Вина

Чувствам вина за всичко...
Вина за смъртта на майка ми, вина, че не бях повече с нея и не ходех често при нея, а знаех, че умира...
Чувствам вина, че не ходя на гроба й, че ме е страх да ходя там..
Вина, че баща ми едва свързва двата края, а аз едва му помагам, не съм ходила в родната си къща почти 6 месеца, защото все очаквам отнякъде да се появи майка ми...
Аз съм един отвратителен егоист, който не може да се самопонася , който предаде близките си, вирна крака и отвори кутията със сладоледа пред телевизора, а на баща му са му спряли кабелната, защото не я е платил...
Вина, че пия докато не припадна, когато ме обземе Страшната мъка, която не може да се опише с думи..
Банално, гнусно банално, но не намирам смисъл в живота си...Вина чувствам и зарад това, че не мога да имам дете. Е, къде е изходът, аз ли не го виждам, или накрая просто ще си срежа по-хубаво вените от предишния път...
спирам защото ми се размаза монитора...
ПЛюйте ме ако искате, виновна съм сигурно, просто трябваше да го споделя това...То подкрепа май наистина няма, ако човек сам не се опре на нещо..

Извинете..

Прости си...и продължи напред
Можеш да идеш на една разходка в гората, да легнеш на някоя поляна и да се оставиш да те обгърне тревата, да се загледаш дълбоко в небето и да усетиш чудото да си жив. Тогава може да ти се прииска да благодариш на самото съществуване... и хоп при тебе в вече радостта...ще видиш как нещо във въздуха трепти и ти се радва

не се извинявай за това че си проявила емоции... емоциите не са винаги само от хубави неща..... наистина трябва да си простиш за да ти простят и близките..... майка ти ти е простила - майките винаги прощават , дори и след смъртта си .... не е нужно да си вярваща да отидеш на свято място...такива места има много в България...и може да ти просветне.... да намериш начин да успокоиш душата си...защото душата е това което те боли и кара да се чувстваш виновна..... за мен свято място е Роженския манастир...не знам какво има там...не разбрах... но после не бях същата.....видях в себе си неща, който не бях виждала дотогава, замислих се над неща за който не се бях сещала изобщо..... не съм много вярваща въпреки че съм кръстена ...отидох от интерес там.... защото е най-южния манастир в България.... и от няколко дни имам нужда да отида там...въпреки че ми е далеч....всъщност но диагонал на България.....

може да ми се смееш, но намери такова място....опитай..... трябва да успокоиш душата си..... а няма да я успокоиш с алкохол..той е лош съветник.....

и друга причина за да не се обвиняваш въпреки че не е тук мястото...човек ако е допуснал грешки си плаща за тях след време...нямам предвид че не можеш да имаш дете...имам предвид вината ти към семейството .... събирай сили за да можеш да издържиш на изпитанията на който ще те подложи съдбата.... повярвай ми тя няма да те пропусне.... затова не страдай предварително, ще има кога да страдаш.....

може да ти звуча нападателно, но не е така.... опитвам се да ти помогна да си простиш сега за да имаш сили за по нататък...нямам умисъл да те обиждам по никакъв начин.... гледам обективно ..... такава съм си....пряма....

Да бъдеш човек е много.... но жена - още повече

Сложничко, а аз съм повърхностна... не че бях, но станах, защото иначе щях да изпитвам неописуема вина, че съсипвам живота си заради неудобрението на околните, които си умират да дават съвети, но не и да живеят Моят живот (ако това може да се нарече живот). Та, това беше само извинение за следващите, вероятно неуместни, редчета.
Знаеш ли, какво е вина или просто си отворила някой речник тухла-четворка (за по-достоверничко), в безнадеждното си лутане и непременното търсене на диагноза?!
Интересното на този вид "диагнози" е, че по тях и съществуването им, може да се определи и човека. Глупаво на пръв поглед, но истинско в многоъгълността си. Значи, глобалничко има два варианта - или мрем от чувство за вина и се оставяме на течението - пък каквото покаже сабя и честта, майко, юнашка, или си вдигаме задника и започваме да действаме на форс за Живите, Истинските и Стойностните неща и хора (по избор). Но навременно, докато Са!
А разума и избора ни Правят Хора!

