с Name. Като последните са само с име, но без ник. Тоест те пак са имат название, но не са си го публикували и въпроса е именно защо? И тъй като отговори вероятно могат да се намерят достта за това дали да не помислим по първо, каква е тяхната психичност и на едните и на другите?!

А ето личната ми теза:

- да не се регистрирам за мен означава, да бъда анонимен и съответно свободен. Защото заради свободата, да не съм с Nickname се включвам в нета, където мога, да бъда когото пожелая и така щастлив. За разлика от това, да си давам данните които ограничават фантазията.

- да се регистрирам за мен означава, да бъда реално свободен. Защото така ще мога, да използвам, експлоатирам, употребявам по - същество и конкретно предоставените възможности за контакти, бележки, цветове, образи - профайлъри и най - вече моето ник -име което не може да използва друг. За разлика от анонимността в която всеки е всеки и всеки може да бъде вместто мен.

- да се регистрирам означава да си стоя твърдо на мястото и да показвам на останалите това, което съм, с всички лица и страни, без да се притеснявам от това как ще ме възприемат.

Мечтите са илюзия, целите са реалност, любовта е пътя към съвършенството

- Да се регистрирам- това е моята визитка. Това съм аз, с моето мнение и моята позиция.

П.С. За психопрофил не знам, опитай може и да се включа.

Да се регистрирам, защото това е един сигурен начин другите да знаят, че говорят точно с мен. Както и аз искам да съм сигурна с кого по-точно си говоря - поради което и предпочитам да общувам с регистрирани потребители.
А и, когато ми се налага да се сдрача лично с някого, мога да го направя най-малкото на бележки, вместо да става сеир за цял клуб... хъммм...

Ник-ът е идентичност. Анонимността не ме вдъхновява и не ми е стихията... в повечето случаи Когато пък искам да си поиграя на шапка-невидимка /ама пак модовете са наясно, че съм аз, де../, тогава спокойно натискам бутончето "изход" на клубовете, пиша си - и после пак си "обличам" регистрацията. Просто ми е по-уютно в нея.

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Това са глупости с регистрацията. Някакви комплекси ли си избивате?

Не. Просто отговарям по темата.
Ти имаш проблем с конкретността си ли?!?

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Освен гореизброените екстри когато съм регистриран имам достъп веднага и навсякъде до информацията .Отговора се предава на имейл,а от там до мобилния телефон и мога да си го прочета където и да се намирам,стига да си струва де

Например имам проблем с колата,пускам тема в нужния клуб и излизам,докато си пия кафето вече съм получил няколко отговора и т.н

Ех, тоя Меркурий
Не те остави на мира

Мечтите са илюзия, целите са реалност, любовта е пътя към съвършенството

tova e dobur povod da se zamisli6 za6to si se rodila s tova Slunce i tazi Luna ...
v turseneto na gluposti horata propuskat o4evidnite .. prostite ne6ta

Охо привет батенце Как е времето на Майорка

znae6 kude sam
tam mogem da si govorim kolkoto iska6
ko si se fanala za toija forum kato monahinja za razpjatie

... zai4e-bai4e

Благодаря за напомнянето.

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Много си прав И аз взех да се чудя вече

Аз лично се изморявам от отъждествяването със себе си. Когато сменям никове, играя съвършенно различни роли. Това е и по Кастанеда и му се вика прикриване. Да изненадаш сам себе си и да бъдеш различен. Разчупва те или по воински-разфиксира събирателната ти точка.
На живо можеш само да смениш приятелите си, ако искаш да се промениш, във виртуала имаш възможност да смениш ника си и да не сменяш приятелите. Защото е известна истина, че най-трудно при промяната е да накараш познатите си да те виждат по нов начин.

Всъщност в Кастанеда така сме си омешали капите, че май никой не е сигурен кой от останалите под какъв ник пише.
Прикриваме се направо съвършено.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Когато някой е анонимен, той изглежда сякаш е никой и в този момент, ако друг вземе, че го оплюе за нещо си тогава какво се оказва? Там отсреща е стояло човешко същество което може би трудно ще разбере, че този който го е напсувал, като обругавайки празното пространство всъщност продължава да си бъде с чистта съвест, а анонимното човече обидено. Някакво пълно объркване си мисля.