Съжалението

Ако не ме лъже паметта, имаше приблизително подобна тема и преди, но идея си нямам какви съм ги дрънкала в нея, защото докато едно нещо не ти се стовари на главата, е лесно да имаш философски възгледи за него.
Но гледната ми точка (променена или не) ще изразя сега:
Случвало ли ви се е да съжалите някого? И понеже го виждате, че е пълен нещастник (не в обидният смисъл на израза) да се опитате да му помогнете с каквото и както можете. И ако не паметници и бюстове във ваша чест и благодарност, да очаквате от него поне мъничко добро чувство към вас, заради което да имате увереността, че ако няма да ви отвърне със същото, когато имате нужда, то поне няма да ви навреди. Но какво се случва всъщност?

На тези, които са нямали уникалният шанс да проявят слабостта някаква гад да размекне сърцето им, искам да изкрещя: "Никога, никога, никога не го допускайте!" Защото заради точно една такава гнусна твар (не, не бих го нарекла животно, защото ще е невероятна обида към цялата фауна, и толкова непростим грях, че и в Ада няма да ме вземат след време) обикалям като ударен самолет из къщи цяла нощ. Въпреки че, не аз допуснах тварта до себе си (като майка Тереза не се изживявам отдавна), но съм адски пряко засегната от последвалите събития - и емоционално, и всякак.

П.П. Когато ми се случат неприятности и мина през всичките им кофти последици - сълзи, гняв, истеричен смях, сълзи, самосъжаление - и накрая се почувствам емоционално опустошена и смачкана, затварям очи и си казвам "Моля те, Господи, всичко това да не е истина... да е само кошмар, от който ще се събудя всеки момент и ще почувствам невероятно облекчение..." Но, за жалост, тези неща стават само по филмите... В реалния живот събуждането е по друг начин: точно, когато всичко ти е ок, идва кошмара, и така силно те сритва по задника, че единственото, което правиш е да стоиш и гледаш тъпо. Като мен сега в монитора.

П.П.П. Съжалявам, ако съм ви отегчила и досадила, но имах нужда да попиша. За каквото и да е...

Ъхъмн, нищо не помага - все същото - кошмари и проклятия, които те съсипват вътрешно... понякога може и да се постараеш да им направиш и на тях поне малко кошмарно битието, но дали има полза - по-скоро никаква. За тебе - ползата е, че ще се научиш да разпознаваш такива хора по-добре, въпреки маските им, на добряги, просещи съжаление... И аз нямам време да пиша повече сега. Случвало се е да се влюбя в един, да водя битки /без чак кръв де;)/ дори - за друг, накрая е просто излишно да ти казвам до каква лудост бях докарвана от "благодарността" им. Като се засечем по нета по-късно може пак!

Венера

така човек разбира, че да направиш нещо с най-прекрасни чувства, но не на място, не е добродетел.. нещо което сме били убедени дълбоко в сърцето си че е правилно да направим, се оказва грешка,.. и боли..
аз в такива моменти си представям как се разпуква една какавида и едни красиви крила се подават от нея....и ми става по-добре в болка се превръщаме в пеперуди..

Случва се да съжалявам някого, например една позната. Приятел е трудно да я нарека, т.к. в тази дума влагам друг смисъл. Опитвам се вече близо 3 години да й помогна - съвети, прегръщане на помията, скоято залива света и себе си, та и мен, слушане, анализиране, съжаление, опити за разбиране, пак помия....и сега ако ме питаш какво мисля/особено след някои изцепки по мой адрес, съчетани с грешно талкуване на думите и действията ми, единственото което мисля е, че си заслужава нещастието! Да бе, Господ, мама му стара, си знаел работата!
Свиркай си и гледай все по-малко да ти пука за боклука, който броди по този свят!

aaa, шса сетиш..

прочети събрани разкази на марк твен - там има една пародия на "разкази за добрите постъпки" (пуритански измислици - поредица разкази в които героите вършат добрини на бедните и нуждаещите се и колко хубаво им става после от това.).
та във версията на марк твен, тези които вършат добрини после им се връща тъпкано и с лихвите от тези на които са свършили добрината :)

се пак - замисли се, ако бедните и изпадналите и просто мега кухите неоправни залюхани хора имаха някъв елементарен ъкъл или вазпитаннии, щяха ли да са бедни тъпи и залюхани?

ПС. тук обаче има една тънкост. аз лично, никои не мразя повече от хората които се опитват да ми направят добро - БЕЗ ДА СЪМ ГИ ПИТАЛ ИЛИ МОЛИЛ ЗА ПОМОЩ.
това са хората които сами дефинират/решават какво е добро за мене (без да ме питат), и след това направо ми го сторват/причиняват същото това "добро".

което обикновенно е просто нещо невероятно мега тъпо и което не само че не ми помага, ами и ми прави живота 50 пъти по труден, наи-често в момент когато живота ми така или инъче е труден.
подобно "добро", го връщам със 100кратна лихва, някои друг да решава вместо мен какво е добро за мен е наи малко обидно, да не говорим че аз, познаваики себе си наи добре от всички, съм единственият и незаменим експерт по въпроса "какво е добро за мен".

по принцип - няма човек които да е решавал какво е добро за други, ВМЕСТО тях, и да не се е издънил тотално (тоест да е причинил повече зло) - ленин, хитлер, робеспиер, и тн.

твоита ситуация от кои вид е?:)
_____________________________
Oпозиционери от всички страни, разединявайте се!

Казано е - направи добро и го хвърли зад гърба си.
всичко се връща, но като зло, като ураган те помита чернотията на живота. ноо, ние сме силни, ние се държим, ние ще победим
ся искам една голяма усмивка и таковай таковата на всички и всичко.
от червеите не можеш да се спасиш, но можеш да им пуснеш игнор.

