пътьом...

ВРАГ

Аз имам цел - да те унищожа!
За подлостта ти. И за всяка рана.
След страшни дни и нощи възмъжа
омразата във мен. Но днес е рано.

Сега жадувам ти да си щастлив,
да затлъстяваш бавно от успехи.
И да забиваш корена си жив
все по-дълбоко във живота крехък.

Желая дом да имаш. И любов
на хора и от въздуха по-скъпи.
Щом нещо ти се случи, съм готов
от собствената кръв да ти отсъпя.

И радвам се сега, че всеки час
затръпваш битието с едри сметки.
...Така ще те отглеждам дълго аз
в омразата си като звяр във клетка.

А ти живей в спокойния уют
и си мисли, че всичко отминава,
забравил, че за мене си барут,
към който аз - искрата - приближавам.

Как ще те пръсне моят гняв свиреп,
как от върховен ужас ще застинеш!...
Но жалко е, че със самия теб
и в мен навярно нещо ще загине.


Не знам защо, та не питайте...
Казах вече... или по-скоро се оправдах с усмивка - пътьом...
Но... Интересно ми е (незнайно защо), имате ли "врагове" и какви мисли пораждат във вас горните редове, които относно тази групичка хора, обладаващи понякога ежедневието ми, са се превърнали в моя истина и двигателна сила.
Но от друга страна... Имаше нещо такова - Господи, пази ме от приятелите, а с враговете сам ще се справя.
Та, има много и все различни мнения... А Вашето какво е?!
- в деня, Ви!

НЕУДОБНО МИ Е - СЛЕДОВАТЕЛНО ЖИВЕЯ ;)

хареса ми определено


а иначе всеки има врагове,
и аз мойте много добре си ги знам и си ги помня и не забравям, и след 10 години мога да им го начукам, само да ми падне достатъчно гаден случай

нема прощка за тях

Тhe Оne You Love To Hate.

отмъстителността са отрова за душата..че и тялото..
освен това ги смятам за доста низки страсти..
бягам от тях като дявол от тамян

Az syshto ne zabravqm horata,koito sa me naranili po nqkakyv nachin i mislq,che taka trqbva,zashtoto ima edna misyl mnogo na mqsto na Luc Dietrich po vyprosa:

"Zabravata e slynceto na nashite stradaniq..." ,

v koeto sym se ubejdavala lichno...
Problemyt obache e,che syhranqvaneto na tolkova mnogo negativna energiq e mnogo tejyk tovar i ponqkoga useshtam kak toi me sybarq i kak ne moga da se otyrsq ot nego dori i za mig...

"Si c'est ton souhait
Je peux t'accompagner..."

Syglasna sym,che omrazata,obidata i gnevyt syshto mogat da bydat dvigatel v jivota ni.

"Si c'est ton souhait
Je peux t'accompagner..."

хмм аз не се старая да го помня, не ми тежи, просто си стои някъде там
и в подходящия случай изкача на преден план

The One You Love To Hate

Поредното доказателство, че "Никога не е късно да направиш на някого мръсно, колкото по-късно - толкова по-мръсно"
Омразата е много страшно чувство. Негативни последствия има и за двете страни. За източника въстановяването е по-трудно. Успокоителното е, че не винаги е налична омраза. Понякога става дума за гняв, презрение или други, не чак толкова погубващи чувства.

Низки, мдам. Определено. Няма спор, но казват, че любовта и омразата ги деляла само една крачка... по тази логика... дали и любовта не е "низка страст", м?!

НЕУДОБНО МИ Е - СЛЕДОВАТЕЛНО ЖИВЕЯ ;)

"Господи, пази ме от приятелите, а с враговете сам ще се справя"

Лошо е когато приятелите станат врагове.

В отговор на:

---

любовта и омразата ги деляла само една крачка

---

свързва ги това което ги дели...

че си на ръба на пропаст..трябва само една крачка и политаш..но дъното на пропастта няма общо със зелените ливади обсипани с глухарчета на които си се въргалял доскоро..
крачката може да е малко нещо..ако трябва да ходиш до Цариград
например ..но може и голямо нещо да е..така че разликата между омразата и любовта може и една крачка да е..но качествена

С цялото ми уважение към теб Кръг - стига дървена философия... Имам нужда от истински неща... В случая разбирай думи и не ми казвай, че това тук е невъзможно, защото просто не е вярно!
Айде. Със здраве!

НЕУДОБНО МИ Е - СЛЕДОВАТЕЛНО ЖИВЕЯ ;)