Бездушие

Стоях преди по-малко от час на една въз тъмна автобусна спирка в покрайнините на София. Имаше още един човек. От онези, най-изпадналите образи, които сякаш изникват привечер, небръснат, миришещ на алкохол и с много много нещастен вид. Говореше на чантата си. Завъртях се на спирката, отстъпих няколко крачи, признавам си - с намерението да не ми обърне внимание и да не би случайно да заговори на мен, вместо на чантата... По едно време от някъде се взе още някакъв образ - не изглеждаше пил, но явно и той не беше в час и се заяде с първия. Стоях там, чаках си автобуса и само се надявах да не се сбият или... и аз не знам какво... Нито някой наоколо щеше да се намеси, нито можех да извикам полиция.
Качих се в първата маршрутка, която мина, онези останаха да се разправят... И се чувствах като страхливка. Запитах се кой ли от двамата би пострадал. И можех ли да направя нещо. Мина ми през ума и една много предателска мисъл - че, ето, сега най-лесното е просто да забравя. Както ежедневно се налага да забравям просяците по улицата, децата, които дишат лепило в отсрещния вход, треперещото улично куче, от което се стича вода при поредния дъжд... Вероятно заради спокойствието си и крехкият душевен баланс, заради оцеляването и... бягството от поредния стрес. Понякога, като тази вечер, заради собствената ми безопасност. А дали наистина ги забравям или това е причината за онзи гаден горчив вкус в душата ми понякога?
Защо да му се невиди, животът има и толкова тъмни страни? И дали единственият начин да запазим самите себе си и да оцелеем е бездушието?
Хайде, сега е моментът да ме оплюете...

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

А не си ли помисли,че тея образи може нарочно да са се спречкали,а цялата работа да е била "постановка".После виждам кой щеше да пострада.
Пък и щом са се заяли ти с какво мислеше да им помогнеш?
Да ги разтървеш? Да ги "прибереш"? Да извикаш полиция?
Ами до тука виждам,че с тези неща една жена не бива, а и не трябва да се справя.Само не знам защо си се почуствала бездушна.
Според мен си постъпила правилно.
Защото можеше да влезеш в поредния полицейски бюлетин на пострадал случайно минувач.
Така,че дишай дълбоко и се радвай,че си жива и здрава.
Просто това е живота.
Пък и всеки пази себе си, както може нали така?
Дишай дълбоко и успокой съвестта си

...това съм аз май на стари години...

Нищо човешко не ми е чуждо :)

Абе да си призная - наистина дишах дълбоко, като се качих в маршрутката...

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

Кой по-точно?

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

според мен това е инстикт за самосъхранение, не бездушие. какво може да направи една крехка девойка срещу двама евентуално пияни мъже.
бездушие е - да не помогнеш на човек в беда, да стоиш и да гледаш как бият дете, жена. да не помогнеш на слепец да пресече...е такива работи

ххахах, че то най-успешната стретегия за оцеляване е сливането с околната среда, конвергенция...мда... ако трябва да си по-тих от водата и по-нисък от тревата, ако ли пък всички са силни и агресивни, и няма изход - трябва да си агресивна и по-силна... какво по-естествено от това?

...линията на рейс 280 и в разцвета на пубертета се опитвах да взимам някаква активна позиция като гражданин на Републиката (така се ме учили родителите ми). Предупреждавал съм гражданите, когато в рейса се качат джебчии, помагал съм на възрастни хора да си качват нечистоплътните багажи по стъпалата, отстъпвал съм място, казвал съм "моля", перфорирал съм си билета, возил съм се търпеливо с крещящите обитатели на Студентски град в Неделя вечер . Какво повече може да направи един истински гражданин - съобразява се с другите граждани и се чуства едно цяло с тях.

Един единствен път ми се случи да съм в трудна ситуация (пак в 280) и да ти кажа, никога не съм се чуствал по-сам в претъпкания рейс. Виждала ли си стотина чифта очи, които да те гледат с разбиращ овчи поглед?

Защо ти разказвам това?

Много се радвам, когато на хората им се случват такива неща, такива като на теб.След това цяла вечер си мислиш само за това и приятелите ти те питат какво ти е и защо не се смееш на вицовете им. Родителите ти се чудят какво е станало, ти им разказваш и те започват да се ядосват също. Лоша работа.

