Искрата
26 отговора
489 прегледа
Re: Искрата
Обичам те ,ми казваш.
Очите ти ,звезди са моя мрак,
очите ти ,са толкова прекрасни,
излъчващи са изумруден блясък,
дълбоки езера в които всеки път,
се давя.
Косите ти са зрелите жита,
пропити с аромата на земята,
замаян съм от твоята доброта ,
обгръщаща ме всеотдайно.
Обичам те, ми казваш.
Потъвам и политам ,
и така е всеки път ,когато ,
пак те видя.
Отвръщам ти !
Обичам те ,обичам те ,обичам!
Очите ти ,звезди са моя мрак,
очите ти ,са толкова прекрасни,
излъчващи са изумруден блясък,
дълбоки езера в които всеки път,
се давя.
Косите ти са зрелите жита,
пропити с аромата на земята,
замаян съм от твоята доброта ,
обгръщаща ме всеотдайно.
Обичам те, ми казваш.
Потъвам и политам ,
и така е всеки път ,когато ,
пак те видя.
Отвръщам ти !
Обичам те ,обичам те ,обичам!
Re: Искрата
Хиляди звезди по небосвода,
двама влюбени, природа
Бавен танц, лунна нощ-
женско тяло, мъжка мощ,
горещи погледи, целувки,
нежен шепот и милувки.
Чувства огнени и планове,
щастие мечти и блянове.
Две сърца влюбени и радост,
пламенна любов и младост.
Try to fight me but in vain... When I come I end your pain
двама влюбени, природа
Бавен танц, лунна нощ-
женско тяло, мъжка мощ,
горещи погледи, целувки,
нежен шепот и милувки.
Чувства огнени и планове,
щастие мечти и блянове.
Две сърца влюбени и радост,
пламенна любов и младост.
Try to fight me but in vain... When I come I end your pain
Re: Искрата
Не казвай на никого "Обичам те".
Защото той също трябва да ти каже "Обичам те",
а това са само думи.
Истина, която може да се изкаже с думи е половин истина.
Не вярвай на думите...
Вярвай на това, което можеш да усетиш -
вярвай на усмивката, на ласката на удара.
И не казвай на никого "Обичам те".
Защото той също трябва да ти каже "Обичам те",
а това са само думи.
Истина, която може да се изкаже с думи е половин истина.
Не вярвай на думите...
Вярвай на това, което можеш да усетиш -
вярвай на усмивката, на ласката на удара.
И не казвай на никого "Обичам те".
в отговор на Grave Heart
#6
Re: за щастието
Страхотни сте бе, хора, страхотни, идва ми да ви разцелувам, такива приятни емоции ми създадохте... и ти, и izi.
Намерих в мрежата едно стихче. За щастието. Писала го е Анета.
Какво си, Щастие, какво си?
Несбъднат сън ли,
стръкче цвете,
във шепите врабче,
в небето горд орел
И съществуваш ли изобщо?
Земята в кръв
и гроб до гроб
умиращи от глад деца
дълбаещи в пръстта
Защо и как измислено си?
В кратък миг?
В някой стих?
Или от луд?
От демагог?
От фантазьор?
Иди отдето си дошло!
Винаги има още един вирус!
Намерих в мрежата едно стихче. За щастието. Писала го е Анета.
Какво си, Щастие, какво си?
Несбъднат сън ли,
стръкче цвете,
във шепите врабче,
в небето горд орел
И съществуваш ли изобщо?
Земята в кръв
и гроб до гроб
умиращи от глад деца
дълбаещи в пръстта
Защо и как измислено си?
В кратък миг?
В някой стих?
Или от луд?
От демагог?
От фантазьор?
Иди отдето си дошло!
Винаги има още един вирус!
А аз го прошепвам...
в отговор на Grave Heart
#9
Re: Искрата
Сами на плажа сме
под лунното неба
трепва моето сърце
Устните ми тихо зашептяха
с твоите се сляха!
под лунното неба
трепва моето сърце
Устните ми тихо зашептяха
с твоите се сляха!
Re: Искрата
Няма щастие, Еми.
Може би само вечния стремеж към него. Случва се и да го мернеш малко по-напред, там някъде...Тогава си мислиш че си го постигнал. Но то бързо изчезва от поглед, а ти продължаваш да го търсиш, и търсиш...
Всички търсят щастието. Защото го нямат, нали?
"Пустото му неуловимо щастие"
Това е живота- вечен стремеж към щастие.
Стремеж, не - постигане.
Пътуване, не - пристигане.
Малко тъжно, нали?
Може би само вечния стремеж към него. Случва се и да го мернеш малко по-напред, там някъде...Тогава си мислиш че си го постигнал. Но то бързо изчезва от поглед, а ти продължаваш да го търсиш, и търсиш...
Всички търсят щастието. Защото го нямат, нали?
"Пустото му неуловимо щастие"
Това е живота- вечен стремеж към щастие.
Стремеж, не - постигане.
Пътуване, не - пристигане.
Малко тъжно, нали?
Re: Искрата
Присъединявам се към izi и смятам, че хората сме безумни и безразсъдни. Ние не искаме да видим дребните малки щастийца, сякаш нямаме достатъчно сетива. Или пък сме прекалено алчни и в преследване на онова прекрасно изключително и превелико щастие от мечтите ни забравяме, че вече сме щастливи и по друг начин. И отричаме, че има щастие.
Алчни сме, това е.
Винаги има още един вирус!
Алчни сме, това е.
Винаги има още един вирус!