НЕУДОБНО МИ Е - СЛЕДОВАТЕЛНО ЖИВЕЯ ;)

а аз не 4увствам никаква вина, 4е се запознах с разкошен 4овек като теб, но предусещам колко ще ми е терсене (и ще изпитвам вина) като си дойда и те хвана за гушата да те пораздрусам, докато се осъзнаеш!

вината е предателство към нас и разяждащо 4увство от осъзнатата ни неспособност да променим нещата около нас и страха си да се преборим с кошмарите си!

ако те е страх, ще отидем заедно на гроба на майка ти!
ако имаш възможност (финансова), плати просто кабелната на баща си и му направи един леден таратор, а мастиката ще е от мен!!!
за рязането на вените и имането на дете, не ми се коментира, защото докато има място за двете алтернативи в твоето съзнание, нищо не о4аквай! това са две взаимно изклю4ващи се неща!

оби4ам те и повярвай поне малко 4е има смисъл да си на тази Земя!

п.с. ще ме принудиш да си сваля Кю'то отново (на работното място) и тогава ще изпитваш вина и от това, 4е ще ти се наложи да храниш още двама 4лена на нашето семейство- мен и Виклата!

мляс!

познато ми е това чувство. Когато баща ми беше в агония, аз бях в сесия. Брат ми дойде еди ден, седмица преди да почине татко, казва, ела да го видиш, не се знае кога ще...Когато влязох в къщи нешо ме хвана за гърлото, не исках да го виждам такъв, безпомошен в болката си..майка ми му подаваше кислород през минути. Винаги за мен е бил най-силният, най-стегнатият човек.
Стоях само един ден. Той искаше да си тръгна. "Който си има работа -да си я върши", рече, " и недей да плачеш като умра"...Няколко дни след това се изстрелях с такси до нас...И вярно, не плаках. Щом искаше да ме види силна и тогава, не плаках.
Седмици след това ми изби. Ревах като побъркана. Обвинявах се че дори не го докоснах (нали има адет като за последно да се докосне). Не исках да усетя , че го няма. Обвинявах се затова, че докато за последно ми говореше , не му стиснах ръката. Обвинявах се затова, че не бях покрай близките си в оня момент.Обвинявах се , че се оставях да ме предпазят от ужаса да виждаш как любим човек си отива пред очите ти...Абе задуших се от вини.
Но това,да се самобичуваш за непоправими грешки, не помага. Само бавничко потъваш. И лишаваш близките около теб от внимание.
Недей се обвинява. Ако нямаш възможност да се прибираш често, звънвай му по телефона. Ей така да се чуете. особено в е' такива моменти, когато започне да те задушава 'страшната мъка'. Да знае , че го мислиш. Това го топли. Едва ли той те вини затова, че не можш да му помагаш финансово. Не това е най-ценното.

Човек не може да открие нови океани, ако се бои да изгуби от поглед брега.

Не, не не звучиш нападателно, напротив!
Аз точно това си мисля - че изкупвам греховете си. Защото имам и друга вина - че бях лош тийнейджър и много съм ядосвала майка си.. Ама наистина много, правех каквото поискам, и никой и нищо не можеше да ме спре...
*
В Роженския манастир съм била, със съпруга ми обичаме да ходим в манастири:) За съжаление не усетих подобно на твоето усещане..Голямо съм дърво, мен даже ме е срам да да вляза в манастир, като се знам колко съм грешна!
А съдбата ми.... Е, тя отдавна ме е захапала здраво , през последната година се случиха много и все неприятни неща.. И, повярвай ми, не си въобразявам, аз не съм чак такъв песимист, винаги съм търсела доброто (уж!), и накрая се издънвам.
Благодаря за мнението:))

П.П. И аз често си патя затова, че съм честна и пряма...Хората не разбират..Искат успокоителни и мили слова.. А това не винаги помага. Само спуска една завеса пред истината..

