Само ти...

само ти ме караш да светя, когато е тъмно в нощтта...
когато птиците тихо отлитат и аз вместо тях се опитвам да издавам звуци докато кръжат...
небето ме гледа отново с укор...понякога меките облаци се опитват да ме прегърнат и да ми кажат, че просто всичко се случва тук и сега...а аз отнаво задавам висящи въпроси - защо?
наистина ли така е устроен света? нима само болката събужда заспалите клетки в пространството? и къде започва да тече настоящето? днеска как ми се иска секундата да беше като годината дълга поне...щях да бъда по-мъдра може би...а навярно и не...казват ,че живота бил изпитание...въпрос на възприятие...клишета...
дали някога ще се почувствам истински достатъчна на себе си и за тебе?
понякога сънувам как те прегръщам-силно, и плача...и после когато се събудя всичко започва отново...ежедневието,всеки ден...и огромната бяла пелена на твоето имане...това ми стига, знаеш ли колко е хубаво,да знам че просто тебе те има...някъде нещо при тебе се случва, отваряш отново очи, а вечер заспиваш някак си,въпреки всичко там- в другите облаци, в твоя свят...
не можеш даже да си представиш колко много,безумно как те обичам...
и не мога да го контролирам това чувство...вече не искам да си забранявам да те има,да те имам,да ме имаш...въпреки всичко...и всички...
Обичам те,мили...
и цялата вселена сега се усмихва,виждаш ли ка се напълниха очите на птиците...понеже знаят...
и вятъра става толкова топъл и мекичък...как настръхвам цялата...
толова много...толкова нежно...толкова истински...както когато бях малко детенце...
и толкова е прекрасно когато пеперудите отново разтварят криле за да се вдигнат високо,нали...бълшебно е твоето имане...
Обичам те,вече мога да ти го кажа,да го извикам дори...
обичам те и нека бъде както Той го реши...аз съм твърде мъничка...
и нека ако трябва и може да ми прости...
обичам те...

Пиша от скука тук щото чакам Netflea-to да влезе в чата, но само ще ти кажа, да не си посмяла да покажеш това нещо на този, когото обичаш. Може да е много поетично и искрено или квото там си изпитвала, но мъжете бегат далеч от такива неща. Тук си пиши на воля, само не му ги показвай.

Защо бягат, как мислиш?

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

няма как да му го покажа...той не си пада по Нета...а пиша такива неща понеже душата ми понякога прелива и има нужда да се излее някъде такава каквато е...иначе и аз както всички живея живота си според хората-слагам си различните маски,усмихвам се когато трябва...забелязвам обаче,че това някак си вече взе да ми бъде неприсъщо...все по-често съм себе си...и не ме интересува възприятието на другите...искам когато ми е тъжно да ми е такова,когато ми е смешно да се смея...когато ми се мълчи да млъквам без да е нужно да давам обяснения какво ми е...не се притеснявам от нищо...дори да го прочете някак...а мъжете,ех мъжете....винаги съм казвала,че те са по-добрата половина от хората...а него просто си го обичам завинаги,въпреки всичко...наистина занам,че той е човека който ще обичам докато Бог реши да съм на тази Земя,и това не епросто моментно състояние на влюбена жена...това е нещо което се е родило преди 10години и живее още...и наистина нещата са много взаимни понеже и двамата все още треперим,ускоряват се пулсовете на сърцата ни когато се видим...очите у блестят когато ме вижда и с всяка фибра усещам как ме иска...това е нещо което не може да се обясни...страст,флуиди,огън...просто Любов!

Пъзльовци, що... по-лесно е да си груб и жесток отколкото нежен и искрен.

Много ще се радвам, ако силата на това което усещате е взаимна, щото ако не е имаш сериозен проблем. Ти осмисляш живота си с това, ако то се провали - това ще е края, нали?

никой не бяга от хубавото...понякога е твърде прекрасно и може би страха,да страх, че нещо което винаги си чакал ти се случва...и се питаш това истина ли е?...бягат...мисля си,че човек трябва да прегръща миговете много здраво и да пие от кладенеца когато е при него...защото когато се отдалечи ще усеща жаждата още по-силно с всичките си сетива...когато имаме нещо до себе си не винаги го осъзнаваме,смятаме,че това е даденост...а не е така...всеки миг с любимите хора е безкрайно важен,всеки жест,всяка глътка вода...
най трудно е да се отървим от чувството,че другия трябва,че е длъжен...никой на никого нищо не дължи...отговаряме единственно за себе си...и сме безкрайно отговорни за всичко което правим,причиняваме и предизвикваме...да дадеш без да очакваш че ще ти се даде...да ти е достатъчно огънчето в очите,усмивката в ъгълчетата на устните,щастието струящо около другия...
егото...то ни подвежда понягога...искаме...много искаме...
а не си даваме сметка колко много не се дава само с възможността да даваме...
аз съм непоправима оптимистка...знам че света е това,което мислим,че е ...той е в главите ни...а Любовтта във всичките и форми е най-прекрасното състояние на душата,ако може така да се изразя...Любовта е пристанище,див остров и много слънце...стихия и магия...
да бягаш от Любовтта е лудост,слепота...никой,повярвай ми, не бяга от хубавото...дори и престъпниците носят душа и имат чувства,дори те имат нужда от обич...но там нещата са объркани много отдалече...
никой не може да избяга от себе си ирано или късно се връща там където са корените на неговите цветя, понякога храсти...градината е нещо в което поникво това което засадиш...няма начин да поникнат рози ако си посял семената на храсталаци с неясен произход...грижата...постоянното внимание и отдаденост е причината розати да ухаят и радват очите ни...ние сме градинарите...от нас зависи всичко...
а бягството е присъщо на страха...тогава човек е неадекватен,загубен в лабиринтите на собствената си слепота и понякога дори няма вина за това...просто така е трябвало да бъде,просто някои друг някога се е ровичкал в неговата градина -може би грубо и без разрешение...
сложно е и много се и простичко...Любовтта...да обичаш...да...така си е...

И за жените се отнася...

Но си права за по-лесното.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

не,не осмислям живата си с това...
да взаимно е това чувство...не се тревожа ако той утре ми каже - Скъпа,всичко свърши!
Аз нямам право да спирам никого с нищо..и ако той има нужда да си тръгне,нека върви...аз казах,че ми стига да знам,че го има някъде...наистина е така...никога не бих могла да спра полета на птиците...нашата история е дълга история...стигал ми е когато е бил другаде, но винаги съм регистрирала огъня в очите му когато сме се виждали при други обстоятелства...аз наистина знам,че за него аз съм всичко...и дори няко ден да не иска нищо повече от мен,да спре да ме обича,това няма да промени нищо...аз съм абсолютно наясно с нашата Любов...това е извън рамките на живота които живеем...друго е...