pesimistichna

iskam da spodelia s horata v tozi club, tezi, koito postoianno pishat i chetat v nego, tezi, koito prosto preminavat, onezi , koito sa vodeni ot liubopitstvo i drugite, koito imat pretenziata da sa "eksperti" ...vaobshte interesuvat me vsichki reakzii ... vkliuchitelno i takiva ot tipa: "abe na teb neshto mai ti hlopa daskata!"
vchera gledah onzi film "Y tu mama tambien" ...efektat beshe che si izliazoh ot zalata napalno razbita....moje bi i predi tova "puknatinite" si gi e imalo...no tozi film beshe poslednia natisk, koito me "razbi na parcheta"
...kakav e smisalat na jivota se pitam...prez cialoto tova vreme se borim za neshto....za vnimanie, za liubov, za po-visoka zaplata, za po-goliamo jilishte, da zapishem deteto v nai-prestijnoto uchilishte, da imame figura kato na 16 g. i kosa kato Jeniffer Aniston...i taka natatak i natatak...a prez tova vreme bavno ostariavame ....i umirame ...i se nauchavame ili pone se opitvame da se nauchim da priemame zagubite v jivota - razdiala s priatel, kraia na edna vrazka, zaguba na blizak choovek .......i taka natatak i taka natatak......
za kakvo e vsichko tova? hubavite momenti, ako vaobshte gi ima, sa mnogo kratki i mnogo malko... i mnogo chesto za tiah se zaplashta sas salzi i bolka....
mechtite - ili ostavat nepostijimi, samo v lichnia sviat na fantaziite ili pak ako se prevarnat v realnost se okazva che ne sa tochno tova, koeto si iskal...

misleh si che ako liubovta na partniora e neshto koeto izbledniava s vremeto i moje bi umira ili zakarniava, to pone liubovta kam sobstvenite deca moje da bade edin taka da se kaje vechen izvor na shtastie i udovletvorenost....obache sobstvenata mi maika edin pat kaza che che ako triabva sega da izbira nikoga ne bi se omajila, togava az i kazah "e da ama togava niamashe da ni ima men i sestra mi" , tia otgovori "e, i kakvo tolkova..."...

ta pitam se ako

1. jivotat taka ili inache vodi kam smartta
2. balansat mejdu hubavoto i loshoto e nespravedlivo v polza na vtoroto

za kakvo da go jiveia tozi jivot?!?

mi tva e...

kajete sega vie ...

Sic transit gloria mundi

... какъв е смисълът на живота. Но също така не зная нищо за смисъла на смърта. Единственото което зная за нея е че тя ще си дойде и без да я търсиме. Може би това е най-сигурното нещо на този свят. Не си струва да се притесняваме за нея.

Я ми кажи ти, колко безсмислени неща си правила? Аз лично съм правил много такива. Тогава защо трябва да се вторачваме в смисъла на само един, независещ от нас факт - живота. По-добре е да го изживеем колкото е възможно по-добре и да не се вторачваме в неговото значение. Ние сме просто хора, а не богове, че да имаме някакви претенции към живота. Зная, че всеки има моменти на обърканост. Хубавото на тези моменти е че винаги си отиват, последвани от радостите на живота. Те също си отиват някой ден. Потопи се в този кръговрат и се радвай.

Щом можеш да си задаваш подобни въпроси, значи те има и ти имаш своето значение на този свят. Ние сме като птиците.

ma eto tochno tova ne moga da prejiveia - che hubavoto e tolkova krehko a loshoto e tolkova neizbejno....!!!!

Sic transit gloria mundi

Гледай "Monster" с Чарлийз Терон и после ще говорим!

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

abe ne znam dali shte razbera neshto gledaiki Monster (s charlese terron - ili kakto tam se spell-va) ama vchera v tozi film geroiniata kazvashe "jivotat e kato morskata piana, neka da badem moreto"..oshte se opitvam da da go proumeia....

Sic transit gloria mundi

Вярвай в живота си и в себе си......бъди себе си и се радвай, че си точно това което си, че си точно там където си........бъди щаслив/а!

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

ако ти си морето, то ти ще правиш морската пяна......разбра ли го това сега така интепретирано?

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

merci mnogo si mila ..i az se opitvam da gledam taka na jivota - da viarvam v sebe si i prochie, vsashtnost vinagi sam go jiviala taka dosega...
no sega mi e trudno...moje pak da e momentno...

a za interpretaziata ti - da, i az go razbiram po podoben nachin, no smisalat e malko izmesten v posoka na tova che morskata piana se poiaviava i stopiava...a pak moreto e vinagi tam...e ne znam...