мислех си че тоя лаф е голяма простотия, но да ти кажа почвам да се убеждавам, че май си е вярно. Случвало ми се е да направя добро на някой, а той да ме обвинява после за някакви си неща , произтекли от мойте дела.
та вече внимавам

не си позволявам да съжалявам някой, щото има толкова хора за жалене, че ако се поддам не знам къде ще му излезе края.

Но съм благодарен, че съм това, което съм

No matter how good you are,don't ever let them see you coming.You gotta keep yourself small.

Пиши спокойно... Гадно е да ти забие нож в гърба човек, на който си помогнала, ама всякакви образи има.
В подобна ситуация винаги си повтарям, че това, че някой е нищожество, не означава, че аз не бива да се държа човешки.
Проблемът е в него, а не в ръката, която ти си му протегнала.

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

не съм бил единствения буден в 5ч тази сутрин.
чувстваш се зле, защото търсиш грешката в себе си, а такава няма. просто си подала ръка за помощ, а те е клъвнала змия. заради себе си трябва да го преодолееш и да продължиш да помагаш на околните, ако пък ти идва в повече поне концентрирай силите си в най-близките хора, не се изолирай. в противен случай низостта и лицемерието ще победят.

Точно от едно такова голямо ГУШ имах нужда по времето, когато написах това. Защото малко преди него, аз раздавах гушванията, пък да играеш силен, когато самият ти се чувстваш по-слаб психически и от мушица, е много уморително...

Така че - благодаря ти!

Ами... точно там е проблема. Когато не съм обвързана по някакъв емоционален начин с гадовете и имам възможността да ги наблюдавам и да си правя впечатления и изводи безпристрастно, ги усещам в почти 99% от случаите що за същества са. Но, когато кажеш на човека до теб: " Ей, виж сега, този не е хубав човек... не го харесвам, пък мен рядко ме лъже интуицията", та дори и да посочиш примери за твърденията си, никой не те чува. Пък и не рядко биваш обявяван за зъл и прекалено подозрителен. Зъл, ама ако беше и изслушван, щяхме да си спестим адски много главоболия. Но от обвинения и анализ вече няма смисъл... фактите са си факти. Трябва да се търсят начини за справяне със ситуацията, пък ровенето в архива на отношенията май не води до никъде.

Искрено се надявам в следващият живот да се родя с хороскоп на закоравял килър! Но да помня случки от настоящият такъв...

Ами ровенето в архива наистина не води до никъде... аз знам два сигурни признака за разпознаване на хора, които търсят съжалението ти или симпатията ти само, за да ти се качат после на главата - първия е - те винаги имат на кого да хвърлят вината за нещастието си, и го правят, ама така го правят, такива словоохотливци и омайници са, че накрая се усещаш как в самия теб кипи неодувание, дори омраза към виновниците ИМ. И втория признак е, че се изживявят като неразбрани гении, нерядко дори това си личи съвсем фрапантно - сакън да им противоречиш за нещо - веднага парират - "ти за по-умен ли се смяташ?" или пък да им кажеш да си гледат работата - веднага си "нищожество" за тях... мдам. Не знам ти за какво конкретно говориш, аз говоря за "нещастниците" тип паразити.

Има хора, които след един удар се изправят и продължават напред, като не само, че не си вадят кофти изводи за себеподобните си, ами дори и не ги обвиняват за нищо. Може би, те са пеперудите... За това ги обичам, за това и ме боли в момента. Неописуемо гадно е, когато виждаш обичният ти човек да се опитва да постигне нещо с невероятна себеотдаденост, а десетки други да се опитват да го върнат назад.

Но лично аз като пеперуда не се виждам... По-скоро на старини ще бъда един саможив, затворен в себе си и не търпящ ничие присъствие (освен животинско) човек. Дано не съм права.

За първият тип говоря. Значи човеченцето, което визирам, обикаля с физиономията на същество, претърпяло всякакви неволи - примерно в един ден са починали майка му, баща му, сестра му, жена му, детето му и т.н. "Съсипан от живота" е първото, което си помисляш след като го видиш. Но явно, това е неговият способ за оцеляване. Защото ти вече го възприемаш като слаб и онеправдан и когато изкофти нещо, идва при теб и ти казва "Виновен съм, убий ме", след което продължава да движи в образа на мъченик. А на теб сърце не ти дава да му биеш един шут и да го изпратиш по живо по здраво.

Обаче все си мисля, че след 2-3 такива случая с него, би трябвало да "прогледнеш", мамка му!

Та май - да. И аз паразитите имам предвид...

Ей това е най-страшното... че доста често разбираш и се убеждаваш, че човека, който до оня ден си смятал за жертва на съдбата, просто получава това, което заслужава. И така в един момент може да обърнеш гръб на друг, който наистина ще има нужда от разбиране и добра дума.

се пак - замисли се, ако бедните и изпадналите и просто мега кухите неоправни залюхани хора имаха някъв елементарен ъкъл или вазпитаннии, щяха ли да са бедни тъпи и залюхани? - Ама точно това си мислех снощи! Но си го обясних с бясното ми иззлобяване за момента. Обаче ще вземе да се окаже общовалидна (или поне за 90% от случаите) истина.

Иначе за моята ситуация - ами аз също не обичам някой да ти прави "добро", такова каквото то означава за него. Без да си искал. В гореописания случай, обаче, за нея (помощта) беше молено нееднократно.

Ти ме усмихна още снощи. Е, после лошите новости ми изтриха усмивката, но днес вече се успокоявам с мисълта, че и много по-кофти неща съм преживяла. Ще си изчакам спокойно да свърши и тази черна серия, която искрено се надявам да не е точно серия, а само миг.