ПРЕОБРАЖЕНИЕ

Петък, 06 август, се празнува ПРЕОБРАЖЕНИЕ

И след шест дни Исус взема Петра, Якова и брата му Иоана, и ги завежда на една висока планина на саме.
2 И преобрази се пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината.
3 И, ето, явиха им се Моисей и Илия, които се разговаряха с Него.
4 И Петър проговори, казвайки на Исуса: Господи, добре е да сме тука; ако искаш, аз ще направя тука три скинии {Шатри.}+, за Тебе една, за Моисея една и една за Илия.
5 А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.
6 И учениците, като чуха това, паднаха на лицата си, и много се уплашиха.
7 А Исус се приближи при тях, допря се до тях, и рече: Станете, не бойте се.
8 И те, като подигнаха очи, не видяха никой, освен Исуса сам.

Християните са призвани ежедневно да се преобразяват и приближават до светостта. Правим ли ежедневна равносметка за изтеклия ден - какво сме сторили, какво е могло да се стори още и какво не се е сторило. Не сме ли се оставили и ние християните в обикновенното светско течение на времето?

Споменът на този или онзи празник не ни ползват, ако не ги изживяваме мистично и ако благодатта на богослужебно прославяното събитие не ни дава сили за личното ни преображение.

интересно, и на мен днес ми се въртяха такива мисли из главата...

разбира се, само от въртенето на мисли няма полза, ако после не последват някакви дела, поне от време на време, ако не всекидневно.

Повдигам миналогодишната Ви тема за ПРЕОБРАЖЕНИЕТО по две причини.

Първом, отново е църковният празник ПРЕОБРАЖЕНИЕ и второ, има две теми на първата страница за СПАСЕНИЕТО.

Струва ми се че ежедневното ни духовно преображение би ни подготвило за вечността, където блаженството е човек да бъде с Бога и съзерцава СВЕТЛИНАТА МУ.

Когато говорим за отвъдния свят, трябва всякога да имаме картината на Таворското преображение Христово като илюстрация.

амин

а как ли става ежедневното ни духовно преображение?

Поздрави

Всеки християнски празник отразява духовен живот. Своето особено място има Преображение Господне. Спасителят се преобразил пред учениците Си, оттегляйки се на молитва, което ни показва недвусмислено, че преображението, просветлението, не е възможно БЕЗ МОЛИТВА!.

Фактът, че събитието имало своето място на планинския връх, говори красноречиво, че и нашият човешки духовен живот е възхождане (изкачване) към висината.

Фактът, че Господ Се преобразил не в присъствието на всичките Си ученици (апостолите), а само пред неколцина, свидетелствува за това, че ВЪРХЪТ на духовния живот не е за всички.

По принцип, това е напълно възможно за всички човеци без никакво изключение, но в действителност, не всеки човек намира нужното усърдие, решимост и прочие качества на волята за да се издигне на височината на своето духовно усъвършенстване.

Мисли за Таворското Преображение


Невероятно трудно е да се свидетелствува за Преображението Господне, защото човешката реч е безсилна да намери думи, с които би могло да се предаде тайнствената дълбочина на събитието, имало място на Тавор.

За Моисей, който съзерцавал Славата Божия на Синай, било несравнимо по-лесно, "понеже Бог бе говорил с него. Аарон и всички Израилеви синове видяха Моисея, и ето, лицето му светеше, и те се бояха да се приближат до него" (*Изход 34:29-30).

При това Синайско събитие, Светлината се изобразила върху лицето на пророка и Сама Светлината свидетелствувала за Себе Си чрез сиянието на човешкото лице.

Изплашените и объркани от видението Христови апостоли били все още неспособни да сияят с неземната Светлина, защото им предстояло да разберат (осъзнаят) волното страдание на своя Господ и да благовестят на света, че Този, Когото те молили за издигането на шатри на Тавор, Той е истинското сияние на Отца.

Не случайно, слизайки от планината, Спасителят забранил на апостолите Си да говорят за събитието: "никому не обаждайте за това видение, докато Син Човешки не възкръсне от мъртвите" (*Мат. 17:9).

Кой от слушащите би повярвал на думите на ап. Петър и двамата Зеведееви синове, ако се бяха захванали да разказват за това, на което били свидетели - за видяната Нетварна Светлина?!

Изказаната мисъл става двойна лъжа, когато се прави опит да се изложат духовни истини на плътски език; когато живеещите във вечната нощ на ГРЕХА трябва да проповядват за утрото на Възкресението.

Такава е печалната участ на всекиго от нас. Ние сме призвани да свидетелствуваме на света, лежащ в "тъмнина и смъртна сянка" (Лука 1:79) за Светлината в същото това време, когато самите продължаваме да оставаме в тъмнината и в сянката.

Подобен подвиг на свидетелство изисква от човека усилия, които превъзхождат човешките. Не случайно, всеки път когато апостолите ставали свидетели и участници на изключителни и невероятни събития, то силите им ги изоставяли и те бивали оборвани от неуместен и малодушен сън.

Така било в Гетсиманската градина, когато Спасителят се молил със сълзи за чашата (Мат. 26:39). Така станало и тук, на Тавор, когато в момента на беседата между Христос и пророците Моисей и Илия за предстоящото Разпятие "Петра и ония, които бяха с него, бе налегнал сън" (Лука 9:32). Това не е обикновен сън на изморено тяло. Това е паралич на волята.

Въпреки всичко, Светлината на Преображението разтърсва ослепените от греха наши души, защото "Свет Христов просвещает всех!" Христовата светлина преобразява плъта и тя става духоносна. Христовата светлина преобразява КРЪСТА, който от смъртно дърво става Дърво на Живота.

Христовата светлина преобразява и самата смърт, която отсега нататък, както се пее в Акатиста за празника, "е желана, неразлъчно съединява с Бога".

Празникът ПРЕОБРАЖЕНИЕ е предпоследен празник в църковната календарна година. Той би трябвало да е празник на равносметка и плодове и не толкова на полски плодове, колкото на плодове от нашите духовни трудове.

Трябва да не забравяме. че Господ ще изиска от нас на Своя Съд не само плодовете на ръцете ни, колкото плодовете на нивата на нашата безсмъртна душа.

Нека не забравяме още и това, че светлината и радостта в нашия живот възникват не сами по себе си, а като отражение на Христовата Светлина. Ето защо трябва да бдим над себе си да не се увличаме в търсеж на земен блясък и радости в тази "далечна страна" (Лука 15:13), а да помним думите на Псалмопевеца, че "В Твоята светлина, Господи, ще видим светлина" (Псалом 35:10)