Биография :)
19 отговора
521 прегледа
Биография :)
Толкин и сина му си направили цехче за манифактуркааа.
И почнали да произвеждат касички, ключодържатели, химикалкии.
И така си минавло времето, цехчето си работело и Толкинови трупали пачки за лапачки. След уморителния, но сладък труд обичали да се забавляват с масови побоища и разсипия в селото, както и с четене на Достоевски и баща му.
Обаче бай Гацо, съседа им отлево им се разгневил, шото машините в цехчето му пречели да спи, а бай Гацо обичал да си дремва следобед. И започнали скандали. Бай Гацо, заплашил, че ще вземе крути мерки, той всъщност не знаел какво означава "крути", но я бил чувал тая дума по телевизията. Та една вечер бай Гацо озверял от алкохола, драснал клечката на цехчето "Толкин & Толкин" и то изгоряло до основи, а в това време двамата батакчии Толкинови си правели обичайния петъчен запой в кръчмата на Панчо, съпровождан с фатални кавги и побоища, които се пренасяли и в съседния хоремаг, за радост на всички съселяни и зяпачи.
В един от тези титанични боеве, в които Толкинови били едни от най дейните участници и си служели доста умело с тояги и псувни ( щото дъртия Толкин навремето бил пощальон и като нямало какво да прави по цял ден в пощата, щото бързо разнасял малкото писма, сядал да чете романчета на "Чейс" та поназнайвал едно-друго от тях). Та по времето на един такъв масов бой дъртия Толкин (малкото му име било Манол, но бил известен като бай Маню-дюшемето, щото бил голям майстор на душемета) бил подло приклещен от Цоко-гъзера и бай Таки от циганската махалааа. Макар, че Маню (Толкина) бил як селяндур с ръце като лопати, то бай Цоко и бай Таки също не били по-малки тупанье и здравата го поцепили. В последния момент дошъл, на Толкина син му Дичо и девер му Танас, които тъкмо идвали от Кавадарци, където разцепили две-три глави и със озверение нахлули в хоремага, жадни за приключения. Та Дичо и бай Танас помели хоремага с Цоко и бай Таки и ги разпнали от бой. След това налетяли на ебань с тлъстата кръчмарка която им се отдала на големия тезгях и доволно квичала от страст. Та като гледал тая картина бай Маню (Толкина) си помислил "бре аз що не взема да стана един писател бре, ше я сцепа тая Чейс и етърва и също". Така решил Маню и почнал да твори. Първо пращал дописки и разказчета в порно вестника, дето излизал в окръжния град. Но ония педали там давали малко пари.
to be continued
И почнали да произвеждат касички, ключодържатели, химикалкии.
И така си минавло времето, цехчето си работело и Толкинови трупали пачки за лапачки. След уморителния, но сладък труд обичали да се забавляват с масови побоища и разсипия в селото, както и с четене на Достоевски и баща му.
Обаче бай Гацо, съседа им отлево им се разгневил, шото машините в цехчето му пречели да спи, а бай Гацо обичал да си дремва следобед. И започнали скандали. Бай Гацо, заплашил, че ще вземе крути мерки, той всъщност не знаел какво означава "крути", но я бил чувал тая дума по телевизията. Та една вечер бай Гацо озверял от алкохола, драснал клечката на цехчето "Толкин & Толкин" и то изгоряло до основи, а в това време двамата батакчии Толкинови си правели обичайния петъчен запой в кръчмата на Панчо, съпровождан с фатални кавги и побоища, които се пренасяли и в съседния хоремаг, за радост на всички съселяни и зяпачи.
