Гадости

Неможете да си представите колко зле се чувствам след тези почивни дни. По- добре да си бях стояла вкъщи и да не си показвам носа навън. И в двата дена ми се случи едно и също нещо- видях жени, с които лежахме заедно в болница за задържане. Наистина е адски неприятно, особено, когато са с детето. Вече порастнало, хубаво и сладко. И моето дете щеше да бъде на същата възраст- вече едно малко човече.
Едната е циганка- освен това, с което беше бременна, водеше едно по- малко, а тя отново с корем- ще има трето. Другото момиче буташе количка с второ бебе.
Радвам се, че не ме познаха. Нямаше да понеса разговор. Разплаках се. И днес не ми минава. Само за това мисля. Просто съм скапана. Немога да спя, сънувам кошмари...и...изобщо съм ужасна...нервна, карам се, плача. Просто се сринах буквално за часове.Момичета, живота не е справедлив.

Хайде, мила, недей така, чак ми се доплака като ти прочетох постинга. Естествено, че не е справедлив живота, едно дава, друго отнема, а трето пък никога не получаваме, така е за съжаление. Усмихни се, знам че ти е писнало да чуваш успокоителните думички "не се притеснявай всичко ще се оправи", просто вярвай и настина ще е така. Знаеш, че всички сме в подобно положение.
Знам че каквото и да ти кажа няма да помогна много, защото единствено ти си човека, който може да си помогне. Гадно е, тъпо и несправедливо е всичко, което се е случило и продължава да се случва, чувството на самосъжаление е убийствено (поне при мен), но трябва да сме силни. Помисли и за човека до теб, какво му е на него като гледа така да се измъчваш и самоунищожаваш, направи го за вас двамата, трябва да си силна и ще видиш рано или късно и ние ще гушкаме нашите рожби.
Радвай се малките неща, не ги пропускай. И аз бях изпаднала в подобно състояние миналата седмица и знаеш ли какво направих. Една сутрин написах на едно листче "Обичам те, чудовище" и беше голям майтап като я видял на обед. Просто измисли нещо малко, нещо дребно и си достави удоволствие.
Много целувки и прегръдки

Яна, прочети това. Мен лично ме обнадежди пълната увереност на Анна, че ще стане, ако се наложи на 15-тия път ин витро, а ако и тогава не се случи - ще пробва докато здравето й издържи. Цяло едно денонощие след като прочетох историята, бях в приповдигнато настроение ; дано и при теб да се получи.
Не забравяй, че има жени, които въобще не следят овулация и ментструация, защото могат да имат бебе само чрез граничащите с научна фантастика репродуктивни технологии.

Само не се отчайвай, пред теб има още много естествени цикли, и някой от тях неминуемо ще е резултатен.

***********
История Анны
Я хотела бы поделиться своей удачной историей.

Надеюсь, это вселит в кого-то уверенность, поможет не свернуть с избранного пути. Я никогда раньше не беременела. Всю жизнь жила с диагнозом "поликистоз", но как-то не задумывалась о будущем.

Вышла замуж в 29 лет (в1999 году), ну и, конечно, стала мечтать о ребенке, тут-то и выяснилось - овуляции нет как нет.

Сначала лечилась несколько месяцев клостилбегитом, результат нулевой. Потом решили попробовать ЭКО, слабо представляя себе, что это такое на самом деле.

Приехала в ЦПСиР. Доктор немедленно отправила меня на лапароскопию, сделали мне электрокаутеризацию яичников (кстати, потом мне объяснили, что делать этого не стоило, результат наступает редко, а повредить себе можно очень здорово, с яичниковой тканью шутки плохи).

Прошло несколько безрезультатных месяцев, и я вернулась в ЦПСиР.

Первая попытка по короткому протоколу дала всего один фолликул, пункцию мне не делали, сказали -"Пробуй сама".

Вторая попытка, с усиленной дозой пурегона - тот же результат. При этом приходилось часами сидеть в очередях, а в кабинете находилось сразу три женщины - одна сидела у стола, выслушивая рекомендации, вторая лежала на кресле (ей делали ультразвук), третья уже снимала штаны.

В то же время открылась лаборатория ЭКО в клинике АО"Медицина". Туда мне и посоветовали обратиться.

Попала я к врачу Кармызовой Татьяне Савельевне.Как говорится "Почувствуйте разницу".

Мной занимались часами, изучая мои анализы, мужа отправили к андрологу, нас обоих - к генетику...

Протокол изменили с короткого на длинный. Прошли огромное количество обследований.


И вот третья попытка. Получилось 3 эмбриона из 3-х яйцеклеток. Но - ничего не вышло. Отрыдав, я стала готовиться к четвертой (или второй в АО "Медицина").

Выяснилось, что у меня большая киста - подождали, рассосалось.

Сделали четвертую попытку: 5 яйцеклеток. Оплодотворилось 4, но...все погибли на вторые же сутки по неизвестной причине. Должна сказать, что доктор переживала вместе со мной так, как будто это были ее яйцеклетки... Мы запаниковали, но не сдались. Препараты меняли - ушли с пурегона+меногон на чистый меногон. Мужу делали капельницы тоже, так как качество его спермы немного ухудшилось.

Пятая попытка - 8 яйцеклеток. ИКСИ. 4 хороших эмбриона. Первые анализы были очень впечатляющие, но... опять швах.

Что вам сказать?

Одно я знала точно - надо будет делать 15 попыток - сделаю 15, лишь бы деньги не кончались.

Остановлюсь только тогда, когда мне скажут, что я окончательно подорвала здоровье. Ездили к иммунологу, делали там кучу анализов и процедур (не пишу о процедурах подробно, ибо анализы после них не улучшились).