Нямаш гражданска позиция - страхувай се!

В случая не става дума за гражданска позиция, а за действия, отговарящи на гражданската позиция.
И понеже явно не те разбрах добре... Какво трябваше да направя според теб? Признах си, че съм се уплашила. Дали е срамота да ме е страх, ако съм съвсем сама с двама луди на отдалечена тъмна спирка с гора от храсталаци наоколо? Нямам идея... Фактите са си факти. Дали смятам, че трябваше да направя нещо? Да. Не го направих. Каквото и да беше. Дали страхът ми е израз на гражданската ми позиция или на липсата й? Не.

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

Естествено е, разбира се - инстинкт за самосъхранение. Ама не сме ли хората нещо повече от 50-тина килограма живо месо, ръководено от инстинкти?

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

Не мисля, че постъпката ти в такава ситуация може да се определи като бездушна, а дори напротив - отреагирала си съвсем правилно като си помислила за собствената си безопасност.
Аз не съм с много крехка физика, но винаги се стремя да избягвам неприятностите, доколкото е възможно. Веднъж един пиян човек, от тези дето се опитват да се заядат с теб, се опита да ме провокира посред бял ден на една спирка. Аз не отговорих на очакванията му, тъкмо си отдъхнах че се е разкарал и го видях как се заяжда с един ученик на около 14 години. Пияният беше някакъв работник, доста едър, и явно заради това никой от хората на спирката не отреагира - всички се поотдръпнаха настрани. Е тогава вече се настроих психически за сблъсък и се готвех да се намеся, когато момчето се втурна в един тръгващ автобус и пиянката се запиля нанякъде. Та мисълта ми е, че от около 30 души на спирката само аз бях готов да предприема нещо, а ти при положение че си била сама се питаш с какво е можело да помогнеш.

то добре че не е било face to face (като в така озаглавената тема), - добре че и ти не си била участник,

тъй като тези хора все пак не падат от небето, не са достигнали до това което са и до състоянието си за миг,
всичкото това се дължи на целия им досегашен живот, а ако вярваш в прераждания - и на предишен...

малко може да им се помогне, и ако все пак - то от човек който знае точно как и е концентриран и има план за който знае че би дал резултат (или поне се надява на това, без да се страхува)...

ти си невинна! (И това се дължи също на досегашния ти живот...)

Това, което написа, означава, че всъщност НЕ може да им се "помогне".

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

О, да, не сме само месо и инстинкти, но мисля, че много беди и вътрешни противоречия у човека се дължат на доста силното подценяване на инстинктите. Израснали сме, образовани и обучени сме, че човекът е нещо много, много повече - чувства, мисли, идеали, стремежи, духовност и прочие, са ни набивани като едва ли не единствената и правилната същтност на човека. А не е така - има ги инстинктите - и ако ги приемаме като напълно нормални няма и да се измъчваме, като в случая с теб (самообвинения) - или пък да се чудим, защо като уж всичко ни е наред нещо все пак ни гложди - явно нещо остава някак скрито от директния съзнателен поглед, но за подсъзнанието - не (просто да речем някой готин мъж е погледнал по-ласкаво някоя друга жена, не нас)... и т.н. Смятам, че за да има вътрешна хармония трябва да се самовъзприемаме като съвкупност от двете - инстинкти и дуовност, като не забравяме, че твърде често инстинктите са по-силни, и(ли) неосъзнати... а понякога са по-силни именно, защото са неосъзнати.

може, обаче не за пет минути, и не по вечерните часове...

за теб има ли още вечерен час, или порастна

Хм... вероятно тайната на щастието и спокойствието е в баланса. И все пак се съгласи, че в обществото, в което живеем се налага да обуздаваме доста от инстиктите си. Всъщност, в противен случай едва ли изобщо щеше да има "общество". Но вероятно си права (справка - Фройд ).

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

Да, за мен ситуацията все пак беше добра...

Просто понякога ми става жал, като се замисля за пречупения живот на някои хора и за факта, че те не са имали, нямат или няма да имат шанс за някаква промяна.

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

...mate, feed, kill, repeat...

...sleepwalking to the gallows...

...and sleep...

>не за пет минути, и не по вечерните часове...



If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.