Ограниченията

Свободата е безкрая. Човешкият Дух живее в него и понякога ни донася това усещане, когато ни посети.
Душата обаче е ограничена в едно тяло, в границите на някакви чувства, в границите на някакви мисли, в границите на някакви желания... Тя се стреми към свободата и към премахване на тези граници. Но когато човек е слаб той не може да се слее с безграничното.
Тези граници са много. Те ограничават свободата която душата иска и към която се стреми. Човек се научава съзнателно да премахва някои граници, но въпреки това не е възможно на земята да се премахнат всички граници за по- дълго време. Тези граници са необходими за да се развиваме, за да бъдем активни... премахването им осмисля нашите действия.
Болезнено е, когато душата осъзнае ограничението, че се намира все пак в материята и трябва да намери смисъл да стои в нея.
Това е мое усещане, какви са вашите?

Ограничено е да смяташ, че свободата е безкрая.
Ще ти го обясня просто.
Там където няма край няма такива крайности като свобода и робство, няма къде да си намерят място, пък и то там не съществува.
Престави си все едно свободата се разтваря, докато стане на нищо.

"Човешкият Дух живее в него и понякога ни донася това усещане, когато ни посети."
Те хората са го казали "Роба мисли за свобода, а свободния за съвършенство"
Е малко са поизлъгали, но какво да се прави нали са мислещи същества.

"Тя се стреми към свободата и към премахване на тези граници."
Парадокса е, че колкото повече се бори човек(а не душата, щото душа и пеливанлък малко не си уйдисват) да премахва граници и да се освободи, толкова повече се оплита.
Леееко лирично отклонение:
Тазгодишните олимпийски игри наблюдавам по много различен начин от преди, направо не ми се гледат.
Особено откриваното ми изглежда малко смешно.
Толкова усилия са хвърлени в безмислена грандоманщина и показност уж да се покаже силата на човек, а всъщност са натикани като овце в кошара...
показвайки кой по-по-най ще се изяви със жалкото си затворче...

"Но когато човек е слаб той не може да се слее с безграничното."
И като е силен пак няма да може.Това не е начина.
Вервай ми!
Е ако щ'еш сега!

"...но въпреки това не е възможно на земята да се премахнат всички граници за по- дълго време."
До тук добре, ама нататъка...
"Тези граници са необходими за да се развиваме, за да бъдем активни..."
Ти на това, ако му викаш активност!?!

Болката не е на душата, тя е чужда,привнесена...а дори и не е болка...

Сега ако малко от малко усетиш какво ти казвам, но не много, а колкото е добре...

"Сърдит Петко, празна му торбичка"
"Извеси се над нещата"

Само ме опровергаваш и нищо конкретно не казваш.
Всичко е вярно, защото то е погледнато от различни ъгли, така че все едно кой какво казва, то винаги е вярно.

Не се сърдя, но в даден момент ми идва множко твоята агресия (предполагам, че според теб това не е агресия, но за мен си е ).

...не само твоите.

Не ми изглеждаш толкова слабичка за колкото се представяш...
Ти да не живеш в саксийка със стъклен похлупак, поливана с раундъп?

Не давам никаква представа за себе си, аз съм си аз... всяко усещане за мен може да е вярно, а може и да е грешно... зависи от това кой как го възприема. Не живея в саксийка със стъклен похлупак и се радвам, че е така...

Сега кажи нещо повече по темата и остави подигравките...

Моето усещане е, че границите са ментални.
Иначе, човекът си е безграничен. Това, което е той, е безкрайното съзнание.
Нищо друго не му пречи да живее в тяло и свободен, освен индивидуалното, ограничено съзнание, което наричаме ум. - Със всичките негови творения, включително и колективните модели.
Ако се освободиш от цялото му съдържание, ще си свободна.

Така е, но не винаги можем да се освободим от ограниченията на ума...
Тук става дума обаче за други граници- не на тези на ума, може би тези са на усещанията (чувствата)?

сега да ти обяснявам ли че и усещанията са в ума?

Вероятно аз пускам повечко шеги от необходимото(но добронамерено), а ти ги възприемаш като подигравки.
Е сигурно минавам леко метъра, ще трябва да се замисля над това.
Но и вие(жените) по принцип се правите на "света вода не напита" повече от колкото трябва.

