Картина

Изпя брегът последната си мисъл
по ноти от вълната разпилени
погали я,
отново я поиска
а тя подви на края му колене,
приседна на обичния тиранин
попречил й да бъде неподвластна
и спря.
На повика й ясен
брегът отвърна с каменно мълчание.

Събра човекът малкото си вещи
и някак неохотно си замина.
Вълна и бряг на светлина от свещи
застинаха, обрамчени в картина.

Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.
[линк]

А може ли да има и "Картина 2" ?
в която човека да вземе участие, например...

да, може :)
напишете я...

Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.
[линк]

Не...
това е твоя територия
ако може да се напише, трябва да ги направиш ти :)

Чела ли си за Знам и Мога?
Единият казал Трябва, другият - Ще бъде...

прокараха пътя, но разпиляха цялата гора

Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.
[линк]

сигурно защото е липсвало третото другарче :)
за равновесието...да го наречем... Искам.
с пояснение - което знае какво и как иска :)))

Самотно бродя по брега
търся две следи от вчера ,
тази от разлятата боя ,
тази от вълната сляла се с брега!

Живей Обичащ!

прочети нещо на Петя Дубарова......
.......и ще спреш да пишеш

интересно, на теб така ли ти действа Петя Дубарова?
Мен пък ме вдъхновява.

Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.
[линк]

Влюбена съм в стиховете ти!

За обич не се благодари.
Развълнува ме.

Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.
[линк]

Не, че чета много поезия, но някак си останалите ми бледнеят пред Петя Дубарова, а е била толкова малка.

От спуканите вени на небето
потича неспокоен и студен,
съзира ме, заглежда се във мен,
с езици хладни близва ми лицето.

Той ту се свива в локва пред нозете,
треперещ като коте от вода,
ту бяла електрическа звезда
във него се оглежда като цвете.

Заслушвам се и чувам как над мене
със капки черни като вишнев сок
той удря по циментовия блок
и нещо му говори със звънтене.

Във тази нощ сама съм в тъмнината,
но нищо не навява самота,
защото е изкуство под дъжда
да можеш да говориш със водата.


___