гняв

Как преодолявате гнева? Как успявате да не му се оставите да ви обсеби? Как го забравяте?

Запчвам да треперя, пренасям го върху всичко.
Не мисля.
Незнам от какво ме е страх.
Много страдам.
Не искам да живея така.

Помощ!

Не знаеш от какво те е страх?

А знаеш ли на кого си разгневена? А може би не знаеш - щом го пренасяш в/у всичко.

И защо не се стремиш да погледнеш в детайли, да се концентрираш вместо да се оставяш да се разпиляваш към всичко и всеки - може би от страх* че си гнев/ен/на на себе си ?! Дори и да няма за какво,

защото никой за нищо не е виновен, най-вече самите ние, обаче другите** не мислят така...

Белое на белом...

Защо слагаш звездички?

аз обикновено се опитвам да анализирам ситуацията, която ме разгневява и като я видя от различни гледни то4ки, се поуспокявам...
другото е - говоря, разказвам на приятели - споделеният гняв е наполовин гняв.
поздарви

не хвърляш каквото ти попадне под ръка....

Да бъдеш човек е много.... но жена - още повече

Помисли добре, какво е това което изпитваш - гняв, страх и/или паника? Ако ти се случва да изпитваш страх/паника без причина, може да имаш страхова невроза...

Иначе за гнева, най-доброто "лекарство" е да се опиташ да не говориш и да не мислиш за това за което си ядосан/а, според мен.

Men toi me obsebva...i stavam strashno nervna

Razbira se,po nqkoe vreme me napuska...do sledvashtiq pyt

"Si c'est ton souhait
Je peux t'accompagner..."

Гневът е най-безполезното чувство на света! Ако успееш да проумееш, че той те разяжда отвътре и че разрушава красивите неща около теб, може би ще го преодолееш. Осъзнай, че нямаш нужда от него, това е едно безполезно нещо което не ти трябва.
Още повече, че го пренасяш върху всички и то предполагам върху най-близкитуе си хора, защото е най-лесно, пък и си сигурен че те ще ти простят.
Споделяй с тях, опитвай се да разбереш себе си през погледа на най-близкият ти човек, на този който те обича и той няма да те подведе.....
Аз не сам психолог, но доре голу разбирам за какво става дума от личен опит. И моделат който ти давам по горе съм го усетила върху самата себе си.
Сега сам толкова СПОКОЙНА, май от това имаш нужда - спокойствие, че просто предишните ми страхове ми се струват смешни, а преди ми граничеха с параноя.

Освободи се от това ненужно чувство гнева, то просто не ти трябва. Сложи розовите очила и се радвай на всичко красиво около себе си!

Никак не го преодолявам. Просто се гневя.

Помага, да ти кажа.

Трябва да се питаш не как да се справя с гнева си - а от какво те е страх. Тия две чуства са ... от едно и също потекло... имам чуството че ти правиш тая връзка.

И после - нищо па ча толко че те е страх... Ако си позволиш да се страхуваш по малко ще те е яд.

EASY DOES IT!

Аз също съм изпадала в подобни състояния и много добре ми е познато 4увствто на безсилие, безпомощност.Ако можеш набери сили и разговаряи с обекта на гнева си, това успокоява.Споделяи с приятели ако ти останът такива.Всеки в днешно време си има достата4но проблеми и тбоите му дотягът бързо.Намери на4ин да изхвърляш ежедневно отризателнета енергия - слушаи музика, срештаи се с хора, 4ети, прави гимнастика -това помага много.

лесно е да се дават съвети отстрани,
обаче когато ни обземе гняв,не се сещаме за тях,
гневът е чувство което изригва отвътре и спонтанно
обхваща нервната ни система която пък ни контролира
за момента и изпадаме в неин плен
мисля,че би било по-добре да се отприщва гнева отколкото
да се задържа
всеки малко или много се ядосва или дразни за неща
които след преминаване на гнева изглеждат глупави и несмислени
тогава всички си казваме,няма да си хабя нервите и така до следващия път

добре е когато в голям гняв енергията се излее в нещо неудушевено наоколо , например удар по маса,стена,ритане или просто неистово изкряскване,ако няма нищо около вас удряйте юмурука си в отворената длан на другата ръка,
по този начин насъбралата се негодуваща енергия се освобождава,

когато съм ядосан,гневът контролира нервната система но не и съзнанието ми,което пък ме спира да бъда жесток и да не посягам в яда си към живи същества

Заставам с лице към него и виждам колко много отнема от същността ми, от енергията ми... не ми харесва да взема толкова от мен. Озъбвам му се, а после му казвам, че мога над него... Понякога си вземам взетото, вземам и отгоре... Лично мен ме радва всяка победа над гнева, защото е победа над себе си, а това радва... толкова много радва... Опитай!

...all those moments will be lost in time, like tears in rain. Time to die...