Надеждата
16 отговора
460 прегледа
Заключена
Re: Надеждата
Иде ми да цитирам нещо от един филм днес - "Когато пътуваш с надежда, не е важно къде ще пристигнеш"...
А следва - риалити ТВ. Аз не обичам да се надявам. Да се надяваш значи да стоиш, чакайки нещо да дойде самО. Да очакваш значи обаче да си посял нещо и да вярваш, че ще разцъфне. Някак така го разбирам. Абе трудно се надявам, искам да кажа. Как се надявате? /боже, колко двузначно, я прочети последното пак!/
........ Ужас. Изглежда доста зле.
Стига сте се надявали, правете нещо и това е. Няма нужда да мислиш, преди да мръднеш. Добре е да мърдаш понякога пък без да мислиш. Я пак цитат - "Мисленето пречи на действието"!
- - - -
I've said too much, I haven't said enough.
А следва - риалити ТВ. Аз не обичам да се надявам. Да се надяваш значи да стоиш, чакайки нещо да дойде самО. Да очакваш значи обаче да си посял нещо и да вярваш, че ще разцъфне. Някак така го разбирам. Абе трудно се надявам, искам да кажа. Как се надявате? /боже, колко двузначно, я прочети последното пак!/
........ Ужас. Изглежда доста зле.
Стига сте се надявали, правете нещо и това е. Няма нужда да мислиш, преди да мръднеш. Добре е да мърдаш понякога пък без да мислиш. Я пак цитат - "Мисленето пречи на действието"!
- - - -
I've said too much, I haven't said enough.
Re: Надеждата
За какво говорим - за конкретна надежда или за надеждата по принцип?
И аз понякога се чудя дали хората могат да са щастливи само за сметка на някой друг - или попадам все на специзвадка... Ама може ли да се разбере ако "експериментът" не продължи?
Нищо човешко не ми е чуждо :)
И аз понякога се чудя дали хората могат да са щастливи само за сметка на някой друг - или попадам все на специзвадка... Ама може ли да се разбере ако "експериментът" не продължи?
Нищо човешко не ми е чуждо :)
Re: Надеждата
НАДЕЖДАТА, ПОСЛЕДНИЯТ ПРОЗОРЕЦ
Ще ни отмине ли това,
което трябваше да ни се случи...
Ние в гръдта му, в нашата той - градът,
гнездо на пътища, които се разпадат
до прах в домашните ни изтривалки
пред вратите. Градът с лице,
преболедувало от стъпки на човеци без лица,
от стъпки, които ни звучат като преследваме,
И като самота. (Последното й дъно е небето.)
В дванайсет точно се откъснахме -
среднощен вопъл от гърдите на града.
Така горчиви, греещи, говорещи,
горещи в свойта искреност
ще доживеем ли до друго някога.
Намерихме път за самия път,
за да сме ние заради самите ние.
Отпивахме на бавни глътки невъзможността
далечното и друго някога да бъде утре,
в понеделник, в петък. А часовете изтъняваха.
Надеждата потърси свойто име в тъмното:
утре, понеделник, петък.
Потърси на съня извивката, дъха на чая,
на душите восъка. Надеждата не е,
не може да е заради самата себе си.
Довиждане до никога ако я наречем,
с какво ще заплатим съдбата си на смъртни.
Мирела Иванова
Ще ни отмине ли това,
което трябваше да ни се случи...
Ние в гръдта му, в нашата той - градът,
гнездо на пътища, които се разпадат
до прах в домашните ни изтривалки
пред вратите. Градът с лице,
преболедувало от стъпки на човеци без лица,
от стъпки, които ни звучат като преследваме,
И като самота. (Последното й дъно е небето.)
В дванайсет точно се откъснахме -
среднощен вопъл от гърдите на града.
Така горчиви, греещи, говорещи,
горещи в свойта искреност
ще доживеем ли до друго някога.
Намерихме път за самия път,
за да сме ние заради самите ние.
Отпивахме на бавни глътки невъзможността
далечното и друго някога да бъде утре,
в понеделник, в петък. А часовете изтъняваха.
Надеждата потърси свойто име в тъмното:
утре, понеделник, петък.
Потърси на съня извивката, дъха на чая,
на душите восъка. Надеждата не е,
не може да е заради самата себе си.
Довиждане до никога ако я наречем,
с какво ще заплатим съдбата си на смъртни.
Мирела Иванова