Правило №12

Рецептата за създаване на щастливо семейство се състои от около 100 "съставки", смята американският психолог Дейвид Найвън.
Найвън обяснява пред вестник "Лос Анджелис Таймс": правило № 12 от 100-те тайни за щастливо семейство е много просто - да разказваш на детето си за своето детство.

Много деца си мислят, че родителите им никога не са имали детство с характерните за него проблеми. Те смятат, че родителите им са се родили направо на 30 години, обяснява психологът.
=====
Аз лично смятам, че това се получава донякъде и естествено, децата се интересуват. Вас питат ли ви?

Agent of Change

че питат.
Често децата смятат ,че нашият живот започва с тяхната поява на този свят. И че те осмислят и запълват живота ни, като до тогава просто сме скучали и сме се чудили какво да правим.
Малко егоистично от тяхна страна, или по- скоро наивно.
Дъщеря ми (13 г) не може да си представи как съм живяла без дистанционно в ръка, сума ти време с 1 програма(в началото и черно-бяла), без компютър и игри.
А сина ми,който е много по малък,просто няма да може да си представи моето детство без мобилни телефони и Интернет.
Но иначе с интерес разглеждат мои снимки и запазени дрешки от тогава.

Макар, че колкото и да им разказвам за тогава, просто не могат да усетят вкуса на моето детство.
Достатъчно е да знаят, че и аз съм била малка, с къса рокля и дълги плитки.

Аз такива бели правих като дете, че направо ми настръхва косата - сега моето момченце да ги взаимства и на 10%

Разказваме много и често! И аз и татко им!
Дъщеря ми /8 год/много обича да минаваме до къщата, където аз съм се родила. Разказвам и как съм си играла точно в тая градинка, където ще я заведа, разказвам и как , когато трябваше да се преместим от там, съм си вдигнала чукалата сам - самичка/на 6 год/ и съм отишла да си взема довиждане с приятелчетата, и как после съм отнесла яко конско за това....Баща и много обича да и разказва за думите, които е казвал като малък, за местата, където е ходил на екскурзии с училище. И детето попива със зяпнали уста и след това пита и се шегува с нашите бели.....Много приятно усещане е!!!И ние се връщаме в детството по този начин!

Така, правило №12 вкъщи го спазваме и е много интересно и за двете страни - разказващ и слушател.
Какви са другите 11 правила?
След № 12 има ли още?

Абсолютно си права, че не усещат. Сега като разправям на дъщеря ми, че съм ходила по покривите на къщите и тя го разказва на приятелките си като някакъв подвиг. А то си беше нормално, ама нашите деца на катерушки не се качват, пък да не говорим за покриви.

Хе-хе, доколкото разбирам правилата са точно 100 (за да може психологът да се продава по-добре). Според мен, другите правила са описани в историята на този клуб - т.е. пишем си ги ние.

Agent of Change

НЕ само се разказва, но и показва.
НАпример как се играе на народна топка, на ластик, на ръбчета, на стражари и апаши, на дама, на ура, а съответно аз получавам уроци по бейзбол (скучен ми е или не го разбирам :)
Много често като се разхождаме в парка ме питат за прабабите си и прадядоците си, които имаха щастието да видят. Много е приятно усещането да говориш за хора, чиито лица са познати не само от снимките,а и на живо па макар и за малко време (имам предвид за моите деца).
Разказвам им за животните, които имаха моите баба и дядо на село, как съм си играела на воля и никога не ми е било скучно при все, че е нямало TV, за компютри не говоря....