Не издържам

на моменти просто откачам!!!!!!!!!!!
иде ми да си бия камшика и да не се появя никога повече вкъщи.........
Вчера например
Прибирам се скапана от бач. Детето иска да му готвя макарони. Мъж ми иска да ходим на бира. А на мен нищо не ми се ще. отклоних поне бирата. Вкъщи - изненада - няма да има топла вода 10 дни - чудно. ше мия чинии като първия човек. и ще се къпя пак като него. Мъж ми се скатава в хола да си праи нещо "адски мноо яко страшно важно" на компютъра. Аз си оставам да варя макарони и да приготвя вечеря. Чудесно. Сварявам макарони, давам ги на детето и почвам да мия чинии. През тва време мъж ми си сложи да си хапне. А мен не ме попита дори дали искам случайно да ям. Е те тука вече побеснях. Много. Теодора каза че не ще макароните и те заминаха в кофата, придружени с подобаващо крещене от моя страна, че няма да сготвя нищо никога повече. Мъж ми се зачуди що викам и го притеснявам.
И тогава.. тогава се почуствах ужасно гадно... няма вече кой да се грижи за мен. аз трябва да мисля за всички... за тяхното удобство. А за моето удобство? Майната му.... И ревнах. Като малко дете. И не можех да спра. Любимия ми съпруг вместо да прегърне - ах каква нужда имах от една прегръдка! - ме погледна нацупено и си излезе. И разбрах, че никой вече няма да ме прегръща. Само мама ме прегръщаше, когато плачех. Сега вече няма кой. И ми стана адски мъчно за мен самата.
Съжалявам, че ви занимавам с простотиите си, ама няма на кой друг да го кажа... и няма кой друг да ме разбере.

Теодора

всеки има такива моменти - просто лошо стечение на обстоятелства.
горе главата , може би и мъж ти и детето нещо не са били на кеф- аз имам миялна машина, но липсата на топла вода ме изнервя тотално.
ще има още мно-о-о-о-о-о-ого прегръдки и от детето (-цата) и от мъжа ти - довечера като ги видиш ги прегърни първо ти - нищо, че няма топла вода - и отидете на бира

Много кофти така. И при нас се е случвало някой да изпадне в "истерия", но сме се разбрали, че независимо от това какво другия мисли по въпроса да прегърне истерясалия и да го погали по главата. Действа просто безотказно за потушаване на емоциите и спокойно да си излеем след това душата.
При нас как стана това. Не помня вече защо се отвиках на съпруга ми и от стаята излезнах и т.н. - типична истерия с тряскане на врати. След около половн минута той дойде при мен и каза "Добре де. Всичко ясно, ама защо не ме гушнеш. Ти ме гушни, пък се сърди колкото искаш." Ефектът беше невероятен. После си говорихме кой крив кой прав, но вече със съвсем друг тон. Та следващия път като ти се случи така, недей да плачеш сама, а му кажи - "Добре де, навиках се ама ти защо не ме гушнеш?". Или просто тази вечер му го кажи "Ти защо вчера не ме гушна като се развиках?" и си поговорете спокойно за семейните задължения относно къщата.
Успех

Ох че оптимистично звучиш. Ама да ти кажа в момента ич и не ща да ги прегръщам
А за бирата.. аз не пия и ми е некак си кофти... да са наливат с бира, а аз с водица

Теодора

Разбирам те напълно. Мъжете са с друга психика. По-примитивна, не реагират, както ние очакваме. Е за това си купих "Мъжете са от Марс, жените от Венера" и съм му я дала да чете!Аз после...
Такива моменти има и ще има. Чувстваме се неразбрани... уф, не ми се пише на тази тема, че много се паля... Само да ти кажа, че е временно.

що ли? ЩОТО Е ТЕЛЕ!!!! За него гушкането стойност няма! И не може да възприеме, че аз имам нужда от това! И за всичко сме говорили хиляди пъти - заедно сме от 4 години....... за толкоз време нещата трябваше да са поулегнали... не знам...

Теодора

Имам я книгата, ама не ще да я погледне:(
Знам че е временно, не ми е за сефте. ама сякаш вчера осъзнах цялата гадос...

Теодора

Ще ти мине и ще ги нагушкаш много, ама много. А после и те тебе. Всеки минава през такива периоди. Това предполагам не ти се случва всеки ден, така че забрави го и по-ведро. Те със сигурност ще откликнат на твоето хубаво настроение по същия начин... и всичко ще е ок. Мързелана ти е дала много хубав съвет.


Габи - 21.10.2002 г.

Абе то и аз давам съвети за оптимизъм.. ама кат изпаднеш в такова депресивно състояние и не ги поемаш съветите никак.......

Теодора

Разбирам те, защото и на мен като ми е кофти нищо не приемам. Но все си мисля, че сташно ще е ако ти им се усмихваш и ги гушкаш, а те не ти отговарят със същото. А сега - на теб ти е било тежко, повикала си малко и те просто не са искали да поемат отрицателни емоции и са се изнизали по пантофки... Довечера със сигурност няма да е така, но ако и ти си по-весела.


Габи - 21.10.2002 г.