И вот шестая попытк:. 15 яйцеклеток. 10 эмбрионов. 4 самых лучших мне подсадили на третий день, остальных стали доращивать до бластоцисты. Я сказала - я готова на любую, самую размногоплодную беременность...
Но до бластоцисты эти оставшиеся 6 не дожили. Я потеряла надежду и готова была к следующей попытке...

Однако получилось!

Прижились 2, один почти сразу рассосался, а другой сейчас сопит в кроватке...

Родила я в 33 года.

Я неимоверно растолстела за это время, в роддоме появилась весом в 127,5кг...

А дочка родилась всего 2540, но здоровенькая, 8/9 Апгар. Сейчас нам 4,5 месяцев, Сонечка весит 7160, а я - 95, и продолжаю худеть.

Надо похудеть и восстановиться, прежде чем вторым ребенком заниматься...


Счастья всем, мужества и удачи!!

Извинявам се, по погрешка написах обръщение към Яна. Имах предвид "Дафна".

за съжаление наистина И аз много пъти съм си задавала въпроса ЗАЩО ??? , но освен тишината нищо друго около мен ............

Лежах за задържане преди години с една жена от Разград. Беше дошла в болницата веднага след евентуалното зачеване. Стоя до края на деветия месец. Роди живо и здраво бебе.
Беше преживяла ДЕВЕТ спонтанни аборта /по различно време/.
Нейните думи бяха:"Дошла съм тук в София и без бебе НЯМА ДА СИ ТРЪГНА!"
А аз питам - ама как така, то е божа работа, не се знае.
Нейният отговор беше - уредила съм си всички документи за осиновяване. При всяко положение след девет месеца ще имам бебе.
Може би това и решение и даде силата...

аз мила, от 1.5 години днес за първи път намерих сили да се обадя на единствената си леля и милите ми братовчедки. Казвам намерих сили , защото ми се къса сърцето когато най-близките ми ме попитат - "Има ли нещо" " Няма? Ами кога ще има?"

За мен всичко е съдба, случайности няма, всичко ти е написано още преди да се родиш. Това че си видяла тези жени е знак, предвестие за нещо хубаво...малки деца като видиш винаги е на щастие и късмет. Усмихвай се!

Нека си имат хората - по 2, по 3 по 4. Тук в САЩ ако нямаш 4 мислят че нещо не ти е наред;) И ти ще си имаш, помни ми думите!

Разбирам те напълно и ти съчувствам от сърце. Аз също съм в дълбоката дупка и имам чувството, че времето за мен е спряло. Този месец се навършва 1 година от началото на опитите... Като си помисля само, че отлагахме, защото аз не исках да съм бременна на сватбата...каква глупачка съм била!!!
Иначе в понеделник имаме годишнина, ще празнуваме и ще е весело, надявам се. А днес ми е 12 ден, т.е. от онзи ден стартира месечния маратон, а либидото ми се е скрило някъде. До това водят тези депресивни състояния и се чувствам ужасно виновна пред любимия, дано да ме разбира, защото не ми се говори отново едно и също. Опитвам се да не го натоварвам много с това, все пак един луд в къщи стига.

Благодаря ви за милите думи...просто трябваше да го кажа някъде

Нищо де често ми казват и Яна, защото името ми е Диана, пък те недочуват

Историята е хубава и оптимистична

Либидо? Какво е това

Абе ще видиш ти довечера справедлив живот

Я малко по-весело и оптимистично!
И на мен вчера ми дойде, но не съм толкова тъжна. Чувствам се добре. Започнах да се храня здравословно. Това ми действа успокояващо и гледам по-ведро на живота. Леко ми е.
И аз се стремя към дълго мечтаното бебче, но в момента ни е нужно търпение и спокойствие. Ще стане все някога.
Поздравявям всички с се надявам да се усмихнете на това:
[image][/image]
[линк]
Не знам как се слага картинката, вижте я сами.

Дано си по-добре днес!
Не съжалявай мила и не им завиждай. Радвай се на любимия човек до теб, на хубавото си семейство и рано или късно ще ти се напълни къщата с деца. Просто така е трябвало да стане. И твоята радост ще дойде скоро. Имай вяра.


[линк]

Адресът на картинката се слага между скобките.

Здравейте,
Видях, че мнението ми е изтрито. Толкова съжалявам, ако съм казала нещо неподходящо
Аз само исках да вдъхна кураж и малко повече ведрост на Дафна. Явно сте го приели по друг начин. Последното нещто, което бих си помислила е да нараня някой от този клуб. Та аз не знам какво щях да правя, ако не бях ви намерила.
Пак се извинявам и както винаги, се моля за всички!

Кое мнение е изтрито?!

Снощти писах в отговор на това мнение дълго за историята на сестра ми и как всичко в един момент се оправя, когато си намерил вече сили да продължиш напред независимо от всичко.....но като виждам твоето недоумение, май аз не съм успяла да го публикувам както трябва.
Май пак оплесках работите:-))

Моля, простете, че се отклонявам от темата, но .....

Така се зарадвах на последните две писаници.....

Бях свила ушите и очаквах поредната серия плющене на шамари и мирис на барут. Така де, напоследък все някой ръмжи с оголени зъби във форума, за страх си е направо.

Та, Ги, сядай и пиши пак историята на сестра си, защото чакам с олекнала душа да я прочета.

С извинение за заядливите ми постинги преди, искам да призная, че с право се сърдите на неуместните "изцепки", но такива неща се убиват с презрение, а опитите за вразумяване отиват на вятъра /както се доказа/или на скандал и тежки думи /и това се доказа/. Точно по тази причина пиша в тази невинна тема и се надявам никой да не изтълкува думите ми като "пръст в раната". Толкова съм искрена, че направо отпърхвам оттук като ангелче по голо дупе...........

[[линк]]