:)

Като плътна мека завеса
утрото над земята се спуска,
копринено одеало от светлина
гали всички стръкчета трева,
мелодия на флейта се разнася,
оповестява пристигането,
настъпването на сутринта,
зовът на живота,
полъхът от крила,
лекото полюшване на
изумдудено зелени листа,
роса на капчици,
снежно бели пеперуди...

Хм...никой не отговори на поздрава ми за добро утро...
Ще опитам пак:
Добро утро!!

Добро утро на теб!

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Добро утро!

Благодаря ви и на двете!Подарявам усмивка

Обичам сутрините
и морето,
и кафе да има някъде около мен.
И ако може, някое сърце
за мен туптящо
в изгрева на новия ми ден...


If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Добро утро!

Пожелавам ви един
истински
пролетен
изпълващ със радост
ден!

Слънцето е планета, на която всички са запалили по една свещ искрено, от сърце.

О Пепи, недей да спиш, стани ти палавнице млада,
дочувам песента на чучулига вън,
на славеят гласът извива в сладък звън,
любовния си стих сред ранната прохлада...
Побързай Пепи да вървим към росната ливада,
където снощи ти седя на онзи пън
и аз ти пожелах един прекрасен сън
да влее през нощта в покоя ти наслада...
А ти- Пепи, в този миг тържествено се кле
да ме превариш днес, да се събудиш първа,
но този сладък сън над теб е свел криле,
към мен-*...... очите нежни още не поглеждат.
Ше нацелувам аз уста и гръд дори-
ще те науча тъй да ставаш във зори...

Благодаря ти!!
Интересно е...но не би ли било по-добре да заменим-"палавнице млада" с"палавнико плад"..."първа"-"пръв"...:)Поне ако съм разбралА правилно.
Благодаря ти пак!

Лунна светлина като бяла мъгла
към земята плавно се носи,
лъчи и звезден прах...
мечти,копнежи и скрити радости в сърцето,
очистващи от всеки грях,
усмихнати следи оставящи по лицето.
Умората клепачите затваря,
след горещ и летен ден,
вратата на сънищата отваря,
за да влезеш през нея със мен.
Светли,необикновено цветни,
изпълват стаята със тишина,
музиката на душата се разнася,
и прогонва всякаква тъга.
Капчици щастие по косата лъщят,
изтощението бавно жилите напуска,
време е цветята да заспят...
Воалът на отмората над тялото се спуска...


Лека нощ!...

/сега,когато пускам темата е още рано,но...прочетете го преди да се отправите към леглото,а не веднага /

Диана



Ето:

Аз всяка нощ заспивам сьс Смъртта,
която е прозрачна и красива-
без свян, без ген на самота,
която, впрочем, страшно ми отива.

От първи поглед пламне ли любов
такова чувство трае до последен.
Лопата пръст ми стига за покров
и няма как в небето да не гледам.

Очите се препълват до съвсем
навътре и отвъд на светината.
Едва ли ще ме сложат по корем,
така че ще съм гърбом към земята.

И аз тренирам нощем със Смъртта
да спя дълбоко-и заспивам.
За първи път съм влюбена така,
което, впрочем страшно ми отива.




Усмихвам ти се
Ясен

Красотата ще спаси света...

нали?!?

Но поне цитирай от къде и от кого вземаш - по-коректно е.

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Да, по коректно е.

Имам стиха от ученическите си години. Дари ми го учителката ми по английски език също поетеса. Ала стихът не е писан от нея, а от нейна приятелка, чието име не знам...

Дълго се колебаех дали да пускам този стих в "публичното" пространство без разрешението на Автора му. Ала нали Красотата трябва да се споделя...


поздрав
Ясен

Красотата ще спаси света...

Благодаря,че в крайна сметка си решил да ни покажеш стиха.Много ми хареса.

Не съм го крил досега, Диана. Мисля, че мнозина са го чели...


поздрав
Ясен

Красотата ще спаси света...

Не слънце...стихът е написан от второ лице т.е. от теб към мен...хайде гони антилопата:)))

Луна, през тази нощ прикрий ти своя рог!
Така и аз ще ти остана вярна
и ще потъна в съня си ефимерна;
приятелски към мен ще гледа всеки бог.
Нощта е мой другар, денят е враг жесток
от който се боя и само в тъмнината черна
към своята любов вървя без страх, уверена,
че злобните очи затваря сън дълбок.
Познаваш ти Луна, любовната отрова
и да ме разбереш надявам се си готова;
и звездният простор над мен ще се смили.
Спомнете си зведи: запазен е сред мрака
в небето кът за вас затуй, че сте били
и вие влюбени, деца на Зодиака.:)))

В такъв случай, твоята учителка по английски би трябвало да ми е много близка приятелка... само дето... хъммм... Свобода?
Тогава вероятно знаеш също и това, че не е стих, а е текст на песен..?
Аз самата съм го пускала 2-3 пъти из клубовете вече, така че на практика съм "дала" разрешението си да е публикувано. Но пък бих предпочела - когато някой друг ми пуска нещата - да ме цитира поне... мдам...

Лека вечер!

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Oк.
Благодаря ти и за второто,което написа.