В един от тези титанични боеве, в които Толкинови били едни от най дейните участници и си служели доста умело с тояги и псувни ( щото дъртия Толкин навремето бил пощальон и като нямало какво да прави по цял ден в пощата, щото бързо разнасял малкото писма, сядал да чете романчета на "Чейс" та поназнайвал едно-друго от тях). Та по времето на един такъв масов бой дъртия Толкин (малкото му име било Манол, но бил известен като бай Маню-дюшемето, щото бил голям майстор на душемета) бил подло приклещен от Цоко-гъзера и бай Таки от циганската махалааа. Макар, че Маню (Толкина) бил як селяндур с ръце като лопати, то бай Цоко и бай Таки също не били по-малки тупанье и здравата го поцепили. В последния момент дошъл, на Толкина син му Дичо и девер му Танас, които тъкмо идвали от Кавадарци, където разцепили две-три глави и със озверение нахлули в хоремага, жадни за приключения. Та Дичо и бай Танас помели хоремага с Цоко и бай Таки и ги разпнали от бой. След това налетяли на ебань с тлъстата кръчмарка която им се отдала на големия тезгях и доволно квичала от страст. Та като гледал тая картина бай Маню (Толкина) си помислил "бре аз що не взема да стана един писател бре, ше я сцепа тая Чейс и етърва и също". Така решил Маню и почнал да твори. Първо пращал дописки и разказчета в порно вестника, дето излизал в окръжния град. Но ония педали там давали малко пари.
to be continued
или да ....айде да не ставам краен...
Слабо, слабо ... виж майсторите как го правят:
Бай Гъцо Мърдавицата и въргозуняка*
(По образци от селски белетристи)
Петър Незнакомов
(1920-1997)
"Родна реч омайна, сладка..."
Иван Вазов
Бай Гъцо Мърдавицата, сухоляв сгугушен парясник на около петдесет лазаря, с бутурясало рофито лице и клепясали от стара неизлечима балънма уши, излезе на сундурмата на новата си двуетажна, току-що измазана къща, прозина се до разгъчване (затуй му викаха и Гъцо), задръгна със скукушинени пръсти голия си кирливожълт корем, който се пелтееше като качамак изпод разпраната риза, па ръшна с нога бозолявото келаво псе на име Мърлю, което хръпаше току на чеперека, свило предните си сгъчкани и омъждуляни от ровляк лапи под приличната на туфа муцуна. Псето се кътландиса, бафна два-три пъти сънливо по стопанина си, пребаца с подгъзурен куйрук разлятата помия по двора, па се шмугна у дребака между кочината и мръсовината.
- Къде пак бря? - кукна от горната одая стрина Пъца Гуджовкина, вдовицата, дето шъташе на бай Гъца и от време на време му подслаждаше животеца. Тя беше гърдунеста, сбабичосана вече жена, обута в ръждоляви окъсани джорапи, закрепени с джантер за пездерицата. - И що ти е криво пцето, та го буторяса?
- Млък ма, навро! - гъгна връз нея бай Гъцо. - Туй псе я че го разчекнем с гьостерицата, а ти да не го буторясам. За пцето кърпел, тъй си знам язе. Разлигавиш ли го, оно че ти се качи на келя...
И без да обръща повече внимание на стрина Пъца, бай Гъцо се затътряви към обора да навиди болното от краста турмаче. Той шляпаше с гумените цървули из помръзляка, мина край барабината, обра с крак насърбаната от снощи пенюга и като все още попържаше и мрънкявеше под нос, влезе в обора. Удари го гъста фанара от биволски пръждавици, смесена с воня на уруглица и пикня. Бай Гъцо се спря на цепленката, швиркна с уста и краставото турмаче, изглежда, го усети, защото от полутъмната жежчава се счу радостното му брецане, а веднага след туй скюсканата от болестта чутура на хавайнчето се завря в гърделя на бай Гъца и почна да му се лади и бъцка като малко сополявче.
- Пъш де! - взе да жъмка главата на турмачето бай Гъцо. - Я какво ме изглафа целия, кьорчо-кьорава!
Но гласът му не звучеше сърдито, а по-скоро гълчаво. Бай Гъцо се бе превързал с оная престара селска обич към болното турмаче, иначе отдавна да му бе пуснал кръвняка или да го бе трампосал на някоя оривица.
Докато турмачето и човекът се лабацаха един друг, откъм темнявата пърлица на обора изведнъж се счу тупурдия, сякаш скопяваха нерез, после оттам изскочи като бесня страшен цървен дзвер и се хвишна право на гърба на бай Гъца.
