Втора серия :)))

Както и да е, разделихме се преди месец и малко с едно дълговременно ("двегодишно") гадже. Споделих тук в момент на откровение и мъка, и отнесох и съвети, и упреци, че даже и приятелски потупвания по раменете. Обаче оня ден - ново двайсе! Обажда се девойката с приглушен глас, обяснения, извинения и уверения, че това повече няма да се случи, че си била изтървала нервите и прочие, и ако все още не съм бил насочил вниманието си другаде, тя считала, че нищо не е изгубено и сега вече, като ми казала какво й тежи и вярвала, че аз ще се съобразявам занапред с това, можели сме да опитаме отново, защото тя сега разбрала колко много държи на мене и на малкия и как без мене живота й бил пустиня и бля-бля-бля-бля...
Е да, обаче пък ето, на, случи се точно така, че малко след като се разделих с въпросната млада дама, една вечер, скитайки се по Евлоги Георгиев срещнах една друга млада дама, с която някога ни свързваше много сериозно и здраво приятелство, без интимности и прочие, но с невероятни за тогавашното ми психофизично развитие отношения на внимание, грижа и преданост.
Видяхме се на по бира, след това пак... И в един момент, след съвсем кратко време се случих у тях - препасал готварска престилка и чукащ едни вратни пържолки. В един момент осъзнах, че всъщност това е истинската ми природа - допада ми да се вживявам в ролята на грижовен мъж и любител на домашния уют. От тогава насам, поне според мойта преценка, отношенията са запазили старите си ценности, но се промъква и оная, така характерна за общуването между мъж и жена тръпка. Харесва ми, дявол да го вземе, макар и все още да не се престрашавам да се нахвърля - спя си в другата стая, ужким за да си хъркам на воля, а всъщност, защото някак си ми е терсене да поставя отношенията на друга основа - притеснено ми е да не се сринат и отново да загубя чувството за спокоойствие и сигурност. А пък един от приятелите ми, който ни видял на пазара докато си пазаруваме за вечеря каза "Човек трябва да впрегне цялата си фантазия, за да си помисли, че всъщност сте само приятели, както твърдиш ти, дърти коцкаре".
Някой попадал ли е такова положение? Странно ми е - хем ми е хубаво, хем знам, че това хубаво след време ще се наложи да бъде подложено на тест, след който или пак ще си е същото хубаво, ако не и по-хубаво, или всичко ще се срине от веднъж.
Е, това беше. Нали съм си хлабав, дойде ми да си го споделя с вас.



"Пай се! Апем лошо!"

Браво бе!
Ми няма лошо... Няма случайни раздели и случайни срещи в тоя живот, а!? Ето, и ти си доказателство... Отдай се на инстинкта си и на това, което те кара да се чувстваш добре...
С такова начало предвиждам много висока успеваемост

Желанията ни трябва да са леки като перце...

Не се отказвай от радостите на живота.

Граби с пълни шепи, днеска има, утре няма.

ето виждаме как се случват нещата , бавно и полека и от самосебе си ..
хайде ..дано този път се получи .....
не се обръщай назад ...

Давай смело напред!
Всичко минало да си стои там, в миналото!
Хич не му мисли и не се колебай! Важното е да ти е хубаво, а то явно ти е. Улови момента и го продължи доколкото зависи от теб!
Абе, каквото му е писано на човек!

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

Ако не нарамиш голямата кошница с очакванията, всичко ще е наред. Или ще се получи - или няма, може да е за дълго, или пък не. Но щом сте приятели, вероятно ще останете такива и занапред, независимо от успеха или неуспеха на романтичния ви опит.

С което не казвам нищо ново :) Идеята ми е, осланяй се на чувствата си, наслаждавай се на момента без да очакваш много или малко и без да 'инвестираш' всичките си страхове от предишни опити и връзки.
Останалото е въпрос на съвместмост на характерите, съчетана с взаимност, старание и късмет :)

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

вапълно казаното от Моан - все едно, че аз съм го казала.
Успех ти желая от сърце! Пък ако се получи - сподели и с останалите - така даваш надежда на всички ни...

Qui scribit, bis legit.

Давай, ако не опиташ няма как да разбереш дали си пропуснал нещо много хубаво. В крайна сметка какво би загубил. Ако не се получи, за известно време може да има неловкост в отношенията ви и след това всичко ще си тръгне по стария начин. Така де, както казваше Христо Стоичков- "Който играй пичели, който ни играй ни пичели."

животът помага на активните. Дори и да не се получи - тя няма да ти се разсърди. Поне ще си знае, че е желана от теб - това на жените винаги им харесва.

P.S. Сиреч - каквото и да направиш - може само да спечелиш и нищо няма да загубиш.


Love should be everything or not at all...

Ти можеш...


Аз мога!А ти?

случвало ми се е :)
Ама решихме да си останем само приятели... нещо тръпката за нещо повече не беше чак толкова голяма :))

Така че нищо не губиш, ако опиташ ;) Приятелството, ако е истинско, не се скапва от такива неща... просто минава в друга фаза: "Знаем по още нещичко един за друг"


Ти имаш ли?