:)хех... той не че моят мъж се е засилил де... само я разнася в чантата си, като тръгва за нощна смяна, където уж щял да чете... да бе...
Виж, любовта е много хубаво нещо, ама като стане ежедневие, има и такива моменти, в които ти се иска да си посипеш главата с пепел, че си се събрала с човека, който обичаш. Въобще, че живееш с някой. Много често ми се е случвало, да искам да си живея сама и необвързана с никой, но явно не го искам достатъчно силно, защото си седя като пуяк у нас и дете родих и въобще... живота е такъв. Или както го описвахме едно време в детските лексикони: Като лук - белиш го люспа по люспа и понякога плачеш

Абе, понякога не можеш да си "по-весела", когато сърцето ти е свито на топка.

Знам, ама като се има в предвид, че мъжете са просто непоправими, май остава ние малко да се променим.... или поне да не се връзваме толкова, иначе ???


Габи - 21.10.2002 г.

Най-добрият вариант е да не се вързваме... Ама пусто, като имаш чувства към него, ще се вързваш и още как... Има ли обич някъде, има и обидени. Че кога се е гневило безразличието?

По-точно исках да кажа, че общо взето все ние (жените) оправяме положението... щото ако чакаш на мъжете... Иначе и аз съм една ревлива, като стане нещо и ми е криво три дни.


Габи - 21.10.2002 г.

ади пак се отворихме на позитивни теми:)
и аз съм така - с моя сме повече от десет години заедно, ма как не ми опозна душата бе, как не разбра от какво имам нужда. всъщност, след като се родиха децата ситуацията коренно се промени - 100 човека са ми на главата, трябва да мисля за всички, да се грижа за всички. /ако питаш мъжа ще ти каже, че той се грижи за нас,де:)))/ трябва да съм опора за тях, но съм човек да му се не види, не робот.
осъзнавам чак сега какво е да носиш отговорност за децата си и да нямаш майка, която да бди над теб. как постепенно се превръщаш в основата на семейството и как трябва да мислиш за всички и всичко.
ами изпушвам и аз. преди известно време ей така ме друсна нервата, отидох в спалнята и ревах, ревах. моят дойде да ме утешава и се чуди и мае какво ми става но аз си исках мама да ме прегърне и осъзнах, че съм сама на този свят - като теб. децата живот и здраве ще пораснат, ще поемат пътя си и какво...?
само не ми се смейте, моля ви

Аз това го приемам като знак на помъдряването. Така е. Никой вече няма да те прегръща, ти ще поемаш цялата тежест и всички глезотии и ако искаш да има мир в семейството, не можеш и една истерийка на воля да си пуснеш, а ще се наложиш да преглъщаш. Това е истината за главата на семейството - ЖЕНАТА! Такава ни е съдбата! Потъгувай на воля за загубената безгрижна младост, но се утеши с мисълта, че все пак това е твоя любим мъж, който дори и да се държи по детски наивно, и да е по детски от време на време жесток, и да не знае как да реагира - той си те обича, както и че имаш детенце, което колкото и да е жестоко - също те обича (дори и да те прегръщат, не давайки ти утеха, а търсейки такава)!!!
Да имаш семейство не е лесна работа, но пък носи удовлетворение, не мислиш ли?!!!
Изживей си депресията и мъката и после се усмихни - поне ще знаеш че каквото и да става в твоето семейство - заслугата за всички успехи, за задружността и сърдечността - са резултат от твоите усилия (ако това може да те утеши, мен ме утешава, защото винаги съм искала да имам семейство)!

Оф, не знам дали ти помогнах, но всичко което си написала, като чувства са ми толкова познати. Дори и да нямам още детенце (още не се е родило), живея с две (пораснали) деца - брат ми и мъжа ми и знам колко е трудно понякога!!!

Мога да ти пожелая само успех в помъдряването и много положителни емоции още тази вечер!!!

"с моя сме повече от десет години заедно, ма как не ми опозна душата бе, как не разбра от какво имам нужда."
е този въпрос и аз все му го повтарям..., но срещам учудено лице срещу себе си с израз - "Малей, какво не си доволна пък ти?" Ние сме от 12 г. заедно. От 19 годишна все съм с него до ден днешен... Откраднааааа ми младосттаааааааАаа!!!

абе, момичета не ме шашкайте бе .
аз преди 3 седмици загубих баща си когото безкрайно обичах и безкрайно ми липсва (с майка ми не съм била толкова близка, да ми е жива и здрава, но при нас ме гушкаше основно той, а не тя, просто различни характери), та не зная от това ли от друго ли, ама съм се хванала за мъжа ми като удавник за сламка и се чувствам добре - разбира ме, помага ми (да не кажа , че повечето неща върши той, ме би е заради бебетата в момента, но и преди го е правил) и се опитва (и споредмен успява) - да ми е и мъж, и любовник и приятел и в последно време и баща.
Дали ще се промени като дойдат децата - нещо се стреснах от това което напсиахте ....

да бе - мъжа ми си мисли, че ми е дал всичко, но понякога баш когато имам нужда от ласка, той го приема като цупене и глезене.