- Леле, въргозуняк! - извреца бай Гъцо и се юрна към манаря, но дзверът го ръмкаше по гъзиняка и озгор и не му даваше да изщрапка до яснеца под сводовището. Сърцето на бай Гъцо прекина, прекина иднаж-дваж, па се бишна нагор, заседна в гръцмуля и ни насам, ни натам.
И кой знае как щеше да завърши тая дунанма, ако бай Гъцо не беше щрегар човек и не даянеше на ръмкане. Докато дзверът крежаваше с некти връз него, той изведнъжка си спомни ,че е атеист и като такъв не бива да верва в разни богове, светии, гяволи и въргозуняци. Тази мисъл му даде криле, той се сбабуни на две, запрошна дзвера от гърба си, обърна се и видя, че той наистина не е въргозуняк, а църната мачка на комшията чичо Дърмо Крижавия, която се бе омърляла прездене си и си бе намерила котило в темнявата пърлица.
- Да ти и... намерата, гадина неприклопена! - изглафа през зъби бай Гъцо, па като фана за дръжляка една гьостерица, па като зачепрасти, та ни въргозуняк остана, ни турмак, ни обор...
Така атеистът бай Гъцо Мърдавицата се пребори със суеверието.
*Въргозуняк у наше село викат на караконджола (б. а.).
Портал за почитателите на Толкин - връзки и новини
[линк]
(По образци от селски белетристи)
Петър Незнакомов
(1920-1997)
"Родна реч омайна, сладка..."
Иван Вазов
Бай Гъцо Мърдавицата, сухоляв сгугушен парясник на около петдесет лазаря, с бутурясало рофито лице и клепясали от стара неизлечима балънма уши, излезе на сундурмата на новата си двуетажна, току-що измазана къща, прозина се до разгъчване (затуй му викаха и Гъцо), задръгна със скукушинени пръсти голия си кирливожълт корем, който се пелтееше като качамак изпод разпраната риза, па ръшна с нога бозолявото келаво псе на име Мърлю, което хръпаше току на чеперека, свило предните си сгъчкани и омъждуляни от ровляк лапи под приличната на туфа муцуна. Псето се кътландиса, бафна два-три пъти сънливо по стопанина си, пребаца с подгъзурен куйрук разлятата помия по двора, па се шмугна у дребака между кочината и мръсовината.
- Къде пак бря? - кукна от горната одая стрина Пъца Гуджовкина, вдовицата, дето шъташе на бай Гъца и от време на време му подслаждаше животеца. Тя беше гърдунеста, сбабичосана вече жена, обута в ръждоляви окъсани джорапи, закрепени с джантер за пездерицата. - И що ти е криво пцето, та го буторяса?
- Млък ма, навро! - гъгна връз нея бай Гъцо. - Туй псе я че го разчекнем с гьостерицата, а ти да не го буторясам. За пцето кърпел, тъй си знам язе. Разлигавиш ли го, оно че ти се качи на келя...
И без да обръща повече внимание на стрина Пъца, бай Гъцо се затътряви към обора да навиди болното от краста турмаче. Той шляпаше с гумените цървули из помръзляка, мина край барабината, обра с крак насърбаната от снощи пенюга и като все още попържаше и мрънкявеше под нос, влезе в обора. Удари го гъста фанара от биволски пръждавици, смесена с воня на уруглица и пикня. Бай Гъцо се спря на цепленката, швиркна с уста и краставото турмаче, изглежда, го усети, защото от полутъмната жежчава се счу радостното му брецане, а веднага след туй скюсканата от болестта чутура на хавайнчето се завря в гърделя на бай Гъца и почна да му се лади и бъцка като малко сополявче.
- Пъш де! - взе да жъмка главата на турмачето бай Гъцо. - Я какво ме изглафа целия, кьорчо-кьорава!
Но гласът му не звучеше сърдито, а по-скоро гълчаво. Бай Гъцо се бе превързал с оная престара селска обич към болното турмаче, иначе отдавна да му бе пуснал кръвняка или да го бе трампосал на някоя оривица.
Докато турмачето и човекът се лабацаха един друг, откъм темнявата пърлица на обора изведнъж се счу тупурдия, сякаш скопяваха нерез, после оттам изскочи като бесня страшен цървен дзвер и се хвишна право на гърба на бай Гъца.