Тъкмо се замисли над това да не минаваш метъра, обаче пак си влезе в ролята която играеш...
Не бих казала, че съм "света вода ненапита", но се опитвам да съм отговорна за дейстивята си...
Стига си разделял хората на жени и мъже, това е рязко при теб.

Не мога да се съглася май с това. Чувствата са независими от ума. Точно ума няма контрол над тях. Може да приглуши нещо, но то ще се забие някъде надълбоко и след това ще избие отнякъде... Умът не контролира всичко.

Че кой не играе...?
Не разделям хората на мъже и жени, те са мъже и жени...все още.
Пък и едва ли ще е много интересно всички да са като Е.Минчев и Солджера.

Има някаква носталгия в мене за времето от преди 15-20 години...

„Е, добре, накрая ми хрумна една идея. Когато вече не издържате, правете като мен: мислете си за свободните слонове, препускащи през Африка, за стотиците и стотици прекрасни животни, на които нищо не може да се опре - нито една стена, нито една ограда от бодлива тел, - които преминават огромни открити пространства и трошат всичко по пътя си, и събарят всичко - докато са живи, нищо не е в състояние да ги спре - каква свобода, а! И дори когато вече не са живи, знае ли човек, продължават навярно да препускат другаде все така свободно. Така че, започне ли да ви измъчва клаустрофобията, бодливата тел, железобетонът, пълният материализъм, представете си стада слонове на свобода, проследете ги с поглед, не се откъсвайте от тях, от техния бяг и ще видите, веднага ще ви стане по-добре..."

Ромен Гари

Те не са свободни. Те не знаят какво е да си свободен. Те просто следват инстинктите си, които се пораждат от висши същества, които ръководят животните.
Границите ги има само човек... защото само човекът може да избира между две неща.

моля? не усещаш ли противоречие в това което си написала? и защо си толкова сигурна, че това което казваш е правилно? как можеш да знаеш какво е свободата за животните?!

Помисли! - Всичко което се случва, става в съзнанието. Като екрана на киното и образите върху него. А самия екран, съзнанието си ти. То е напълно свободно и незасегнато от образите.

Аз пък не изпитвам ограничение от материята.
Изпитвам ограничение от едно-наложените от обществото правила, упоритите усилия на политици и олигарси да те вденат в механизъма като винтче, да ти вземат живота, битието, съществуването, да го заменят с мизерни пари с цел оцеляване.
Душата, духа-някой на всяка цена държи да ги докара несъществуващи или да те докара теб до състояние те да са ти последна грижа.
Рутината, липсата на съзидателност.....бе единственото ограничение е от човеците.

Иначе кво и е на материята? Толкова красота има в нея.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

мисля, че разбирам за какво говориш:)
човекът е по средата между материята и духа, като мост между животинското и божественото съзнание.
но само който наистина търси, е забелязал това ограничение и то го задушава и затова е започнал да се придвижва по стъпалата, защото то прилича също и на стълба.
моста или стълбата е нещо временно, на което човек не може да се задържи, а само се придвижва. не можеш да примириш двете съзнания, трябва да избереш едно от двете
това, което ограничава човека е собственото му ОГРАНИЧЕНО съзнание, затворено в усещането за отделна личност.

И няма друг начин, освен да се ОСЪЗНАЕ истината, за да се излезе от ограниченията

Много се радвам, че ме разбра...
Обаче аз съм избрала вече другото съзнание... проблема е че не мога да живея непрекъснато в него, защото все пак живота е на земята - но не мога да намеря смисъла да сляза в материята, като така и така съм в нея... трудно ми е да видя защо трябва да действам в нея...

Съзнанието ми е така да, но тези проблеми никога не са измислени... те са препятствия в преодоляването на материята чрез духовната енергия. Не може непрекъснато да ги отбягвам (както правя)- летя в другите светове и стоя раздвоена... Трябва да намеря някакъв смисъл в ограниченията?

В материята има красота единствено ако е одухотворена... иначе е просто нещо мъртво, което вкоравява човека.