Хубаво мнение и умно написано:)
Не съм отваряла никакъв речник, описах какво чувствам и се извинявам, че наистина май прекалих с емоциите..:)

Да бе, точно мастика ще му дам на баща ми, дето 6 месеца след смъртта й не стана от кревата в безумно пиянство и накрая го вкарах в Курило, в отделение за алкохолици, защото щеше да умре..Е, тогава почувствах, че правя нещо, защото ходех всеки ден и носех храна и цигари на всички, защото никой от тях нямаше роднини всички бяха скитници...Малко ми беше криво, че собствения ми баща е сред тях, но и те са души Божии и виновни или не за съдбата си - тя беше такава...

Хайде идвай, чакам ви с Виклата, тоя път не забравяй узото (за мене:))
Целувки!

Говорим минимум два пъти на ден по телефона:)

А иначе и аз не целунах майка ми в ковчега...Задушавах се от самата мисъл да я целуна студена..А предишния ден й държах топлата ръка.. Но странно защо целунах иконата в краката й..Нещо ме бутна в гърба, наведох се й я целунах...

ох, за узото само ако е за ле4ебна цел, но аз ве4е съм на бира, да не говорим за дребната, тъй 4е мила моя, ще си пием "биинка"!

а това, 4е ни 4акаш, само може да ме радва! доста оптимисти4но зву4и да о4акваш нещо да се слу4и, тъй 4е поздравявам те за усилието!

и те прегръщам много силно...

Макар че нявга изглежда като край. Или като банална сапунка, в която ни се пада главна роля.

Мислех си, че чувствителните жени са измрели в жегата !
Боже к о л к о фантастично е, да те има.
С хиляди проблеми, с чувство за вина, с дълбочината на крайностите : ей, на ! Сега се самонараних, щото този свят повече не може да ме нарани.

Догодина по същото време си извади разпечатката и ако усещането е все същото, темата не е имала смисъл на първо място.








Тази графика в мнението ти по-долу е тотално недоразумение.
Мъжете са оперирани от чувство за посока : милиони и милиони търсят ЕДНО яйце ! Е.



[линк]

Ти ако ме видиш на живо, ще си помислиш, че съм най-напереното създание, с високо самочувствие и предоволно от живота си, без проблеми, камо ли с чувство за вина:)



Тази графика изобщо не е недоразумение, защото само ЕДИН влиза:)))

Благодаря ти!
Просто трябва да разчупя стъклата на кабинката си , но пак няма да мога да стана опортюнист:)

А знаещ ли, че още не мога да простя на майка си, че умря и ме остави, а минаха 8 години, не вина, а безкрайна тъга и пустота, която с времето се скрива дълбоко в теб, изплува в сънищата и няма лек за нея...поне при мен е така.
И аз не бях там, защото си мислех, че имам по-важни неща, защото не исках да я виждам нея, жизнената, стълба на семейството, лежаща безпомощна и стопена...
Основното, което си мисля, че научих в живота е, да живея с болката- има много от нея- за едни е по-малко, за други- страшно много, но аз знам- никога не бива да доминира, тя трябва да е тъмната сянка на дните, но в светлата има толкова хубави неща, а те не бива да се изпускат!

Ох, колко точно го каза!
Това е фразата - НЕ МОГА ДА Й ПРОСТЯ!
Аз й се сърдех, че е болна..Даже й се карах..
Лъжа е, че болката минава с времето. Дано се науча и аз да живея с нея.
Оптимизмът е силно лекарство, но не винаги действа..

Поздрави.