ревността

Вчера прочетох това:
"Човек ревнува не когато обича,а когато иска да бъде обичан."
Какво мислите за това?

Един ден без теб е като цял ден без мед!-Мечо Пух

А какво всъщност е да обичаш? И би ли ревнувал някого, когото не обичаш?

Какво е да обичаш ли?Ами...мисля,че отговора на този въпрос при всеки малко или много се различава.Пък и не мисля,че с няколко изречения бих могла да го обясня за мен.А колкото до втория...Предполагам,че не.

Един ден без теб е като цял ден без мед!-Мечо Пух

Всъщност кога човек разбира, че наистина обича? Може би точно когато ревнува някого?
Да, може би точно това е да ревнуваш - да искаш този, който обичаш да те обича.

РЕВНУВА ОНЗИ , КОЙТО СЕ СТРАХУВА ДА НЕ ЗАГУБИ ТОЗИ КОЙТО НЕ ЗАСЛУЖАВА. това е според мен ревността.

<dobre kazano ,no ia se zamisli: sledva li ot tova che revnuvash,che vsashtnost ti ne obichas.spred men neshto mislata koiato si prochella neshto ne ia biva.Kade ia prochet eako ne e taina

Да обичаш е да искаш другия да е щастлив.

Пък.

Ревността се появява, когато решиш, че той/тя трябва да е щастлив/а с теб.

П.П.Абе това не го ли бях писала някъде?

Слънцето е планета, на която всички са запалили по една свещ искрено, от сърце.

Мисля, че при всекиго е различно. Ревността не е универсално чувство.

[image][линк] [/image]
Дишай щастие!

Според мен, човек ревнува, когато му падне...
Може да не обича и пак да ревнува. Може да не иска да бъде обичан от някого, ама да му се свива под лъжичката при мисълта, че другият нещо някъде с трети - и така... Изобщо, ревността нито има разумно обяснение, нито се подчинява на някакви правила, че да се справи човек с пристъпите й.

Справка: Параграф 22

mislia,4e ima niakade po sredata istina,zashtoto kogato revnuvash ti iskash da pritejavash drygo choveshko sashtestvo,izpitvash revnost ot strax 4e niama da go imash,4e toi niama da te obicha i oceni,doniakade e kompleks no taka si mislia az de

'nai xybavoto se postiga s cenata na goliama bolka..."

Единствената обич, лишена от ревност е тази към себе си. Тя е и изворът на всички други ревности...

Да обичаш е да искаш другия да е щастлив.

Пък.

Ревността се появява, когато решиш, че той/тя трябва да е щастлив/а с теб.

Prekaleno blagorodno i napalno nevazmojno e da obi4a6 nqkoi i da iska6 prosto toi da e 6tastliv.Za6toto vsqko normalno 4ove6ko sa6testvo,koeto obi4a ili e obi4alo, znae,4e kolkoto i da se ma4i6 da iska6 prosto 6tastieto na drugiq, ne e vazmojno da si 6tastliv ako vijda6 lubimiq/ta 6tastliv/a s druga/drug.Tazi fraza se izpolzva samo vav filmite i tam pak e lajliva.
Mislq si,4e obi4ta i revnostta varvqt raka za raka i e nevazmojno da badat otdeleni.Obi4a6 li nqkoi neizmenno go revnuva6,dori i da ne go priznava6.
e tova be6e...

Tova mnogo mi haresa 6te go zapomniaZvuchi pove4e ot dostoverno