Sic transit gloria mundi

Първо - смисъл от гледна точка на индивида тук и сега няма, но нищо не пречи да опиташ, а и винаги може да си измислиш някакъв смисъл независимо колко нелогичен или субективен е.
Живееш го защото утре те очаква нещо, което не е било, то дори може да е хубаво .
Смъртта е за хора без възможности, но имаш ли някакви - ползваш ги, та дори и да не знаеш какви. Толкова е просто .

Старите хора от един момент нататък стават безмерно себични копелета, не взимай думите им вътрешно

.why do they call this a word processor?
It's simple.You've seen what food processors do to food.

повече от 15 години гледах "Франсис'.... - след края на филма не можах да мръдна от стола доста време ....не знаех къде съм и защо съм там... тогава си зададох твоите въпроси... след още няколко години гледах "Амадеус'... не само аз а цялата зала мълчеше след края и всички излизаха като от погребение ..... и отново си зададох тези въпроси......

и все още търся отговора като междувременно се лутам от грешка в грешка..надявайки се чрез грешките да открия отговорите......

понякога имам чувството че съм холограма на някого или на нещо...и това нещо ме управлява.... от него зависи какво ще направя, какво ще мисля.... колко ще греша....

морето е вечно....и живо между фазите на приливи и отливи...а морската пяна е резултат от емоциите на морето....появява се като има вълни... погледни морето като е спокойно.....няма морска пяна....

от както свят светува хората се опитват да намерят смисъла на живота... и защо правят това което правят, както и защо им се случва това което им се случва.... и още няма отговор...... не сме достигнали това ниво на развитие за да знаем отговора..... той е някъде там.....

затова като не намират отговора оставят след себе си други да го търсят ....от хилядолетия е така...хората търсят смисъла и оставят наследници да продължат търсенето..... но често не подготвят наследниците си за това и те/ наследниците/ правят същите грешки ..... а някои не се замислят изобщо за смисъла на живота, защото виждат че живота на човека е прекалено кратък з да търсят смисъл в него...... едни оставят наследници, а други знания.... и знаци за това докъде са стигнали с търсенето....


човешкото развитие върви бавно....или сме експеримент.... иначе нямаше да сме заковани за земята с гравитацията....

може някога, някъде , след хиляди години ако човечеството не се самоунижощи от собствената си алчност някой да открие смисъла на живота..... но това време още не е дошло....







Да бъдеш човек е много.... но жена - още повече

За какво става въпрос

1. (Оптимистичен) Смисълът на живота е самият живот.
2. (Песимистичен) Смисъл на живота няма.

Допълнение: Оптимистичният звучи освен афористично, и малко безсмислено. И ако се замислиш, може да го разгледаш като вариант на песимистичния отговор. Тоест, че няма някакъв специален смисъл на живота, нещо, което да можеш да посочиш, да опишеш и да кажеш - "ето, това е смисълът на живота".

Щом няма Бог, кой тогава ръководи живота человечески и изобщо целия ред на тази земя?

И аз щях да попитам същото. Ама ако вземат, че ни отговорят на латиница...

за първи път (май) някой ми казва, че съм мила!

Прочетохте ли всички?!

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

Аз съм лесен, нали съм ясновидец мога да отговарям на въпросите без значение какво и как е написано. Тук не става дума и за теб дори, а за някакъв етичен принцип, грубо казано неуважение към хората с които общуваш, а нежно казано звучи така: "На мен да ми е лесно когато пиша, а другите които четат майната им!"
Още по кофти е че не се знае дали е точно така, но предположението е такова, след като не се дава друго обяснение.
Миии щом е майната, майната да бъде

Извинявам се за неразбираемостта си и си взимам бележка...
ами ставаше въпрос за едни екзистенциално философски проблеми, от типа дали има смисъл да се живее, ако животът е повече загуба и болка отколкото щастие и в крайна сметка всички сигурно вървим към един и същи край...
ставаше въпрос и за "Y tu mama tambien"...

Животът е като морската пяна. Да бъдем като морето!

от първия вариант излиза че сме като едни нещастни "еднодневки", които са се появили по нечия чужда воля, живеят без да има някаква цел и посока и умират също толкова безцелно
вторият вариант - ами той е продължение на първия...

обаче всички ми отговарят на въпроса за смисъла на живота...
а аз питах какъв е смисълът да се живее....въпреки безсмислието, което както се вижда повечето мислещи същества вече сме установили....

Животът е като морската пяна. Да бъдем като морето!