имам въпрос

Мислех да го задам във "Вегетарианство", но ми се иска да избегна дискусиите от типа "обичайте животните, не ги яжте" и "човекът не е хищник" и каквото още има по темата; така че, моля ви, прескочете тази част, не от нея се интересувам.
Работата е следната: от дооста време почти не ям месо. Ще рече, почти никога. Не искам, не ми се яде, не ми е вкусно, леко гадно ми е дори. И започнах да си мисля просто официално да обявя вкъщи, че сега-засега смятам да го спра съвсем, покорно благодаря но не ми тикайте тия кюфтета в чинията. Познавайки себе си, мога да предположа, че това ще се промени рано или късно и пак ще започне да ми харесва в един момент. Ако не се случи, изобщо няма да се притесня (всичките божества на небето са ми свидетели, че това не-ми-се-яде-месо не е резултат от хранителното ми разстройство и високото съдържание на мазнини в голяма част от месните продукти - трябва само да надникне някой в хладилника и да види колко бързо изчезват сирената и кашкавалите, за да се увери, че в това отношение всичко е ок). Притеснява ме (малко) по-скоро обратното: ако дълго време не ям месо, никакво, и после реша, че, ха, май отново му е дошло времето, ще ме намрази ли храносмилателната ми система? Т.е. ще имам ли някакви проблеми в началото, или няма нищо чак толкова особено в месото от което тялото ми да отвикне и после да му се налага отново да привиква да се справя с него?

moje samo d apochuvstvash priliv na energia

Ми ако трябва да бъдем честни месото си е трудно смилаема храна, което означава, че ако почнеш пак да ядеш месо в началото може да му дойде малко нанагорно на стомаха ти. Препоръчвам ти, ако все пак реших да се върнеш към мръвкоядството да почнеш първо с рибоци - не много тлъсти и после с пиуе (със или без зеле), но без кожа.

В България няма условия за живот, но живот има!

spored men puk nqma ni6to lo6o ,4e sega ne ti se qde ili puk ,4e posle moje da ti se doqde.da mesoto e tejka hrana,no vse pak edva li 6te ima6 seriozni problemi.slu6aio tqloto si .to nai-dobre znae kakvo iska.kogato go poiska dai mu go.spored men .nqma pri4ina za pritesnenie i ne e nujno sega da se nasilva6 6tpom nqma6 jelanie.i e hybavo ,4e si hapva6 beltyk ot jivotinski proizhod

Момичето пише че е с хранитернолно разтройство, така че най-вероятно не може "да слуша тялото си ". Не мисля обаче както казваш че има за какво да се притеснява, съдя по себе си. След 8 години поглъщане на огромно количество лаксативи , залитания по суровоядство, гладуване и пр. си мислех че никога няма да мога да поема "твърда храна" без да се чуствам издута, но гинеколога ми така ме стресна, че сега си хапвам от всичко по-малко, щото годинките минават и е крайно време да помисля за дете и за себе си-нормално, т.е без 25 часа в денонощитието да съм обсебена от мисълта колко съм дебела.
дано не е прозвучало мн объркано

Браво
При мен нямаше никакъв проблем след 6 месеца без месо, въпреки че съм чувал и че някои повръщат и им прилошава

malko e oburkan postingut ti ,no do kolkoto razbrah tvoeto naistina e bilo zalitane i to v drygata krainost,koeto az izob6to ne namiram za pravilno.no moje bi ti ne si me razbrala.poznavam, hora,koito prosto ne obi4at meso,ne im e vkusno i qdat po mnogo malko.zatova puk nalitat zdravo na sirene ,ka6kaval i t.n.vupros na vkus e ,a puk te sa v otli4no zdrave.az li4no qm i obi4am meso,a dokolkoto razbrah na momi4eto ne i se konsumira takova.toest tq ne se li6ava na sila ot nego........

Благодаря ви за отговорите. Хубаво е да знам, че поне за това няма защо да се притеснявам и няма да си навлека проблеми

Съвсем вярно - изобщо не е на сила, просто някак ми е неприятно, едно такова... да, де, няма да го описвам, аз и когато бях малка беше горе-долу същото, голяма мъка беше докато ме накарат да заобичам пържоли, но не е било с много траен ефект явно.

Здравей,

на мен ми се отщя от месо преди 5-6 години. Е, преди това пак не ядях много, но ядях често. В един момент почна да ми става лошо и т.н., както при теб и минах само на колбаси. Постепенно се отвратих от почти всичко. И така де, от толкова години нищо ми няма, а и аз обожавам сирене, кашкавал, кисело мляко. Но точно за твоя въпрос-понякога си хапвам месо. Имала съм цели седмици, когато през ден-два ям, включително и телешко (свинско никога не съм харесвала и не съм яла от дете). Не ми е ствало тежко, организмът ми си го е усвоявал съвсем добре. Последно не бях яла от една година, но вчера бях на китайски ресторант и да видиш как се наслаждавах на пиле в сладко-кисел сос. И днес съм си добре

Така че наитсина не трябва да се притесняваш. Когато на организмът ти му се прияде отново, хапвай си. А и още нещо- аз замествам често месото с "фалафели" и така си мисля, че доставям някои от нужните вещества на организма ми, от които го лишавам като не ям месо.

Дано да съм била полезна

Lo unico que tengo de veras son mis sonrisas

zna4i,prosto nqma nujda za bezpokoistvo v slu4aq ;-)))