- Леле, въргозуняк! - извреца бай Гъцо и се юрна към манаря, но дзверът го ръмкаше по гъзиняка и озгор и не му даваше да изщрапка до яснеца под сводовището. Сърцето на бай Гъцо прекина, прекина иднаж-дваж, па се бишна нагор, заседна в гръцмуля и ни насам, ни натам.
И кой знае как щеше да завърши тая дунанма, ако бай Гъцо не беше щрегар човек и не даянеше на ръмкане. Докато дзверът крежаваше с некти връз него, той изведнъжка си спомни ,че е атеист и като такъв не бива да верва в разни богове, светии, гяволи и въргозуняци. Тази мисъл му даде криле, той се сбабуни на две, запрошна дзвера от гърба си, обърна се и видя, че той наистина не е въргозуняк, а църната мачка на комшията чичо Дърмо Крижавия, която се бе омърляла прездене си и си бе намерила котило в темнявата пърлица.
- Да ти и... намерата, гадина неприклопена! - изглафа през зъби бай Гъцо, па като фана за дръжляка една гьостерица, па като зачепрасти, та ни въргозуняк остана, ни турмак, ни обор...
Така атеистът бай Гъцо Мърдавицата се пребори със суеверието.
*Въргозуняк у наше село викат на караконджола (б. а.).
Портал за почитателите на Толкин - връзки и новини
[линк]
rosen VS Боромир
Айде стига вече - от цялата работа само спам ще излезе.
Росене,като искаш да си правиш гавъри - прави ги с героите на Толкин,а не с професора. Повечето хора са чувствителни на тази тема,а и да гавриш някой,който е обичан и почитан...и за капак - доста мъртъв си е малко гадно.
Елфите милеели за две неща - културата...и бахура.
Росене,като искаш да си правиш гавъри - прави ги с героите на Толкин,а не с професора. Повечето хора са чувствителни на тази тема,а и да гавриш някой,който е обичан и почитан...и за капак - доста мъртъв си е малко гадно.
Елфите милеели за две неща - културата...и бахура.
Re: rosen VS Боромир
Съгласен съм с VoodoRush - колкото и да ни е развито чувството за хумор (смятам че моето е добре развито и нося на всякакви простотии) тук все пак е форум посветен на Толкин.
Ако и да приемаме (в някакви граници) гавър с героите и творбите на Толкин, то гавър със самия Професор е недопустим (поне за мене и повечето клубари тук).
Така че, Роска, Интернет е свободна зона, в която можеш да пускаш безнаказано всякакви простотии-моля те не го прави точно тук.
Към Боромир : Братче, когато някой прекалено изпростее и не обърне внимание на забележките (обикновено доброжелателни от моя страна), аз лично просто го лишавам от вниманието си, вместо да се дърлям безмислено с него...
Наша гордост
Ако и да приемаме (в някакви граници) гавър с героите и творбите на Толкин, то гавър със самия Професор е недопустим (поне за мене и повечето клубари тук).
Така че, Роска, Интернет е свободна зона, в която можеш да пускаш безнаказано всякакви простотии-моля те не го прави точно тук.
Към Боромир : Братче, когато някой прекалено изпростее и не обърне внимание на забележките (обикновено доброжелателни от моя страна), аз лично просто го лишавам от вниманието си, вместо да се дърлям безмислено с него...
Наша гордост
благодаря
Благодаря 
, извиненията се приемат (надявам се от всички). Доколкото разбирам, Толкин не е сред любимите ти писатели и ти май сам си обясняваш някои крайни реакции...ами ясно е че те кефи, иначе едва ли би го публикувал, предполагам че кефи и други хора-аз нямам нищо против-единствено съм против гавъра да е тук..., но вече се повтарям...
засега чао (но не сбогом)
Наша гордост
, извиненията се приемат (надявам се от всички). Доколкото разбирам, Толкин не е сред любимите ти писатели и ти май сам си обясняваш някои крайни реакции...ами ясно е че те кефи, иначе едва ли би го публикувал, предполагам че кефи и други хора-аз нямам нищо против-единствено съм против гавъра да е тук..., но вече се повтарям...
засега чао (но не сбогом)
Наша гордост