Прошката

Колко от вас са простили на бившата си половинка "тежкия" грях, че не живеят вече заедно. Че имат други любови, радости, скърби. Че могат да са щастливи и с друг.

Ама говоря за истинска прошка, както Исус би простил.

Да се прости, че бившия/бившата е намерил/а любовта на друго място при друг човек не е проблем, поне според мен. Проблем е да се прости, ако в просеца на търсене на новата любов бившия/бившата те е унижил/а по такъв начин, че да не можеш да забравиш болката докато си жив...

За победителите лошо няма.

Не съм от заядливите, ама ти слагаш заедно няколко не винаги съвместими неща.

Прощава се грях, да не сте заедно не е грях!!! Това е факт, който може би е болезнен, но НЕ Е грях.

Да простя някому, че си има свои емоции...АЗ??? Нещо не схващам...може да ме заболи че нямаме съвместни емоции, това да.

Изобщо към емоциите аз се отнасям доста подозрително - рядко виждам хора да са прокопсали дълго време от много емоции, емоциите май са наказание със закъснителен ефект.

Виж, да бъдат щастливи с някой друг пожелавам на всички,
за съжаление малко са късметлиите, които са способни на това

...I DID IT MY WAY!! REGRETS, I HAD A FEW...

Абе ,ние хубаво сме простили ,ама мамка му ,що не ни става по добре!?!?
Е някои може и да не са простили и пак да не им пука!!!! Тъй де ,тва са некви сантиментални глупости ,както казват някои бивши!
бтв : Исус не е бил зарязван от жена....


Аз мога!А ти?

Може би ще забравя.
Но няма да простя.
Никога.
И ще си нося кръста за това.

Who cares?!?

Логично и изчистено...
Да, няма какво да се прощава - защото няма грях в това.
Грехът е в друго и там идеята за християнска прошка не е лоша, обаче на практика е трудно изпълнима.
Е... освен може би , след много години, когато и двамата бивши съпрузи са на преклонна възраст....не знам...
.Аз бих опитала след няколко години да му простя за това, че ме унижи , но не мисля, че мога да простя " греха му" към детето...

Qui scribit, bis legit.

Всъщност точно това искам да изследвам. Защо на другия са вменява грях, само затова, че вече не живее със семеството? Той е тръгнал по друг път, следва своята съдбата, търси мъничкото си човешко щастието си. Защо доскорошният партньор и приятел изведнъж става най-големия му враг? Защо ако не заради егоистичното чувство, че някой може да бъде щастлив и с друг? И защо после това чувство се оправдава с "детето"? То не остава без родител, обидения родител е останал без партньор. Дори много често "сгрешилия" сам предпочита да запази формално семейството заради детето.

Знам че не може да се прости, поне много малко могат. Дори май не съм срещнал досега човек, който да е простил.

По дългия път
без спътник вървя.
Есенна вечер.

Емоциите са лош съветник винаги, и особени след развода. Помъчи се да анализираш фактите като страничен човек, но не еднократно а постоянно, и
мисли позитивно...това винаги помага.

...I DID IT MY WAY!! REGRETS, I HAD A FEW...

Аз отдавна съм приключил емоционално и всякак с развода си. Животът ми тече в друго корито. Мисля си дори че съм успял и с прошката. Това което ме накара да пусна темата бяха невероятно многото постинги в клуба, от които лъха открита омраза към доскорощния любим. Не убива това душата на човека, който питае подобно чувство?

По дългия път
без спътник вървя.
Есенна вечер.

Радвам се да чуя това...Дано съветите ми помогнат някому

...I DID IT MY WAY!! REGRETS, I HAD A FEW...

И аз мисля като теб!
Може пътищата в живота да са те разделили с някого, но ако си обичал - то трябва да остане.

Но мисля, че това е възможно само ако не ти е убита обичта по време на партньорството. То по-честия случай да спреш да обичаш някого е, че този някой се е постарал за това - къде повече или пък по-малко - зависи си от хората...

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Да, може би точно за това – защото единия се чувства изоставен и го боли, че другия вече го е забравил и е намерил щастие с друг човек ....
Една ситуация изглежда гадна (или хубава) от наша, субективна гледна точка, според личните критерии за добро и лошо.
Аз ситуацията не мога да я променя - значи ще променя моето възприемане на въпросната ситуация. Как ще намеря ново щастие, ако продължавам да страдам за някой, който обича друг и желае да е с него. Това е вече инат и той нищо хубаво няма да ми донесе..... Затова трябва да се прости, а ако прошката е искрена – тогава се забравя лошото и остават само хубавите спомени ...

... nothing is as bad as it seems ....

Добре де - обичам бившия си любим и никога не съм
разказвала за него с обидни епитети. Много по-лесно
би било за мен, ако го мразех - тогава щях да обвинявам
него за всичко, което не се получи между нас. Сега
обвинявам предимно себе си (макар, че той има прекалено
много трески за дялане). Нямахме деца, които да делим;
имахме имущество, придобито по време на брака, към което
не предявих никакви претенции. Може би и затова нещата
минаха гладко. При хората с деца и общо имущество
обикновено се получава така, че всеки дърпа към себе си,
и няма начин да не се понамразят. Приемам го като нещо
съвсем нормално. И, между другото, малко завиждам на
хората, които ги е яд на бившите половинки. Защото за
хора като мен, които помнят предимно хубавите страни на
човека, с когото са били дълго време (и дори ги преувеличават,
за сметка на отрицателните, които омаловажават), е много трудно
да намерят партньор (който, естествено, да прилича на "онзи").

Не съм се и опитвала да вменявам на бившия грях, задето не живее вече с нас - откъде на къде?! Той си има личен живот, аз също.
Не бих искала да живея с човек , който не ме обича.

Обаче той - към днешна дата определено има грях към дъщеря си!!
При това от най-гадните грехове - тези дето се правят от страх, простотия и душевна ленност.
Когато детето ми го боли и мен ме боли , а при бившия не е така...
Не ми се влиза в подробности за конкретната ситуация, но едва, когато си признае греха и го изкупи по някакъв начин, ще му простя!!
При това - вероятно аз ще му простя далеч по-рано, отколкото ще направи това дъщеря ми, която вече не е малка... и на която сега и с налага да порастне преждевременно.


Qui scribit, bis legit.

Аз.
Без уговорки, без съмнения. И без съжаление.
Искам да призная , че ми струваше много.

Толкова много, че в продължение на години се гърчих сама в леглото и ронех сълзи до степен сутрин да ме е срам да ида на работа.

Сега обаче се чувствам начисто, защото аз никога нищо не му отказах, и дадох всичко от себе си, и той го знае, и той на мен също.....просто е станало, че сме се разделили, и аз за нищо несе сърдя, макар че той още не може да го преживее.

Нищо, може би му трябва време.

Като знам на мен какво ми струваше.....

da vi kaga goljama e ka6ata v moeto sy6testvo.
ot edna strana lubovta. az iskam drugija da e 6tastliv naistina.
ot druga-bolkata i razo4arovanieto.
ot edna strana razuma- tova njama da go byde. po-dobre razdeleni
ot druga syrceto-moge bi tova be6e 4ovekyt v moja jivot.
vednyg se draznja 4e se obajda da me ppita kak sym
drug pyt se draznja kato ne se obagda da pita kak sym.
ot edna strana-toj ne e dobyr model za podraganie za deteto
ot druga - toj e roditel.

Ne pro6kata mi e problema, a kak da namerja pokoj. iskam da jiveja v mir sys sebe si.