Играта на играчките

"Понякога се чувстваме
толкова слаби и механични,
понякога превръщат
живота ни във ад.

Ние сме малки и уплашени,
уморихме се да сме забавни;
времето дошло е,
за да бъдем всички славни.

Ето, че ще сложим край,
заедно ще полетим и
нека някой по-бързо
отвори онзи прозорец!

Ние сме играчките-
всички миришем на деца,
непрестанно с нас играха,
затова сега ще играем със смъртта.

Нека полетим надолу-
искаме да се разбием,
да целунеме асфалта
и шевовете си да разшием!

Толкова сме уморени
и най-после нека видим
с какво сме пълни вътре
и къде са нашите сърца.

Ще се хвърлим без страх,
ще се молим докато
стигнем тротоара,
времето до края ще броим.

Всички заедно ще полетим
и ще се пазим
от антените на телевизора,
за да не се закачим.

Нека сме свободни!
Нека полетим!
Нека се размажем на асфалта!
Нека броим, нека броим...."

1...2...3...някои падат по-бързо,
4...5...6...някои го правят по-добре,
7...8...9...някои умряха, за да видят...

***
"Ние сме загубени,
но велик е механичният бог-
той ни създаде и е време
при него да се върнем пак"

И всички те пеят
по пътя си надолу към края,
а после лягат заспали
и чакат влака за Рая.

Oтстрани онемелите гледат
телца пръснати в цветова гама
и IV TV ги снима за филма
"Самоубийство по двама" .

Очертаха ги с тебешир,
залепиха жълтите ленти
и накрая една старица
ги смете c лопата.

Те чакаха
да ги вземат към Рая,
но ги отнесоха с камион
до едно вечно слънчево място...

И те погледнаха напред,
но видяха един свят,
който бе целият от смет-
прекрасното им място бе буклука....

Там "живяха" наред
с червеи и мухи,
докато механичният им бог
да ги рециклира не реши.

Някои станаха бледи найлони-
пликчета, торбички, целуфани,
а някои пухкави булани,
само за да са полезни.....

И не бяха повече душите им железни!!!